Книгата се издава със съдействието на ibc group и ibc travel

В) БВП на глава от населението.

В книгата на Мичел има данни за нетния материален продукт на Полша. Те са разделени на пет времеви отрязъка ЁC 1947-1970, 1970-1975, 1975-1980, 1980-1984 и 1985-1990 г. Тук липсва обща година за двата последни отрязъци, което не позволява обвързването им в общ динамичен ред. Освен това липсват данни преди 1947 г., т.е. дори да обвържем всички отрязъци в един общ динамичен ред, той няма да бъде достатъчно дълъг за целите на анализа.

3.2. Резултати

Тъй като и четирите динамични редове за Полша започват от двадесетте години на миналия век, не можем да направим разделение "преди" и "след" промените, защото динамичните редове "преди" промените ще бъдат сравнително къси и недостатъчни за целите на анализа. Затова анализът е направен върху цели динамични редове.

Откритите цикли са представени в синтезиран вид в таблица 2.5.

Таблица 2.5

Открити цикли в динамичните редове (Полша)

ПериодДобив на въглища на глава
от населениетоПроизводство
на чугун на глава
от населениетоПроизводство
на стомана на глава от населениетоИндекс
на потребителските цени62Х59ХХ47Х32ХХ31Х29Х22Х19Х18Х15Х14Х12ХХ9Х8Х

От таблицата е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в две групи ЁC 59-62 и 47 г. Тези групи са илюстрирани графично на фигурите с номера 2.19 и 2.20.

Фигура 2.19. Открити цикли със сходни периоди (Полша)

Фигура 2.20. Открити цикли със сходни периоди (Полша)

3.3. Анализ на резултатите

А) Установява се, че и в Полша, както в Русия и в България, цикличността на икономическата конюнктура е органична характеристика на "социалистическата" икономика. И по четирите показателя има дълги вълни на икономическата конюнктура. Но другите видове вълни са, така да се каже, "по-рехави" в сравнение с присъствието им в икономическата динамика в Русия и България. Те са присъщи "плътно" единствено при ценностния индикатор ЁC индекса на потребителските цени. При добива на въглища на глава от населението има една вълна от промишлените цикли на К. Жугляр. Има и вълна с дължина 32 г. Тя може да се определи като вълна на Меншиков. Подобно е положението и при производството на стомана на глава от населението ЁC има вълна на Меншиков и няколко вълни с дължина на промишлени цикли. Но и по двата показателя липсват строителните цикли на С. Кузнец. При добива на въглища на глава от населението, освен дългите вълни няма никакви други вълни. И при четирите показателя липсват, също както и в икономическата динамика в Русия и България, късите вълни на Китчин с продължителност 3-5 г., свързани с оборота на търговския капитал.

Б) Единствено потребителските цени имат дълга вълна с продължителност, близка до продължителността на "социализма" в Полша. Дългите вълни по другите показатели са с по-голяма дължина.

В) Каква е синхронността на дългите вълни на Кондратиев с близка продължителност в Полша? Има пълна синхронност в динамиката по трите натурални показателя ЁC добив на въглища на глава от населението, производство на чугун на глава от населението и производство на стомана на глава от населението.

4. Чехословакия

4.1. Данни

Натурални показатели за Чехословакия

А) Добив на въглища на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1919-2003 г.

Б) Производство на чугун на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1919-2002 г. Липсват данни за 1939 г.

В) Производство на стомана на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1919-2002 година.

Ценностни показатели за Чехословакия

А) Цена на труда.

В Чехословакия данните за индексите на заплатите в индустрията от книгата на Мичел са разделени на четири времеви отрязъка ЁC 1918-1936, 1938-1947, 1948-1970 и 1970-1993 г. Както се вижда само за последните два времеви отрязъка разполагаме с данни за една обща г., което ни позволява да обвържем тези отрязъци в общ динамичен ред. За останалите два отрязъка обаче не разполагаме с данни за обща година.

Този проблем и проблеми с другите два ценностни показателя ни принудиха да се обърнем за помощ към националното статистическо учреждение на Чешката република, откъдето получихме⁸⁰ данни за заплатите за периода 1930-1937 година⁸¹.

Сравняването на данните за индексите на заплатите в индустрията през периода 1930-1937 г. от книгата на Мичел и от Чешкия статистически офис показва известно разминаване между тях (фигура 2.21). Това разминаване ни накара да използваме друг подход за обвързване на всички времеви отрязъци в общ динамичен ред. Същността на подхода е да екстраполираме модела от предходния отрязък една година напред и по този начин да получим стойност за годината, която е обща за два отрязъка.

