Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

Всеки може да си представи какъв "бяс" предизвикват тезите на Кондратиев в групираното около Сталин ядро на болшевишката номенклатура. Това ядро (можем да наречем членовете му "центристи") възприема тезите на Кондратиев като пряка подкрепа на враждебната им фракция в болшевишкия елит ЁC тази на Бухарин, Риков и Томски ЁC така наречената "десница".

През втората половина на двадесетте години в болшевишкия елит има три основни фракции. Едната е на Троцки и Преображенски. Тази фракция се определя като "лява". Нейната идеология за индустриализация, по-точно ЁC за "свръхиндустриализация", и за трансформация на аграрния сектор като източник на приходи за държавния бюджет, чрез износ на селскостопанска продукция, се опира на опита от периода на "военния комунизъм". "Левите" са пределно откровени. За да се извърши "свръхиндустриализация", е необходимо селското население да се подложи на свръхексплоатация. Отношението на болшевиките към селското население трябва да бъде като към колониално население. Тоест те са за прилагане на "английския вариант" на генезиса на капитализма ЁC завоюване на територии чрез брутално насилие и подлагане на местното население на свръхексплоатация, чрез използване на извъникономически средства.

Другата ЁC "дясната" фракция ЁC на Бухарин, Риков и Томски, е на противоположни позиции. Тя счита, че болшевиките не бива да подлагат руското селячество на брутално насилие, грабеж и свръхексплоатация. Те считат, че доминацията на банковия и промишлен едър капитал, който се намира в ръцете на болшевишката номенклатура, е достатъчна да гарантира постепенната трансформация на аграрния сектор по пътя на социализма. Не конфликти и война със селячеството, а подпомагане на развитието на кооперативното дело е верният път в строителството на "социализма" и успешната индустриализация ЁC това е тезата на тази "дясна" фракция. Тоест те искат аграрният сектор в Русия да се развива в "американския" вариант ЁC като фермерство.

Третата фракция е най-многобройна и силна. Тя е на групираното около Сталин ядро от "центристи". Те търсят среден път между "колониалния" и "фермерския" път. От една страна, нагласите им са в посока към "колониалния" вариант. Защото едрият, централизираният държавно-монополистичен капитал е млад хищник. Неговите естествени рефлекси са за брутален грабеж. По инстинктите си болшевишката номенклатура е "английска". В същото време тя си дава добра сметка, че "английският" вариант е трудноприложим и рисков. Той има някакво оправдание по време на гражданската война. Но дори и тогава предизвиква бунтове на селското население. И единствено многократно по-голямата бруталност на руското дворянство и войната, в която то влиза на страната на чуждестранните агресори против Русия, в крайна сметка наклоняват везните на симпатиите на руското селячество в полза на болшевиките ЁC като по-малкото зло. Ето защо "центристите" се съюзяват временно с "десните" и нанасят поражение на "лявата" фракция на Троцки и Преображенски.

Но "центристите" ни най-малко не симпатизират на "десницата" на Бухарин, Риков и Томски. Още през 1926 г. ядрото на болшевишката номенклатура, групирано около Сталин, започва да "разтваря ножицата" между цените на индустриалните стоки и изкупните цени на селскостопанската продукция. В същото време Н. Кондратиев зове тази "ножица" да се "затваря", а не "разтваря". Естествено е, че те го възприемат като враг, подкрепящ враждебната им фракция на Бухарин, Риков и Томски. През 1927 г. "кулаците" "свиват" производството на пшеница и продават на болшевишката номенклатура с 2 млн. тона по-малко зърно по държавните доставки, отколкото предходната година (продават 4,8 млн. т). През 1928 г. резултатите от държавните доставки са още по-катастрофални въпреки мащабните репресивни мерки. "Центристите" приемат "хвърлената ръкавица" и започват война срещу "кулаците". На своя страна те успяват да привлекат класата на селската "беднота".

