Книгите на ап. Йоан: Книгите и богословско изучаване на написаното от ап. Йоан

Контрастите са абсолютни. Няма средно положение, никакъв компромис. Например, Исус идва от горе при тези, които са на земята. Той е Божието откровение и свидетел за истината против тези, които вярват в лъжа. Победата идва и светлината изгрява в тъмнината и тъмнината не може да я победи. Той донася живот чрез Духа на всички, които вярват. Бог е любов. Тези, които са в плът, са мъртви в неверие. Новата заповед към учениците е да се обичат един друг както Христос ги обича (Йоан 13:34-35; 15:12; І Йоан 2:7-10, 3:11). Сатана и светът обичат тъмнината и мразят светлината (Йоан 3:19-21), мразят последователите на Исус (Йоан 15:18-25; І Йоан 2:9-11; 3:13-15; 4:20) и мразят техните братя (І Йоан 4:20).

Победата на Исус преодолява Сатана (І Йоан 3:8) и го осъжда и затова Христос също побеждава света (Йоан 16:11). Като Добрият пастир Той ще пази Своите, приемайки че и те ще победят (Йоан 6, 10 гл.).

Йоан учи, че като награда за Неговите велики дела Отец дава живот и съд на Сина. Всички, които вярват в Исус, ще преминат от смърт към живот (Йоан 3:16) и могат да имат увереност, когато Денят приближава (І Йоан 4).

1.3. Юдейска есхатология

Юдеите очакват славното пристигане на Месията, който ще донесе справедливост и ще поправи всички злини в този живот. Тогава Бог ще царува като суверен на земята. Така ще се сложи началото на новия век, Месията ще установи Божието царство, новото творение и възкресенския живот. Йоан развива трите свързани теми в своето евангелие.

2. Мисията на Исус и учениците

Целта на мисията е да доведе „тези, които Отец е дал на Сина във взаимоотношение на слава, единство и любов, която вечно съществува между Отец, Сина и Святия Дух (17:24-26).”¹⁸ В мисията се изгражда новата общност на вярата и любовта. Цялото евангелие от пролога до епилога е откровение за мисията. Тя се явява като рамка на цялата книга.¹⁹

Мисията на Исус е особено развита в първата половина на евангелието на Йоан и в Неговата смърт и възкресение. Във втората половина на книгата в разговора в горната стая Исус заповядва на учениците да продължат мисията, след като Той се възнесе при Отец. След възнесението на Исус те трябва да продължат Неговата мисия за свидетелство в света. Възкръсналият Исус ще им изпрати Духа, за да ги подготви за делото. Всички ученици на Исус трябва да продължават делото, докато Той се завърне.

Ще се спрем на мисията от гледна точка на Отец, на Сина и на учениците.

2.1. Архитектът на мисията (Бог Отец)

Мисията е замислена от Отец, който изпраща Сина да открие Божията слава и великите Божии дела в спасението на всички, които вярват (Йоан 1:14, 18; 3:16). В мисията на Сина на хората се разкрива славата на Отец. Тя е породена от любовта на Отец към Неговия народ. С любов Той изпраща Своя единороден Син в света, за да може мъже и жени да получат вечен живот (Йоан 3:16; І Йоан 4:9-10). Мисията е от Отец, чрез Сина и е мотивирана от голямата любов на Отец.

2.2. Мисията на Исус

С идването си Синът поема върху Себе Си мисията на Отец. Исус е съвършеният Син, винаги покорен на Отец, докато върши делата подготвени от Него, отразявайки славата на Отец (Йоан 1:14). Той е посредникът на Отец, вярно възприемайки мисията като Своя.

Исус влиза в света, разкрива славата на Отец, извършва Неговите дела и побеждава Неговите врагове (Йоан 12:30-32). После се връща при Отец. Тъй като Синът изпълнява мисията на Отец, те са обединени. Характерна черта на Сина е Неговото съвършено покорство на Неговия Отец. Той винаги върши волята Му. Във всичко Отец и Синът са едно в Своята цел и мисия.

