Книгата,/7о спиралата на еволюцията

Този е основният закон. Той е свързан със закона за пре­раждането, който пък от своя страна е в зависимост от закона за възмездието (карма).

Пред закона за духовната еволюция и свързаните с него закони за прераждането и възмездието (карма) са равнопоставени всички, без разлика на пол, богатство и обществено положение. Никой не може да избяга от тях. Който ги познае, разбере и осмисли, той става свободен, защото осъзнава, че сам отговаря за своите мисли (думите са плод на мисълта) и така сам изгражда своята съдба. Той се убеждава, че смърт не съществува, че духът е безсмъртен и преминава ту във физическо, ту в астрално (енер­гийно) състояние. От качеството на неговите мисловни енергийни натрупвания, по време на земното съществуване в плът, зависи животът му в Отвъдните светове, т.е. дали ще попадне в Нисшите астрални светове — ада, в Средните ментални светове — чисти­лището, или във Висшите духовни светове — рая.

Познаването на тези закони и начина им на действие е съ­рцевината на учението на Иисус Христос и е било залог за из­бавление от земните кармични връзки, които обуславят добрата или лошата съдба. То е давало издържливостта на християнина в смирението му и готовността му за саможертва. То е правело хората да се чувстват свободни съзидатели на собствената си съдба.

Съвсем логично е било римските управители да осъзнаят реалната опасност от възможността подчинените им да прогледнат и да се почувстват свободни. Универсалността на тези закони ги плашела. Предпочитането на християнина да стане жертва, вместо насилник, ги лишавало от войници. Авторитетът на римската власт бил застрашен.

А какво се случва по-нататьк. Християнството става офи­циална религия и новите управители постъпват като старите. Само че вместо гонения, отстраняват сърцевината на учението, а гоне­нията са насочени срещу онези, които не са били съгласни с тази операция. Така църквата добива духовна власт над хората и ги лишава от независимостта им, възможността за свободна волеи-зява, и отговорността за всяка мисъл и действие в съответствие със закона за карма.

Законите за прераждането и възмездието Христос е изясня­вал пред своите последователи. Ще се опитам да посоча текстовете в Евангелията, които не трябва да се разбират в буквалния смисъл, а да се тълкуват, за да се разберат вложените принципи на закона.

По времето на Христа прераждането се приемаше като нещо естествено. Тези хора, които имаха пророчески способности по рождение или ги проявяваха впоследствие, бяха смятани за пре­родени някогашни пророци.

„И попитаха Го: а що си? Илия ли си? Рече: не съм. Пророкът ли си ти? И отговори: не!" (Йоан, гл. 1:21)

Преди възкресението на Учителя Иисус, ние не употребя­вахме думата „възкресение", а казвахме „прераждане" и „въз­раждане" когато се появеше някой в плът, за когото знаехме, че е умрял. Той можеше да се роди отново, но можеше също да се появи в светлина пред избрани хора.

По традиция приемахме, че който е роден белязан с физи­чески недостатък или недъг, в минали животи е прегрешавал теж­ко или самият той, или неговият род. Когато болестта се прояви в по-зряла възраст — че прегрешението може да бъде и в сегаш­ния му живот и така е възмезден за постъпките си.

„И когато минаваше, видя един човек, сляп от рождение. Учениците Му Го попитаха: Рави, кой е съгрешил, тоя или ро­дителите му, за да се роди сляп? (Йоан, гл. 9:1-2)

Учителят Иисус ни учеше как трябва да отправяме молит­вата си към Бога. Необходимо беше всеки да се вглъби в себе си да си представи мислено самия Бог-Единосъщия, като едно Духовно Слънце, всепроникващо и излъчващо Любов. И трябва да усетим как се потапяме в тази светлина на Любов. (По-късно евангелистът св. апостол Йоан Богослов ще благовести за Хрис­тос „Той не беше светлината, а бе пратен да свидетелства за светлината. Съществуваше истинската светлина, която про-светлява всеки човек, идващ на света." (Йоан, гл. 1:8,9).