Следствието и репресиите срещу Н. Кондратиев са част от общото "настъпление" на "центристите" срещу "кулаците", и в частност ЁC срещу "дясната" фракция в ръководството на болшевишката партия. Центристите отлично знаят, че нито Н. Кондратиев, нито А. Чаянов, нито другите аграрикономисти, призоваващи за еволюционно "приобщаване" на селячеството към социализма, принадлежат към фракцията на Бухарин, Риков и Томски. Но те възприемат тези аграрикономисти като свои врагове, реално подкрепящи дясната фракция и косвено ЁC класата на "кулаците". И това действително е така⁹! Затова "центристите" сфабрикуват дело за така наречената "Трудова партия" и започват репресиите срещу всеки, който е изразявал симпатии към "фермерския" път за развитие на аграрния сектор в Русия.

Трагичната лична съдба на Н. Кондратиев е част от общата съдба на руското селячество, по-точно ЁC на дребния и средния бизнес в аграрния сектор, осмелили се да защитават своите интереси срещу апетитите на едрия, централизиран, държавно-монополистичен капитал. Те са били обречени. Защото в Русия по това време не е имало никакви условия за утвърждаване на капиталистически начин на производство по "американски" път. Първо, защото за разлика от Америка, където има изобилие от свободни земи, продавани от държавата на фермерите на много ниски цени, в Русия е било точно обратното ЁC имало е недостиг на земи, а не изобилие. Сблъсъкът за земя между "кулаците" и селската "беднота" е протичал по цялата територия на Русия. Факт е, че болшевиките са се "месили" в тези сблъсъци. Но много често, особено в Украйна и Южна Русия, те са "пламтели" и без намесата на болшевиките. Селската "беднота" е създавала отряди и дори цели армии в борбата си против "кулаците" за земя. През 1929 г. "центристите" се възползват от сблъсъка на интереси между "кулаците" и селската "беднота". Едрият, централизиран, държавно-монополистичен капитал привлича селската "беднота" и започва брутална война за изземване функциите на владеене и ползване на поземления фонд от класата на "кулаците". Това е годината на "Големия скок" в колективизацията. Той е успешен, не само защото на страната на едрия капитал се сражава и селската "беднота", а и защото персонализираният в болшевишката номенклатура едър банков и промишлен капитал вече има сили и организация да реализира предприемаческата си активност и в аграрния сектор. За много кратко време съвкупният капиталист механизира най-трудоемките дейности в аграрния сектор ЁC оранта и жътвата. И превръща аграрния сектор в суровинен придатък на едрата промишленост и пазар на нейните стоки. Тоест, въпреки че не се реализира "колониалният" вариант на "левицата" на Троцки и Преображенски, се стига до доста подобен вариант, който бихме могли да наречем "полуколониален".

Н. Кондратиев отлично е знаел за "глада" за земя и за "свръхнаселението" в руската провинция. Но той е допускал, че този проблем е решим, чрез мащабни държавни инвестиции в аграрния сектор и съответно интензификация на селскостопанския труд и повишаване на неговата производителност. Тези негови позиции са в противоречие с намеренията на едрия национален капитал, който е планирал инвестиции в аграрния сектор само в размер, позволяващ да се механизират най-трудоемките дейности, както и евентуална мелиорация. Защото едрият, централизиран държавно-монополистичен капитал е имал за основна цел да създаде машинната база на една равностойна на западните държави военна индустрия. Защото той с пълно право е очаквал нова агресия от страна на западните държави. Аграрният сектор го е интересувал единствено като източник на суровини и принадена ценност, за изкупуване на евтините заводски комплекси, широко предлагани от развитите страни в условията на световна криза след 1929 г. Историческата "истина" е била на страната на едрия, централизиран държавно-монополистичен капитал.

Прави чест на Н. Кондратиев, че в суровата битка между едрия, централизиран, държавно-монополистичен капитал, и дребния и среден аграрен бизнес, той не предава интересите на класата, от която произхожда. Неговата лична съдба е трагична.