В спасението Отец дава овцете на Сина и Синът като пастир събира новата общност, пази ги, храни ги и ги закриля. Така Отец и Синът показват, че имат една и съща мисия. Исус казва Аз и Отец едно сме (Йоан 10:30).

Както при Отец мотивът в мисията на Сина е Неговата любов към Своите. От любов Синът дава живота Си за Своите.

Отец и Синът са единни в мисията и целта си. Като изпратен от Отец Исус е единственият път към Него (Йоан 14:6). Учениците участват в тази обща мисия и предназначение.

2.3. Непреходната мисия на учениците (подпомагани от Святия Дух)

Исус знае, че скоро ще завърши Своето земно служение и ще се върне при Отец и наставлява Своите ученици да продължат Неговата мисия в света, след като Той напусне. Мисията на Исус е продължена в света от учениците. Те са призовани към общение с Отец и Сина, общение, чрез което да продължават мисията на Исус в света. Както Отец е изпратил Сина, така и Исус изпраща Своите ученици. Той събира, подготвя и възлага на Своите ученици да продължат Неговата мисия. Мисията на Отец и Сина става тяхна мисия и чрез участието си в нея те влизат във взаимоотношението на любов и общение между Отец и Сина.

Във великата молитва, записана в Йоан 17 гл., Исус се моли учениците да могат да продължат мисията. В тази молитва Исус призовава Святия (отделения) Отец (Йоан 17:11). Исус е осветен, отделен настрани и изпратен в света (Йоан 10:26), после Той моли Отец също да освети учениците и да ги изпрати в света. Учениците ще бъдат осветени от истината и чрез предаването на Исус за тях. Освещението на Исус е подразбиращата се основа за тяхното освещение и мисия.²⁰

Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина. (18) Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света; (19) и заради тях Аз освещавам Себе Си, за да бъдат и те осветени чрез истината (Йоан 17:17-19).

Молитвата на Исус за единство се основава на централната мисия на Исус. Това не е просто единство, а единство в мисията. В единната мисия те ще намерят единството.

Евангелието завършва с последните думи на Исус, които заповядват на учениците да продължат мисията. Действието на Исус пресътворява учениците в обещанието за Духа и чрез него (виж Бит. 2:7 и Езек. 37:9 където Бог възкресява Израил от мъртвите) и подготвя новата общност за нейната мисия в света. Той ги изпраща, дава им Духа и след това и силата да дават или да задържат прощението на греховете.

2.4. Духът подпомага учениците да продължават мисията

При Своето възнесение Исус обещава да изпрати Духа, за да подпомага учениците да продължат мисията. Той изпраща Святия Дух, за да ги освети, да ги отдели за мисията.

Помощта на Духа дава способност на църквата да продължи мисията на Сина. Както Духът укрепва Христос в Неговата мисия (1:32-33), така ще укрепва и учениците да изпълняват мисията след завръщането на Христос при Отец (16:7, 14, 16, 17).

Исус призовава Духа, другия paraclete²¹. Исус е първият paraclete, или другия помощник, утешител. Духът продължава тази роля, понеже Исус се е възнесъл. Той е Святият Дух, понеже отделя учениците за делото. Той е Духът на истината, защото взема нещата на мисията на Исус и ги предава на овцете.

А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал (Йоан 14:26).

А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чуе, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща. (14) Той Мене ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява. (15) Всичко, което има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето като взема, ще ви известява (Йоан 16:13-15).

Фактът, че Духът ще помага на църквата точно в същата мисия е очевиден, ако сравним делото на самия Исус и на Духа. В това сравнение виждаме, че и двамата имат една и съща цел.

В обобщение по свой специален начин всяко лице от Троицата е включено в мисията на Бога. Отец изпраща Сина, Синът е изпратеният, Отец и Синът изпращат Духа, а Духът подготвя църквата да продължи мисията на Сина на земята.

