ПРАСТАРА ПРИКАЗКА ЗА МЪДРОСТТА

Един слуга търсел край бреговете на Нил изгубена от гос­подаря му вещ. Съзрял един ибис²⁸, лежащ между тръстиките, подритнал го с крак, а той проговорил с човешки глас:

— Изтощен съм... Моля те, донеси ми малко вода да пия и премести ме на сянка, за да се съвзема. Аз съм син на боже­ствения ибис и ще ти се отблагодаря.

Слугата попитал по какъв начин ще му се отблагодари и ибисът отговорил:

— Ще изпълня три твои желания, но изпълнението им ще трае само едно денонощие. Ела утре сутринта, за да ти се отплатя.

Слугата дал на ибиса вода, пренесъл го на сянка и си отишъл. На другата сутрин дошъл пак на същото място и заварил, че ибисът го чака.

— Кажи сега първото си желание, но най-добре е да пои­скаш умение, знание или мъдрост — го посъветвал той.

Слугата отговорил:

— Не, нямам нужда нито от мъдрост, нито от знание, нито от умение. Искам за едно денонощие да живея като моя господар.

— Трябваше да поискаш умение, за да можеш по-добре да служиш на своя господар — отвърнал ибисът — но аз ще изпълня първото ти желание.

Той махнал с криле, изговорил някакви тайнствени думи, и слугата начаса се намерил в спалнята на своя господар.

Подчинените му слуги го поздравили, облекли го в скъпи дрехи и го попитали какво ще им заповяда. Слугата-господар не знаел какво да заповяда, нито каква работа да възложи на подчи­нените си и заръчал само обилно ядене.

Масата била отрупана с ястия. Той се нахвърлил върху вкусните храни и непознатите за него вина. Продължил с обяда, докато се проснал изтощен от преяждане и препиване. А в това време неговите слуги и роби, останали без работа и надзор, на­паднали хранилищата му, последвали примера на своя „господар" и се наяли и напили до припадък. Пияни започнали да се бият и чупят и изпотрошили имуществото му.

На следващата сутрин слугата отново отишъл на брега, за да се срещне с ибиса.

— Кажи второто си желание — му прошепнал ибисът — но най-добре е да поискаш знание или мъдрост.

— Нямам нужда нито от знание, нито от мъдрост — от­говорил слугата — предпочитам да изживея едно денонощие като фараона.

Ибисът въздъхнал и промълвил:

— Трябваше да поискаш знание, за да служиш по-добре на своя фараон в неговото управление, но аз ще изпълня второто ти желание.

Ибисът махнал с криле, тихо издумал тайнствени слова и ето, че слугата се озовал в спалнята на фараона. Облекли го с фараонови одежди, закусил добре, а след това му докладвали, че е обещал да огледа новите напоителни съоръжения и да даде напътствия.

Понесли слугата-фараон в красива носилка. Той гледал строежа и не знаел какво да каже. Не смеел да се издаде, че няма знания, а и не искал да се посъветва с никого. За да покаже, че е „фараон", дал някакви напътствия за дълбочината на напоител­ните канали.

Веднага робите, ръководени от надзирателите, започнали да копаят. До вечерта увеличили дълбочината на каналите. Водата на Нил ги заляла и разрушила съоръженията. Хората щели да умрат от жажда и се разбунтували.

На другата сутрин слугата отново застанал на брега на Нил, където вече го чакала птицата ибис.

— Кажи третото си желание, но най-добре е да поискаш мъдрост — го посъветвал ибисът.

— Не ми трябва никаква мъдрост — настоявал слугата — искам да изживея едно денонощие като теб, като божество. Искам да се кача на гърба ти, да ме носиш и да ми се подчиняваш.

— Трябваше да поискаш мъдрост, за да влезеш в контакт с боговете и да им служиш по-добре, а не това — тъжно промълвил ибисът и добавил: — Ти допусна три грешки. Трябваше да поискаш като първо желание — умение, като второ — знание, а като трето — мъдрост, за да служиш по-добре на господаря си, на фараона си и на боговете си. И тези качества щяха да се запазят и след изтичане на срока от едно денонощие. Но ти предпочете преходните удовол­ствия. Все пак аз ще изпълня третото ти желание...

Ибисът застанал до слугата, навел шията си, позволил му да се качи на гърба му, след това се издигнал високо, прелетял над Нил и го изтърсил в реката. Слугата полетял надолу, викайки изплашено, паднал във водата и бил разкъсан от крокодилите. От него не останало ни следа...

А ибисът литнал волно, освободен от задължението си да изпълнява неразумните желания на властолюбивия слуга.

ЕДИНОБОЖИЕТО И КУЛТЪТ КЪМ СВЕТЛИНАТА

Почти през цялата древноегипетска цивилизация съществу­ваше многобожието. Митологията обхващаше над 40 бога. Това многообразие се отразяваше и на големия брой на жреците — всеки служител на определен Бог, и така се запази в целия Античен свят. Един от главните богове, а по-късно и главен Бог, бе Богът на Слънцето — Амон Ра.