Фигура 2.21. Индекси на заплатите в индустрията през периода 1930-1937 г.

При този подход основното е начинът на моделиране. Тъй като времевите отрязъци са доста кратки, не можем да използваме бейсовия спектрален анализ. Затова за моделирането сме използвали собствена модификация на линейни сплайнове. Тази модификация е описана подробно в Приложение 3.

Резултатите от моделирането и от екстраполацията са показани на фигури 2.22 и 2.23.

Фигура 2.22. Индекси на заплатите в индустрията през периода 1918-1938 г.

Фигура 2.23. Индекси на заплатите в индустрията през периода 1938-1948 г.

По този начин формирахме общ динамичен ред за периода 1918-1993 г. Но и този динамичен ред все още не е достатъчно дълъг за търсене на вълни на Кондратиев. Затова се наложи да потърсим данни за заплатите в индустрията от статистическите годишници на Чехословакия и на Чешката република за периода след 1994 г. Открихме такива данни за периода 1980-2007 г.

Сравняването на данните за индексите на заплатите в индустрията през периода 1980-1993 г. от книгата на Мичел и от статистическите годишници показва почти пълно съвпадение между тях (фигура 2.24). Това ни дава основание да продължим динамичния ред от книгата на Мичел с данните от статистическите годишници на Чехословакия и на Чешката република.

Тук трябва да направим една методологическа уговорка. След 1993 г. държавата Чехословакия се разделя на две отделни самостоятелни държави ЁC Чехия и Словакия. По тази причина е методологически некоректно динамичният ред за Чехословакия да бъде продължаван с данни след 1993 г. Това би могло да бъде направено само след специални преизчисления, основани на експертни оценки⁸². Ние обаче като екип от България не се наемаме да преизчислим данните за индекса на заплатите в индустрията, а и за другите два ценностни показателя, след 1993 г., а се доверяваме на данните в статистическите годишници, в които динамичните редове включват години както преди 1993, така и след нея. Затова разчитаме, че тези данни са сравними.

Мичел

Фигура 2.24. Индекси на заплатите в индустрията през периода 1980-1993 г.

В резултат на всичко, казано по-горе, разполагаме с динамичен ред за индексите на заплатите в индустрията в Чехословакия през периода 1918-2007 г.

Б) Индекси на потребителските цени.

В Чехословакия данните за индексите на цените на дребно от книгата на Мичел са разделени на пет времеви отрязъци ЁC 1923-1948, 1953-1965, 1965-1992, 1994-2000 и 2000-2005 г. Тук липсват данни за по-дълъг период, което не позволява обвързването на първия и втория времеви отрязък. Също така липсват данни за 1993 г., което пък не позволява обвързването на третия и четвъртия времеви отрязък.

От Чешкия статистически офис получихме данни за индекса на потребителските цени за периода 1939-2010 г.⁸³

Сравняването на данните за индексите на цените на дребно от книгата на Мичел и за индексите на потребителските цени от Чешкия статистически офис през периода 1938-1948 г. показва почти пълно съвпадение (фигура 2.25). През периодите 1953-1965 и 1965-1992 г. съвпадението обаче не е толкова пълно, макар че разликите са малки (фигури 2.26 и 2.27).

Фигура 2.25. Индекси на цените през периода 1938-1948 г. (Чехословакия)

Мичел

Фигура 2.26. Индекси на цените през периода 1953-1965 г. (Чехословакия)

Фигура 2.27. Индекси на цените през периода 1965-1992 г. (Чехословакия)

През периода 1994-2000 г. съвпадението е пълно, с едно-единствено изключение (фигура 2.28). През 1998 г. според Мичел индексът е 103,7%, а според Чешкия статистически офис ЁC 130,7%. Както се вижда, в случая най-вероятно има печатна грешка в книгата на Мичел, тъй като двете числа се различават по разположението на втората и третата цифра. Ние приемаме за верни данните на Чешкия статистически офис.

Мичел

През периода 2000-2005 г. съвпадението отново е пълно (фигура 2.29).

Фигура 2.29. Индекси на цените през периода 2000-2005 г.

В резултат на всичко, казано дотук, решихме да използваме данните от Чешкия статистически офис, като удължим динамичния ред с данните от книгата на Мичел за периода 1923-1939 г. Допълнително се наложи да отчетем паричната реформа в Чехословакия през 1953 г. Анализираният динамичен ред се отнася за периода 1923-2010 г., като липсват данни за 1952 г.

