МАСОНСКАТА ЛОЖА И НЕУДОБНИТЕ

Потъвам в спомените си...

Отначало от подсъзнанието ми изплуват най-ярките сцени, наситени с тревога, страдание и болка. Постепенно те се натруп­ват, подреждат и свързват в една цялостна картина на период от живота ми, свързан с последната година от житейския път на великия композитор. А там, където нямам преки спомени, ми помагат Духовните Учители, като ми прожектират на екран сцени от тогавашните събития.

Но да разкажа всичко поред...

Бях млада, ухажвана, свободомислеща жена, съпруга на Франц Хофдемел — виден виенски юрист, съдия и масон, омъжена от няколко години. За мен Виена излъчваше неописуемото обая­ние на център на културата.

Мъжът ми бе твърде зает със своите дела. Исках да про­дължа уроците си по клавесин и имах възможност да избирам учителите си, и то между придворните композитори на импера­торския театър. Салиери настойчиво предлагаше услугите си, но аз съзирах в това стремеж да се сближи с мен. Моцарт бе връстник и приятел на мъжа ми и излъчваше радост. Освен това съпругът ми бе меценат и ценител на изкуството му. Избирам Моцарт.

И така, Волфганг, който е приятел на семейството, става мой учител, дава уроци у дома и често остава на обяд с нас...

Волфганг Амадеус Моцарт. Неговият талант, вдъхновяван и изливан от небето така ярко и щедро, играеше роля на пътеводна звезда, осветляваща пътя към истината. Макар и за кратко време, също като светкавица в буреносно небе, той все пак успя да покаже посоката и да даде надежда на тези, които желаят да следват пътя. Явлението Моцарт, погледнато езотерично, трябва­ше да напомни на хората да не губят връзка с Божествения свят, защото сам Бог се проявяваше в неговия талант. Това бе необ­ходимо в епохата на засилващия се материализъм.

С Моцарт ме свързваше не само музиката. Тогава (както и сега) хората, надарени със свръхсетивни качества, се търсеха и сприятеляваха. И двамата имахме пророчески сънища и предчув­ствия. Той получаваше Откровения чрез божествената музика, която се изливаше върху него, а аз — чрез образи и слово. Не­говата мисия бе да даде знания за Духовния свят чрез музиката. Така между нас се изгради силна духовна връзка, а ни обединя­ваше масонското общество.

Масонската ложа. Тя привлича интелигентните, способните, творците — елита на обществото. Защото, освен контактите меж­ду интересни личности, в нея се очаква получаване на езотерични знания и развиване на духовни качества — ясновидство, телепатия и внушение от разстояние. А стремежът към мистичното, отвъд­ното и свръхестественото съпътства открай време човешкия дух. Освен това, и то никак не е без значение, Ложата подпомага своите членове да излязат от материалните си затруднения. Ма­соните издигат идеала за свобода, братство и равенство, подет по-късно от Великата френска революция, който е желан от всеки прогресивен дух, но на практика остава само утопия.

Постъпването в масонските ложи е съпътствано от три изпитания за физическата и психическата издръжливост на канди­дата, които са пазени в тайна. А техните ритуали стават мощна притегателна сила за тогавашния виенчанин, в стремежа му към чудеса и мистичност. Масонството, известно тогава като франкмасонство, е подобно на модно увлечение.

Важна част от ритуала при приемане в масонската ложа е заклинанието и смъртната заплаха при разгласяване на тайните.

По времето, когато бях Магдалена Хофдемел, не знаех нищо за организацията „Илюминати" и тогава не можех да си обясня как така една организация от привлекателна и интересна става опасна за членовете й. Сега, след запознаването ми с книгата на Никола Николов „Световната конспирация" (изд. СУ „Св. Кл. Ох­ридски", 1990) ми стана ясно защо настъпиха съществени изме­нения в масонските ложи по онова време.

Тогава, в съседна Бавария е бил основан орденът „Илюми­нати".

По своите цели и задачи „Илюминати" е бил близък до масоните, но зад целта за овладяване на психичната (мисловната) енергия се криела друга цел — постигане на световно господство.

В отличие от масоните членовете на „Илюминати" ползвали вътре в ордена методи, заимствали от йезуитите, от чиито среди е бил и самият основател. Членовете давали клетва за безпрекос­ловно подчинение и отказване от всякакви лични желания. Клет­вата ги задължавала да донасят на своя началник всичко, каквото правят, мислят, четат, учат и виждат около себе си.

Използвали са медици и аптекари и са си служели с хими­кали и отрови, неизвестни дотогава на никого. С тях ликвидирали неудобните личности, пречеши им да достигнат крайната цел.

След забрана на ордена членовете на „Илюминати" успяват да проникнат в масонските ложи и след 1778 г. да ги подчинят, като завземат властта и управлението им и ги заставят да про­веждат стриктно тяхната политика. Всеки, който не е бил с тях, е бил против тях.¹⁷

Моцарт влиза в Масонската ложа в края на 1784 г. И така попада в аристократичното масонско общество и най-интересната среда на поети, писатели, музиканти, артисти — хора на изкуст­вото и... тайните науки. Той е възхитен от идеите за братство, равенство и нов ред на справедливост, без проливане на кръв. Изпълнява музикални поръчки на Масонския орден и привлича нови членове: неговия собствен баща и добрия стар приятел и композитор Йозеф Хайдн.

Годината е 1791. Последната година от живота на Моцарт.

Две години от началото на Великата френска революция (1789). Обречени са и Крал Луи XVI и Мария Антоанета-Авс­трийска. Виена следи събитията. Трагедия. Париж е потопен в кръв. Издевателства, жестокости, смърт...

Мъжете масони продължават да се събират на тайни засе­дания. Жените им също са задължени да пазят секретност. Чле­новете на Ордена се наричат помежду си „братя", но още не са се отърсили от завистта, подлостта и користолюбието.

Композиторът скоро разбира, че в окултното масонско об­щество не може да научи, нищо ново от езотеричните тайни, съз­нателно скривани от ръководителите. А той самият знае повече, озарен е от Светлината и има директен канал към висшите му­зикални сфери. Музиката звучи в главата му и той трябва само да я запише.

Голямо разочарование. Масонската ложа е станала затвор за светлите духове. Те трябва да изпълняват всички нейни реше­ния. Дори да има престъпления, е задължително запазването на мълчание. А масовите убийства в Париж не преставаха. Общото настроение на интелигенцията във Виена бе не за революционни промени, а за конституционна монархия.

Моцарт споделяше с нас (съпруга ми и мен) недоволството си от действието на Ложата и излагаше своите планове за създаването на ново общество от подбрани интелигенти, отделени от ръководството на Ложата и обособени в негова собствена. Такава Моцартова ложа щеше да възстанови свободата на духа.

Показва ми се на екран среща между Моцарт и Гьоте. Радват се на срещата и са доволни, че са заедно. Дружбата им е сърдечна. Намират се в някакъв клуб, в който се събират само мъже и бистрят политиката. Срещат се навън, защото предполагат, че там по-малко са наблюдавани и подслушвани. Домовете им са места, където всяка дума е следена. Като че ли Моцарт буквално казва на Гьоте: „Какво направихме! Защо влязохме? Никакви знания не получихме, само сме оковани и обвързани!" Продължават нещо да си говорят. Сервитьорът, който ги обслужва, е масон и ги подслушва. Това всъщност е клуб на масоните. Срещата е кратка. Те са приятели от детинство и споделят каква ужасна грешка са допуснали, влизайки в Ложата. Не говорят нищо конкретно. Мо­царт се оплаква, и това е достатъчно, за да бъде оклеветен. Раз­очарованието им идва от липсата на свобода и от непрекъснатото следене. Не получават повече познания от тези, които имат. Всъщ­ност те знаят повече и фактически биват изолирани, като не им се позволява да общуват с другите, които не са масони.

Показва ми се нова сцена. Моцарт се връща от срещата си с Гьоте и разказва на съпругата си Констанца за нея.

После виждам как Констанца споделя с любовника си Зюс-майер — ученик на композитора и масон, за разговора, който е водил съпругът й с Гьоте. Разговорът е подслушай и предаден на ръководството на Ложата. Пуска се слух, че Моцарт се оплаква от Ложата.

Той разбираше на каква опасност се излага, ако някой го издаде, че критикува порядките в Ложата, изнася нейни тайни и не пази мълчание за действията й.

Спомням си следната сцена. Пролет. По време на уроците Волфганг ми разкрива, че всъщност е неразбран, много самотен и има предчувствие, че тази година ще му бъде последна от земния живот и няма да има за него нова Коледа. Опитвам се да го успокоя и да му вдъхна бодрост и увереност, че няма причина за безпокойство, но и на мен ми е тревожно и сърцето ми се свива.

Показва ми се на екран просторна стая с кръгла или елип­совидна маса, в която заседават трима души. Това са ръководи­телите на Ложата. Обсъждат политически събития и организа­ционни въпроси. Тримата считат, че Моцарт се държи доста по­върхностно, лекомислено и в края на краищата застрашава сигурността на Ложата, нейната безопасност и съхраняване на тайните 'й. Дразни ги, че той става център на внимание. Умуват как да го премахнат така, че да не събудят подозрение. Преценяват къде ходи, с кого се среща и къде би могъл да бъде убит (отровен). Обсъждат няколко възможности. Накрая избират да бъде отровен в дома на Хофдемел, където идва редовно да преподава уроци на жена му. За отвличане на вниманието и за алиби решават да пуснат слуха за любовна връзка между Моцарт и Магдалена Хоф­демел.

Показва ми се на екран сцената на отравянето на Моцарт. Края на юли или началото на август. Ранен следобед. Нашият дом — трапезарията. След урока по клавесин обядваме на масата. Към ястието се поднася някакъв плодов сок. Сервира жена — прислужница. Напитката се поднася в кристални чаши с високи столчета. Това е моментът на отравянето. В напитката е сипана бавно действаща отрова¹⁸.

Имахме общ приятел, възрастен вече, ясновидец, дошъл от Индия. Наричахме го Виконта. При него винаги имаше хора, а в стаята му — вивариум с отровни змии.

Виждам нова сцена. Намирам се при Виконта. Той ми казва, че голямо нещастие ме преследва. Моцарт е изпил отрова в нашия дом на обяда, след предишния урок и ще умре до края на годината. Сипана му е отрова по нареждане на ръководството на Ложата. Настоява да го предупредя, за да вземе незабавно мерки. Стоя ужасена и не искам да повярвам. Нима мъжът ми, който бе влия­телен в Ложата, бе извършил престъплението? Или подкупени слуги?

В този ден Виконта се сбогува с мен и допълни, че повече няма да се видим, а аз ще изпратя двама мои близки мъже и след това ще ги последвам.

На другия ден разбрах, че същата вечер Виконта е намерил смъртта си, нахапан от змиите, изсипани в леглото му от собствения му вивариум. Той бе издал масонска тайна и веднага бе премахнат.

Спомням си сцената. Срещам се с Моцарт на открито — в парк. Страхувам се от подслушване. Не зная как да започна. Мъката ме задушава. Разказвам му за Виконта и неговата смърт.

През сълзи му говоря, а всъщност не аз него, а той мене успо­коява. Чувствам се виновна затова, че се е случило в нашия дом. Волфганг ме утешава, че му остават още четири месеца живот... Сцената е трагична. Моцарт ме моли да не разгласявам за случилото се, за да не бъда убита преди него. Двамата съзнаваме, че сме обречени. Обещаваме си да се съберем в Отвъдния свят и винаги, когато се срещаме отново на Земята, при следващи животи, да бъдем заедно. Любовта ни не е основана на страст. Има нещо много по-различно. Аз изпитвам преклонение към него, а той — същото към мен. Казва ми, че няма да може да издържи без мен, ако аз го изпреваря, и веднага ще ме последва.

По това време композиторът започна работа над операта „Вълшебната флейта". Преди да разкрия нейния истински смисъл, ще се спра на основния метод за придобиване и развиване на нови духовни качества, практикуван в Ложата — медитация (който всъщност се използва и сега в повечето отворени или затворени общества с духовна насоченост).

Спомням си такава сцена. Залата за медитация. Плафонът е украсен със звезди на фона на синьо небе. Това символизира Отвъдния, Астралния (Звездния) свят, където душите светят като звезди. В дъното, на подиум със седем стъпала, е издигнат трон. Над трона — Божественото всевиждащо око, вписано в триъгъл­ник.

Това е символичен трон на Ложата, като царица, владетелка, господарка на душите, която наричаме секретно — „Царицата на нощта". Медитацията е обща за мъже и жени, кандидати за висша степен на посвещение.

Показват ни портрет на познат на всички ни покойник. По време на медитацията всеки се стреми да се самоизлъчи, да го намери в Отвъдния свят, да разговаря с него и да донесе инфор­мация, която да може да бъде проверена. Такъв е изпитът за получаване на висша посвета.

Моцарт, с присъщата си ироничност, осмива ритуалите — както за приемане в Ложата, така и този изпит. И двамата нямахме нужда от особена подготовка за самоизлъчване в Астрала, за нас такъв изпит не представляваше трудност.

Много от „братята" му завиждаха за неговите възможности да чува музика от Висшите сфери. А той ги убеждаваше, че освен нисши нива на Астрала, където пребивават душите на обикнове­ните хора, неизчистени от желанията, страстите и егоизма, съще­ствуват и висши нива на светлина, където може да се достигне само чрез любов, радост и възторг.

Спомням си друга сцена, по времето, когато Моцарт уси­лено работеше върху осмисляне на сюжета на операта „Вълшеб­ната флейта". Срещаме се в парка. Вече се радваме на всеки подарен миг заедно и аз се моля краят да дойде колкото се може по-късно. Волфганг бе обречен...

А той пристига радостен и разказва какъв номер ще изиграят с Шиканедер¹⁹ на масоните. Как всички мислят, че те питат либ­рето по приказката „Лулу или вълшебната флейта" на Виланд, която е възхвала на масонството, а всъщност са променили така сюжета, че да разобличат масонската ложа, за внасянето на за­блуди, и да я осмеят за нейните комични ритуали. Смехът му звъни като на дете, заразителен, весел и жизнерадостен. Той го предава и на мен. Обещава ми, че каквото и да се случи, той ще ме намери в Астралния свят. Смърт не съществува.

И наистина, промяната на сюжета бе толкова очевидна, че не би могла да остане незабелязана. И вместо превъзнасяне на масонството както в приказката на Виланд, операта щеше да по­каже истински окултни тайни, които масоните скриваха, и да осмее техните повърхностни занимания, смешни ритуали, изопачени и непълни представи за Астралния свят.

Така главното действащо лице — Царицата на нощта, олицетворява Масонската ложа (известна като „синьо масонство", поради символа си — звездно небе на син фон). В операта тя носи синьо наметало, украсено със звезди.

Зарастро — господарят на Астралният свят (Зарастро озна­чава Астрал), е всъщност владетел на непознатите за обикновените масони висши нива на Астрала (Менталния и Духовния свят).

Висшите посветени масони учеха, че съществува Отвъден свят и който отиде там, изпитва големи страдания, поради което иска бързо да се върне обратно. Те скриваха тайната (а най-ве­роятно не я знаеха), че за отиване в по-висшите полета човек трябва да изчисти духа си в ново земно превъплъщение.

В операта са разсекретени масонският ритуал на медитация с търсене на покойник по портрет, както и изпитанията, на които биват подложени кандидатите за масони.

Въпросът на Тамино — „Жива ли е Памина?", и последва­лият положителен отговор са ключовата тайна, че животът про­дължава след физическата смърт.

Окултният смисъл на операта, като езотерична и разкриваща свещените тайни на посветените, е, че смърт не съществува, че душите, познали истинската любов, се събират в Духовния свят на светлината, след като преминат през нисшите нива на Астрала и издържат изпитанията — укротяване на чувствата (представено в операта като страшна буря) и овладяване на мисълта (предста­вено като мълчание). А за достигането до храма на Слънцето (Висшия Духовен свят), трябва да се премине през вода (Нисшия Астрален свят) и огън (Средния Ментален свят), което е 3 етапа и съответно 3 изпитания в опарата.

Използването в музиката на две групи от по три и по пет акорда има също окултен смисъл — трите символизират Духовния свят, петте — Земния. (Те прозвучават още в началото на увер-тюрата.)

Разобличаването на Масонската ложа се състои в това, че Царицата на нощта — олицетворение на Ложата, владетелка на езотеричните тайни, е представена като криеща истината, внасяща заблуда и изпращаща на смърт когото набележи (в случая Тамино, олицетворение на Моцарт). А осмиването е навсякъде: и в дей­ствията, и в ритуалите, дори в звучността на имената на главните действащи лица — Тамино и Памина, Папагено и Папагена — подобни на смешните имена, давани на новопосветените масони.

Ето как трябва да се разбира действието в операта:

Тамино — Моцарт, който се е отделил (отдалечил) от хо­рата, поради своята гениалност, е самотен. Атакуван от зли сили (психично въздействие), представени като голяма змия, той среща трите Дами на Царицата на нощта (трима служители на Ложата).

Те с вълшебните си копия го спасяват. Така той става зависим от Царицата — Ложата.

Царицата на нощта показва на принца портрет на дъщеря си Памина и го моли да я върне от Отвъдния свят. (Тук са разкрити заниманията по медитация в Ложата — търсене на по­койник по портрет в Астрала.)

Новото, което вмъква Моцарт, е любовта, която кара човека да търси в Отвъдния свят своята любима.

Затварянето на устата на Папагено с катинар е също едно разсекретяване на използваното наказание за издаване на масонска тайна — отрязване на езика и превръщане в "слушалка", за да не му бъде прерязано гърлото.

Вълшебните звънчета, които трите Дами дават на Папагено символизират звъна на парите, подкупите и материалните съблаз­ни, които имат своята магическа сила.