Мислите, които изразяваме с думи, трябва да предаваме смирено, съсредоточено и чрез образите на мисълта, а не меха­нично да повтаряме неразбираеми слова. Молитвата трябва да съдържа само положителни мисли, предадени в позитивни карти­ни. Всяка негативна мисъл ще наложи отрицателен резултат.

Сега не бих могла да изговоря на коптски или на староеврейски молитвата „Отче наш", но си спомням образите на мисълта.

Ето как изглеждаше тя тогава, сравнена със сегашния й текст.

Отче наш, Ти, който си Светлината!

Да се свети Твоето име; да дойде Твоето царство;

да бъде Твоята Воля, както на Небесата, тъй и на Земята.

Насъщния ни хляб дай ни днес;

и прости ни нашите дългове,

както и ние прощаваме на длъжниците си.

Запази ни от изкушенията и избави ни от лукавия.
Четирите глагола — „дай ", прости ", запази " и „избави " имат положителен смисъл и наистина изразяват молба.

Не зная кога е наложена промяната в началото и в края на молитвата, с което тя е обезсилена. Богът на Светлината, Любовта и Истината е заменен с неопределен Бог, запратен някъде далеч от нас в небесата, а молбата ни „запази ни" е заменена със заповедта „не ни въвеждай ". Сякаш не човекът е слаб към изку­шенията и се поддава на тях, а Бог — неговият любящ Отец, нарочно го тласка към съблазните.

Тази деформация с най-употребяваната молитва не би могла да бъде обяснена само с невежество или грешка на преводача. Елементарно изискване са положителните мисли. Тук личи целе­насочено действие от врагове на християнството, за да не може християнинът да направи единение с Бога и да получи просвет­ление. И само догматичното мислене и инерцията не е позволила досега да се забележи провокиращата заблуда и да се възстанови истинската сила на молитвата.

Учителят Иисус ни изясняваше, че в Божиите заповеди, записани от Мойсей, една част се отнасят за принципа на връзката с Бога. За постигане на контакт със Словото трябва в определен ден от седмицата, посветен специално за Бога, без ангажименти за друга работа, да отправим нашите мисли към Него, като вла­гаме цялата си любов.

„Аз съм Господ, Бог твой; да нямаш други Богове освен Мене! Не изговаряй напразно името на твоя Бог! Помни съботния ден, за да го светиш; шест дена работи и върши в тях всичката си работа, а седмият ден е събота на Господа, твоя Бог!"

В заповедта „Око за око, зъб за зъб" е вложен принципът за прераждането и възмездието. Който извърши някакво физическо насилие над друг, в следващия си живот ще понесе точно същото насилие върху себе си.

Друга група от заповеди са, да не се привързваме към пари и вещи, защото, ако сме привързани, не можем да освободим духа си, да еволюира, защото където е богатството ни, там ще бъде и сърцето ни.

„Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, що е във водата и под земята; не им се кланяй и не им служи!"

Следващата група са за успокояване и хармонизиране на кармичните връзки, за постигане на по-добра съдба в следващите животи. Тя включва въздържане от безнравствени действия, които в следващите ни животи ще се стоварят върху нас. Също да се предпазваме от обвързване с кармична връзка на взаимоотноше­ния, които трябва да хармонизираме в следващите животи.

„Не убивай! Не прелюбодействай! Не кради! Не лъжесви­детелствай против ближния си!"

При изпращане на мисли с неосъществими желания ще за-тормозим душата си и тя ще страда след физическата смърт.

Пожелаването на чуждо създава кармични връзки, които трябва да се изчистят през много превъплъщения.

В духовния си смисъл тези заповеди се отнасят до запазване на Земята от мисловно енергийно замърсяване. А заповедта Ме прелюбодействай!" означава въздържане от прекалени любовни действия, за да не се стигне до пренаселяване на Земята.

„Не пожелавай дома на ближния си; не пожелавай же­ната на ближния си, нито нивата му, нито роба му, нито робинята му, ни вола му, ни осела му (нито някакъв негов до­битък) — нищо, що е на ближния ти!"