Още от 1927 г. в печата започва охулване на Н. Кондратиев, А. В. Чаянов и техните съмишленици аграрикономисти. Те са обявени за "неонародници", за "либерални буржоа"; техните изказвания по научни форуми се определят като "манифести на кулашка партия". След уволнението на Н. Кондратиев от Конюнктурния институт срещу него започва разследване, а самият институт е закрит. През 1930 г. Н. Кондратиев е арестуван и впоследствие осъден на 8 години затвор по изфабрикувано дело за несъществуваща "Трудова селска партия". От 1932 г. той е затворен в Суздалския политизолатор.

От запазените от съпругата му ЁC Евгения Давидовна, писма от политическия изолатор, сега ние научаваме много за личността на Н. Кондратиев¹⁰. Ние виждаме една трагична личност, която, подложена на физически и морални изтезания, не губи човешкото си достойнство и чест. В тези безкрайно тежки условия Н. Кондратиев не губи изследователската си "стръв" и кураж. Чрез съпругата си той се снабдява с нови книги и списания и следи световната наука. Планира да напише цикъл от пет икономически монографии. Първата е общометодологическа част, която в чернова той предава на Е. Давидовна. Втората, която също успява да завърши, е за икономическия тренд. Пише и нов труд за дългите вълни на икономическата конюнктура. Планира да напише още два труда ЁC единият ЁC за малките цикли и кризите, а другият ЁC статистическа теория по социално-икономическа генетика. За съжаление цялото това научно наследство на Н. Кондратиев е унищожено от органите на НКВД.

Дори и от изолатора той успява да поддържа топли и сърдечни отношения с преданата си съпруга Евгения Давидовна и малката си дъщеричка ЁC Eлена (на галено той я нарича Алена). В края на книгата публикуваме поемата, написана от Н. Кондратиев в политическия изолатор през 1934/35 година за необикновените приключения на котето Шамми, с неговия почерк, и негови рисунки, изпратена като подарък за именния ден на дъщеричката му Алена (виж приложение 4). Тя е родена през 1925 г. През всичките години на тяхната насилствена раздяла Н. Кондратиев не спира да се грижи за нейното възпитание¹¹. Изключително трогателни са неговите писма към Алена и Евгения Давидовна. Как Н. Кондратиев е успял да запази мъжеството, доблестта, любовта и оптимизма си в тези години на нечовешки физически и нравствени изпитания?! Четейки суздалските писма на Н. Кондратиев, за сетен път се убеждаваме, че руската земя винаги, дори и в най-трагични периоди, е раждала могъщи умове с огромна нравствена сила!

През 1938 г. изтича срокът на присъдата. По трагична случайност това съвпада с последната "чистка" във висшия ешелон на болшевишката номенклатура. Последните от болшевишките лидери на Октомврийската революция и гражданската война, един от които е и българинът Кръстьо Раковски, са "осъдени" на смърт от фракцията на Сталин. Това е и последната съпротива против "култа към личността" на Сталин. Въпреки че Н. Кондратиев нито идейно, нито организационно е имал нещо общо с тази последна съпротива, той също е осъден на смърт и екзекутиран.

След ХХ конгрес на КПСС ЁC 1956 г., на който е изобличен култът към личността на Сталин, Евгения Давидовна започва систематични действия за посмъртната реабилитация на Н. Кондратиев. Пълна реабилитация Н. Кондратиев получава чак през 1987 г.

2. Велико научно дело

Още приживе Н. Кондратиев получава световна известност за своите изследвания. В тази разработка ще се спрем само на една част от научното му творчество ЁC неговата теория за дългите вълни на икономическата конюнктура. Тази теория е влязла в съкровищницата на световната наука. Тя е вечно актуална и значима! Това е ново поле на изследвания, което сега, в условията на световна икономическа криза, е широко дискутирано. То е, така да се каже, "бистър извор", в който постоянно се вливат нови потоци и реки и който понастоящем се е превърнал в една от най-могъщите реки на теоретичните и емпиричните изследвания в икономиката, социологията и философията на историята.

