Книгата,/7о спиралата на еволюцията


ПОСВЕЩЕНИЕ В ЕГИПЕТСКАТА МЪДРОСТ



страница18/21
Дата17.10.2017
Размер3.68 Mb.
#32590
ТипКнига
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21

ПОСВЕЩЕНИЕ В ЕГИПЕТСКАТА МЪДРОСТ

СРЕЩИ С МАНУ И С БАСТЕТ

Преди да изложа срещите си с Ману и с Бастет — срещи, невидими за околните, ще отделя малко място на древноегипетската цивилизация.

Моите най-силни спомени се отнасят към периода на Новото царство. Сякаш отмахвам воал след воал, напластени в подсъз­нанието ми, за да изживея отново трепетната битка за религиозна реформа. А тя се състоеше в отхвърляне многобожието и култа към физическото слънце и приемане за един единствен Бог — духовната, градивна, просветляваща светлина. Защото бяхме се убедили, че „Съществуваше истинската светлина, която просветлява всеки човек, идващ на света." (Йоан, гл. 1:9)

Историческа справка.

Древноегипетската цивилизация се разделя на няколко пе­риода, според управляващите я фараонски династии. Старо цар­ство (ок. 2650-2189 г. пр. Хр.); Средно царство (ок. 2040-1658 г. пр. Хр.); Ново царство (1152-1070 г. пр. Хр.). Между тях има преходни периоди. Преди Старото царство — Праисторическа и Ранна епоха (от V хил. пр. Хр.). След Новото царство — късен и Елинистичен период (до 30 г. пр. Хр.)

Аменхотеп III — фараон от XVIII династия (1401-1364 г. пр. Хр.). При него се запазва многобожието, но Амон — Богът на Слънцето става върховно божество. Център на култа е гр. Тива.

Аменхотеп IV— фараон от XVIII династия (1376-1347 г. пр. Хр.). При него се прави опит да се замени многобожието с култа към върховното божество Амон с единобожие и култ към един единствен Бог — Атон (в превод — „слънчев диск", Бог на духовното слънце или Бог на истинската светлина). Той построява нова столица Ахетатон (в превод — „хоризонт на Атон") и променя името си на Ехнатон (в превод — „угоден на Атон").

Тутанкамон — възцарил се наскоро след фараона-реформатор Аменхотеп IV — Ехнатон. При раждането му бил наречен Тутанкатон (в превод -— „живо подобие на Атон"), а след смъртта му и възвръщането на култа към Амон — Тутанкамон (в превод — „живо подобие на Амон"). Умрял 18-19-годиптен. (Всъщност убит от противниците на новия култ към Атон.

Нефертити (1381-1344 г. пр. Хр.) — принцеса от Митани, съпруга последователно на Аменхотеп III през 1366-1364 г. пр. Хр. и на Аменхотеп IV — Ехнатон през 1363-1347 г. пр. Хр. Името й означава „дошлата при нас красавица".

Мойсей — в преданията на юдаизма и християнството — първият пророк на Яхве (Йехова) и основател на неговата религия на монотеизма (единобожието). Отгледан в Египет от дъщерята на фараона, посветен в цялата египетска мъдрост, египетски жрец. Законодател, религиозен наставник и политически вожд на еврей­ските племена в т.нар. изход от Египет в Ханаан (Палестина). Историческите събития го отнасят не по-рано от 1230 г. пр.Хр.

Амон — в египетската митология — Бог на Слънцето. В епохата на Новото царство Амон става всеегипетски върховен Бог и неговият култ придобива държавен характер. Амон се отъж­дествява с Бога на Слънцето — Ра. Амон Ра — Бог творец (става дума за Бог на физическото Слънце, което дарява Земята с живот).

Атон — в египетската митология — олицетворение на слън­чевия диск, Духовното Слънце или Истинската Светлина. При Аменхотеп III Атон встъпва в качеството си на Бог на Слънцето.

Разцветът на култа се отнася по времето на Аменхотеп IV. Върховен жрец на Атон става самият фараон, считащ себе си за негов син. Изобразява се като слънчев диск с лъчи, завършващи с ръце, държащи символа на живота.