И сякаш внезапно, при XVIII династия на Новото царство, се прави религиозна реформа. Отначало се въвежда Богът на Слънцето за върховен Бог, при запазване на многобожието. Впоследствие се преминава към единобожие. Но не само това. Култът към физическото Слънце се заменя с култ към Духов­ното Слънце — Истинската, Духовната Светлина.

През този период едно име се появява на историческата сцена — Нефертити, жената, която играе определено важна роля в религиозната реформа, съпруга последователно на Аменхотеп Ш и на неговия син Аменхотеп IV — Ехнатон, леля на Тутанкамон.

Реформата не успява. Ехнатон умира, Тутанкамон бива убит, Нефертити — прогонена, образът й заличен и гробницата й — неизвестна.

Когато си припомням отдавнашни преживявания в Древния Египет, ме обхваща непоносима тъга. Тъга от обречеността на тази цивилизация, която служеше само на посветените. Задушаваща са­мота от налагането на безразличие към земния живот и насочване на мисълта ни само към отвъдното. Без радост, без страх.

Спомням си, че в Египет по това време имам няколко по­следователни превъплъщения, необходими за адаптиране, за да може да успее мисията за просветление към Истинската Светлина — животворящата сила на мисълта на Единосъщия, едно ново проникване в Отвъдните светове.

Макар и за кратко време, Истинската Светлина озари по­светените, остана да съществува тайно в Мистериите²⁹ и тайните знания не се изгубиха. Те бяха пренесени от Мойсей — овладял цялата египетска мъдрост, сред еврейските племена, където на­мериха благоприятна почва за развитие.

Всички фараони, жреци и помощниците им задължително посещаваха Мистериите. Всеки, според възможностите си, може­ше да осъществява връзка с духовните същества, да получава Словото, да добива чародейство.

Девойките — принцесите или дворцовите дами, бяха на осо­бена почит, ако, освен красотата, добродетелта и начетеността, притежаваха духовни сетива, което им даваше възможност за контакт с боговете. За всеки медиум се заплащаше скъпо и прескъпо, защото той участваше пряко в управлението на държавата и в упражняването на култа. Пленниците биваха щателно преглежда-, ни. Ако между тях се намереше медиум, биваше поставен на особена почит.

Нефертити бе принцеса от съседното царство Митани. За да стане съпруга на Аменхотеп III и после на сина му Аменхотеп IV, за нея бе дадено колосално богатство, дадено преди всичко за възможностите й да влиза в контакт с боговете и да пренесе Словото на мъдростта от Висшите духовни сфери.

Тогава бяхме много по-близко до боговете, отколкото сега. При изпращането ни на Земята всеки поемаше своята мисия, но имахме знания, които ни позволяваха да се преродим точно на определеното място. Ако не успеехме с изпълнението на мисията, трябваше отново да се преродим, в съответствие с промяната на плана.

Земният живот за нас тогава почти нямаше стойност. Пре­димство имаше животът в отвъдното. Земният живот само съз­даваше благоприятна или неблагоприятна ситуация за отвъдния живот.

Сякаш живеехме насън. Още от малки, върху момиченцата предимно, се правеше насилствена деформация на черепа, със стегната превръзка, за да не се позволява затваряне на фонтане­лата — вратата към Бога. Понякога тази операция успяваше, но понякога довеждаше до болестно състояние. Дали тя беше нужна, или не, дали бяхме избирани свише, или по земна намеса, оста­ваше неразбрано, но традицията се слепваше.

Първото нещо, което научавахме, бе, че животът е вечен и ние преминаваме ту във физическо, ту в духовно състояние.

Символът на живота представляваше съчетание на овал са­мо в контур — душата и плътна вертикална част — физическото тяло. Двете бяха разделени с плътна хоризонтална част — гра­ницата — раждане, смърт.

Животът в Отвъдния свят, при достигане на Висшите сфери, се наричаше живот в пълната Светлина на деня.

Новият култ към Истинската Светлина се изобразяваше като кръг с лъчи — символът на слънчевия диск, върху него — змия — символ на мъдростта и под него — символът на живота. Всеки лъч завършваше с ръка, даряваща благо­дат, сила, жизнена енергия, както и знание. Светлината на истината бе Словото, Космическият разум. Бог-творец. (В релефите, изобразяващи Ехнатон със семейството си или Ту-танкатон със съпругата му, винаги присъства Атон — слънчевият диск с лъчи, които даряват.)

В началото на разказа е поместен релеф, в който може да се проследят тези символи. Образите са на Ехнатон, Нефертити и техните дъщери. Забележима е деформацията на детските глави.

В друг релеф са изобразени Ехнатон и Нефертити, които държат чаши под лъчите на Светлината на слънчевия диск и ги пълнят с благодат, знание и мъдрост.

Змията заемаше главно място в древната символика. Тя изобразяваше мисълта, която се плъзга безшумно и невидимо. Фараонът, който винаги беше и главен жрец, държеше неизменно този символ на особената си шапка. Змията символизираше също и мъдростта. Всички членове на фамилията на фараона носеха този атрибут. Изобразяването на течащата мисъл, телепатичната връзка, между Бога и фараона в двете посоки, беше предавано със змия, насочена в съответната посока.

Понякога не само една змия, а ред от изправени кобри служеше за показване на голямата мъдрост.

