Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

31 Найденов, Г. Какво става? Социалната промяна ЁC същност и идеологеми. С., изд. "ВИКОМ-КОС", 1991.

32 Единственият, който, макар и с терминологията на официалната идеология, на практика лансира в публичното пространство подобна теза, е Духомир Минев. През средата на 90-те години той започва да публикува научни статии и студии, в които твърди, че всъщност това, което става в България през 90-те години, не е преход от "социализъм" към капитализъм. Той определя "прехода" като контрареволюция на елита, чрез която той ЁC елитът, е реконцентрирал икономическата си власт. Виж например: Минев, Д., П. Кабакчиева. Преходът, елити, стратегии. С., УИ "Св. Климент Охридски", 1996.

33 Интервю на министър М. Найденов на 29-ти октомври 2010 г. пред Сашо Диков за "Канал 3".

34 Стогодишната парадигма. Институт по социология ЁC БАН. С., 2003.

35 Елитът на прехода. М8М, С., 2003; Също и статията, специално насочена към изследване на континуитета ЁC "Кризисна междупоколенческа дистанция". ЁC В: сп. "Ново време", № 3, 2007.

36 Социализъм и преход към пазарно общество в България. С., "Авангард", 2003.

37 Относно използването на марксистката методология в изследване на социалните процеси от Освобождението до съвременността в България виж Найденов, Г. Марксизма, ленинизма и континуитета на българската история. ЁC В: сп. "Социология и икономика", № 1, 2012, с. 13-23.

38 Минев, Д., П. Кабакчиева. Преходът, елити, стратегии. С., УИ "Св. Климент Охридски", 1996.

39 Например неговата работа в "Мрежите на прехода ЁC какво всъщност се случи в България след 1989 г.". С., изд. "Изток-Запад", 2008.

40 Например в "Право и модерност". С., изд. "Кротал", 2003.

41 Цацов, Д. Линии на кохерентност в българската философска история. ЁC В: Фи­ло­со­фията като призвание. АИ "Проф. Марин Дринов", 2010.

42 Аврамов, Р. Стопанският ХХ век на България. С., Център за либерални стратегии, 2001.

43 Например Здравчев, Х. Защо преходът от капитализъм към социализъм не се осъществи? Сп. "Понеделник", № 1-2, 2003; Анчев, П. Още за теорията за класовата борба и политическите революции, сп. "Ново време", № 3, 2007 и др.

44 Относно политиката имаме предвид, че правителството на НДСВ (2001-2005 г.) чрез разрушаване на двуполюсния политически модел практически "призна" континуитета на българската история. Особено важно е, че това е направено от Симеон II, който е живата връзка на трите етапа в утвърждаването на капитализма в България.

45 Впрочем надали е случайно, че Кимон Георгиев и Дамян Велчев са основни фигури в трите опита за установяване на адекватен за степента на развитие авторитарен политически режим в България. Но чак третият им опит е успешен. Едва когато се съюзяват с БКП, превратът им довежда до възникването на устойчив и траен авторитарен политически режим.

46 Относно евристичността на парадигмата "буржоазна революция, държавен капитализъм, групова собственост" виж университетския сайт на проф. Г. Найденов, линка "Моите претенции".

47 Аргументирана критика на лениновата парадигма е направена в книгата на проф. Г. Найденов "Какво става". С., изд. "Виком-Кос", 1991, и в "Стогодишната парадигма". С., изд. на Института по социология на БАН, 2003. В двете книги е изложена и алтернативната парадигма ЁC "буржоазна революция, държавен капитализъм, групова собственост".

48 Пълното описание на метода е дадено в книгата на Бретхорст "Bayesian Spectrum Analysis and Parameter Estimation". ЁC In: Lecture Notes in Statistics, 48, Springer-Verlag, New York, 1988. Някои важни допълнителни технически детайли са дадени в статията "An Intro­duction to Parameter Estimation Using Bayesian Probability Theory". ЁC In: Maximum Entropy and Bayesian Methods, P. Fougere (ed.), Kluwer Academic Publishers, Dordrecht, the Netherlands, 1990. Двата текста са достъпни в Интернет на адрес http://bayes.wustl.edu/glb/bib.html.