2.5. Мисията: спасение на целия свят, както на юдеи, така и на езичници

Мисията на Исус започва с юдеите, но е предназначена за целия свят – за юдеи и езичници. Исус идва при Своите, при юдеите (Йоан 1:11), но още по време на мисията сред тях Исус посочва, че тя ще се простре по целия свят. Обсегът на Неговата мисия се вижда от:

1. 
   В Йоан 3:16 четем: Бог толкова възлюби света, че всеки, който вярва (и юдеи, и езичници) да има вечен живот.
   
2. 
   Разговорът със самарянката и после с целия град, разказан в Йоан 4:1-41 вещае по-обширната мисия на Исус до целия свят (Йоан 4:43-57; 11:51-52; 12:20-36; 15:8).
   
3. 
   Исус обещава чрез Своята смърт да привлече всички хора, както юдеи, така и езичници, при Себе Си (Йоан 15:8).
   
4. 
   В края на Книгата на знаменията Йоан пише за юдейския първосвещеник Каяфа:
   

В Исус Израил получава ново определение по отношение на Сина. Всички, свързани със Сина – пребъдват в истинската лоза (Йоан 15:1-8), независимо дали са юдеи или езичници.

3. Юдейският монотеизъм и откровението на Сина и на Духа

Чрез мисията на Исус се разкриват лицата на Отец, Сина и Духа. Мисията разкрива Троицата. Първостепенната задача на ап. Йоан е да покаже мисията, но при нейното разкриване, се открива Троицата. „Триединната идентичност се открива чрез триединната мисия. Но тя произтича от Троицата, чрез Троицата и към вечната Троица.”²²

В мисията се откриват Отец, Синът и Духът. Бог се открива в Своите дела и понеже мисията е Божие велико дело за Неговия народ, тя е и най-яркото откровение. Отец изпраща Сина на света. Синът разкрива Отец. Естеството и целта на Отец се разкриват в действията на Сина. Способността на Сина да открива Отец показва божественото естество на Сина, защото ако Той не е Бог, не би могъл да открие Бог Отец. По същия начин след като Синът се възнася, Духът помага на църквата да продължи мисията изпълнявайки волята на Отец.

В своето представяне на Сина и на Духа Йоан едновременно потвърждава и развива старозаветния монотеизъм. Съвместната единна мисия на Бога разкрива многообразната природа на трите лица на Троицата, докато единствената цел на мисията изтъква единичността (монотеизма) на нашия Бог. В тяхната мисия се разкрива всяко отделно лице на Троицата и съответните им роли: Отец, Сина и Духа. Техният стремеж към една мисия показва единението на Бога, защото мисията разкрива общата цел, равнопоставеността на лицата и взаимоотношенията в самата Троица.

3.1. Юдейската и езическа обстановка и тяхното разбиране за Бога наблюдавано в евангелието на Йоан

Йоан пише в обстановка на юдейски монотеизъм и гръко-римски политеизъм. Гърците и римляните се покланят на много богове, всеки с различна степен на божественост. Всяко местно божество получава степен на поклонение в зависимост от своя статус в йерархията на божествата. При политеизма съществуват много различни богове.

Юдеите, които вярват в един Бог, отхвърлят гръко-римската религия. За юдеите да вярваш в много богове е богохулство. Единичността на Бога е открита в „Ш’ма”²³: Слушай, Израилю; Йехова, нашият Бог, е един Господ (Вт. 6:4) и в първите четири заповеди.²⁴ Този един Бог е създателят, владетелят и съдията на всички хора. Единствено Той избавя Израил и побеждава народите. Той управлява и в последния ден всички народи и хора ще Му се подчинят. Понеже е Господ, само на Него трябва да се покланяме.