Идеята, че освен късите вълни на Китчин и средните вълни на Жугляр, свързани съответно с оборота на търговския и на промишления капитал, съществуват и други ЁC значително по-дълги вълни, е "зреела" в икономическата гилдия. Тази идея е "подхвърлена" от холандския икономист ван Гелдерен, а след това е изследвана статистически през 1924 г. от С. дьо Волф. Но преди Н. Кондратиев да лансира в публичното пространство своята концепция, проблемът за дългите вълни на икономическата конюнктура е разглеждан фрагментарно. През 1922 г. в книгата си "Световното стопанство и неговата конюнктура по време и след войната" Н. Кондратиев лансира тезата, че в динамиката на световната икономика има вълни с дължина

В статията на Н. Кондратиев "Големите цикли на конюнктурата" и в доклада му "Големите цикли на икономическата конюнктура", изнесен и обсъден през 1926 г. в Икономическия институт, концепцията му за дългите вълни има цялостен и завършен характер. По-късно в Конюнктурния институт се провежда обсъждане на разширен вариант на този доклад. На това обсъждане представители на официалната идеология се опитват да "опровергаят" концепцията на Н. Кондратиев. През 1928 г. се издава книга, в която е публикувана цялата дискусия. Тази книга веднага е преведена и издадена на немски език, а няколко години по-късно ЁC и на английски език. Тя става много популярна в икономическите и социологическите гилдии на най-развитите страни. Особено допринася за нейното популяризиране Йозеф Шумпетер. През 1939 г. той издава двутомника "Икономическите цикли", с общ размер 1060 страници, и нарича дългите вълни на името на Н. Кондратиев. Сериозен принос за популяризиране на теорията на Н. Кондратиев има и Герхард Менш. Активно използва теорията на Кондратиев и Ф. Бродел. В СССР първи възобновява интереса към дългите вълни на Кондратиев академик Ю. В. Яковец в книгата си "Закономерностите на научно-техническия прогрес и тяхното планомерно използване",

Понастоящем интересът към теорията на Н. Кондратиев за дългите вълни на икономическата конюнктура е много голям. По целия свят се провеждат конференции и симпозиуми по темата за дългите вълни. Започналата през 2008 г. световна криза стимулира интереса към теорията на Кондратиев. В Русия от 1988 г. се провеждат ежегодни междудисциплинарни дискусии по проблемите на цикличната динамика и прогнозирането, а от 1993 г. ЁC и специализирани ежегодни Кондратиевски четения. През 1992 г. по случай стогодишнината от рождението на Н. Кондратиев излиза постановление на Министерския съвет и на проведената международна конференция по случай тази годишнина е създаден Международен фонд на името на Н. Кондратиев. През 1999 г. по случай 110-годишнината на Пиритим Сорокин е създаден Международният институт на името на Пиритим Сорокин и Николай Кондратиев. През три години от 1995 г. се провежда международен конкурс и се връчват по два златни, сребърни и бронзови медали на трима руски и трима чуждестранни учени. Наградите се връчват от международно жури и са на името на Н. Кондратиев за принос в обществените науки.

Руските икономисти и другите руски учени в обществените науки имат силно развито чувство за исторически континуитет. Те широко използват теорията на Н. Кондратиев за дългите вълни на икономическата конюнктура. Върху основата на Кондратиевата традиция Владимир Пантин направи много интересно изследване на еволюцията на международния пазар. Руската цивилизационна школа също се опира върху теорията на Н. Кондратиев за дългите вълни на икономическата конюнктура.

Какви са основните тези на Н. Кондратиев за дългите вълни на икономическата конюнктура?