Ману — в индийската митология — прародител на хората.

Баст или Бастет — в египетската митология — Богиня на радостта и веселието. Изобразява се като жена с глава на котка. Почитана като око на Ра, придобила функцията на слънчево око.

(Сведенията са взети от „Мифн народов мира", енциклопе­дия, 1987 г. и „Древният свят" — справочник, В. Данова и А. Данов, 1993 г.)

А ето как започна всичко.

Първа среща с Бастет

Бяха ми на гости двама приятели и съмишленици, носещи еднакви инициали С.М. — единият музикант, а другият — скул­птор — хора на изкуството. Разговаряхме за книгата на Кръстю Мутафчиев „Homo sapiens за Homo sapiens", в която се говореше за гробницата на Богинята Бастет, в околностите на гр. Малко Търново.

Направихме колективна медитация, аз изпаднах в състояние на унес и тогава ми се появи Тя — Бастет, в образа на жена, държаща пред лицето си маска на котка. Тя поясни, че прераж­дането и възмездието са двата най-древни закона, известни на всеки еволюирал дух. За да се избяга от последствията на карма.

Те — наречените от нас „Богове", знаели начини за магическо въздействие върху човек, за да се превърне той в животно. Това ставало, като се връщало биологичното развитие на човека до ембрион, след което ембрионът се насочвал по посока към живо­тинско биологично развитие. Този процес ставал за броени мину­ти. След промяната, новосъздаденото животно ставало плячка на Бога, без кармично обвързване.

Така Бастет обясни защо древноегипетските богове биват изобразявани с глави на животни. Всеки носи маска на такова животно-хищник, за да покаже, че може да превърне човек в жи­вотното, което му служи за храна. Видях нагледно случай на превръщането на човек в животно.

Бастет каза, че контактът с нея най-лесно се осъществява на астрономическите дати 22 март, 21 юни, 22 септември и 23 декември. Тогава (месец януари) решихме да организираме ко­лективно отиване до Малко Търново на някоя от посочените дати, за среща с нея.

На 22 март не успяхме да организираме посещение.

На 20 юни двамата със С.М. — музиканта отидохме, но не в Малко Търново, а във Велико Търново. Междувременно вече бях започнала да си припомням откъслечни епизоди от минали животи в Древния Египет.

Сеанс-Откровение с Ману



Виждам светещ кръг в дълбочина. Постепенно изплува све­теща фигура. Ману. „Аз съм Ману и вие твърде малко знаете за мен, Ману не е само същество в плът, което е създател на нова раса, а преди всичко енергийно същество, което момее да се мултиплицира, да се умножава многократно. Така че, когато трябва да се създаде нова раса, се спазва един принцип, който сега ще ви открия.

Всяка нова раса се създава от превъплътени духове на Ману. Използва се физиката от предишната раса на много хора, при това все мъже. Понеже духът е този, който влияе на физиката, при първото поколение във физическото тяло на млад човек-мъж от старата раса, се вселява духът на Ману. Той тушира или измества личностния дух на човека. В това младо тяло вече се проявява новият дух, за да създаде следващата раса. Процесът е дълготраен. Става същото, както при гениите в едно тяло се намират два духа, от които единият, собст­веникът на тялото, е подчиненият. Така е при първото поколе­ние. Жените от стария вид само износват плода. Новата раса се получава след много поколения. Мъжките видове са носители на положителната енергия на новата раса. Те стават като бащи и учители. В същото време жената приема от мъжа новия дух, раждайки го. Тя се променя, докато го носи в утро­бата си. А мъжът, който прави новото тяло, съдържайки в себе си двата духа, се променя в млада възраст. Когато духът е различен, той влияе върху физиката. Здрав дух в здраво тяло. Но това е при първото поколение. Трябва да минат ня­колко поколения, за да се реализира новият тип същество, за да настъпи в него качествената промяна. Тоест решава се, че бъдещата майка от стария тип трябва да приеме в утробата си новия дух, на когото мъжът доброволно става приемник в млада възраст. Той приема втория дух, като се отваря духовно, а и желае това и го осъзнава, тъй като вижда, че тези, които са приели новия дух Ману, са по-качествени. Затова всеки от млада възраст иска да приеме своя Ману. Те получават и ин­формация за промяната от Духовните Учители Адептите, с които са в непрекъсната връзка. Това означава, че Ману също е Адепт, когато не е превъплатен. Разликата е, че Ману създава расите, когато е необходима качествена промяна, а Адептите дават знанията постоянно, но на хора, които са готови да приемат тези знания.