Ап. Йоан обяснява връзката между Исус, Словото и Бога по три основни начина. Те базата, на които стъпва юдаизма в разбирането си за неповторимостта на Бога: 1) Само Бог е създателят, съществувал преди творението, 2) единствено Бог има право да съди хората и 3) само Бог има правото да дава живот. Въпреки че Старият завет разкрива много други уникални атрибути на Бога, тези три са първостепенни. В светлината на трите можем да допълним още един. 4) Понеже само Бог може да прави тези неща, само Той има право на поклонение. Да се покланяш на друг е богохулство, престъпление, което се наказва със смърт. Ще разгледаме как Йоан разкрива, че Исус е изпълнение на всяко от посочените неща.

В пролога Йоан показва, че Исус също е и създателят, съществувал преди творението. В Йоан 1:1 пише, че в началото... Словото беше у Бога, Той е Бог и всичко е направено от Него. В тези си действия Словото споделя основните Божии атрибути и дела. Исус изрично е наречен Бог в Йоан 1:1 и в 20:28 – в началото и в края на евангелието. В Откровение Йоан нарича Исус верният и истински свидетел, началото на Божието творение (Откр. 3:14). Мисълта, че съществуващият преди творението Създател е сътворил всичко, се среща и в Колосяни 1:16-17, І Коринтяни 8 и в Евреи 1:2:

2) С развитието на пролога Йоан създава даже още по-голямо напрежение. Словото действа не само с Бога при сътворението, но и същото това Слово става плът (1:14). Създателят съществувал преди сътворението става човек. За юдеите човек да твърди, че е Бог, е още по-обидно и все пак именно това е, което казва Йоан. В неговото евангелие ние виждаме, че Исус неколкократно е обвиняван в богохулство (Йоан 5:18; 8:59; 10:31-33; ср. 11:8) и това е причината, поради която юдеите в крайна сметка целят Неговата смърт (Йоан 19:7).

Когато идва, Словото също така открива уникалния Син на Отец. В Йоан 1:14 Той е описан като единородния Син на Отец. И оттам нататък понятието Слово е заместено от взаимоотношението Отец-Син.

Старозаветното Писание посочва, че божеството е по-сложно от прост монотеизъм и откровението на Словото като Бог, пред-съществуващ и създател (1:1, 12) разширява юдейското понятие още повече.²⁵ Монотеизмът се развива по-нататък в откровението на Словото и в идването на Исус в плът. Това, което заявява ап. Йоан за Исус, развива монотеизма. Той дава ново определение за библейския монотеизъм – не го отрича и не го замества с политеизъм. Йоан споделя възгледа на останалата част от Новия завет, който развива връзката между Отец и Сина по същия начин. Синът е наречен Бог, Той върши делата на Бога и въпреки това монотеизмът не се отхвърля никъде.

В ядрото на новото определение е връзката Отец-Син. Чрез взаимоотношението Отец-Син Исус може да бъде едно с Бога и все пак различен от Него. В тази формулировка Словото/Синът е както отделен от Бога, така и част от самата личност и същност на Бога. Отец и Синът имат една мисия, един план и една цел. Планът е на Отец, а Синът действа като посредник. В отговор поклонението на Исус не означава поклонение на друг независим или на втори бог. По-скоро на Исус човек се покланя като на Сина на Отец, като на Господ. Той е един Господ (Ш’ма, Вт. 6:4). Като Господ Той има един ум с Бога, споделяйки една мисия. Като Сина Неговото божество допълва целите на Отец и божествеността Му позволява да изпълни Неговата воля. Неговата божественост довежда плановете на Отец до съвършенство. Той е Бог, а не втори и независим Бог (Йоан 5:19-23) и е напълно Бог в контекста на монотеизма. В Йоан 5 ние виждаме Сина, извечно съществуващия Създател, този, който осъществява делата на Отец в сътворението, спасението и осъждението. На Него като Бог се дължи поклонение. „Така както Израил познава Бог като Онзи, Който е избавил народа от Египет и разказва историята за Него, така новозаветните писатели определят Бога като Бог на Исус Христос и разказват историята на Исус като разказ за избавлението на Божия народ от греха. Новата история съответства на старозаветния разказ за Бога и за Неговите дела от името на Неговия народ и все пак е нов заради начина, по който Бог се открива и осъществява изкуплението окончателно и всеобхватно (1:18 и сл. Евр. 1:1-3). В Исус Създателят и Владетелят на света става всеобщ Спасител.”²⁶

Фактът, че Той споделя атрибутите на Отец е основата за твърденията „Аз съм” на Исус (Йоан 4:26; 6:20; 8:24, 28; 13:19; 18:5, 6, 8),²⁷ където Синът заявява, че притежава самото естество и характер на Бога разкрит в Стария завет.