Посветените знаеха, че Истинската Светлина е тази, която дава всички способности — от лечителските до словото на мъд­рост. Всъщност Богът на Истинската Светлина, единствен и въз-десъщ, бе Словото (телепатично предадената мъдрост).

Птиците, скиптърът с пера от птици, криле от птици, всички те означаваха връзката с Бога.

(По-нататък същите символи ще видим в „Битие" от първа книга Моисеева. А Светлината, идваща като лъч небесен и пода­ваща ръката си — в християнската иконография.)

В моите превъплъщения в Египет съм служила на жреците и на фараоните с медиумичните си способности. Спомням си как прекарвах дълги дни в спалнята на покойния фараон, докосвайки се до неговите вещи, за да съобщавам всяка вечер какво ми е казал, когато се е явил, какво е неговото желание, какви съвети и напътствия е оставил.

В друго превъплъщение си спомням, че бях пак „на служба" при жреца, и тогава съобщавах своите Откровения и контакти с Висшата .Йерархия на Светлината, знания за безсмъртието, от които се нуждаеха всички.

В следващото ми превъплъщение вече ми бе предоставена възможност да участвам при посвещението в Истинската Светли­на, чрез промяна на култа.

След сваляне и забрана на култа към Истинската Светлина

— Атон, участвах в създаването на Тайна школа за посвещение

— абсолютно затворена. В нея бе обучаван Мойсей, за да може да пренесе новата религия извън Египет.

Зная, че в мита за отглеждането на Мойсей от египетската принцеса има голяма доза истина. Фараонската двойка Ехнатон и Нефертити не са имали син, а само дъщери. След провала на делото им за религиозна реформа е било необходимо момче, произхождащо от жреческото съсловие, син на главния жрец на Атон, да бъде отгледано в двореца, за да продължи делото на Ехнатон. Всичко това е било предвидено в плана като вариант. Така знанията за Истинската Светлина, която просветлява всеки човек, са могли да бъдат съхранени и разпространени извън Еги­пет и чрез друго племе.

Моята мисия бе в подготовката, реализацията и съхране­нието на новата религия, както и предаването й на достоен по­светен, върху която по-късно да стъпи християнството.

Религиозната реформа не успя да се задържи в Египет по­ради силната съпротива на могъщата каста на жреците, която не търпеше промени. Но тя успя в Палестина. Еволюцията на цялото човечество би била невъзможна, ако е индивидуална, ако само единици усъвършенстват духа си. Еволюцията може да се проя­вява само колективно, иначе е безсмислена.

Постепенно Божествената Светлина, която подхранваше те­риторията на Египет, се насочи към Балканския полуостров, а по-късно към Европа, за да разцъфти изкуството на Античността. Християнството се зароди при старото огнище — близо до Египет, но намери почва за развитие в Европа.

При всичките си превъплъщения можах да запазя паметта си и да възстановя придобитите знания, с помощта на Учителите на мъдростта от Духовния свят на Светлината, но не и уменията, които се получават само при съдействие на духовни същества. Начинът на запазването на паметта бе предмет на обучение в Школата за посвещение.

При повечето от превъплъщенията си съм била жена. Ще добавя, че жената в Египет играеше особена роля, ако е посветена. Тя не беше само майка, а нейната нежна любов и ласка довеждаха и двамата любовни партньори до единение с Озирис, до озарение, до единение с Бога. Способната жена — пророчица, жрица, тази, която получава Откровения, беше почти обожествявана. За осъ­ществяването на божественото единение, по време на любовното тайнство, служеха изкуството, музиката, различните питиета, смоли и аромати. Мъжът отговаряше предимно за земните дела, а жената — за небесните. _

По мое време започна съставянето на „Книгата на мъртви­те". И сега, когато я препрочитам, аз си припомням някои ритуали и зная същността им.

Първият закон, който научавахме в Школата за посвещение, бе законът за безсмъртието на духа и прераждането.

Тогава всички бяхме убедени в неизменността на този закон и не се нуждаехме от доказателства. Единственото, което ни въ­лнуваше през цялото ни земно съществуване, бе как най-успешно да запазим душата си жива в Отвъдния свят и най-благоприятно да се преродим отново.

Общуването с Божественото Слово на мъдрост беше главна задача на посветените.

Не съществуваше съмнение в това, че фараонът е не само цар и върховен жрец, а и посредник на живите с боговете и обратно — на боговете с хората. Така той съчетава света на видимото със света на невидимото.

Наричахме „Ка" жизнената сила, която свързва клетките на човешкото тяло — еманацията на живота. С откъсването й от тялото, то престава да функционира и умира. „Ка" съдържа в себе си душата „Ба". Изобразява се като птица с човешка глава.

След физическата смърт остава силата на словото или из­лъчената мисъл, сила творческа или разрушителна, записана в Отвъдното.

Знаехме, че душата на покойника често се връща към тялото си, затова извършвахме балсамирането му, за да може тя, ако желае, да го съживи и влезе отново в него.

По същата причина строяхме гробниците, пълни с богатст­вата и вещите на покойника, за да може там, където е богатството му, към което е привързана душата на покойника, тя да намери своето убежище.

В Школата за посвещение изучавахме много неща, но за да ги усвоим и приложим на практика, ни трябваше продължително време.

