ИСТИНАТА ЗА МАРИЯ МАГДАЛИНА

Учителят Иисус бе съпътстван от група жени. Между тях се открояват майка Му — св. Богородица, Мария Клеопова — сестра на майка Му, Мария Заведеева — майката на Иаков и Йоан Богослов, и двете сестри Марта и Мария Магдалина. В Евангелските сказания най-ярко изпъква образът на Мария Маг­далина — жизнен, противоречив и тайнствен.

Най-отблъскващата догма в християнството е принизявнето на жената, и отреждането й на второстепенна роля, подчинена на мъжа, набеждаването й в „грехопадение" като съблазнителка на мъжа.

Затова ще се спра на образа на Мария Магдалина, като пример за изопачаване и вмъкване на допълнителни текстове в Евангелието, с цел да се дискредитира свободната независима равнопоставена на мъжа жена. (За разлика от жената-християнка, еврейката е на почит.)

Коя е Мария Магдалина? Дали е Мария от Магдала, или от Витания? Девица ли е, или грешница? Пророчица или луда, излекувана от Иисус? Била ли е проповедник наравно с мъжете апостоли, или е само жена — последователка на учението? Защо нейният образ е толкова противоречив и забулен в тайнственост? Тя е канонизирана за светица, равноапостолна, но все пак...

Аз зная отговора, но ще се опитам да го изясня с доказа­телства. Зная, че е била девица, приела безбрачие, за да изпълни духовната си мисия. Наречена е Магдалина, с име, дадено й от Иисус заради свръхестествените й дарби, след миропомазването Му. Била е посветена, пророчица, проповедник, автор на евангелие.

В „Жития на светиите" (Синодално издателство, 1974 г.) за датата 22 юли е отбелязано — празник на св. мироносица и рав­ноапостолна Мария Магдалина. В биографичните й данни е по­местено, че е била от Магдала, молила е Иисус за помощ и той е изгонил от нея 7 бяса, след което тя напълно оздравяла. От тогава го следвала непрекъснато до неговата кръстна смърт. Тя присъствала на страданията Христови, по-рано от всички отишла на гроба и видяла, че камъкът е отвален и съзряла два Ангела. Първа видяла възкръсналия Христос. След това проповядвала и посещавала много страни. В Рим поднесла на император Тиберий червено яйце с думите Христос вьзкресе!" От Рим дошла в Ефес и до самата си смърт помагала на св. Йоан Богослов в неговите апостолски трудове. (Известно е, че „Откровението на св. Йоан" е писано в Ефес.)

В „Мифм народов мира" (изд. Москва, 1988 г.) се споме­нава още, че съществуват разкази, че Мария Магдалина е била годеница на св. Йоан Богослов, но се е отказала от брак, за да бъде свободна да пътува и проповядва учението на Христос. Особено много се набляга на проповедническата й дейност. Об­разът на Мария Магдалина играе важна роля в литературата на гностицизма (където тя е представена като получаваща Откро­вения).

Забележката, че е работила със св. Йоан Богослов, ни на­вежда на мисълта, че най-вярното описание за нея е вложено в Евангелието на св. Йоан.

Това изследване го правя не само за да покажа образа на Мария Магдалина в истинската му светлина, но и да посоча как „някой" е действал за изопачаване на истината за нея и целена­сочено против жената въобще.

В четирите Евангелия образът на Мария Магдалина е об­рисуван в четири епизода: 1. Дома й във Витания. Среща с Иисус, в присъствие на сестра й Марта (Лука, гл. 10:38-42). 2. Дома й във Витания. Съживяването на Лазар, в присъствието на двете сестри Марта и Мария и множество народ (Йоан, гл. 11:1-36). 3. Дома й във Витания — миропомазването на Христос от Мария Магдалина, предрекла Неговата смърт (Йоан, гл. 12:1-7). 4. Сви­детелка на страданията и възкресението Христово и срещата й с Него, след възкресението (Йоан, гл. 20:1-18).

Ще посоча само откъслечни цитати от Евангелията.

„А Витания беше близо до Йерусалим на около петнайсет стадии. И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува." (Йоан, гл. 11:18 и Матея, гл. 21:17).

„И като вървяха, Той влезе в едно село; една жена на име Марта Го прие у дома си. Тя имаше сестра, на име Мария, която седна при нозете на Иисуса и слушаше речта Му." (Лека, гл. 10:38, 39).

„Беше болен някой си Лазар, от Витания, от градеца на Мария и сестра й Марта. А Иисус обичаше Марта, и сестра й, и Лазаря. " (Йоан, гл. 11:1, 5).

„Шест дни преди Пасха Иисус дойде във Витания, дето беше умрелият Лазар, когото възкреси от мъртвите. Мария пък, като взе литра нардово чисто, драгоценно миро, помаза нозете Иисусови, и с косата си отри нозете Му." (Йоан, гл. 12:3).

От горепосочените цитати е видно, че Мария Магдалина е била ясновидка и е получавала Откровения, а също, че е била близо до Христос.

В Евангелията на Марко и Лука към името й е прибавено: „от която бе изгонил 7 бяса". В Евангелието на Лука в епизода с миропомазването жената е анонимна и е наречена грешница. Защо има такова разминаване? Ако действително е имало слу­чай за изгонване на 7 бяса, естествено той да бъде отразен в текста.

Аз зная защо. Някому е било нужно да дискредитира сво­бодната жена, приела доброволно безбрачие, жената проповедник, пророчица и дори писател.

В Античността свободната интелигентна жена, играеща со­циална роля, е била обект на уважение. Така е било и в ранното християнство. Но след приемане на християнството за официална религия — това вече е било недопустимо. Предполагам, че именно тогава, при преписа на Библията, текстът с ,^ебрп Адамово" е така редактиран, че да се внесе заблудата, че жената е производна на мъжа. (В следващия разказ правя подробно тълкуване на „Би­тие".)

В посланията на ап. Павел, отнасящи се до изискванията към богомолците в църквата, главата на жената е трябвало за­дължително да бъде покрита, за да се внуши, че мъжът й е по-горен, докато главата на мъжа останала открита, защото над него е само Бог. Така още в самото си начало църквата отрежда вто­ростепенна роля на жената.

Съвсем естествено е също триединството на Бога да се възприема като единство на творчеството на Бащата и Майката и в резултат — Сина, но изглежда пак по същата причина Майката изчезва от триединството на Бога.

Официалното християнство свързва образа на жената с този на майката. Мисията на Мария Магдалина, останала при това девица, е била многостранна: освен да съпровожда св. Богородица, оставена на грижите на Йоан, освен да работи с апостола, но и да поеме кръста като проповедник на учението.

Изглежда, че практиката на клеветата, пусната от завистни­ци към превъзхождащ ги и особено ако това е свободна жена, не е от вчера. Не е от вчера и дискредитирането на един автор, чиято книга се смята неудобна за някого.

Мария Магдалина е призната за светица. Но клеветите към нея не са изчистени. И как може да се прости на една жена, която преди 2000 г. е дръзнала да предпочете свободата и да тръгне по трудния апостолски път, достоен само за мъже?

Така са стояли нещата преди 2000 г. Жената вече играе и ще играе все по-достойна роля. А клеветата?

ПРЕДАВАНЕТО НА СЛОВОТО ПРОДЪЛЖАВА

Сеанс-Откровение с Иисус

Всъщност това е продължение на предишния сеанс, когато за първи път в присъствието на инж. С.Д. получих откровение с видение на Христос, изложен в началото на разказа. Сеансът е записан на касетофон. Гласът ми е изменен и спаднал. Аз виждам Него самия и Неговата мисъл протича през мен в мисъл-форми.

Иисус Христос: рипалия път започнахме разговора за времето на първото обединение на ученици около Мене. Един принцип, който трябва да знаете, занимавайки се с езотерични учения, е, че информацията и контактите, които имате и ще имате впоследствие, се дължат на това, че в минали животи сте били в близък контакт с Учителите. Така че, за да получите една информация от Учител на високо ниво, трябва да има предпоставка — както един роднински дух се явява на близките си живи на Земята. Така един Духовен Учител момее да се яви със слово на своите някогашни ученици. Аз ви казах тогава, че много неща са преиначени. И веднага след това дойде потвър­ждение, че контактът ми с вас е бил действителен. (Става дума за появяването на Иисус в Рилския манастир и разсекретяването на Битие от Библията пред мен.)

(София, 11 август 1993 г. Записът на сеанса е предаден със съкращения.)