В) БВП на глава от населението.

В книгата на Мичел има данни за БВП и за нетния материален продукт⁸⁴ на Чехословакия. Данните за БВП се отнасят за период 1920-1937 г. Данните за нетния материален продукт са разделени на седем времеви отрязъка ЁC 1948-1960, 1960-1966, 1966-1975, 1975-1985, 1985-1990, 1994-1998 и 1999-2004 г. Тук липсват данни за дълъг период, което не позволява обвързването на първия и втория времеви отрязък, както и на последните три времеви отрязъка.

Сравняването на данните за брутния вътрешен продукт от книгата на Мичел и за националния доход от книгата на Нахтигал през периода 1920-1937 г. (фигура 2.30) показва, че след 1931 г. има почти пълно съвпадение. Сравнението на данните за нетния материален продукт от книгата на Мичел и за националния доход от книгата на Нахтигал за периода 1948-1960 г. (фигура 2.31) показва пълно съвпадение, както и сравнението за периода 1960-1966 г. (фигура 2.32). Затова нашето решение е да използваме данните на Мичел, като попълним липсващите стойности за периода 1931-1948 г. с данните на Мирослав Томс. По този начин формирахме общ динамичен ред за периода 1920-1990 г.

Фигура 2.30. Индекси на БВП и на националния доход през периода 1920-1937 г.

Мичел

Фигура 2.32. Индекси на нетния материален продукт и на националния доход

Но и този динамичен ред все още не е достатъчно дълъг за търсене на вълни на Кондратиев. Затова се наложи да потърсим данни за националния доход и за брутния вътрешен продукт от статистическите годишници на Чехословакия и на Чешката република за периода след 1990 г. Открихме такива данни за периода 1986-2008 г.

Сравняването на данните за нетния материален продукт от книгата на Мичел и за националния доход от статистическите годишници през 1986-1990, 1994-1998 и 1999-2004 г. показва почти пълно съвпадение между тях (фигури 2.33, 2.34 и 2.35). Това ни дава основание да продължим динамичния ред от книгата на Мичел с данните от статистическите годишници на Чехословакия и на Чешката република.
Мичел

Фигура 2.33. Индекси на нетния материален продукт и на националния доход

Статистически

Фигура 2.34. Индекси на нетния материален продукт и на националния доход
през периода 1994-1998 г. (Чехия)

Мичел

Всичко казано дотук обаче се отнасяше до БВП. За да се получат индексите на БВП на глава от населението, се използва следната формула:

4.2. Резултати

Тъй като и шестте динамични редове за Чехословакия започват от двадесетте години на миналия век, не можем да направим разделение "преди" и "след" промените, защото динамичните редове "преди" промените ще бъдат сравнително къси и недостатъчни за целите на анализа. Затова анализът е направен върху целите динамични редове.

Откритите цикли са представени в синтезиран вид в таблица 2.6.

От таблицата е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в три групи ЁC 58-60 г., 47-54 години и 42 години. Тези групи са илюстрирани графично на фигурите с номера от 2.36 до 2.38.

Таблица 2.6

Открити цикли в динамичните редове (Чехословакия)

ПериодДобив на въглища

Фигура 2.36. Открити цикли със сходни периоди (Чехословакия)

Фигура 2.37. Открити цикли със сходни периоди (Чехословакия)

Фигура 2.38. Открити цикли със сходни периоди (Чехословакия)

4.3. Анализ на резултатите

А) В Чехословакия, както в изследваните вече други "социалистически" страни, цикличността на икономическата конюнктура е органична характеристика на "социалистическата" икономика. И по шестте показателя има дълги вълни на икономическата конюнктура. Другите видове вълни са присъщи "плътно" при два от ценностните индикатори ЁC при индекса на заплатите в индустрията и при индекса на потребителските цени. При третия ценностен показател ЁC БВП на глава от населението, липсват строителните цикли на С. Кузнец и вълните на С. М. Меншиков. При натуралните показатели вълните са "по-рехави" в сравнение с тези при ценностните показатели. При добива на въглища на глава от населението има една вълна от промишлените цикли на К. Жугляр и една от вълните на С. М. Меншиков. При производството на стомана на глава от населението също има вълна на С. М. Меншиков, но няма никакви други вълни. При добива на чугун на глава от населението има само една вълна от промишлените цикли на К. Жугляр с дължина 12 г. И при шестте показателя липсват, също както и в икономическата динамика на вече изследваните страни, късите вълни на Китчин. Може да се каже, че цикличността на икономическото развитие на Чехословакия е по-плътна от тази на Полша, по-малко плътна от тази на Русия и на България, когато в нашата страна се изследва икономическата динамика до 1989 г., и е равностойна, когато се изследва икономическата динамика на България за целия период с налични данни.