Н. Кондратиев формулира хипотеза, че освен вече добре изследваните средносрочни и краткосрочни цикли в динамиката на икономическата конюнктура има и дългосрочни цикли с дължина около 50 години. Тази хипотеза той проверява въз основа на съществуващите от повече от един век статистически данни за икономическото развитие на най-напредналите капиталистически страни ЁC Англия, САЩ и Франция. Изследва динамиката на средното равнище на стоковите цени, процента на заемния капитал, работната заплата, оборота на външната търговия, добива и потреблението на въглища и производството на чугун и стомана.

Изследването на икономическата конюнктура по тези показатели от края на XVIII в. до 1922 г. показва, че за този период световната икономическа конюнктура е преминала през два големи цикъла и през 1920 г. е достигнала върха на възходящата фаза на третия цикъл, след което е започнала низходящата фаза на третия цикъл. Н. Кондратиев прогнозира, че през тази фаза подемите на средните цикли на Жугляр ще са по-слаби и краткотрайни, а техните низходящи фази ще са по-продължителни и по-силни. Така и става! Голямата депресия и развитието на световната икономика след това потвърждават напълно прогнозата на Н. Кондратиев.

В голямата си студия "Големите цикли на икономическата конюнктура" Н. Кондратиев дава окончателно времевите хоризонти на първите два и половина цикъла на световната икономическа конюнктура.

Първият цикъл започва от края на 80-те години на XVIII век (1789-1790 г.). Възходящата фаза продължава до началото на XIX век (1810-1817 г.). Низходящата вълна продължава до 1844-1851 г.

Вторият цикъл започва от 1844-1851 г. Възходящата му вълна продължава до 1870-1875 г. Низходящата му фаза продължава до 1890-1896 г.

Третият цикъл започва от 1890-1896 г. Възходящата му фаза продължава до 1914-1920 г. Низходящата фаза започва от 1914-1920 г.

Фигура 1. Първите два и половина цикъла на икономическата конюнктура

В нашето изследване ние приемаме за основа периодизацията на В. Пантин и А. Айвазов.

Освен установяването на наличие на дълги вълни и тяхната периодизация другият важен момент в теорията на Н. Кондратиев е формулирането на четири емпирични "правилности" в динамиката на икономическата конюнктура¹⁴. Формулирането на тези "правилности" изиграва огромна евристична роля не само в сферата на икономическата наука, но и в тези на социологията и философията на историята.
Б. Кои са четирите емпирични "правилности"?

1. Преди началото на възходящата вълна на всеки голям цикъл, а понякога ЁC и в самото начало, пише Н. Кондратиев, се наблюдават значителни изменения в условията на стопанския живот на обществото. Обикновено тези изменения се изразяват в една или друга комбинация, в значителни технически изобретения и открития и в дълбоки изменения на техниката на производство и обмена, в изменението на условията на паричното обръщение, в засилване на ролята на нови страни в световното стопанство и т.н. Н. Кондратиев разграничава времето, в което се правят технически изобретения, и времето, в което те се прилагат масово в капиталистическото производство и променят начина на "комбиниране на производствените фактори". Първото става в период от 20-25 години преди възходящата фаза на дългата вълна, а второто ЁC в първите пет години на тази фаза. Тоест на практика техническите открития се правят в периода на низходящата фаза на предходната дълга вълна, а се прилагат масово в началото на възходящата фаза на следващата вълна.

Тази "емпирична правилност" на Н. Кондратиев има изключителен евристичен потенциал. Тя лежи в основата на теориите на Й. Щумпетер и на Г. Менш за предприемаческата класа и ролята ] в иновационната активност. Тя е най-сериозният аргумент, чрез който Н. Кондратиев доказва, че дългите вълни на икономическата конюнктура се дължат на вътрешните механизми и характеристики на капиталистическия начин на производство, а не на външни фактори ЁC например на динамиката на научно-техническия прогрес.

2. Втората емпирична правилност се състои в това, че периодите на възходящите вълни на големите цикли като правило са значително по-наситени с големи социални сътресения и преврати в живота на обществото (революции и войни), отколкото периодите на низходящите вълни.