Най-важните посвети бяха:

• Овладяването на чувствата, за да може всеки спокойно да взема правилно решение при определена ситуация. Стремяхме се да развиваме само положителни чувства и положителни качества.

• Овладяване на ума, за да изпращаме само положителни мисли, необходимо условие за контакта с божествата. Просвет-ляването на ума ставаМе при получаване на Словото на знание и мъдрост.

• Овладяване на волята, което означава добиване на мате-риализация на мислите, овладяване на словото за проявяване на волята. Волята е творческа сила, която може да материализира мисъл-формите на желанията.

В Мистериите можехме да постигнем различни възможнос­ти по усъвършенстване на човешките си качества. Те се проявя­ваха в няколко направления:

• Развиване на духовните сетива. За осъществяване на връз­ка с духовните същества и Бога и за прояви на ясновидство.

• Самоизлъчване. Отиване доброволно в Отвъдното, среща с определен покойник и разговор с него. При молба на покойника — придружаването му до балсамираното тяло. Оживяване на бал­самираното му тяло и провеждане действителен разговор. (За това са необходими специални ритуали от страна на жреците за отва­ряне на устата и връщане на словото му.)

• Материализация на мисълта. Оживяване на всеки неоду-хотворен предмет и превръщането му за определен период от време в живо същество, обикновено при самозащита или за сплаш­ване.

• Дематериализация и материализация отново (телепорта-ция),

• Пренасяне на материални неща от едно място на друго, по пътя на мисълта (телекинеза или пак с Дематериализация и материализация).

• Развиване на волята дотолкова, че да не съществуват не­възможни за изпълнение неща.

• Използване помощта на невидими окултни сили от всички нива на Отвъдните светове.

„Книгата на мъртвите" съдържа заклинанията, които трябва да се знаят от посветените, за излизане на душата от тялото и оживяването й в Духа в Отвъдните светове. Както и за слизането й на Земята при новото превъплъщение. Също как да се мине през всички възможни превъплъщения и всички владения на Отвъдното, според собственото желание.

В нея се дават указания как да излъчваме повече Светлина, за да отидем в най-светлите сфери на Отвъдното.

Според тогавашните представи съществуваха върховни йерархии на Небето, Земята и в Света на мъртвите.

Сърцето на всеки човек съдържа неговата съвест. И първото нещо, което го сполетява, след като душата напусне тялото, е съдът на сърцето. Той се изобразява като везни, в едното блюдо е сърцето (съвестта), а в другото — щраусово перо (символ на справедливостта).

„О, Вие, които водите през превъплъщения

според деянията минали сърцето на човека,

нека поведението ми на Земята

пред Вас несправедливо опетнено да не бъде , в Отвъдното!" (гл. 27)

След преминаването през съда на сърцето, душата разбира, че съществува и живее, че остава млада и жизнена.

Многобройните заклинания се отнасят до превъплъщение по собствен избор. А той може да бъде за владетел на боговете; Бог, който осветява тъмнината; Бог, проявяващ се в свещен лотос, царствен феникс, чапла, жива душа, лястовица.

Особено място се отделя на изповедта за отричане, за да получи душата право да избира своето превъплъщение.

„Ето аз истината нося в сърцето си и правдата,

защото всяко зло изкорених от него.

Не съм създавал страдания на хората.

Не съм си служил с насилие над моите роднини.

Не съм замествал правдата с неправда.

Не съм извършвал престъпления.

Не съм измъчвал моите служители.

Не съм допускал някой господар да мъчи роба си.

Не съм докарвал на ближния страдания.

Не съм допускал глад да има.

Не съм донасял болести на хората.

Не съм опитвал моите владения да умножа по начини непозволени.

Не съм си присвоявал на ближния нивята.

Не съм размествал ни тежестите, ни лоста на везната.

Не съм отнемал млякото от детската уста.

Не съм обсебвал добитъка по пасбищата.

Не съм улавял в примка птици, за боговете отредени.

Не съм препречвал на водите да текат, където трябва.

Не съм събарял вдигнати прегради на води течащи.

Не съм попречил на никой Бог да се явява!

Чист съм! Чист съм! Чист съм! Чист съм!"

Целта е посветеният да стане господар на превъплъщенията Си и духът му — свободен (гл. 154).

Предполагам, че египетското посвещение стои в основата на всички тайни масонски ложи — от тази на Соломон до съвре­менните.

СЪТВОРЕНИЕТО НА ЗЕМЯТА И ЧОВЕКА

Според египетската митология отначало е било хаос, съ­държащ в себе си движението, раждането и развитието. По своя вътрешна сила от хаоса се появява Богът на Слънцето. Той, чрез собствените си съзидателни сили, ражда въздуха и влагата. От тях се развиват Боговете на Земята (Геб) и Небето (Нут). Те, от своя страна, раждат Озирис и Изида, Сет и Нефтис. От Озирис и Изида се ражда Бог Хор — мисълта.

Озирис е Светлината на ума. Сет е сляпото желание — чувството.

Сет убива Озирис, както чувството убива ума.

Двете главни божества — Хор (Бог на мисълта) и Тот (Бог на словото) са носителите на творческото начало у човека.

А сега нека проследим сътворението в „Битие" от първа книга Моисеева на Библията.