Б) От шестте показателя единствено индексите на потребителските цени имат дълга вълна с продължителност, близка до продължителността на "социализма" в Чехословакия ЁC 47 г., и БВП на глава от населението ЁC 42 г. Дългите вълни по другите показатели са с по-голяма дължина от тази на "социализма".

В) Каква е синхронността на дългите вълни на Кондратиев с близка продължителност в Чехословакия? Вижда се, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си в две групи ЁC 58-60 г. и 47-54 г. Показателно е, че едната група е само от трите натурални показатели на глава от населението ЁC добив на въглища, производство на чугун, производство на стомана (фигура 2.36). При нея има пълна синхронност между трите вълни.

Другата група е само от ценностни показатели ЁC индекси на заплатите в индустрията ЁC две вълни с дължина съответно 54 и 50 г., и индекси на потребителските цени (47 г.) (фигура 2.37). В тази група между две от вълните ЁC индекси на заплатите в индустрията с дължина 50 г. и индекси на потребителските цени (47 г.), има висока синхронност. Третата вълна в индексите на заплатите в индустрията с дължина съответно 54 г. е фазово отместена спрямо тях.

БВП на глава от населението не може да бъде присъединен към тези групи, защото продължителността му ЁC 42 г. не "пасва" на никоя от тях (фигура 2.38).

5. Унгария

5.1. Данни

Натурални показатели на Унгария

А) Добив на въглища на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1852-2003 г. Липсват данни за 1858, 1860-1863, 1915 и 1918-1919 г.

Б) Производство на чугун на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1841-2002 г. Липсват данни за 1846-1851, 1858, 1860-1863 и 1918-1920 година.

В) Производство на стомана на глава от населението.

За този показател имаме данни само от книгата на Мичел за периода 1920-2002 г.

Ценностни показатели на Унгария

А) Цена на труда.

В Унгария данните за индексите на заплатите в индустрията са разделени на четири времеви отрязъка ЁC 1927-1938, 1938-1943, 1948-1970 и 1970-1993 г. Тук липсват данни за дълъг период, което не позволява обвързването на втория и третия времеви отрязъци.

Б) Индекси на потребителските цени.

В Унгария данните за индексите на цените на дребно са разделени на пет времеви отрязъка ЁC 1924-1948, 1948-1965, 1965-1993, 1994-2000 и 2000-2005 г. Тук имаме общи години за първите три времеви отрязъка, което позволява те да се обединят в един общ динамичен ред. Също така имаме обща година и за четвъртия и петия времеви отрязък, което позволява и те да се обединят в общ динамичен ред. Но трябва да се обедният всички времеви отрязъци в един цялостен динамичен ред? За целта се обърнахме към официална статистическа информация.

За съжаление Akos Lencses от Унгарския статистически офис ни пише, че "информацията, която вие искате, едва ли съществува". Въпреки това в официалния сайт на Унгарския статистически офис намерихме данни за индекса на потребителските цени за периода 1985-2010 г.

Сравняването на данните за индексите на цените на дребно от книгата на Мичел и за индексите на потребителските цени от Унгарския статистически офис през периода 1984-1993 и 1994-2000 г. показва пълно съвпадение (фигури 2.39 и 2.40). Затова решихме да използваме данните от книгата на Мичел, като удължим динамичния ред с данните от Унгарския статистически офис за периода 1993-2010 г. По този начин анализираният динамичен ред се отнася за периода 1924-2010 г. Липсват данни за периода 1945 г.

Фигура 2.39. Индекс на цените през периода 1984-1993 г. (Унгария)

Фигура 2.40. Индекси на цените през периода 1994-2000 г. (Унгария)

В) БВП на глава от населението.

В Унгария данните за нетния материален продукт са разделени на пет времеви отрязъка⁸⁶ ЁC 1925-1943, 1950-1954, 1955-1960, 1960-1975 и 1975-1987 г. Тук липсват данни за дълъг период, което не позволява обвързването на първия и втория времеви отрязък.