Както една култура получава тласък, когато се народят много гении в едно и също време, така и една раса се създава, когато се роди група от хора, носещи Ману, новия тип човек, променен и усъвършенстван. Всеки следващ етап е по-съвършен от предишния. Той запазва някои черти от предишния и добавя други. Така се сътворява новият тип раса чрез Ману.

Атлантида. Това е пример как загива една цивилизация, която не спазва принципите, внушени от Адептите. Това е при­мер за всички времена. Тежко на тези, които не се вслушват в този пример, защото всяка злоупотреба с човешките качества води до израждане на поколенията.

Всеки жесток убиец се преражда недъгав. Всеки, който прави магии, се ражда психично болен. Всеки развратник се ражда лишен от възможност да има поколение. Това е принци­път, който съпътства всички злодеяния, които хората са спо­собни да измислят.

Когато отрицателната енергия стане толкова много, че наруши равновесието на една територия, тя въздейства върху нея. Все едно, че върху една тънка ципа се постави тежък камък и този камък я пробие. Тоест отрицателната психична енергия, която расте и натежава също като камък, пробива ципата и пропада, потъва, за да направи след себе си един плисък от вода, който да измие следите от мръсотията на негативната енер­гия.

Когато Ние дадем информация, след това вие момее да я сравнявате с писмени източници. Но никога не се започва от писмени източници на информация, без да сме я дали Ние. Пис­мените източници дават нещо, но за да бъде подредена самата информация, трябва Ние да дадем начина на действието, а след това да потърсите елементите (камъните), за да съставите стълбата.

Атлантида преживя различни степени на развитие и, ка­то всяка цивилизация, стигна до връх и упадък. Египетската цивилизация показа един връх на Земята и нейните паметници са запазени. Когато започне нов тип цивилизация, постепенно останките от старата изчезват, забравят се. Те се претопяват сред другите неща. Остават материални следи, но самите хора са изчезнали. Това означава, че духовете във всяка следваща раса еволюират, идвайки в други тела.

На Нас не ни беше все едно дали Атлантската раса ще се обогати, или ще загине чрез потъване. Ние предпочитахме тя да мине по спиралата на еволюцията и постепенно да се прелее в следващата по-висша раса. Египетската раса произлиза от Атлантската. Много от онова, което е останало като па­метници на културата, е останало от антлантите. Египетска­та култура е приемник на Атлантската.

Атлантската раса не е била само на този континент, който е потънал. Тя имаше провинции, които бяха на други места, с хора, които носеха знанията и обхождаха тези места. Египет е една от тези провинции.

В Египет ти (става дума за мен) имаше няколко превъплъ­щения в различни периоди от време. Във всички тези превъплъ­щения поддържаше канал с Нас.

Многократно в минали животи си изтърпявала смъртни страхове и смъртни страдания.

Когато проследиш всички твои животи, ще видиш една основна нишка. Животите се повтарят, за да могат духовете да получават опитност, като реагират на различни ситуации, но общо взето промените не са големи. Във всички животи имаш няколко повтарящи се елемента. Това са: 1) Стремеж за връзка с Нас; 2) Стремеж към промяна, за тласкане на духов­ността, за качествен скок; 3) Свобода на духа с риск за живота; 4) Отказване от лично щастие, заради обществено дело.