Мойсей, добил висша мъдрост в Египетската школа за по­свещение, донася на еврейските племена тази мъдрост, допълва я и я развива.

Първата му книга започва с „Битие", която е изключително алегорична и досега неразбрана.

Преди да изложа истинския смисъл на алегориите, за които съм получила Откровение и спомен от някогашните ми знания, нека разгледаме илюстрацията „Глава на Тутанкамон".

На шапката, на челото на Тутанкамон, има изображение на два символа: змия и птица. Змията е от лявата страна, а птицата — от дясната.

Аз зная смисъла на тези символи. Змията означава мисълта, но земната мисъл, конкретната, логиката. Птицата — също ми­сълта, но възвишената мисъл, абстрактната, интуицията.

Днес е известно и медицински доказано, че лявото полу­кълбо на мозъка управлява конкретните представи, логическото мислене, свързано с науката, а дясното — абстрактните пред­стави, интуитивното мислене, свързано е с изкуството. Ние из­ползваме съвсем малка част от мозъка си и то предимно лявото полукълбо. Гениалните творци работят с по-голямата част от него и повече с дясното полукълбо. От дясното полукълбо зависи и развитието на духовните ни сетива.

Върху тези две представи, свързани с мисленето, логиката и интуицията, изложени с алегории в „Битие", е изградено гре­хопадението. Обикновено то се обяснява с първороден грях от нарушаване на Божествена заповед, С грях от стремежа към по­знание и съвсем наивно и погрешно — с грях от физическата близост между мъжа и жената. Върху това погрешно тълкуване е изграден отказът от близост с жена, гледището, че жената е съблазнителка, а любовта — грях.

БИТИЕ

В текста могат да се разграничат няколко теми: I. Сътво­рението на небето и земята; II. Сътворението на растенията; III. Сътворението на Небесното и Земното войнство (премахнато и заместено със Сътворението на светилата); IV. Сътворението на животните; V. Сътворението на човека, като дух и съзнание; VI. Сътворението на човека като жива душа в плът; VII. Единението между мъжа и жената в любовното тайнство — „Ребро Адамово"; VIII. Грехопадението; IX. Пътят на духовната еволюция — Ро­дословието на Адам.

I. Сътворението на небето и земята Глава 1.

1. В начало Бог сътвори небето и земята.

2. А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разсти­лаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.

3. Рече Бог: Да бъде Светлина. И биде Светлина.

4. Видя Бог, че Светлината е добро нещо, и отдели Бог Светлината от тъмнината.

5. Светлината Бог нарече ден, а тъмнината — нощ. Биде вечер, биде утро — ден един.

Бог е Космическият творчески Дух, Космическото творче­ско съзнание, Творческата енергия.

Сътворението започва със създаване на принципа на цик-личността, времето, пулсацията, диханието — закона за действие­то на две противоположности, които се редуват — светлина и тъмнина, добро и зло, положителна и отрицателна енергия. Това е законът за вдишване и издишване, бодърстване и сън, работа и почивка, периодичността във времето или изобщо времето. Един ден отговарял на един определен космически период.

6. И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода. (Тъй и стана).

252

Твърдта е граница в пространството, сферична равнина, от­деляща едно пространство от друго, граница, необходима за ог­раничаване на действието на принципа за гравитационното поле и центростремителната сила, закона за гравитацията. Под небето е Земята с действието на нейното гравитационно поле, а над небето е извънземното пространство, където не действа законът за земното привличане.

Отделяне водата под твърдта от тази над твърдта означава пускане в действие на закона за гравитацията и принципите му.

9. И рече Бог: да се събере водата, що е под небето, на едно място, и да се яви суша. Тъй и стана. (Водата под небето се събра на местата си, и се яви суша.)

10. Сушата Бог нарече Земя, а събраните води — морета. И видя Бог, че това е добро.

След задействането на двата закона за времето и простран­ството е създадена планетата Земя.

II. Сътворението на растенията

11. И рече Бог: да произведе земята злак, трева, що дава семе (по свой образ и подобие), и плодно дърво, що дава според рода си на земята плод, чието семе си е в него. Тъй и стана.

12. И произведе земята злак, трева, що дава семе по свой род (и подобие), и (плодно) дърво, що дава (на земята) плод, чието семе си е в него според рода му. И видя Бога, че това е добро.

13. Биде вечер, биде утро — ден трети.

Земята произвежда формата и съдържанието на растението по род, а Бог — жизнената му сила.

III. Сътворението на Небесното и Земното войнство (Този текст липсва, вместо него е прибавен друг текст —-за сътворението на светилата — от стих 14 до 19.)

14. И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд (за да осветляват земята и) да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена, и за дни, и за години;

15. Да бъдат те светила на небесната твърд, за да светят на земята. Тъй и стана.

16. И създаде Бог двете големи светила: по-голямото светило да управлява деня, а по-малкото светило да управлява нощта, създаде и звездите;

17. И постави ги Бог на небесната твърд, за да светят на земята;

18. да управляват деня и нощта и да отделят Светлина от тъмнина. И видя Бог, че това е добро.

19. Биде вечер, биде утро — ден четвърти.