5.2. Резултати

Два от динамичните редове за Унгария започват от двадесетте години на миналия век и за тях не можем да направим разделение "преди" и "след" промените, защото динамичните редове "преди" промените ще бъдат сравнително къси и недостатъчни за целите на анализа. Но два от динамичните редове са достатъчно дълги и затова може да се разделят. Ето защо за добива на въглища на глава от населението и за производството на чугун на глава от населението анализът е направен два пъти ЁC "преди" и "след" промените. За другите два показателя анализът е направен само веднъж върху целите динамични редове.

Откритите цикли са представени в синтезиран вид в таблици 2.7 и 2.8.
Таблица 2.7

Открити цикли в динамичните редове до 1989 г. (Унгария)

ПериодДобив на въглища
на глава от населениетоПроизводство на чугун
на глава от населението71Х70Х54Х48Х40Х36Х29Х23Х20Х16ХХ14Х13Х12Х11ХХ10ХТаблица 2.8

Открити цикли в динамичните редове (Унгария)

ПериодДобив на въглища на глава от населениетоПроизводство
на чугун на глава
от населениетоПроизводство
на стомана на глава от населениетоИндекс
на потребителските цени101х65х63х61х56х47хх43х38х35х32хх29х25х24х23х22х21хПродължение

ПериодДобив на въглища на глава от населениетоПроизводство

От таблиците е видно, че вълните на Кондратиев се групират според големината на периода си. В таблица 2.7 групите са три ЁC 54 г., 48 г. и 40 г. В таблица 2.8 групите са четири ЁC 61-65 г., 56 г., 47 г. и 43 г. Тези групи са илюстрирани графично на фигурите с номера от 2.39 до 2.45.

Фигура 2.41. Открити цикли със сходни периоди до 1989 г. (Унгария)

Фигура 2.42. Открити цикли със сходни периоди до 1989 г. (Унгария)

Фигура 2.43. Открити цикли със сходни периоди до 1989 г. (Унгария)

Фигура 2.44. Открити цикли със сходни периоди (Унгария)

Фигура 2.45. Открити цикли със сходни периоди (Унгария)

Фигура 2.46. Открити цикли със сходни периоди (Унгария)

Фигура 2.47. Открити цикли със сходни периоди (Унгария)
5.3. Анализ на резултатите

А) В Унгария също както в изследваните вече други "социалистически" страни цикличността на икономическата конюнктура е органична характеристика на "социалистическата" икономика. В динамичните редове до 1989 г. и по двата показателя има дълги вълни на Кондратиев ЁC в добива на въглища на глава от населението те са две ЁC 40 г. и 54 г., а в производство на чугун на глава от населението е една ЁC с дължина 48 г. Другите видове вълни, с изключение на вълните на Китчин, присъстват и в двата показателя. Липсва само строителната вълна на С. Кузнец при производство на чугун на глава от населението.

Дългите вълни са присъщи и на четирите показателя, когато се изследва целият период с налични данни. Присъщи са и другите видове вълни, с изключение на вълните на Китчин. "Плътността" на вълните и в двата периода е висока.

Б) Във двата периода от общо шест показателя по пет дългите вълни на Кондратиев са с продължителност, близка до тази на "социализма" в Унгария. Единствено при производството на стомана на глава от населението дългата вълна е с по-голяма продължителност от тази на "социализма" ЁC 56 г.

В) Каква е синхронността на дългите вълни на Кондратиев с близка продължителност в Унгария?

В периода до 1989 г. (таблица 2.7) единият от индикаторите ЁC добивът на въглища на глава от населението има две вълни ЁC 40 г. и 54 г., а другият индикатор ЁC производство на чугун на глава от населението, има една вълна с дължина 48 г. Тези три вълни обаче имат твърде различни дължини и не образуват група, на която да се установява синхронността.

Когато се изследва целият период, за който са налични данни (таблица 2.8), има две групи показатели, на които може да се изследва синхронността. Едната е от три вълни в граница 61-65 г. Това са вълните по добив на въглища на глава от населението с дължина 61 г., производството на чугун на глава от населението с продължителност 65 г. и индексите на потребителските цени с продължителност 63 г. Между двата натурални показателя има висока степен на синхронност, а ценовият показател е фазово отместен спрямо тях (фигура 2.42). Другата група е от две вълни с дължина 47 години. В тази група между двата показателя ЁC производството на чугун на глава от населението и индексите на потребителските цени, има фазово отместване (фигура 2.44). Вижда се, че натуралните и ценностните показатели и в двете групи са фазово отместени едни спрямо други.