49 Bretthorst, G. L. An Introduction to Parameter Estimation Using Bayesian Probability Theory. ЁC In: Maximum Entropy and Bayesian Methods, P. Fougere (ed.), Kluwer Academic Publishers, Dordrecht, the Netherlands, 1990, p. 5-7.

50 Пак там, с. 5.

51 Bretthorst, G. L. An Introduction to Parameter Estimation Using Bayesian Probability Theory. ЁC In: Maximum Entropy and Bayesian Methods, P. Fougere (ed.), Kluwer Academic Publishers, Dordrecht, the Netherlands, 1990, р. 9

52 Пак там, с. 10.

53 Bretthorst, G. L. An Introduction to Parameter Estimation Using Bayesian Probability Theory. ЁC In: Maximum Entropy and Bayesian Methods, P. Fougere (ed.), Kluwer Academic Publishers, Dordrecht, the Netherlands, 1990, с. 16

54 Нещо повече, трудно е да се твърди дали то е решимо по принцип, или не е.

55 Използвани са само цели стойности на T, защото при всяко конкретно изследване времето е прекъсната величина.

56 На практика трябва да се даде конкретно числово изражение на безкрайността. Използваният софтуер работи с най-голям период T=10 000.

57 Найденов, Г., К. Харалампиев. Цикличността на икономическото развитие на България през ХХ век (натурални показатели ЁC 2). Международна научна конференция "Толерантност и нетърпимост в международните отношения". Варна, 2006; Найденов, Г., К. Харалампиев. Държавният капитализъм в България и дългите вълни на Кондратиев. Четвърта международна научна конференция "Мениджмънт и инженеринг". С., 2006

58 Bretthorst, G. L. "Bayesian Spectrum Analysis and Parameter Estimation". ЁC In: Lecture Notes in Statistics, 48, Springer-Verlag. New York, 1988, pр. 65-67.

59 Пак там, с. 27-28.

60 Гатев, К., Д. Косева, А. Спасов. Обща теория на статистиката. С., изд. "Наука и изкуство", 1991, с. 277-278.

61 Съйкова, И., А. Стойкова-Къналиева, С. Съйкова. Статистическо изследване на зависимости. С., УИ "Стопанство", 2002, с. 15-21.

62 Bretthorst, G. L. "Bayesian Spectrum Analysis and Parameter Estimation". ЁC In: Lecture Notes in Statistics, 48, Springer-Verlag, New York, 1988, p. 137.

63 Пак там, с. 111.

64 Пак там, с. 111.

65 Mitchell, B. International Historical Statistics 1750-2005: Africa, Asia and Oceania, Pal­grave Macmillan, 2007; Mitchell, B. International Historical Statistics 1750-2005: Americas, Palgrave Macmillan, 2007; Mitchell, B. International Historical Statistics 1750-2005: Europe, Palgrave Macmillan, 2007.

66 Защо е така, ще разгледаме по-нататък.

67 Те са средносрочни във времево отношение ЁC 7-11 години, и са свързани с оборота на промишления капитал.

68 Те са с продължителност около 20-25 години. Наричат се още "поколенчески цикли".

69 Припомняме, че те са с продължителност 40-60 години и са свързани с възпроизводството на инфраструктурата и смяната на технологиите.

70 Ако обаче комунистическият режим се разгледа като естествено продължение на авторитарния режим, установен след деветнадесетомайския преврат през 1934 г., се оказва, че промяната на икономическите и политическите тенденции и структури става едновременно.

71 Кондратиев, Н. Проблемы экономической динамики. Москва, Институт экономики АН СССР, 1989, с. 188.

72 Тук и навсякъде по-надолу в текста използваме термина "реципрочност" вместо физическия термин "антифаза", за да означим такова взаимно разположение на две вълни, при което върхът на едната съвпада във времето с дъното на другата и обратно.

