Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

* Когато вълните са само от ценностни показатели, тяхната динамика е с висока степен на синхронност. В първия такъв случай има леко фазово отместване само на един от показателите (фигура 4.4). В другия случай, който е само от две вълни, тяхната динамика е с висока степен на синхронност, с леко фазово отместване в определени периоди (фигура 4.7).

* Има два случая, когато групата от вълни е "смесена", тоест когато в групата има ценностни и натурални показатели. В първия случай, който е от две групи ценностни и натурални показатели, в динамиката на натуралните показатели има висока степен на синхронност помежду им. От ценностните показатели динамиката на индексите на потребителските цени също е с висока синхронност с динамиката на натуралните показатели, с леко фазово отместване. Но динамиката на индексите на заплатите в индустрията е реципрочна спрямо тази на другите показатели (фигура 4.6). Интересно е, че и във втория случай на "смесена" група, която се състои обаче само от по един натурален и един ценностен показател, последният, който е индекс на потребителските цени, пак е по-скоро синхронен, с леко фазово отместване спрямо натуралния показател (фигура 4.5).

2. Франция

2.1. Данни

Натурални показатели на Франция

А) Добив на въглища на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1815-2003 г. Липсват данни за 1816-1819, 1821-1824 и 1826 г.

Б) Производство на чугун на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1819-2002 г. Липсват данни за периода 1820-1823 г.

В) Производство на стомана на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1870-2002 г.

Ценностни показатели на Франция

А) Цена на труда.

Във Франция данните за индексите на заплатите в индустрията от книгата на Мичел са разделени на пет времеви отрязъка ЁC 1800-1913, 1911-1938, 1938-1946, 1946-1970 и 1970-1993 г. Тези данни позволяват да се формира общ динамичен ред за периода 1800-1993 г. Липсват данни за 1914-1915, 1917-1920 и 1922-1923 г.

Б) Индекси на потребителските цени.

Във Франция данните за индексите на потребителските цени от книгата на Мичел са разделени на шест времеви отрязъка ЁC 1840-1914, 1914-1948, 1948-1965, 1965-1993, 1994-2000 и 2000-2005 г. Липсата на обща година не позволява обвързването на четвъртия и петия времеви отрязък. Затова потърсихме данни от официалната статистика на Франция. В сайта на Националния институт по статистика и икономически науки открихме данни за индексите на потребителските цени за периода 1990-2010 г.

Сравняването на данните за индексите на потребителските цени от книгата на Мичел и от сайта на Националния институт по статистика и икономически науки през 1990-1993 г. показва, че има известно разминаване, макар че стойностите са близки. През периода 1994-2000 г. има пълно съвпадение между двата източника (фигури 4.8 и 4.9).

Мичел

Фигура 4.8. Индекси на цените през периода 1990-1993 г. (Франция)

Мичел

Фигура 4.9. Индекси на цените през периода 1994-2000 г. (Франция)

Затова използвахме данните от Националния институт по статистика и икономически науки, за да обвържем четвъртия и петия времеви отрязък, както и да продължим динамичния ред до 2010 г. Така полученият динамичен ред се отнася за периода 1840-2010 г.

В) БВП на глава от населението.

В книгата на Мичел данните за БВП са разделени на седем времеви отрязъка ЁC 1815-1938, 1949-1959, 1959-1977, 1977-1993 и 1994-1998 г. Липсата на данни за дълъг период не позволява обвързването на първия и втория времеви отрязък. Все пак първият времеви отрязък е достатъчно дълъг и ще бъде анализиран самостоятелно. Обаче това е динамичният ред на БВП. За да се получат индексите на БВП на глава от населението, се прилага отново формула 2.1.

2.2. Резултати

Откритите цикли са представени в синтезиран вид в таблица 4.2.

От таблицата е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в три групи ЁC 63-66 г., 58 г., 47-50 г., 44 г. и 40-41 г.; има и два случая на вълна само по един показател. Тези групи са илюстрирани графично на фигурите от 4.10 до 4.14.