Едно задълбочено изследване на тази част неминуемо до­вежда до извода, че тя е прибавена впоследствие. Аргументите за това са следните:

Глава I започва с израза: „В началото Бог сътвори небето и земята. " и завършва с глава 2:1 „Така бидоха свършени небето и земята и цялото им войнство".

Според мен, оригиналният текст първоначално е. съдържал „Сътворението на Небесното и Земното войнство ". Тук са били изложени сведения за Духовния свят, планетарните духове, Адеп-тите, Ангелите, серафимите и херувимите, войнството, което пази изпълнението на законите за духовната еволюция с прераждането и възмездието — закон неудобен за онези, които искат да наложат своята власт над хората и да ги подчинят духовно.

Текстът за сътворението на небесните светила е вмъкнат, с неприкритата цел да се постави Земята в центъра на Вселената — заблуда, отдавна отхвърлена от науката. Всеки може да обърне внимание, че е нелогично Слънцето да бъде създадено след като вече са сътворени растенията на Земята, след като вече същест­вува ден и нощ.

С това вмешателство се омаловажава цялото „Битие" като Откровение, спуснато от Висшите духовни светове.

IV. Сътворението на животните

20. И рече Бог: да произведе водата влечуги, живи души; и птици да полетят над земята по небесната твърд. (Тъй и стана)

21. И сътвори Бог големи риби и всякакъв вид животни — влечуги, които произведе водата, според рода им, и всякакви пернати птици според рода им. И видя Бог, че това е добро.

22. След това Бог ги благослови и рече: плодете се и множете се и пълнете водите в моретата, и птиците да се множат на земята.

23. Биде вечер, биде утро — ден пети.

24. И рече Бог: да произведе земята живи души според рода им, добитък и години, и земни зверове според рода им. Тъй и стана.

25. И създаде Бог земните зверове според рода им, и до­битъка според рода му, и всички земни гадове според рода им. И видя Бог, че това е добро.

Това означава, че водата и земята произвеждат формата на живата душа според рода й, но оживяването й извършва Бог, който влага в нея групово съзнание.

V. Сътворението на човека като дух и съзнание

26. След това рече Бог: да сътворим човека по Наш образ (и) по Наше подобие; и да господарува над морските риби, и над небесните птици (и над зверовете), и над добитъка, и над грялата земя, и над всички гадини, които пълзят по земята.

27. И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори; мъж и жена ги сътвори.

28. И благослови ги Бог, като им рече: плодете се и мно­жете се, пълнете земята и обладайте я, и господарувайте над морските риби (и над зверовете), над небесните птици (и над всякакъв добитък, над цялата земя), и над всякакви животни, които пълзят по земята.

Бог създава най-напред духа на човека, неговото индиви­дуално съзнание като същност, а след това, чрез разделяне на половете — двете индивидуални съзнания на мъжа и на жената. Човекът (като човешка двойка) е създаден по образ и подобие Божие, което означава, че в случая се касае за образ — безплътен, и съзнание или дух — Божествен. В човешкия дух (съзнание) е вложено всичко, за да може един ден човекът да бъде равен на Бога.

Тук трябва да се отбележи, че мъжът и жената са двете страни на човешкото съзнание. Те се различават по своята природа така, както се различават логиката и интуицията.

Съвсем погрешно е този текст да се тълкува като благос­ловия за размножаване на мъжа и жената по полов или някакъв безполов начин.

29. И рече Бог: ето, давам ви всякаква трева, що дава семе, каквато има по цялата земя, и всякакво дърво, чийто плод е дървесен и дава семе — това ще ви бъде за храна.

30. а на всички земни зверове, на всички небесни птици и на всяка (гадина), която пълзи по земята и има жива душа, дадох за храна всичкия злак тревист. Тъй и стана.

31. И видя Бог, че това е добро. Биде вечер, биде утро — ден шести.

Глава 2.

В посочения текст са употребени алегории. Не става дума за храна на тялото, а за храна на душата.

Храната за душата на човека е любознателността, която дава семе, т.е. води до изследване на земята, опознаване на зако­ните, които я управляват, а резултатът е плод от дейността. Този плод остава и може да се развива.

Храната за душата на животните — всичкият злак тревист, е любопитството.

Съвсем погрешно е твърдението, че преди „грехопадението" всички животни са били тревопасни, а хората — вегетарианци. Такова тълкуване е смешно, наивно и повърхностно.

VI. Сътворението на човека като жива душа в плът

7. И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна в лицето му дихание за живот; и стана човекът жива душа.

В гл. 5:1, 2 е отбелязано: рогато Бог сътвори човека, създаде го по подобие Божие, мъж и жена ги сътвори и ги благослови и им даде име „човек" в деня на тяхното сътворе­ние. "

Трябва много ясно да се разбере, че думата „човек " е сборно понятие за мъж и жена, събирателно понятие, а не само „мъж”.

До създаването на човека от земна пръст, той (човешката двойка) е бил безплътен дух с индивидуално съзнание, а след това човекът като човешка двойка — мъж и жена става жива душа в плът.

11. 12, 13 и 14 съдържат имената на реките и описания на земите, през които те текат. Този текст, както ще обясня след малко, е вмъкнат допълнително и заблуждава, че Едем е географ­ско място.