Тази заповед означава да не се стремим към надпревара за материалното забогатяване, което би довело до унищожаване на природната среда и оттам — до нашето самоунищожение.

Знаехме, че непрекъснатото преминаване през колелото на преражданията създава предпоставка за духовната еволюция на човечеството. Тя обаче не върви равномерно — едни напредват в духовното си развитие значително по-бързо от други, които изостават. Нуждаехме се от ново учение, което да ни покаже пътя за ускоряване на еволюцията и за освобождаване от необходи­мостта за физическо раждане на земята. Този именно път към скритата истина, разкриването на действащите закони в Духовния свят за достигане на вечен живот на духа, ни показа Учителят Иисус, като нарече себе си Пътя, Истината и Живота.

На старата заповед „Око за око, зъб за зъб", означаваща точното разплащане за всяка постъпка през различните превъплъ­щения, Той противопостави нова заповед „Обичай ближния си като себе си!" В нея е включено усъвършенстването на духа и хармонизирането на негативните кармични връзки, създадени при взаимоотношенията през минали животи — много важно условие за ускоряване на духовната еволюция.

„А Иисус им отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум; тази е първата и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците." (Матея, гл. 22:37-40).

Той беше наричан Спасител, защото, давайки ни знания как да имаме свобода на избора при прераждането си, Той ни спася­ваше от страданията, съпътстващи всеки земен живот, когато сме заобиколени от врагове. „Затова, като положите всяко стара­ние, привнесете към вярата си добродетел, а към добродетелта знание." (Второ съборно послание на св. ап. Петър, гл. 1:5).

Спазвайки заповедта „Обичай ближния си", ние си създа­ваме по-добра съдба през земния живот. Това е всъщност новата заповед, изложена ни от Христос. „Яова заповед ви давам, да любите един другиго; както ви възлюбих, да любите и вие един другиго." (Йоан, гл. 13:34).

Учителят Иисус извърши пред очите ни много чудеса на изцеление. Но Той отбягваше да лечителства и забраняваше да се говори за чудодейните Му способности. Той не наричаше Себе Си „Син Божи", а „Син човечески" и ни учеше, че всички ние сме синове Божи, защото във всеки един от нас е вложена Божията искра. Той не казваше да вярваме в Него, а да вярваме в словото Му. Не изцеление на тялото, а изцеление на душата произвеждаше върху нас Неговото слово. Предаването на словото бе неговата мисия. , Д тръгна подире Му множество народ, и Той ги всички изцери, и запрети им да разгласяват за Него. Но колкото Той им забраняваше, толкоз повече те разгласяваха." (Матея, гл. 12:15,16 и Марко, гл. 7:36).

Така, чрез словото, той ни предаде принципите за развъ-рзване на кармичните връзки с нашите врагове, с които обикно­вено в следващите животи се срещаме като роднини; принципите за освобождаване от кармата и получаване на вечен живот в Не­бесното царство. „Ако вие пребъдете в словото Ми, наистина сте Мои ученици, и ще познаете истината, и истината ще ви направи свободни." (Йоан, гл. 8:31, 32).

В тези принципи бе вложена любовта към ближния, и осо­бено към врага. Познаването им щеше да доведе до осъзнаване, че най-близките ни роднини са някогашните ни врагове от минали животи. Така Той дойде „с меч ", за да ни освободи от кармичните връзки и роднините ни. „Яе мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч; защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й. И врагове на човека са неговите домашни. " (Матея, гл. 10:34-36).

Той ни показа не само начина за ликвидиране на старите кармични връзки, а и начина за предпазване от създаване на нови. Премахването на кармата и предпазване от нова, можеше да стане чрез съблюдаване на необходимите изисквания на закона на карма, които са: покаяние, любов към ближния и несъпротивление към злото.

Покаянието за извършени грехове започна да се проповядва още от Йоан Кръстителя. Любовта към ближния, и дори към врага, бе новата заповед, донесена от Учителя Иисус. „Слушали сте, че бе казано: „ Обичай ближния си, и мрази врага си." Аз пък ви казвам: обичайте враговете си, благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят." (Матея, гл. 5:43, 44).