Тези качества са като скъпоценни камъни на твоята одежда, всеки със самостоятелно сияние те влияят на твоето излъчване. Ти винаги си била едновременно зависима от хората и винаги независима. Тази двойственост е твоето страдание. В някакъв момент ти се освобождаваш и това освобождение е било винаги наситено с максимални рискове... "

(Велико Търново, 20 юни, 1993 г. Текстът е снет от касетофонен запис и предаден със съкращения.) ,

Сеанс-Откровение с Бастет

Показва ми се светещ пречупен кръст като въртележка — символ на огъня, с роза или лотос в средата. Това е египетски символ — розата е с три листа. Появява се Бастет, седнала на трон. Изправя се и започва да говори. Едновременно я слушам, сякаш е пред мен, и виждам пред себе си образите на мисълта й, но понякога като огнен език влиза в мен и продължава да говори.



Много хора мислят, че египетската цивилизация е съз­дадена от извънземни, като предполагат, че те са дошли като същества от биологичен вид. Така е, защото не познават кос-мичната размяна на духове.

Около Земята съществуват нещо като резервоари на ас-трални духове, живели в плът на Земята. За да може да се тласне еволюцията напред, като се създаде по-висша раса, е необходим качествен скок. Тогава не се използват за превъплъ­щение наличните духове, които са в тези „резервоари ", а идват духове от други места в Космоса, все едно, че се вземат на заем. Това е една размяна, един вид космическо сътрудничество, чрез което се спускат духове от по-висш порядък, от по-на­преднали светове. Ние ви обяснихме как става създаването на нова раса чрез Ману, затова аз дойдох след него.

Появяването на нов тип цивилизация става чрез нова раса, когато Ману идва на помощ като космически пратеник от по-висш порядък същество с по-висока вибрация от Братството на Светлината или от Йерархията на Светлината, където са по-напредналите души. В такъв смисъл, абсолютно неосновател­но е да се говори за извънземни, които са дошли отнякъде си, в плът и кръв, със своето физическо тяло на Земята. Изпраща­нето става само на енергиен принцип.

Всички Ние, които пристигнахме, бяхме с по-висша, по-фина вибрация, изтеглени от дълбините на Космоса. И всички бяхме в енергийно състояние. Това е първият етап, преди да момее биологичният вид сам да прояви своите възможности от най-висша степен. Всички Ние, които проявявахме други ка­чества и не бяхме превъплътени в тела, момеехме да бъдем видени само от някои земни жители с отворени духовни сетива и те ни наричаха богове.

Ние имахме енергийни тела, което ни позволяваше да влизаме в биологичните те,ча на хората. Ние обладавахме телата и.м.

Пренасянето на същества от по-висш порядък става само, запомнете добре, изключително само от енергиен тип. Получава се така, че двата духа се вместват в едно тяло, като личност­ният, който е на по-ниско стъпало, бива притиснат от по-вис-шия, по-силния, и бива подчинен нему. без да момее да се прояви самостоятелно. Това бе в полза за самия човек, защото той изведнъж добива повече ум и способности. Много хора се стре­мяха да станат наши проводници, носители и служители, но Ние влизахме само в тези, които момееха да допринесат за социалната организираност.

Онова, което ви е трудно да приемете, е, че и сега се води борба за овладяване на хора, които заемат социални по­стове и носят социална отговорност. Историческото развитие напред се гради само от личности и тези личности във всички случаи са медиуми, които предоставят телата си на ръководещ ги Дух. Тук е борбата за селекцията на хората.

Аз се явих да говоря не само за това по какъв начин е дошла нашата, египетската цивилизация, нито за това, как тя просто изчезна, когато тези същества, които я ръководеха, си отидоха там, откъдето бяха дошли.

Не е толкова важно, дали хората са били по-високи и по-едри. Просто те бяха ръководени от други духовни същества в един период, когато беше необходимо. След това всичко тръгна по нормалния начин. Групата, която най-напред започна да про­меня мисленето и действията на хората, бе наречена от тях богове, а Ние не случайно влизахме в телата на господарите, на господстващите, на властниците...

В момента на определени секретни места на Земята се работи за овладяване на две неща: на гравитацията и на материализацията от „нищото"... Ние бяхме съвсем малка група, която знаеше и владееше тези умения, защото колкото повече се приближаваме към централната част на Галактиката, тол­кова повече момеем да владеем океана от психо-вълни мис­ловната енергия...