/5. След това Господ Бог взе човека (когото създаде) и го постави в Едемската градина, да я обработва и да я пази.

Едем, където е насадена райската градина, е алегория и трябва да се разбира човешката глава. Райската градина, където растат дървесата, които са добри за ядене, е мозъкът и всичко, което има в главата, което подхранва нашите мисли и без което не можем да съществуваме. От мислите, произведени в „рай­ската градина", т.е. в главата на човека, зависи и неговото до­бруване.

Реките, които изтичат от Едем и служат за напояване, са сетивата — четирите човешки сетива, разположени на главата: за вкус, обоняние, слух и зрение, всички идващи от мозъка и свър­зани по нервен път.

Човекът, който е поселен в райската градина, е човешкото съзнание, неговата жива душа или неговият дух.

На човека е позволено да вкусва плод от дървото на живота, т.е. да мисли логично. Забранено му е да яде от дървото за познаване на добро и зло, т.е. да използва интуицията си. Защото така ще стане творец, ще осъществи творческата идея, ще направи научно откритие, което може да бъде използвано както за добро, така и за зло. И ако хората не са еволюирали, откритието може да доведе до унищожаване на живота върху Земята.

Тази забрана е наложена, защото човешкият дух е бил още неукрепнал, съзнанието — неизвисено, нравствените устои — сла­би. При създаването си, човек няма никаква опитност, за да бъде съвсем наясно как ще използва скритите сили в себе си, когато отвори духовните си сетива.

VII. Единението между мъжа и жената в любовното тайнство

18. И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам; да му сътворим помощник, нему подобен.

19. Господ Бог направи да произлязат от земята всички полски животни и всички небесни птици, и (ги) заведе при чо­века, за да види, как ще ги нарече той, та, както човекът нарече всяка жива душа, тъй да бъде името и.

20. И даде човекът имена на всички добитъци и небесни птици и на всички полски зверове; но за човека не се намери помощник, нему подобен.

Както изтъкнах по-горе, под понятието „човек" следва да разбираме човешката двойка — мъж и жена. И наистина не е могло да се намери помощник за мъжа и жената измежду живот­ните, защото още не са били опитомени зверовете, не са били създадени домашните животни. А помощниците на човека са: ку­чето, котката, конят.

Този текст, наречен „Ребро Адамово" е не само пълен с алегории. Тук личи явната грешка на преводача (или целенасо­чено действие за заблуда), която се проявява в две направления. Думата „ребро" трябва да бъде заменена с думата „кост" или „кокал", които в староеврейския език, а също в гръцкия и ла­тинския са близки по изписване. В стих 21 под понятието „чо­век" трябва да се разбира „човешката двойка" — мъж и жена. Но в стих 22, 23 и 24 вместо „човек" е редно да се употреби „мъж" или Адам.

И така, какво излиза в действителност.

Нека си представим, как човешката двойка — мъжът и жената, лежат голи един до друг, в дълбок сън. Ако обърнем вни­мание, ще разберем, че е употребен глаголът „взима.»", не „из­важдам", т.е. касае се за взимане нещо, което е външна част от мъжа, а не вътре в тялото му, нещо, което да прилича на „кост" или „кокал". „ Онова място ", което се запълва с плът от Адам е извън него, иначе би било „това място".

Мисля, че не е необходима голяма фантазия, за да си пред­ставим за коя крайна „кост" на мъжа става дума и кое е „онова място " на жената, което се запълва с плът от мъжа, за да станат двамата една плът.

Важно е друго. Самият Господ Бог участва в любовното тайнство на единението между мъжа и жената, като духовно сбли­жаване и любов. В това се състои смисълът на Откровението — най-напред трябва да има духовно присъствие и тогава любовта да свърже мъжа и жената в една плът. И тази е най-съществената разлика от съешаването при животните.

VIII. Грехопадението

Глава 3

В стих 8-13 Бог узнава, че жената е била съблазнена от змията и е накарала Адам да нарушат забраната и да вкусят от дървото за познаване добро и зло. Те си признават всичко, както е било.

Разбирането, че са голи, е, защото узнават, че мислите им са явни, че нищо не могат да скрият от Небесното и Земното войнство, чиито служители са между тях.

Констатацията на Бог, че Адам стана един от боговете, означава, че щом веднъж се отворят духовните сетива, в подсъз­нанието остава полученото по този начин знание за разбиране на космическите закони, управляващи Материалния и Духовния свят, т.е. получената висша мъдрост не може напълно да бъде изличена.

Останалата част от изречението, отнасяща се до дървото на живота най-вероятно е добавена, тъй като взимането на плод от него не е било забранено преди това. Използвайки интуицията и логиката си, човек може да прозре, че съзнанието му е без­смъртно, че духът му се преражда и така той живее вечно.

Изгонване от едемската градина означава, че главата на човека престава да бъде отворена към Бога, че фонтанелата на главата, по-точно особени центрове в теменната област, известни в източните учения като „врати към боговете", биват затворени.

Там се поставя служител на Небесното войнство —Херувим с меч, който да не позволява на човеците да познаят отново Ду­ховния свят, преди да са еволюирали чрез страдание.

При раждането на Каин Ева казва: „Придобих човек от Господа". Това означава, че от контакта с Господа, чрез висшата Божествена Любов, човекът познава любовта.