Таблица 4.2

Открити цикли в динамичните редове (Франция)

ПериодДобив
на въглища
на глава
от населениетоПроизводство
на чугун
на глава
от населениетоПроизводство
на стомана
на глава
от населениетоИндекси
на заплатите
в индустриятаИндекс на
потребителските
цениБВП на глава
от населението124х110х103х94х79х76х73х66х64х63х58х50х48хх47х44х41х40х37х36х34хх30хх29ххх27хх25х24х23хх20хх19х18х17х16х15хх14ххх12х11х

Фигура 4.10. Открити цикли със сходни периоди (Франция)

Фигура 4.11. Открити цикли със сходни периоди (Франция)

Фигура 4.12. Открити цикли със сходни периоди (Франция)

Фигура 4.13. Открити цикли със сходни периоди (Франция)

Фигура 4.14. Открити цикли със сходни периоди (Франция)

2.3. Анализ на резултатите

А) Франция също като Великобритания е класическа капиталистическа страна. Времевите периоди, за които има статистически данни по различните показатели, при нея също са почти двувековни. Също както и при Великобритания в динамиката на френската икономическа конюнктура установяваме наличието на всички видове вълни ЁC цикли на К. Жугляр, строителни цикли на С. Кузнец, вълни на Меншиков и дълги вълни на Н. Кондратиев. И за Франция сме дали данни за вълни с продължителност около два кондратиеви цикъла. Липсват късите вълни на Китчин. Хипотезата ни, че методът, който използваме, не "улавя" този вид вълни, още повече се потвърждава. Има висока "плътност" на вълните.

Б) В динамиката на икономическата конюнктура във Франция дългите вълни на Кондратиев присъстват при всички показатели. Дори ако изключим вълните с дължина над 60 г., само при един от показателите ЁC БВП на глава от населението, няма дълга вълна.

В) Относно синхронността на близките по дължината си вълни на различните индикатори се установява, че дългите вълни на Кондратиев се групират според големината на периода си в три групи ЁC 63-66 г., 47-50 г., 40-41 г., като има и два случая на вълна само по един показател.

Каква е синхронността между различните вълни в тези четири групи?

- В първата група, при която вълните са с дължина между 63-66 г., има три вида вълни (фигура 4.10). Две вълни са от ценностни показатели ЁC една вълна на индекса на потребителските цени с дължина 64 г. и една вълна на БВП на глава от населението с дължина 63 г. Третата вълна е на натурален показател ЁC добив на въглища на глава от населението, с дължина 66 г. Между двете вълни от ценностни показатели има висока степен на синхронност с леко фазово отместване. А динамиката на натуралния показател е със значително фазово отместване спрямо тяхната динамика.

- Във втората група са четири вълни с дължина между 48-50 г. (фигура 4.12). Те са ЁC добив на въглища на глава от населението (48 г.), производство на чугун на глава от населението (50 г.), производство на стомана на глава от населението (50 г.) и индекс на потребителските цени с дължина 48 г. Между динамиката на производството на чугун на глава от населението производството на стомана на глава от населението има висока степен на синхронност. За динамиката на добива на въглища на глава от населението може също да се каже, че е в синхронност с тяхната динамика, но при нея има фазово отместване, което не е леко, а по-скоро ЁC значително. Динамиката на единствения ценностен показател ЁC индекса на потребителските цени, може да се определи като реципрочна спрямо динамиката на двата синхронизирани натуралните показатели и е със сериозно фазово отместване, близко до реципрочност спрямо добива на въглища на глава от населението.

- В третата група са две вълни в два показателя ЁC производство на чугун на глава от населението (41 г.), индексите на заплатите в индустрията с дължина на вълната 40 г. (фигура 4.14). Между двете вълни има висока степен на реципрочност в съвременността. Но тъй като периодът на изследване е почти двувековен, естествено е, че малката разлика в дължината на двете вълни е причина в предходния период да има леко фазово отместване на реципрочността.