73 Сега има и друго разбиране ЁC че "сгъстяването" на социалните катаклизми е в периодите на "обръщане" на фазите. Виж Пантин, В. И., А. Э. Айвазов. Циклы Кондратьева и эво­люционные циклы мировой системы: обоснование и прогностический потенциал. ЁC В: Кондратьевские волны: аспекты и перспективы. Волгоград, изд. "Учитель", 2012.

74 Впрочем изтреблението на нашето поколение през 90-години, макар и без война, е не по-малко ефективно, отколкото изтреблението на поколенията на моите баща и дядо. Но като цяло българският вариант на изтребление е "приятно" изключение на фона на етническите войни, които се водиха на Балканския полуостров през 90-те години.

75 Найденов, Г. Стогодишната парадигма. С., изд. на Института по социология, БАН, 2003, с. 187-190.

76 Припомняме, че това са средносрочни във времево отношение вълни ЁC 7-11 години, и са свързани с оборота на промишления капитал.

77 Припомняме, че това са вълни с продължителност около 20-25 години. Наричат се още поколенчески цикли.

78 Припомняме, че тези вълни са с продължителност 40-60 години и са свързани с възпроизводството на инфраструктурата и смяната на технологиите.

79 Mitchell, B. International Historical Statistics 1750-2005: Europe. Palgrave Macmillan, 2007, рр. 849, 851.

80 По този повод изказваме нашите искрени благодарности на Ondшej Koљata от Information Service Department, Czech Statistical Office, както и на Akos Lencses от HCSO Library.

81 Federбlnн statistickэ ъшad. 1985. Historickб statistickб roиenka ИSSR. SNTL ЁC Naklada­te­l­stvн technickй literatury. Praha; ALFA ЁC Vydavateѕstvo technickej a ekonomickej literatъry, Bratislava, 1985, р. 22.

82 Същата ситуация имаме в Чехословакия и в периода на Втората световна война ЁC разделяне на бившата Чехословакия през 1938 г. според Мюнхенския договор ЁC граничните ре­гио­ни попадат основно във фашистка Германия; и през 1939 г. ЁC създаване на независима словашка държава и немско подчиняване на Чехия като протекторат Бохемия и Моравия. (Лична кореспонденция с г-н Ondшej Koљata от Information Service Department, Czech Statistical Office.)

83 Доколкото данните за индекса на потребителските цени за периода 1939-2009 г. сме получили наготово от Чешкия статистически офис, разчитаме, че те са резултат от преизчисления от местните експерти и са сравними преди и след 1993 г., когато Чехословакия се разделя на Чехия и Словакия.

84 Допълнителен проблем е, че за този времеви отрязък данните са за БВП, а за следващите ЁC за нетния материален продукт. Както показва нашият последващ анализ, динамиката на БВП, на нетния материален продукт и на националния доход са практически еднакви.

85 Nachtigal, V. Nбrodnн dщchod Иeskoslovenska: dokumentaиnн shrnutн podkladщ z obdobн 1913-1966 a analэza obdobн 1946-1955. Ekonomickэ ъstav Иeskoslovenskй akademie vмd. Praha, 1969, р. 77. В бележка под линия е указано, че автор на данните е инженер Мирослав Томс.

86 Отделно има инцидентни данни за 1900, 1912 и 1921 г.

87 Величкова, Н., Ч. Русев, Т. Якова. Теория на статистиката и статистика на вътрешната търговия. ИК "Галактика", 1991, с. 112

88 Изчисляването на грешки на екстраполационни прогнози от гледна точка на бейсоата парадигма в статистиката е показано подробно в Харалампиев, К. Нетрадиционен поглед върху традиционни статистически проблеми. С., изд. "Балкани", 2004, с. 79-82.

89 Първото дандзибао, с което започва "културната революция", е написано от студенти, протестиращи, че в преподавателския стол на университета менюто е от сто ястия, а на тях им се полагат само две купички ориз дневно.

90 Припомняме, че това са средносрочни във времево отношение вълни ЁC 7-11 г., и са свързани с оборота на промишления капитал.