Бог не е доволен от продукта на чувството, а е доволен от продукта на ума.

Каин убива Авел означава, че чувството убива ума, вместо да върви ръка за ръка с него.

Чувството без ум трудно се справя. То е непостоянно, не­стабилно и неуверено.

Така неовладените чувства са осъдени от Бога. Чувството без ума се лута, то става като скитник и изгнаник. Но Бог не иска чувството да загине и проклина всеки, който би го е убил.

Земята Нод, където се заселва Каин, напускайки Едем, е сърцето. Така чувството обитава вече не главата, а сърцето.

17. И позна Каин жена си, и тя зачена и роди Еноха. И съгради той град, и нарече града на името на сина си Енох.

18. На Еноха се роди Ирад (Гаидад); Ирад роди Мехиаеля (Малелеила); Мехиаел роди Матусала; Матусал роди Ламеха.

19. Ламех си взема две жени: името на едната беше Ада, а името на втората Цила (Села).

20. Ада роди Иавала: той беше баща на всички, които свирят на гусли и пищялки.

22. Цила също роди Тувалкаина (Товела), ковач на вся­какви медни и железни сечива. А сестра на Тувалкаина беше Ноема.

23. И рече Ламех на жените си: Ада и Цила: чуйте гласа ми; жени Ламехови! послушайте думите ми: аз ще убия мъж, който би ме уязвил, и момче, което би ме наранило;

24. Ако за Каина се отмъстява седемкратно, то за Ламеха — седемдесет пъти по седем.

Енох е рожба на чувството. Неговата проява е високоме­рието, (съграждането на град, носещ името на човек).

От рода на Енох — високомерието, произлиза Ламех мно-гоженецът. Неговата проява е удоволствието, а рожби на удовол­ствието са безгрижието и веселието. Това са двете рожби на ед­ната жена на Ламех.

От Ламех многоженеца, произлиза заплахата, убийството, отмъщението.

Глава 5.

Ако се върнем по-назад, разбираме, че първите две рожби на човешкото съзнание са чувството и умът (Каин и Авел). Чув­ството (Каин) убива ума (Авел).

Вместо ума (Авел) Бог дарява човека с нова способност — разума (Сит).

Така разумът е брат на чувството и ума, но той е по-висша форма на съзнанието.

Синът на Сит (разума) е Енос (мъдростта), което означава, че от разума произлиза мъдростта. Тя води до обръщане към Бога, призоваване на името Му, търсене на помощта Му.

В родословието на Адам е посочен пътят на духовната ево­люция, по който ще се развива човечеството.

Най-напред ще доминира чувството, а умът ще бъде притъпен, елиминиран, убит. И така ще бъде винаги, когато чувството и умът си противостоят, когато чувството не може да бъде ов­ладяно, потушено, успокоено. Ако човек даде воля на чувството, а потисне ума, това винаги ще довежда до безпокойство, страх и несигурност.

Чувството ще има много проявления, на първо място лю­бовта, но последвани от завистта, високомерието и гордостта, прелюбодейството, безгрижието и веселието, заплахата, жесто­костта и отмъщението.

След това ще настъпи период, в който ще възтържествува разумът.

След периода на разума ще дойде период на мъдростта.

Когато човекът добие висшата мъдрост, тогава ще разбере законите, които управляват Духовните светове, и ще познае Бога.

И така, както всеки може да се увери, моето тълкуване е ясно, просто и логично и няма нищо общо с традиционните тълкувания, които са буквално приемане на текста. Отново повтарям принципа в Откровенията — абстрактни понятия се обличат в конкретни образи.

Най-фрапиращи случаи на погрешно традиционно тълкуване се срещат в сътворението на човека и пътя на духовната му еволюция.

Не зная кой е бил първият тълкувател, върху чийто авторитет на невежеството са се опирали поколения негови последо­ватели. Как е могъл да допусне нелепата мисъл за първороден грях — грях от естествената полова близост между мъжа и жената и раждане по най-естествения начин? Как е могъл да внесе за­блудата, че жената е продукт на мъжа и естествените й родилни болки са наказание за някакъв грях? Кой най-напред е втълпил на човека несправедливо чувство за вина?

Как може почти две хилядолетия да се насажда идеята, че човешкият род започва със срамно братоубийство, вместо с известния на всички ни факт, че когато чувството ни завладее, то убива ума ни. Защо трябва да имаме чувство за вина?

Сега, когато отново си възстанових истинското значение на „Сътворението", ме обзема срам, че всички сме били заблужда-вани толкова дълго време, за да се спазва догмата.

Виновникът? Той също е вървял по колелото на преражда-нията и може би вече е научил урока си по натрупване на знания и умения в тази област и отговорност за всяка своя постъпка пред бъдещите поколения.

Аз му прощавам и нека да му простим всички ние. И да изпълним сърцата си с радост, че Светлината на истината ни е огряла. Така ще се отърсим от несправедливо наложеното ни чувство за вина от несъществуващ първороден грях и несъщест­вуващото братоубийство в началния период от живота на нашите пра-пра... родители.

Опрощението и изчистването на сърцето от чувството за вина са условия за постигане на вътрешен мир — венеца на живота.