Поради тази реалност Исус е достоен за поклонение (Йоан 5:23; 9:38). Както в началото (Йоан 1:1), така и в заключителните части на евангелието, когато Тома се покланя на Исус с думите Господ мой и Бог мой (Йоан 20:28) апостол Йоан учи, че Синът е Бог. Тома се покланя, след като Исус завършва Своето велико дело.

Ключовите принципи в новото определение на монотеизма са:

1. 
   И „Словото,” и Бог са описани като Бог (Йоан 1:1-2).
   
2. 
   Взаимоотношението се разкрива във въплъщението като връзката Отец-Син, в която съществува взаимна зависимост. Отец определя мисията на Сина и единствено Синът може да я осъществи. Във всичките Си дела Исус върши волята на Отец. Понеже е единородният Син, само Той познава Отец (Йоан 1:14, 18) и само Той може да Го открие. Той е единственият път към Отец, затова никой не може да отиде при Отец, освен чрез Сина (Йоан 14:6). В Сина се открива връзката Отец-Син.
   
3. 
   Във връзката Отец-Син Отец е по-голям от Сина (Йоан 14:28). Дори след възкресението Исус продължава да нарича Отец мой Бог (Йоан 20:17).
   

Йоан говори за Създателя като за Бог и Отец, но не прави опит да обясни и не доказва Неговото съществуване – тъй като Йоан пише в юдейски контекст съществуването на Бога се приема за даденост. Бог е извечно съществуващ (вечен – Йоан 1:1-2), невидим (Йоан 1:18) и дух (Йоан 4:24). В Йоан тези характерни черти, особено Неговата духовна и невидима същност означават, че Той остава на заден план. Директно от Отец чуваме, само когато говори на Сина в Йоан 12:28. Евангелието на Йоан посочва, че ние не можем да познаем Отец директно, а единствено чрез Сина.

Въпреки всичко Отец участва непосредствено в този свят чрез Своя Син. Отец толкова възлюби света, че изпрати Своя единствен Син, за да го изкупи (Йоан 3:16). В Исус, в Словото, в Сина, се открива славата на Отец. Бог може да бъде истински познат единствено както е разкрит в Сина и чрез Него.²⁸ Отец показва на Сина нещата, които трябва да върши, като по такъв начин Му възлага делото, което да изпълни на земята. В тези дела Синът разкрива Отец, Който чува Неговите праведни молитви и Го прославя. Чрез вършенето на тези дела Синът разкрива Отец.

Йоан представя на читателя списък с атрибутите на Отец. Той съществува вечно (1:12), Той е източник на новораждането (1:13), невидим (1:18) и е Онзи, който изпраща Исус (3:2; 6:46; 8:42, 47; 9:33; 13:3; 16:27, 30). Той обича света (3:16) и е истинен (3:33; 17:3), изпраща Сина (3:17, 34), Той е Дух (4:24), единственият Бог (Йоан 5:44; 17:3), Той е Отец (6:27) и е извор на учението на Исус и на истината (7:17; 8:40). Той говори на Моисей (9:29) и е Онзи, Който слуша праведни молитви (9:31; 11:22). Той е този, при когото се връща Исус (13:3). Той е Богът на Исус както и на учениците (20:17).

Синът е посредникът на Отец. Освен това се показва като Бог чрез Своите дела и думи и е свидетел за Духа, истина, на която ще се спрем по-късно. Тези, които виждат Сина, виждат Отец.