Завистта между хората никой да не избързва в еволю­цията, е причина да се чака и забавя процесът, за да могат всички като строени войници да вървят напред, и всеки, който наруши този строй, бива спъван и стъпквай...

Но ще ви кажа, че хората по целия свят, са се стремили да направят не открития за знания, а открития за богатства. Това е причината, която изтегли нашите духове обратно и ги върна на мястото, откъдето бяхме дошли, за да настъпи пе­риодът на християнството, което уеднакви способностите чо­вешки и създаде условия стъпка по стъпка всички равномерно да се движат напред.

По Наше време Ние бяхме малцина, които момеехме много неща, докато другите бяха като мишки пред котка. Това беше период, в който трябваше да има подчинение, за да има разви­тие. Период, в който не можеха всички да получат тези знания, които имахме Ние, защото някои щяха да злоупотребят с тях.

Затова избирахме подходящи лица, за да им даваме зна­нията. Създадохме школи, в които ги обучавахме... Искахме да придвижим повече хора напред, с бързината на един смел човек, който се катери по върховете с бодра стъпка, но разбрахме, че това е невъзможно. Затова и нашата цивилизация се ограничи в една малка група от личности, давайки им власт и възмож­ности... По това време равенство и еднаквост бяха абсолютно невъзможни. Не момее да бъде запазена една роза, ако на съ­щото място са посадени много шипки. Трябва всяка роза да се огради, за да бъде запазена, а шипките нека се блъскат една с друга...

В историята днес се смята, че Ние сме измислени с едни такива животински глави, но ние такива глави никога не сме имали. Ние просто бяхме богове-ръководители на фараоните и мерещите. Стремежът да се даде „под наем" главата бе голям сред хората на Земята, затова в този период бе много строго разпределянето на хора с възможности, които бяха наши при­ятели, наши домакини, и на другите, чиито „жилища " не бяха достойни. Целта беше да се тласнат по пътя на еволюцията колкото може повече хора.

Не напразно те посъветвахме (става дума за мен) да при­емеш светлината на Слънцето, но всички вие, цялата династия, която я прие, изгоря в нея, защото не момееше да си служи с разпределяне на енергията... За да има еволюция, трябва енер­гията, освен да се увеличава все повече и повече, но също и да се разпространява на все по-голяма територия. В случая енергията се събираше на малка територия и затова трябваше като мълния да излетим. Но не бива да се смята, че всичко е било напразно, че всичко е загинало, защото останаха учениците, които се бяха допрели до огнената стихия. Самите египтяни не можеха тогава да разпространяват енергията на по-голяма територия, защото еволюционното ниво на болшинството бе много ниско...

Днес не изгарят от много енергия и много знания. В по­тока на развитието трябваше да дойде енергията на Христос, за да успокои ненавистта, която съществуваше между госпо­дари и роби. Тъмните сили са вътре във вас, те са във вашето сътворение, те са във вашето несъвършенство.

Ние дойдохме от места, където можехме да приемаме енергия с високи вибрации. Нея могат да приемат само съще­ства, способни в един момент да оставят всичко и за нищо да не съжаляват. А онези, които броят изгубеното си време, из­губените си удобства и изгубените си надежди, те не можеха, не трябваше да поемат тези вибрации, тази енергия...

Направихме територията ви пустиня, за да ви служи за пример какво значи безумие. А вие въобще не се досещате и не вземате пример от историята. Всичко, каквото трябва, ще се каже на хората едва тогава, когато те останат малко на брой. Това е единственият начин. Намаляването на броя ще се постигане чрез енергийно прочистване...

За да се научат хората да живеят разумно и в съгласие с природата, трябва да започнат да изгарят и тогава ще дойде дъждът. Защото е необходимо да се промени същността на хората...

За да повярваш (обръща се към мен), че това съм наистина Аз Бастет, спомни си приказката Слугата и божествения ибис", която знаеше добре..."

В следващия миг вече знаех цялата приказка.

(Велико Търново, 21 юни, 1993 г. Записът е предаден със съкращения)


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница