ТРЕТА ЧАСТ ТРАГИЧНАТА КАРМА НА ЕДИН ОБРЕЧЕН ДУХ

Преди четири години ясновидка без колебание ми каза, че духът на починалата малка сестра на съпруга ми се е вселил в мен. Стъписах се и започнах да търся доказателства. Осъзнах, че удивително приличам на настоящата сестра на мъжа си. Чувствах особена връзка с рода му и особено с починалото дете, което е било музикално като мен и от моята зодия. Страхувах се да разпитвам повече за него. Но все пак се реших миналата година да отида със семейството на съпруга ми на гроба на умрялото дете, за да почетем годишнината от смъртта му. Съвсем нена­дейно се облях в сълзи, когато видях портрета й на гроба. При­паднах — подпря ме ствола на старо дърво. Свестих се след 3-4 минути и започнах да разказвам от нейно име за мъките, в които е умряла, поради отравяне на кръвта. Говорех за силното й же­лание да свири на цигулка, което не се изпълнило, за любимите й шоколадови бонбони. Каза, че е изкупила със смъртта си грях от младежките години на своя дядо.

Напрежението от странния случай отмина. Обясних го с телепатични способности, които са обединили мислите на опечалените майка, баща, брат и сестра.

Но случаят ме срещна с Мариана Везнева от център „Ло­тос", която с помощта на духовните си водачи разкрива минали инкарнации.

Разказа ми много странна история. В един минал живот също съм била жена. Имала съм сестра-близначка. Двете сме били танцьорки и певици в топла южна страна. Омъжила съм се доста рано за човек, прероден сега в настоящия ми съпруг. Но сестра ми се влюбила в него. Прелъстила го. Била болезнено ревнива. Проклела ни да не живеем заедно. За да помогне на клетвата, сипала му отрова в питието и той умрял на 30 години.

Кармичната ми близначка частично изкупила вината си, след като се преродила в сестра на настоящия ми мъж и починала на пет години в мъки. Сега духът й отново страда и „трябва да доизплати дълговете си", като заеме тялото на моя бъдеща внучка.

Нина Георгиева (в. „ПСИХО плюс", бр. 15, 18 април 1994 г.)
СП0МЕНИ ОТ ВЕКОВЕТЕ

„Една и съща неизменна Истина се дава на човечеството в различни облекла. Всъщност всяко учение се явява в определен срок, проник­ва и изпълва пространството и дава излъчва­ния, които проникват по невидими пътища.

Животът е вечен и човек преминава ту във физическо, ту в астрално (духовно) състояние, като запазва своето индивидуално съзнание. Съществуват висши духове, които ръководят изпълне­нието на плана за духовната еволюция — Йерархия от Адепти, Духовни Учители, Синове на Светлината. Техни помощници са Небесното и Земното войнство, както се споменава в Битие от Библията. Пасажът обаче, в който се говори по-подробно за такова войнство, е премахнат впоследствие. (В края на книгата излагам духовния смисъл на Битие.)

Под Небесно войнство трябва да се разбират Ангелите и подобните на тях същества от енергиен тип, които не приемат физическо тяло. Към тях трябва да се прибавят и други висши същества като Гении например, които съпътстват твореца при изпълнение на творческата му мисия. Тук трябва да се включат и онези напреднали духове, които осъществяват телепатичен кон­такт със земните жители, помагат им, насърчават ги и ги въвеждат в космическите тайни. Към тях принадлежат и онези личностни духове, които са показали в земния живот съвършена нравственост и безукорно служене за просветление на хората. Всички те могат да станат Духовни Учители от енергиен тип.

Земното войнство има един център, който се намира около най-високата верига на Земята — Хималаите, където се съхраня­ват висшите знания за миналото, настоящето и бъдещето на Зе­мята. Това място се нарича Шамбала. (За него се споменава в началото на книгата.)

Там обитават мъже и жени — Махатми, Адепти — Учители, които владеят управляването на психичната енергия. Те достигат на възраст недостъпна за обикновения земен човек, преживявайки няколко или десетки столетия. Всъщност те ръководят земния план за духовната еволюция и пазят Земята от самоунищожение и преждевременно загиване на живота върху нея.

Към Синовете на Светлината принадлежат всички, които са оставили своя дял в духовната култура на човечеството.

Напредналите същества — Адепти, Гении, Ангели, според Плана на еволюцията, изпращат духовна вълна или лъч към оп­ределена територия на Земята. Тогава там разцъфтява голяма духовна култура. Висшите духове спускат на творците идеите за развитие на науката, изкуствата, религията и насочват определе­ните земни същества към тези идеи. Когато въздействието на вълната престане, културата запада.

Една от най-ранните култури на Земята е Египетската. Древ­ните египтяни, но само фараоните и жреците, са познавали закона за безсмъртието на духа и прераждането. Затова са обръщали изключително голямо внимание на гробницата на фараона, който бил едновременно и върховен жрец. В нея, освен балсамираното му тяло, са поставяли всички вещи, към които той е бил привъ­рзан, с убеждението, че духът му, сянката — Ка, жизнената без­смъртна сила, ще бъде привлечена точно на същото място, и са се надявали, че той ще се прероди пак фараон и сред свои при­ближени.

По всяко време на човешката история са съществували лица, които изпълняват ролята на посланици на Духовния свят и осъ­ществяват връзката с Божеството или получават информация от Абсолюта, Логоса, Словото.

Истината за силата на мисълта, за мисловния океан, в който всички сме потопени, за прераждането, в Древността оставала достъпна само за малък кръг от хора, които били свързани с властта и които държали в подчинение останалите.

По време на царуването на Аменхотеп III и сина му Амен-хотеп IV — Ехнатон, през Новото царство, се спуска мощна духовна вълна за достигане до истината чрез установяване на нова религия на единния Бог. Тогава върховният езически бог — Амон Ра, олицетворяващ Физическото Слънце, което дава живот, бива сменен с единния бог Атон, в превод слънчев диск, което означава Духовното Слънце, Истинската Светлина, Висшата Мъдрост, Сло­вото, което дава просветление. Тогава се създават египетските школи за посвещение. Тази идея не е могла да се наложи, но тя подготвя пътя на Мойсей, монотеизма и законите, на които трябва да се подчиняват човеците. В неговия запис на „10-те Божи заповеди " стои „Око за око, зъб за зъб ". По такъв начин е изложен законът за възмездието (карма). Който причини някому страдание, в следващия си живот ще изпита същото страдание. (Ако някой извади окото на друг, в следващия живот ще бъде сляп.)

Мойсей предава много от истините, известни от тайните египетски школи, но и сам получава Откровения, в повечето слу­чаи засекретени. И само човек, който познава символиката и але­горията, който сам получава Откровения, е в състояние да ги разсекрети.

След древноегипетската цивилизация разцъфтяват други култури. Нова духовна вълна създава предпоставка за развитие на културата на Античния свят в Гърция и Рим. В търсене на истината там са създадени духовни школи на Орфей⁹ и Питагор¹⁰ — затворени тайни школи, в които участниците са били подлагани на изпитания и на проверка за физическата и психическата им издръжливост.

Така бива подготвена обстановката за идването на Иисус Христос. Преди Него са съществували и други школи, подобни на християнската. Христос идва като Спасител, да посочи спаси­телния път за освобождаване от кармата. Начинът за разкъсване на кармичните негативни мисловни обвързвания е вложен в новия закон — „Обичай ближния си!"

Иисус Христос предава своето учение на две нива — за учениците от външния и на тези от вътрешния кръг, на онези, които нямат, и на тези, които имат уши да слушат и очи да виждат. Учениците от външния кръг са с интерес към Духовния свят, но с неразвити духовни сетива, а тези от вътрешния кръг — притежават още и духовни сетива за връзка с Отвъдните светове.

Постепенно християните се разделят на различни групи, спо­ред начина на приемането на учението. Според мен най-интересна е групата на гностиците, които всъщност приемат езотеричното християнство, чиято истина постигат по мистичен начин, чрез единение, религиозен екстаз, контакт с Божия дух, със Словото¹¹.

С приемане на християнството за официална религия из­вестно време се подбират подходящите Евангелия, а други се отхвърлят, а на III Вселенски събор се премахват текстовете за прераждането — т.е. същността на закона за духовната еволю­ция¹².

Нова духовна вълна бива насочена от Висшите духовни светове към територията на българските земи. Вероятно тя е привличала прабългарите за установяване именно на тази тери­тория.

Прабългарите са вярвали в един върховен бог — Тангра, и се знае, че притежавали като национална черта свръхсетивност за връзка с Духовния свят. През 681 г. на Балканския полуостров се създава българската държава при обединение на славяни и прабългари.

През IX век княз Борис I извършва исторически акт — покръстването на българите. Братята св. св. Кирил и Методий създават старобългарската азбука и култура, а учениците им ги разпространяват и по другите славянски народи. За съжаление обаче гръцките църковни книги, които светите братя превеждат, са били подчинени на канона — в тях вече е била извадена идеята за прераждането. Но въпреки това бива подготвена нова духовна вълна.

Тази духовна вълна дава и нова насока на мисленето. Боян Магът и Поп Богомил основават ново религиозно течение, което всъщност е възстановяване на ранното християнство, съдържащо и учението за прераждането. Богомилството се разпространява под различни имена по цяла Европа¹³.

Така истината не могла да бъде скрита. Богомилите са под­ложени на гонения и изтезания, но стремежът на човешкия дух към знания за Духовния свят и законите, които го управляват, не стихва.

Нова вълна довежда Ренесанса и Класицизма в Европа. Ин­телигентните, образованите, творческите личности, които по въ­трешен езотеричен път се докосват до духовните знания, търсят начин да се обединят.

Появяват се тайни школи на илюминати¹⁴, розенкройцери, масони¹⁵. Отначало те задоволяват духовните търсения, но постепенно (или скоро) се израждат и често стават опасни за самите им членове, защото зад духовните занимания стоят тайни интереси — стремежът към овладяване на психичната енергия за световно господство. Жертва на такава организация става гениалният ком­позитор, боговдъхновеният Моцарт (1756-1791 г.). (За Моцарт и франкмасонството излагам моите спомени в следващия разказ.)

Нова духовна вълна идва в края на XIX век с видната тео-софка Е. Блаватска, последвана от Е. Рьорих и Е. Бейли. Те търсят истината в източните учения и възстановяват прераждането в християнството. Същата вълна довежда учението на българина Петър Дънов (Беинса Дуно), известен като Учителя. От България то е разпространено в много страни по света. Дъновото учение също възвръща в християнството първичната идея за преражда­нето и възмездието (карма).

Във всички тези организации, без съмнение, голямата част от членовете са хора от най-светлата част на човечеството, инте­лигентни и нравствени, хора с духовни прозрения, развити духовни качества и възможности за контакт с висшите сили. Дори и не всички да осъзнават принадлежността си към Великото Бяло Брат­ство, те изпълняват мисията за повдигане на светлите сили в човека.

Такова братство във Физическия свят се свързва енергийно на принципа на резонанса. То няма нищо общо със свободните организации, които си прикачват името „Бялото братство", където всеки може да постъпи, без никаква проверка за физическа, пси­хическа и морална издръжливост.

Избягвах да си припомням свои минали животи, защото ми се натрапваха моменти най-вече около смъртта, когато съм из­питвала отчаяние, страх или ужас от насилие. Имах откъслечни спомени от живота си на различни места на Земята и в различни епохи и много често се виждах в храм или на открито, осъщест­вяваща връзка с Висшия Дух, участваща в „Мистерии".

Когато ми се удаде чрез Откровение да разбера тайния сми­съл на символите в Глаголицата на св. Константин-Кирил Фило­соф, разбрах, че с него съм била близка и всъщност той ми помага да възстановя нещо, което съм знаела отпреди. А когато пак чрез Откровение се докоснах до засекретените алегории в „Апокалип­сиса" на св. Йоан Богослов, вече бях сигурна, че смисълът им ми е бил известен от самия св. Йоан, когато съм го познавала като земен човек, апостол и близък ученик на Учителя Иисус.

По времето, през което в дома ми се провеждаше школата по космическа религия и аз чрез колективна медитация получавах Откровения от Учителите Питагор и Орфей, тогава си спомних вече твърде ясно, че съм била в техните школи и самите те са ми твърде близки и познати.

Имах вътрешна съпротива към масонските организации, но щом започнах да си припомням епизоди от участието ми заедно с Моцарт във Виенската Франкмасонска ложа, от която сме по­страдали и двамата, разбрах защо изпитвах неприязън към тайни организации.

В продължение на почти една година проучвах минали жи­воти на различни лица и самата аз си възстановявах събития от миналото — историческо минало, свързано със зараждане на нова религия, ново учение, нова култура — всички устремени към светлината на истината, а аз участваща на страната на Великото Бяло братство.

Характерно за всички мирови религии е, че те са имали три отдела — Външната църковност — за народните маси, Малките мистерии¹⁶ — за интелигентните среди и Великите мистерии — за съвършените. Основният дълг на всеки посветен човек от въ­трешния кръг, който естествено е бил и от Великото Бяло Брат­ство, е да живее тъй, че скритата Божествена светлина от сърцето му да може да се излъчи през него, да успее да разкрие тази светлина и у своите близки, приятели и съратници, с обединени усилия да проведе изливане на голяма духовна сила върху обкръ­жаващото пространство (територия, област, държава).
Преди да изложа подробно моите три спомена от важни исторически периоди, ще представя една публикация във вестник "Психо".

Касае се за опит на нехипнотична регресия, направен в Цен­тър "Лотос", в който експеримент участвах самата аз.

Аз се потопих в самохипнотична регресия сякаш по пред­варителна програма за даване на знания, ръководена от Духовните си Учители. Не слушах водещата, а изживявах събития, които дотогава не съм могла така точно да си припомня.
В СВЕТА НА СОБСТВЕНОТО МИНАЛО

Тайнствата на душата, загадките на таланта, загубените през вековете знания изглежда са складирани дълбоко в подсъзнанието и умелите действия на познавача могат да ги измъкнат на повъ­рхността.

В Индия, в Западна Европа, в САЩ системата за осъзнаване на предишни прераждалия се прилага отдавна с успех. Имах въз­можност да присъствам на това особено пътуване към себе си, проведено от Мария Ковачева — Марчела.

Необичайна беше клиентката — Мариана Везнева, известна авторка на езотерична литература. Тя сама вижда преражданията на хората, тяхното бъдеще, но Духовните й водачи й подсказват, че и тя трябва да изживее някои свои реинкарнации.

Сеансът започва. Ще предам думите и изживяванията на Вез­нева, която в особеното си състояние се върна в свои минали животи.

„Виждам селища, юрти... отсам река Дунав. Годината е на създаването на българската държава от хан Исперих. Аз съм стара, много стара. Казват ми „Майка на племето". Може би, защото прекъсвам пъпната връв на децата и им пожелавам здраве и късмет.

Везнева отново се потапя в явно важен период от миналото си.

„Трети или четвърти век пр.н.е. Аз съм съпруга на Пита-гор. Имаме дъщеря. Замествам Питагор в школата му, когато той отсъства. Занимавам се с астрология, правя макети и чер­тежи на петоъгълници. Човекът е един петоъгълник от енергия, обществото, Земята... всичко се командва от силата на петоъ-гълниците. Ядрата им отблъскват, а върховете привличат кос­мическа енергия. Аз съм само помощничка. Питагор е на друго ниво, той умира преди мен, сама трябва да отгледам дъщеря си. Хората ни мразят, не ни вярват, школата на Питагор се разпада...

Но аз знам и нещо друго. Космически знания могат да се получат особено ясно на астрономическите дати: 22 март, на 21 юни, 22 септември и 23 декември. Четирима посветени тряб­ва да застанат в посоките на света — изток, запад, север, юг и един в центъра. При изгрев слънце идва Ангелът на Словото на Светлината и дава знания за това, което ще се случи през цялата година. Зная го, правила съм го много пъти."

Ново пътуване на триъгълника на времето и Мариана се пренесе на необичайно място преди милиони години:

„Не съм материална. Енергия съм. На облак сме заедно с други безполови същества. Много сме. Поставят ни важни и тежки задачи, които трябва да изпълним на Земята. Трябва да се научим на търпение. Да се превъплъщаваме в земни тела, което е много мъчително и трудно. Ще тласкаме развитието на човечеството напред. Обучават ни нашите Учители от пла­нетата, която е загинала, била е в пределите на Слънчевата система. Съществата на Земята са едри с малки глави. Те са агресивни. Ние не сме агресивни и трябва да им повлияем. Ще бъдем тук до края на Земята. Раждали сме се много и много пъти. Безсмъртни сме. Много е мъчително..."

Това бяха странните изживявания на Мариана Везнева и дали са плод на фантазията й, или тя преброди коридорите на времето, никой не може да потвърди. А защо да не повярваме, че далечното минало на душите ни е мостът, по който трябва да минем, за да изградим бъдещето си и да осъзнаем мисията си на Земята? (Анита, в. „Психо", бр. 40 от 9 ноември 1994 г.)

Още един спомен от историята.

Италианското Възраждане. Мъж съм — философ. Приел съм идеята на Коперник за хелиоцентричната система.

Явявам се пред Съда на Светата Инквизиция. Казвам име­то си... Опитвам се да обясня, че в "Битие" от Билията има промени от човешка ръка, че текстът за Сътворението на не­бесните светила е вмъкнат на мястото на сътворението на Небесното и Земното войнство.

Тримата Велики инквизитори, пред които давам това обяснение, въобще не ме слушат. Те са нахлупши качулките си, запушили с ръце ушите си и са се обърнали с гръб към мен, за да не ме виждат и да не ме чуват. Ако това което говоря е вярно, Бог щял да го потвърди като се яви или прати някакъв сингал.

Разбирам, че е безсмислено да се защитавам...

Заставам на кладата. Осъзнавам безпомощността си да дам светлина на хората, когато те не се стремят към нея. Когато те не са готови да я приемат. Когато времето още не е дошло... Спокойна съм. Виждам два Ангела, които отнасят душата ми...

Тези няколко лични спомени, илюстриращи исторически съ­бития, ще помогнат на читателите да проследят моите животи в наниза на преражданията, обединени в стремежа на обществено служене.

Изложените по-нататьк три мои спомена за Моцарт, Иисус и Ехнатон, са обединени от участието ми във вътрешния кръг на посвещение. Разгледани хронологически, те би трябвало да бъдат представени в обратен ред, но аз ги предавам така, както съм си припомняла събитията — отначало преди 200 години, след това — преди 2000, а накрая — преди 3500.

В тези спомени засягам по-подробно живота на три жени — Магдалена Хофдемел — ученичка на Моцарт, Мария Магда­лина — ученичка на Иисус и Нефертити — съпруга и съратница на Ехнатон, защото това са известни исторически лица. Между техните съдби има нещо много общо. И трите са жени, които заемат второстепенно място в събитията, но в близък контакт с главното действащо лице. Били са надарени с пророчески качества и изострена свръхсетивност, което им е позволявало да влизат в телепатичен контакт с Висшите духовни светове и да допринасят за осъществяването на важна духовна мисия. След смъртта им и трите са били оклеветени, делото им остава неизяснено и са били взети мерки споменът за тях да потъне в забрава.

За периода на Моцарт не скривам самоличността си, но за останалите предпочитам да запазя анонимността си на страничен наблюдател на събитията, познаващ тайните знания. Дали чита­телите ще търсят да ме открият, оставям на тяхната свободна воля и прозрение.
МОЦАРТ В СВЕТЛИНАТА НА СВРЪХЕСТЕСТВЕНОТО
МОЦАРТ И МАГДАЛЕНА ХОФДЕМЕЛ

Биография на една творческа личност от миналото би могла да бъде съставена по два, независими един от друг, начина. Пър­вият е обикновен, общоприет — чрез проучване на спомени на съвременници или потомци и чрез изследване на документални материали (писма, бележки, публикации, творчество). Вторият е свръхестествен, феноменален — посредством медиуми, влизащи в контакт с духове (от по-нисши или по-висши нива) и от съвре­менници на твореца, преродени в сегашния период, които могат да си спомнят случки от миналия си живот.

Именно свръхестествения, феноменалния метод използвам в случая, за да разкрия неизяснени събития около смъртта на Моцарт, които са предмет на настоящото ясновидско изследване. Но преди да започна, се налага да дам някои автобиографични данни, които са във връзка със събитията.

Самата аз до 15-годишна възраст свирех на пиано и есте­ствено се запознах с творчеството на Моцарт.

В семейството ми се срещаха доста музиканти. Брат ми — Емил Георгиев, беше професионален музикант, преподавател в Музикалната академия, чичо ми — Георги Спасов, беше компо­зитор.

Синът ми Димитър Терзиев също стана професионален му­зикант — пианист. В рода на първия ми съпруг имаше компози­тор, диригент и кинорежисьор. Вторият ми съпруг — Иван Везнев, е също професионално свързан с музиката.

Най-близкият ми сътрудник при написването на настоящата част от книгата — Стоян Марев, е също музикант.

Като че ли подсъзнателно се насочвах към музиканти. Ве­роятно към тях ме е теглела кармичната обвързаност.

Наричат архитектурата „застинала музика". Но преди да стана архитект, имах по-скоро влечение към математиката и му­зиката, към формата и цветовете. Числата ми звучаха като тонове в цветове. Любовта към операта запълваше стремежа ми към архитектура, музика, слово.

И ето, че един ден се срещнах с оперния диригент С. М. на един негов концерт. Той беше силно впечатлен от книгата ми „Свръхсетивно познание" и търсеше начин да се запознае с мен.

Поканих го у дома да присъства на сбирките по космическа религия, на които водех колективна медитация. (Случаите са опи­сани в първата част на книгата, глава „Кръгът".)

Той проявяваше подчертан интерес към всичко непознато и тайнствено. Аз с охота го посвещавах в това, до което се бях докоснала.

Веднъж ме помоли да му кажа нещо повече за преражда­нето. Попита ме дали мога да видя чужди прераждалия и дали бих могла да получа сведения за събитията около тайнствената и загадъчна смърт на Моцарт — тема, която открай време го вълнувала.

Казах, че ще опитам, установих контакт с Духовните Учи­тели, помолих Ги да ми покажат нещо около смъртта на Моцарт, изпаднах в характерното състояние на унес, пред очите ми се появиха сцени и аз започнах да говоря:

„Виждам себе си млада жена... жизнена и богата... в бяла рокля с огърлица от перли, с модна прическа — всичко в стил „Рококо"... Аристократично масонско общество... Всички ми завиждат... Жената на Моцарт ме мрази, сестра и — също... Волфганг Амадеус Моцарт... Уроци по клавесин... Но той е на­пуснал земния свят, той е над всички, вече прозрачен дух, из-вънтелесен... Това са мои спомени в деня на погребението му... Черна безнадеждност... Мъжът ми се нахвърля върху мен, с бръснач в ръка... Опитва се да пререже гърлото ми... Иска да ме убие... Ужас..."

Сякаш преживях всичко отново, усетих физическа болка, изстенах и излязох от контакта. Бях видимо разстроена. С.М. стоеше вцепенен. Осъзнавах, че това бе изключително преживя­ване и за двама ни и етап на ново посвещение. Чувствах се ужасно изморена и имах нужда от почивка.

С.М., диригентът, беше превъзбуден и заговори за една ста­тия в сп. „Паралели" отпреди няколко години, която го беше впечатлила. В нея английският писател Франсис Кар, търсейки причината за смъртта на Моцарт, излагал материал за кървавата драма, потресла цяла Виена, станала в дома на видния юрист Франц Хофдемел в деня на погребението на Моцарт. Кар пишел, че когато Магдалена, съпругата на Хофдемел, се прибира вкъщи от църквата „Св. Стефан", където се е състояла служба в памет на починалия предишния ден Моцарт, съпругът й, приятел и ме­ценат на композитора, се нахвърля с бръснач в ръка с намерение да я убие. След като не успява, той се затваря в другата стая и се самоубива.

И двамата бяхме много развълнувани, а аз — смутена. Значи аз съм била в миналия си живот Магдалена Хофдемел — съвременничка на Моцарт, известна като негова любима ученичка и съпричастна на трагедията му. Случилото се показваше, че много от скритите неща около съдбата на великия композитор можеха да се изяснят и истината най-после да се разкрие.

Разбирах състоянието на С.М. като професионален музи­кант. Той настояваше да продължим да изясняваме събитията колкото се може повече. Намираше, че установяването на исти­ната е много важно за цялата културна общественост.

Отначало аз отказвах да се връщам назад в живота си като Магдалена Хофдемел. Това ме разстройваше и ми причиняваше страдание и мъка. Но той пристигаше при мен с различни мате­риали, събирани през годините, и настояваше да му изяснявам някои събития. Постепенно темата ме заинтересува. Почувствах се отговорна да се заема с нея. Така започнахме малко по малко да попълваме липсващите звена и картината се оформяше все по-трагична, по-страшна и по-зловеща...

Един ден прослушахме операта „Вълшебната флейта", която той познаваше добре като оперен диригент. Аз описах обстанов­ката на премиерния спектакъл, на който бях присъствала, и на­правих едно ново тълкуване, в пълно противоречие с установено­то. Диригентът С.М. бе напълно изненадан и заяви, че такова тълкуване може да даде само човек, който е бил в течение на събитията от онова време.

И така, позволявам си да твърдя, че в един мой минал живот съм била съвременница на Моцарт, негова близка и съпричастна на трагедията му. Наричала съм се Магдалена Хофдемел.

Като осъзнавам отговорността, която поемам към почита­телите му, ще открехна завесата, за да разкрия забулените в тайна обстоятелства около смъртта му и неизвестните, съзнателно при­крити или изопачени факти от неговия живот, като свидетел от­преди 200 години.