В първата част на пролога Йоан споменава Бог (Йоан 1:1-2), но по-нататък в него заменя думата Бог с Отец (Йоан 1:14, 18). „Разграничението Бог-Логос преминава в разграничение Отец-Син. Това значи, че думата „Бог” може да се отнася най-малко за две фигури – тези на Отец и на Сина.”²⁹ Връзката Бог-Слово предполага по-близка форма на откровение, каквато е връзката Отец-Син.

Отец е обичайният начин, по който Исус нарича Бог, докато осъществява мисията на Своя Отец в света.

3.3. Синът

Словото е наречено едновременно Бог и Син. В пролога Словото изрично е наречено Бог. Йоан казва, че Словото беше Бог (1:1), а не един, неопределен бог.³⁰ Изричното твърдение, че Исус е Бог е повторено в кулминационния завършек на евангелието при вика на Тома „Господ мой и Бог мой” (Йоан 20:28). От началото до края Словото е Бог.

С развитие на пролога Йоан обяснява връзката между Словото и Бога като използва връзката Отец-Син (Йоан 1:14). Тази връзка произхожда от Стария завет (Бит. 22; Изх. 4:22). В Израил синът овладява занаята от своя баща и Исус използва същия образ, за да обясни взаимоотношението между Себе си и Своя Отец (Йоан 5:19-23). Подобно на земния баща божественият Отец обича Сина и Му показва всичко, което прави. Синът откликва като проявява Своята любов към Отец чрез съвършеното Си покорство на откритата воля на Отец. От любов Синът върши делата на Своя Отец. Тези взаимни действия на Отец и на Сина са непрекъснати.³¹

Затова Исус им каза: Истина, истина ви казвам: Синът не може да върши от Себе Си нищо, освен това, което вижда, че върши Отец; понеже каквото върши Той, същото върши и Синът. (20) Защото Отец обича Сина и Му разкрива всичко, което Сам върши; ще Му покаже и по-велики дела, за да се чудите вие. (21) Понеже както Отец възкресява мъртвите и ги съживява, така и Синът съживява тези, които иска. (22) Защото и Отец не съди никого, но е дал на Сина власт да съди всички, (23) за да почитат всички Сина, както почитат Отец. Който не почита Сина, не почита Отец, Който Го е пратил (Йоан 5:19-23).

Синът върши само онова, което Отец Му показва. Той е Синът, подчинява се на Отец. Четири пъти в Йоан 5:19-23 (на гръцки) Исус използва думата защото и така изтъква, че Синът никога няма да действа самостоятелно или по начин, който да изопачи волята на Отец. В Своите действия Той е съвършен Син. Винаги работи според желанията на Своя Отец. За Исус равенството не означава независимост – Той е равен и въпреки това зависим (Фил. 2:5-11). Синът не съзрява, за да стане независим от Отец.

Разделянето на делото между Отец и Сина е част от уникалната позиция на Сина. Всяко лице в Троицата има неповторима роля, която не се притежава от друго лице. В Исус наблюдаваме едновременно единство с делата на Отец и делата на Сина. Способността на Исус да върши делата на Отец показват, че Той е Бог.

Взаимоотношението на любов и покорство между Отец и Сина разкриват на хората Бог: Отец дава дори по-велики дела на Сина в това число възкресяването на мъртвите (Йоан 5:21) и правото да действа като върховния Съдия (5:22). Това са по-велики дела, защото и двете³² принадлежат единствено на Бога, затова Сина получава дела, които да Го отличат и да Го разкрият като Бог.

При възкресяването на Лазар Исус се моли на глас на Своя Отец, за да покаже, че е в съответствие с волята на Отец, докато същевременно ясно учи, че понеже е Божият Син, Исус винаги е чуван от Отец.

В редица важни пасажи, например Йоан 10:31, Исус твърди, че Отец и Синът са едно. Това не е твърдение главно за математическо единство – по-скоро то се отнася до мисията на Сина. Въпреки всичко единствено Онзи, който е Бог, може да постигне единство в целта на вършенето на Божиите дела.