А несъпротивление към злото означава да не допускаме да се свържем дори на мисловно ниво с насилника, като му позволим да ни удари, за да изразходва насъбралата се у него мисловна негативна енергия, без, разбира се, да търсим да бъдем жертва. ,у4з пък ви казвам: да не се противите на злото. Но, ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. И на тоя, който поиска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, дай му и горната дреха." (Матея, гл. 5:38-40)

Ние, като Негови ученици, трябваше да изживеем живота си най-достойно и да дадем пример за подражание. Мисловното кармично свързване между хората, както и съответното развъ-рзване на връзките може да стане единствено когато сме във физическо тяло, в земния живот. Затова не трябва да се свързваме с никаква мисъл за пожелание, отмъщение, недоволство, прите­жание на богатства и с каквото и да било друго към земните неща. „Истина ви казвам: каквото свържете на земята, ще бъде свързано на небето; и каквото развържете на земята, ще бъдеразвързано на небето." (Матея, гл. 18:18).

Учителят Иисус обясняваше какво представлява Небесното царство, където пребивават праведниците във вечен живот. За него Той говореше винаги в притчи, които после изясняваше на нас, учениците Му, насаме.

Трябва да поясня, че по това време земният живот не ни доставяше радост, защото несправедливостта, болестите и наси­лието бяха ежедневие. Ние разбирахме, че страданието е тук на Земята. Ние страдаме благодарение на създадените от предишни животи кармични връзки, които се проявяват във взаимоотноше­нията с роднини, домашни и близки.

По това време имаше и робство, и потисничество, и жес­токост. Страданието беше навсякъде.

Небесното царство бе избавление от всички страдания. Но ние можехме да създадем и царството Божие, тук на Земята. ,Донеже ето, царството Божие, вътре във вас е". (Лука, гл. 17:21).

Той ни учеше, че всеки може да изгради свое Небесно цар­ство тук на Земята, в сърцето си, като се изпълни с любов към ближния. А тази любов ще го кара да се отказва от вечния живот в Небесното царство или Висшите духовни светове и ще го тегли към страдащите на Земята, за да им помогне да ускорят своята еволюция.

Учителят Иисус ни говореше, че царството Божие е в нас самите, ако устоим на изкушенията и получим вътрешен мир. За такива, които са насочили своите усилия за помощ на другите, за социална дейност, за обществено служене, Той обещаваше бла­женство. Блаженството е за богатите духом, за плачещите и стра­дащите от насилие, за кротките, за гладните и жадни за правда, за милостивите, за чистите по сърце, за миротворците, за изго­нените заради правда. Те заслужават царството небесно в Отвъд­ния свят.

Не зная чия е вината, че първото блаженство е изопачено дотолкова, че добива опасен смисъл. Вместо уважение към въз­вишените духом, към тези, които се отказват от притежаването на материални богатства в полза на другите, дарителите, благо­детелите, вместо към интелигентните, просветените и способните, блаженството е отнесено към „бедните духом ", т.е. към нисшите души, ограничените, неуките.

Понятието „възкресение" е свързано с думата „въз-кръст", т.е. освобождаване от кръстната смърт и оживяване като дух за нов вечен духовен живот. Ние не познавахме думата „възкресение", преди то да се изпълни и стане реален факт, свидетелство за мисията на Учителя, за доказване на връзките Му с Бога. Тези от нас, които можеха да проникват с духовното си зрение в Духовния свят, ясно разбираха за какво става дума. Хората, привързани към физическото си тяло, жестоко се из­мъчваха, след като останеха без него, при физическата смърт. „Възкресението", „възраждането" или „оживяването като дух" означаваше духът, прикован от материята, да се освободи от нея.

Ние приемахме триединството на тяло, душа и дух. След смъртта на тялото посветените запазваха душата си жива, те ос­таваха живи, а за непосветените следваше втора смърт — смъртта на душата им и те ставаха „мъртви" — духът им оставаше в сънно състояние.