Кондратиев прави подробен анализ на революциите и войните през трите възходящи и двете низходящи фази, на двете и половина дълги вълни, които той е установил. Той доказва тезата си, която, както и предходната, също е изключително евристична. При това ЁC не само за икономическата наука, но и за социологията, и за философията на историята. Съвременните изследвания на еволюцията на международния пазар използват тази идея на Кондратиев, като я доразвиват. В тях се разграничават особеностите на двете възходящи и двете низходящи фази в целия цикъл на еволюцията на межународния пазар. Анализират се по-подробно историческите събития и тезата на Кондратиев се прецизира, като се счита, че големите исторически събития (войни и революции) се "случват" в точките на преход от възходяща и нисходяща, и обратно, фаза.

3. Третата емпирична правилност има по-тясна икономическа насоченост. Тя гласи, че низходящите вълни на дългите цикли се съпътстват с продължителна депресия в селското стопанство. Тази теза Н. Кондратиев също подкрепя с фактологичен анализ.

4. Последната емпирична правилност, въпреки че в най-висока степен има икономически характер, е тясно свързана със социологията. Тя е свързана с взаимното влияние на дългите и средните вълни на икономическата конюнктура. Образно казано, според Кондратиев средните вълни като че ли се "нанизват" на дългите вълни. Тезата му е, че средните цикли, настъпващи в низходящия период на големия цикъл, обезателно се характеризират с продължителност и дълбочина на депресията, с краткост и слабост на подема. Средните цикли, настъпващи през възходящия период на големия цикъл, обезателно се характеризират с обратните черти. Кондратиев привежда достатъчно факти в подкрепа на тази своя теза. Икономическото развитие на световното стопанство след публикуването на статията на Кондратиев досега също потвърждава тази емпирична правилност.

Какви са причините за дългите вълни на икономическата конюнктура?

Най-напред трябва да отбележим, че Н. Кондратиев твърдо се противопоставя на опитите дългите вълни да се обясняват с действието на външни (екзогенни) фактори. Много автори търсят обяснението на дългите вълни в динамиката на научно-техническия прогрес, във влиянието на войните и революциите, във въвличането на нови територии в международния пазар, в динамиката на добива на злато и сребро и т.н. Н. Кондратиев категорично доказва, че определящият фактор за дългите вълни е същият, както и за средните вълни ЁC това са вътрешните механизми и характеристики на капиталистическия начин на производство. Външните фактори оказват влияние, но самите те в голяма степен се определят от вътрешните особености на динамиката на капиталистическия начин на производство.

Една от най-важните характеристики на капиталистическия начин на производство са трите равнища, на които става постоянното нарушаване на икономическото равновесие, възстановяването му и отново неговото нарушаване. Капиталистическата система според Кондратиев непрекъснато изменя равнището на собственото си развитие.

Според него, в зависимост от продължителността на времевия период има три равнища на равновесие.

Първото равнище на равновесие е в много кратък времеви период. Равновесието се нарушава от промените в търсенето и предлагането. Тези промени водят до промени в цените на различните стоки. По-високите цени на по-търсените стоки създават ново равновесие в търсенето и предлагането. Но това ново равновесие от своя страна поражда друго неравновесие. По-високите цени водят до привличане на капитали в тези производства и съответно напускането на капитали от нерентабилни производства. Тези изменения в обемите на производството на различните стоки стават в по-продължителен период и са второ равнище на равновесие. Но има и трето равнище на равновесие. То е свързано с основни реконструкции, с големи строежи и качествени подобрения на плодородността на поземления фонд и на квалификацията на работната сила. Получава се нарушаване на равновесието и неговото възстановяване в продължителен период. Този вид равновесие е свързан със съществени изменения в пропорциите на производство на средства за производство и средства за потребление, и вътре във всяко от тези две основни подразделения на възпроизводствения процес.