Целта на Отец в даването на Христос на задачата за възкресяване на мъртвите при Последния съд е да покаже на учениците Божията слава, славата пълна с благодат и истина (Йоан 1:14).

3.4. Святият Дух

В мисията на Бога се разкрива и делото на Святия Дух. При Йоан има ясно разграничение между делото на Духа в първата и във втората книга.

Книгата на знаменията: В първата част на книгата има само няколко препратки към Духа, тъй като животът и делото на Духа е съсредоточено върху подготовката на Исус за Неговата мисия. В Книгата на знаменията Духът слиза и остава върху Исус.

И Йоан свидетелства като каза: Видях Духът да слиза като гълъб от небето и да почива върху Него. (33) И аз не Го познавах; но Онзи, Който ме прати да кръщавам с вода, Той ми каза: Онзи, над Когото видиш да слиза Духът и да почива върху Него, Той е, Който кръщава със Святия Дух (Йоан 1:32-33).

Той получава Духа без мярка (Йоан 3:34 – букв.). Слизането на Духа върху Исус Го подготвя да върши делата, за които е призован. Духът е активен в служението на Исус, който казва: Духът е, който дава живот, плътта нищо не ползва; думите, които съм ви говорил, са дух и живот (Йоан 6:63). Духът протича като жива вода от Него към тези, които вярват в думите на Исус. След възкресението Исус по такъв начин изпраща Духа напред.

В Книгата на славата обещанието за Духа и същността на Неговото дело за подготвяне на учениците са изложени в пет части (Йоан 14:26; 15:26; 16:7-11, 12-15). В тези части Исус обещава Духа на учениците, за да им дава сили да продължат собствената Му мисия. Като Помазаник и като Този, Който има духа без мярка, Исус става и Този, Който изпраща Духа върху Своите ученици, за да ги кръсти с Духа. Помазаният Христос се превръща в източник на Духа, Когото по-късно излива върху учениците Си.

Синът изпраща Духа. Връзката между Неговия живот и делото на Духа е толкова силна, че Исус говори за друг paracletos, друг помощник, утешител. Чрез Духа самият Исус ще се върне при тях, ще обитава в тях. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас (Йоан 14:18).

Няма точно определение на думата paracletos. Тя се разбира най-добре в израза на Исус друг утешител. Той ще помага на църквата по същия начин както Исус й е помагал, като напътства, насърчава, укрепява, закриля и подпомага в свидетелстването пред външния свят. Самият Исус е призован да бъде Ходатай при Отец в І Йоан 2:1.

Духът на истината: Исус Го нарича Духа на истината, защото Той ще свидетелства за всяка истина като говори нещата на Исус, като напомня на вярващите за учението Му (Йоан 14:26) и ги ръководи във всяка истина (Йоан 16:13).

А Утешителят, Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, което съм ви казал (Йоан 14:26).

В Йоан истината не е абстрактна, а изразява отношения и е есхатологична. Истината се намира във великото откровение на личността и делото на Исус Христос. Исус е пътят, истината и животът (Йоан 14:6). Духът взема нещата на Христос и ги обяснява на Неговия народ. Той подпомага учениците в свидетелстването на света.

Исус уверява Своите ученици, че Духът ще ги подкрепя и ще им помага да продължат мисията на Бога, ще подпомага тяхното свидетелство пред света (Йоан 16:13). Чрез Своето дело светът ще бъде обвинен за грях, за правда и за съд (Йоан 16:8-11).

Святият Дух: Исус обещава Святият Дух, Когото Отец ще изпрати в Мое име (14:26). Свят означава отделен от другите, а Духът отделя учениците специално, за да продължат мисията. Исус моли Отец да ги отдели, а и самият Исус ги отделя.

Освети ги чрез истината; Твоето слово е истина. (18) Както Ти прати Мене в света, така и Аз пратих тях в света (Йоан 17:17-18).

Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. (22) И като изрече това духна върху тях и им каза: Приемете Святият Дух (Йоан 20:21, 22).