„Възкресението на живите и мъртвите" означаваше всички да оживеят в Божия дух и да засветят с цялата си светлина. „Истина, истина ви казвам: иде час и дошъл е вече, когато мъртвите ще чуят гласа на сина Божий, и като чуят, ще оживеят. " (Йоан, гл. 5:25).

„Защото при възкресението нито се женят, нито се мъ-жат, но пребъдват като Ангели Божии на небесата. " (Матея, гл. 22:30).

А оживените духове можеха да се явят само на онези, които имаха развити духовни сетива за връзка с Духовния свят. При особена необходимост, някои духове можеха да се материализират и покажат като видими на повече хора.

След възкресението си Учителят се явяваше само на онези, които имаха нужда от Него, които Го обичаха и се чувстваха безпомощни, като стадо без пастир, за да ги убеди още повече в словото Си и да им вдъхне увереност в проповядване на учението.

Второто Пришествие, за което говореше Учителят Иисус, е повторното Му идване като Слово на истината. То е описано и от св. ап. Йоан Богослов в Откровението му на о-в Патмос. Художествено е обрисуван Духовният свят, като място на свет­лина, любов и мъдрост, където пребивават светите духове и от­където идва Словото. Всъщност при Второто Пришествие ще дойде нова енергийна вълна, която ще повлияе на хората и те ще станат разумни. Повечето от тях ще могат да получават Откро­вения чрез Словото и ще развият духовни качества. Но това време ще бъде отбелязано с екологическа катастрофа. (Тълкуването на Откровението на св. ап. Йоан съм публикувала в книгите си „Свръхсетивно познание" и „В очакване на Апокалипсиса".)

Спомням си, че по времето на Христа, ние знаехме тайни символи, смисъла на които пазехме ревниво. Това беше тайна писмена символика, известна само на нас, Неговите привърже­ници и последователи. Това беше една символна парола, уни­версален символен език, включващ най-важните закони от ду­ховно естество.

Когато в нашите мисионерски пътувания срещнехме човек, когото искахме да проверим дали е запознат с тайните истини, с учението на Учителя Иисус, достъпно само за посветените, т.е. когато искахме да узнаем дали непознатият е посветен в тайните на Духовния свят, ние безмълвно го подлагахме на проверка по три начина:

1. Изписвахме една риба²⁵. Ако познава закона за вечния кръговрат на живота, за преминаването на човека от физическо в астрално състояние, непознатият трябваше да изрисува още една риба над първата и обърната в обратна посока. Това беше и астро­логичният знак на зодия „Риби", на тогавашната епоха.

Това е символът на вечния живот, на пре­минаването от физическо в астрално (духовно) състояние, редуването на живота на Земята и живота на Небето, в Духовния свят.

2. Втората проверка беше за закона за прераж­дането. Тогава рисувахме колелото на прераждането. Ние изписвахме кръст, а той трябваше да го огради с кръг. Разделянето на кръга чрез кръста на 4 части означаваше 4-те фази на човешкия живот: раждане, живот в материята, физическа смърт, астрално съ­стояние.

3. Третата проверка беше за закона за кармичните връзки. Непознатият биваше изпитван дали му е известен законът за съз­даване дълготрайни взаимоотноше­ния, които продължават през много животи. Тогава рисувахме една обикновена вълнообразна линия, изобразяваща пътищата на съдбата, а непознатият трябваше да прибави още една вълнообразна линия, пре­сичаща се с първата. Това бяха два самостоятелни житейски пътя, които се пресичат и преплитат в кармична връзка.

4. Правехме и допълнителна проверка за степента на посве­щение. Тогава рисувахме един или два кръга с означен център.

Днес се смята, че това изобразява „соларен кръг" или слънчев кръг. Но тогава така изобра­зявахме школата за посвещение. Школата вина­ги има два кръга — външен — за оглашените, онези, които проявяват интерес към духовните знания, но нямат още развити духовни сетива, и вътрешен — за посветените, тези които, имат очи да виждат и уши да чуват.

Такава беше нашата проверка. Ако непознатият отговори безпогрешно на тайната символика, можехме да му имаме дове­рие. По това време се събирахме съвсем тайно и проверката ни осигуряваше сигурна защита от предатели.