91 Припомняме, че това са вълни с продължителност около 20-25 г. Наричат се още "поколенчески цикли".

92 Припомняме, че те са с продължителност 30-40 г.

93 Припомняме, че тези вълни са с продължителност 40-60 г. и са свързани с възпроизводството на инфраструктурата и смяната на технологиите.

94 Пантин, В. И., А. Э. Айвазов. Циклы Кондратьева и эволюционные циклы мировой системы: обоснование и прогностический потенциал. ЁC В: Кондратьевские волны: аспекты и перспективы. Волгоград, изд. "Учитель", 2012.

95 С посочените вече изключения в седма глава.

96 Николов, И. Дългите вълни на Кондратиев. С., Профиздат, 1985, с. 71.

97 Пантин, В. И., А. Э. Айвазов. Циклы Кондратьева и эволюционные циклы мировой системы: обоснование и прогностический потенциал. Кондратьевские волны: аспекты и перспективы. Волгоград, изд. "Учитель", 2012.

98

Симчера, В. Развитие экономики России за 100 лет ЁC Исторические ряды. Москва, изд. "Наука", 2006.

99 Първият и вторият са с продължителност 50-60 г., докато третият и четвъртият ЁC 40-45 г.

100 С ускоряване на темпа на историята Ф. Бродел обяснява скъсяването на секуларния тренд. Бродел, Ф. Световното време. С., изд. "Прозорец", 2005, с. 69.

101 Професор в МГИМО (У) МИД РФ, водещ научен сътрудник на Института по световна икономика и международни отношения на РАН.

102 Пантин, В. Циклы и ритмы истории. Рязан, изд. "Аракс", 1996, с. 57.

103 Пак там, с. 57.

104 Пантин, В. Циклы и ритмы истории. Рязан, изд. "Аракс", 1996, с. 58.

105 Пак там, с. 58-61.

106 Пак там, с. 58.

107 Николов, И. Дългите вълни на Кондратиев. С., Профиздат, 1985, с. 43.

108 В следващата си книга самият той отбелязва това. Виж Пантин, В., В. Лапкин. Философия исторического прогнозирования: ритмы истории и перспективы мирового развития. Дубна, изд. "Феникс+", 2006, с. 309-313.

109 Найденов, Г. Безалтернативна ли беше стратегията на ценовите шокове през 90-те години? ЁC В: "Преходът ЁC 20 години по-късно", 2010.

110 Haralampiev, K., G. Naidenov. Waves of the Change and Change of the Waves (Analysis of the Shortening of the Kondratiev Waves by Moving Sub-Periods). "Sociological Problems Magazine", Special Issue, 2010.

111 Относно клъстерния анализ на видовете капитализъм вижте Найденов, Г., К. Харалампиев, В. Проданов, П. Пачкова. Клъстерите на капитализма ЁC типология и динамика на капиталистическите икономики. С., Издателски комплекс ЁC УНСС, 2012.

112 Шапкарев, П. Производственият ритъм в народното стопанство на НР България (статистико-икономически етюд), дисертация за присъждане на научна степен "Доктор на икономическите науки", с. 349.

113 Пак там, с. 349, 350.

114 Шаламанов, С. Закономерностите в динамиката на икономическия растеж през отделни етапи на социалистическото строителство. ЁC В: Темпове на икономически растеж в социалистическите страни през съвременния етап. Годишник на катедрите по марксизъм-ленинизъм при висшите учебни заведения, Политическа икономия, Година двадесета, книга трета, С., 1986 г., с. 38, 39.

115 Пак там, с. 39.

116 Пак там, с. 40.

117 Пак там, с. 43

118 Костов, И. За периодичността на икономическото развитие в НР България. ЁC В: "Темпове на икономически растеж в социалистическите страни през съвременния етап", Годишник на катедрите по марксизъм-ленинизъм при висшите учебни заведения, Политическа ико­номия, Година двадесета, книга трета, С., 1987 г., с. 70.

119 При този избор игнорираме µ §, тъй като две точки винаги лежат на една права, т.е. µ § винаги ще има стойност 1.