Йоан учи, че Духът дава способности на Христос да извърши Своите дела. Христос притежава Духа без мярка, защото това е Неговият Дух. Когато заминава, Той Го излива върху църквата. В Духа и чрез Него сам Христос общува с църквата. Духът помага, учи на истината за Христос и отделя църквата, за да продължи Неговата мисия в света. Макар, че не е развито както взаимоотношението Отец-Син, близкото взаимоотношение между Отец и Сина се отразява в отношението между Сина и Духа.

4. Откровението на Троицата в евангелието на Йоан в църковната история

Евангелието на Йоан заема уникално място в развитието на богословието за Троицата. То е основният източник за нашето разбиране на връзката между Отец и Сина и също така и нашият основен източник за разбирането на личността и делото на Духа. Големите дебати за Троицата в ранната църква, дори разделянето между източната и западната църква, се основават на евангелието на Йоан.

Ще се спрем на две основни области: Pactum Salutis, т.е. реформираната доктрина за Завета на изкуплението и Троицата.

Pactum Salutis: Това понятие се отнася за споразумението, завета или мисията, за която се съгласяват Отец и Сина, случило се преди основаването на света. В тази мисия Синът действа като представител на избраните или тези, които Отец е избрал и Му е дал. В споразумението Синът обещава да се покорява, а Отец обещава да реабилитира Сина и като възнаграждение да Му даде народ. Евангелието от Йоан е главният източник на тази доктрина.

1. 
   Отец възлага на Сина мисия (Йоан 3:19; 6:38; 10:36; 17:2, 4).
   
2. 
   Синът действа едновременно за Себе Си и за тези, които Отец Му е дал; Той е слуга и представител (Йоан 10:11; 15:1-7; 17:1-26).
   
3. 
   Като награда за Неговото дело на Сина е обещана слава и оправдание (Йоан 1:33; 12:38; 17:2-5, 24-26).
   
4. 
   Понеже е Синът, Той има живот в Себе Си (Йоан 1:5). И като Син печели правото да даде живот (Йоан 17:2) на Своите.
   

1. 
   Отец е fons Divinitatus³⁵. Макар по естество всички да са единосъщен Бог, лицето на Отец споделя всичко, което има с тях. Синът и Духът получават всичко, което имат. Той не ражда тяхната същност. Исус подобно на Отец има живот в Себе Си, въпреки това Отец създава техните лица.
   
2. 
   Синът е различно лице от Отец. Отец Му показва всички неща и Той получава всичко от Отец. Той винаги е бил на страната на Отец и винаги е наслада за Него (Йоан 1:18; 17:24-26).
   
3. 
   Духът вечно произхожда от Отец (Йоан 3:34-35). Той е дарът, който почива на Сина, обитава в Него (Йоан 1:32-34). Той произлиза от Отец и се излива от Сина върху учениците. Когото Аз ще ви изпратя от Отец (Йоан 15:26), ще ви го изпратя (Йоан 16:7). Западната църква твърди, че Духът трябва да изхожда вечно от Сина. Отец споделя всичко със Сина, единственото изключение е, че Той единствен е Отец.
   

Въпроси към урок 2:

1. 
   Обяснете юдейския монотеизъм.
   
2. 
   Обобщете юдейското учение и учението на Йоан за Сатана.
   
3. 
   Обяснете конфликта между Исус и Сатана в Йоан 12:31.
   
4. 
   Обяснете идеята на мисията на Бога.
   
5. 
   На какво се позовава Исус, когато казва: Аз и Отец сме едно?
   
6. 
   Обяснете защо Йоан 17:17-18 е важен текст за църквата.
   
7. 
   Въз основа на Йоан 16:9-11, 13-15 как Духа помага на учениците в мисията?
   
8. 
   Обяснете взаимоотношението Отец – Син в Йоан 5:19-23 и как извършените от Исус дела разкриват Неговата божественост.
   
9. 
   Кои са трите имена (и оттам дела) на Духа?
   
10. 
    Какво е Pactum Salutis?