Обобщавайки анализа на резултатите за Франция, установяваме, че трите групи вълни са "смесени", тоест в тях има и от ценностните, и от натуралните показатели. Там, където има повече от един показател от ценностните или натуралните показатели, те са в синхрон помежду си. Динамиката на другия ЁC различния по вид показател, е реципрочна спрямо тяхната динамика. В случая, когато има по една вълна от двата вида, динамиката им е реципрочна (фигура 4.14).

3. САЩ

3.1. Данни

Натурални показатели на САЩ

А) Добив на въглища на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1800-2002 г. Липсват данни за 1802, 1825 и 1861 г.

Б) Производство на чугун на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1810-2002 г. Липсват данни за 1811-1819, 1821-1827, 1833-1839, 1841, 1843-1845, 1851, 1853 и 1861 г.

В) Производство на стомана на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1867-2002 г.

Ценностни показатели на САЩ

А) Цена на труда.

В САЩ данните за индексите на заплатите в индустрията от книгата на Мичел са дадени като часова и като седмична ставка. Данните за часовата заплата се отнасят за периода 1890-1998 г. Данните за седмичната заплата се отнасят за периода 1909-1998 г. Липсват данни за периода 1910-1913 г. Сравняването на двата динамични реда показва малко разминаване между тях (фигура 4.15), но въпреки това ще анализираме и двата.

Фигура 4.15. Часова и седмична заплата на заетите в индустрията (САЩ)

Б) Индекси на потребителските цени.

В САЩ данните за индексите на потребителските цени от книгата на Мичел са разделени на пет времеви отрязъка ЁC 1800-1938, 1938-1975, 1975-1993, 1994-2000 и 2000-2005 г. Липсата на обща г. не позволява обвързването на третия и четвъртия времеви отрязък. Затова потърсихме данни от официалната статистика на САЩ. В сайта www.rateinflation.com открихме данни за индексите на потребителските цени за периода 1913-2010 г.

Сравняването на данните за индексите на потребителските цени от книгата на Мичел и от сайта www.rateinflation.com през периодите 1975-1993, 1994-2000 и 2000-2005 г. показва, че има пълно съвпадение между двата източника (фигури 4.16, 4.17 и 4.18).
Мичел

Мичел

Фигура 4.16. Индекси на цените през периода 1975-1993 г. (САЩ)

Фигура 4.17. Индекси на цените през периода 1994-2000 г. (САЩ)

Мичел

Фигура 4.18. Индекси на цените през периода 2000-2005 г. (САЩ)

Затова използвахме данните от www.rateinflation.com, за да обвържем третия и четвъртия времеви отрязък, както и да продължим динамичния ред до 2010 г. Така полученият динамичен ред се отнася за периода 1800-2010 г.

В) Брутен национален продукт на глава от населението.

В книгата на Мичел има данни за брутния национален продукт (БНП), а не за БВП. Тези данни са разделени на три времеви отрязъка ЁC 1790-1889, 1889-1929 и 1929-1993 г. Наличието на общи години позволява тези три отрязъка да се обединят в общ динамичен ред. Обаче това е динамичният ред на БНП. За да се получат индексите на БНП на глава от населението, се прилага отново формула 2.1. Полученият динамичен ред се отнася за периода 1790-1993 г. Липсват данни за 1861 г.

3.2. Резултати

Откритите цикли са представени в синтезиран вид в таблица 4.3.

От таблицата е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в шест групи ЁC 63-65 г., 59 г., 53 г., 48 г., 43-44 г. и 40 г. Тези групи са илюстрирани графично на фигурите от 4.19 до 4.24.

Таблица 4.3

Открити цикли в динамичните редове (САЩ)

ПериодДобив на въглища

на глава
от населениетоПроизводство
на чугун на глава
от населениетоПроизводство
на стомана на глава
от населениетоИндекси
на часовите заплати
в индустриятаИндекси
на седмичните
заплати
в индустриятаИндекс
на потребителските
цениБНП на глава
от населението127х117х113х112х103х81х80х65х63хх59х53х48ххх44х43хх40хх38х31хх30хх28хх27хх26х25хх24х23ххх21хх20х19хх17хх16х15хх13хххх12хх9х8хх

Фигура 4.19. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 4.20. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 4.21. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 4.22. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 4.23. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

Фигура 4.24. Открити цикли със сходни периоди (САЩ)

3.3. Анализ на резултатите

А) САЩ също като Великобритания и Франция е страна от първия ешелон на капитализма. В неговата статистика има данни още от края на XVIII век. Както и при другите две класически капиталистически страни, в динамиката на икономическата конюнктура на САЩ установяваме наличието на всички видове вълни ЁC циклите на К. Жугляр, строителните цикли на С. Кузнец, вълните на Меншиков и дългите вълни на Н. Кондратиев. При четири от седемте показателя има вълни с продължителност около два кондратиеви цикъла. Липсват късите вълни на Китчин. "Плътността" на вълните е голяма. Единствено в показателя производство на чугун на глава от населението има само една дълга вълна на Кондратиев и липсват другите видове вълни. По другите показатели най-много да липсват един или два вида вълни.

Б) В динамиката на икономическата конюнктура в САЩ дългите вълни на Кондратиев присъстват при всички показатели. Дори ако изключим вълните с дължина над 60 г., само при един от показателите ЁC производство на чугун на глава от населението, няма дълга вълна.

В) Относно синхронността на близките по дължината си вълни на различните индикатори се установява, че дългите вълни на Кондратиев се групират според големината на периода си в четири групи ЁC 63-65 г., 48 г., 43-44 г. и 40 г. Има и две дълги вълни, чиято дължина не е сходна с никоя от изброените групи. Каква е синхронността между различните вълни в четирите групи?

- В първата група, при която вълните са с дължина между 63-65 г. има три вида вълни (фигура 4.19). Те са следните: добив на въглища на глава от населението (65 г.), производство на чугун на глава от населението (63 г.), и индекс на потребителските цени с дължина 63 г. Между две от вълните ЁC добив на въглища на глава от населението и производство на чугун на глава от населението, има значителна синхронност, но фазовото отместване не е малко. Динамиката на индекса на потребителските цени е по-скоро реципрочен спрямо динамиката на другите два показателя, отколкото фазово отместен. Тоест фазовото отместване е толкова голямо, че можем да го определим като реципрочност.

- Втората група се състои от три вълни с дължина 48 г. (фигура 4.22). Те са ЁC добив на въглища на глава от населението, производство на стомана на глава от населението и БНП на глава от населението. Производството на стомана на глава от населението е леко фазово отместено спрямо добива на въглища на глава от населението. А този показател е леко фазово отместен спрямо БНП на глава от населението. Фазовото отместване на производството на стомана на глава от населението спрямо БВП на глава от населението може да се определи като сериозно.

- В третата група, при която вълните са с дължина между 43-44 г. има три вида вълни (фигура 4.23). Те са само от ценностни показатели ЁC две вълни ЁC на седмичната заплата, с дължина съответно 44 г. и 43 г., и една вълна ЁC на индекса на потребителските цени, с дължина 43 г. Между двете вълни с еднаква продължителност ЁC 43 г., има фазово отместване. Динамиката на другата вълна с продължителност 44 г. по-скоро е реципрочна спрямо динамиката на другите два показателя, отколкото фазово отместена. Тоест, както и при първата група, фазовото отместване е толкова голямо, че можем да го определим като реципрочност.

- В четвъртата група са две вълни само по ценностни показатели ЁC часова заплата и БНП в индустрията на глава от населението. И двете вълни са с дължина на вълната 40 г. (фигура 4.24). Между двете вълни има висока степен на синхронност.

Обобщавайки анализа на резултатите за САЩ, установяваме следното:

* В двата случая, когато вълните са само от ценностни показатели, синхронността е съществено различна. В единия случай има фазово отместване между две от вълните и реципрочност на третата спрямо тях (фигура 4.19). В другия случай, който е само от две вълни, тяхната динамика е с висока степен на синхронност (фигура 4.24).

* При другите два случая групата от вълни е смесена, тоест в тях има вълни от ценностни и натурални показатели. В първия случай, синхронността е такава, каквато може да се очаква ЁC фазово отместване между натуралните показатели и реципрочност на ценностния показател спрямо тях (фигура 4.24). Във втория случай има леко фазово отместване между натуралните показатели, леко отместване спрямо единия и значително ЁC спрямо другия на ценностния показател спрямо тях (фигура 4.22).

4. Обобщение на анализа на цикличността

при "социалистическите" и капиталистическите страни

а) Няма принципна разлика в цикличността на "социалистическите" икономики и капиталистическите икономики. Тяхното функциониране е еднотипно. Монополизмът в икономиката, дори когато е всеобхватен, както е при "социалистическите" икономики, не променя същността и функционирането на капиталистическия начин на производство. Той запазва основните си характеристики и при пълен монопол върху средствата за производство на номенклатурата на една политическа организация, в случая ЁC на комунистическите партии. Изследванията показват категорично, че характерът на цикличността при "социалистическите" икономики е еднотипен с характера на цикличността при страните от първия ешелон на капитализма, в частност ЁC дългите вълни на Кондратиев в еднаква степен са присъщи и при двата вида капитализъм.

б) Причината за липсата на късите вълни на Китчин при "социалистическите" икономики е, че най-вероятно методът, който използваме, не ги "улавя". Факт е, че този метод не "улавя" късите вълни и в икономическата динамика на страните от първия ешелон на капитализма⁹⁵. А за тях със сигурност знаем, че е характерна тази цикличност. За "социалистическите" страни използваме израза "най-вероятно", тъй като за да се твърди, че и при пълен монопол, както е при "социализма", има къси вълни, но те не се "улавят" от метода, трябват достатъчно систематични специализирани изследвания с други методи, които да докажат наличието на къси вълни. Такива изследвания липсват и поради това използваме израза "най-вероятно".

в) Синхронността на вълните с близка периодичност при "социалистическите" и при страните от първия ешелон на капитализма не се различава. И при едните, и при другите има следните закономерности:

1. Когато вълните са от само ценностни или само от натурални показатели, обикновено динамиката им е синхронна или с леко фазово отместване.

2. Когато групите вълни са "смесени", тоест в тях има и от ценностните, и от натуралните показатели, там, където има по повече от един показател от ценностните или натуралните показатели, те обикновено са в синхронност помежду си. Динамиката на другия ЁC различния по вид показател, обикновено е реципрочна или силно фазово отместена спрямо тяхната динамика. В случая, когато има по една вълна от двата вида, динамиката им обикновено е реципрочна.

Пета глава

Сравнителен анализ

на динамиката на индикаторите с динамиката
на световната конюнктура

1. Сравнителен анализ на динамиката на индикаторите

на европейски "социалистически" страни с динамиката
на световната конюнктура

Дългите вълни на Кондратиев на световната конюнктура са изследвани от много автори. Няма съществени разлики в периодизацията на първите две вълни на световната конюнктура между различните автори. Всички периодизации повече или по-малко са близки до периодизацията на тези вълни, направена от самия Кондратиев. При третата вълна обаче се очертават две групи автори. Едните ЁC Де Волф, Фон Циривци-Вантруп, Бивие, Амин и Кучински, периодизират и третата вълна във времевия период, определен от Кондратиев. Другата група автори ЁC Щумпетер, Кларк, Дуприе, Ростоу и Ван Дюжин дават по-дълъг период на третата вълна от този на Кондратиев и първата група автори. Това "разделение" в периодизацията на следващите дълги вълни ЁC четвъртата, петата и т.н., се запазва между двете групи през втората половина на ХХ век⁹⁶. В настоящото изследване ние се придържаме към датировката на последното ни известно изследване по този въпрос ЁC това на В. И. Пантин и А. Э. Айвазов. Придържаме се към тази датировка не само защото е "най-прясна", а и защото според нас е най-убедителна⁹⁷.

Таблица 5.1

Датиране на възходящите и низходящите вълни на циклите на Кондратиев