Вълшебната флейта, подарена на принца, е символ на окул­тните знания и умения за овладяване на психичните сили, но Моцарт вижда във вълшебния инструмент магията на любовта, като единствена сила, способна да заведе човека в Духовния свят.

Трите изпитания, необходими за преминаване във висшите нива на Астрала, осмиват в операта глупостта на ритуалите, из­ползвани при приемане на кандидата в масонската ложа: преми­наването през буря трябвало да показва трудния път на масонст-вото; мълчанието — сексуалното въздържане; пръскането с вода и допирането на горящи клечки до лицето — напомняне за вечния огън, в който масонът ще изгори, ако наруши клетвата и издаде масонска тайна.

Операта завършва със събиране на Тамино и Памина в Духовния свят на любовта, а по-посредствените Папагено и Па­пагена остават в своя свят на земни радости.

С това Моцарт иска да каже, че хора, намиращи се на по-ниско стъпало на развитие, задължително се прераждат, за да могат да продължат на Земята своя еволюционен път, докато тези, които достигат до Духовния свят на Светлината и Любовта, могат да се преродят на Земята, но по собствено желание, за да помагат на останалите в тяхното израстване.

Операта „Вълшебната флейта" бе представена за първи път в края на септември.

Спомням си ясно картината на премиерата. Зрителната зала в театъра на Шиканедер. Тя не беше много просторна. Наблюда­вам спектакъла някак отстрани (странична ложа на партера). Два­мата сме с мъжа ми. Залата е пълна с масони.

Стремя се да запечатам в съзнанието си всеки детайл и едва сдържам сълзите си, като гледам сияещия композитор, предста­вящ своята последна, великолепна и божествена творба и с нищо не издаващ страх от предстоящия си край. Надсмивайки се над своите убийци, сякаш им казва: „Всичко е спектакъл, животът е театър, смърт не съществува", а на мен: „Аз съм Тамино, а ти — Помина, ще се съберем в друг свят и тогава нищо не може да ни раздели ".

През цялото време стоя в напрежение, очакваща реакцията на масоните. По мрачните им лица и хладното приемане на опе­рата се вижда, че едва сдържат яростта си.

Но операта продължи да се представя и да показва битката между доброто и злото и крайната победа на Любовта. По-късно забулиха истинския й смисъл и заговориха, че е възхвала на ма-сонството. А тя бе ирония към тези, които се самозалъгват, че с ритуали и упражнения ще получат езотерични знания и духовни възможности, а пренебрегват чистотата на чувствата, мислите и делата.

Въпреки че спектакълът завършва с положителен финал, такъв завършек има само в приказките. В живота не е така и действителността е сурова.

Операта разкрива, че голямата част от хората не са готови за духовно посвещение. Затова и окултният й смисъл остава не­разбран. Тя е призив към тях да внимават при влизането си в тайни общества.

Посланието, което Моцарт чрез операта „Вълшебната флей­та" отправя до човечеството, може да се представи в текст по следния начин:

Аз бях самотен и неразбран, но богат с таланта си (принц Тамино). Попаднах във владенията на тъмна Ложа (царството на Царицата на нощта). Слугите й се представят за приятели, но всъщност са ловци на души (Папагено — птицепродавец, ловец на птички). Нейните служители заплашват всеки, който издаде тайните й, да му затворят устата завинаги. (Трите Дами слагат катинар на устата на Папагено, за да не говори). Ложата ни заблуждава, че истината е в парите (вълшебните звънчета). В овладяната психична енергия (вълшебната флейта) се крие ог­ромната сила и властта.

Ложата ме изпраща в Отвъдния свят. Тя се заблуждава, че познава неговите тайни. Нейните смешни ритуали няма да доведат до опознаването му.

Съществува Висш Отвъден свят, изпълнен със светлината на Любовта, Мъдростта и Истината (Царството на мъдреца Зарастро с храма на Слънцето). Тъмните сили на егоизма, заблу­дата и страха са пречка за достигане до него (мавърът Монос-татос — пазач на царството на Зарастро).

Смърт няма, животът е вечен кръговрат.

Хората, търсещи щастието само в създаването на семей­ство и отглеждането на деца, ще познаят единствено Нисшия Отвъден свят. Те ще бързат да се преродят отново на Земята, обвързани в кармичните семейни взаимоотношения.

Аз познах Любовта и с моята музика я раздадох на хората. Скоро ще се съберем с моята любима във Висшия свят на Свет­лината и там никоя тъмна сила не би могла да ни раздели.

Когато сърцето се изпълни със спокойствие, радост и лю­бов, тогава ще бъде победено злото²⁰