УРОК 7: КРЪСТЪТ – СЪДЕБНИЯТ ПРОЦЕС И СПАСЕНИЕТО НА СВЕТА

Този урок започва с разглеждане на историческия разказ за смъртта и погребването на Исус, а после се спира на факта, че смъртта на Исус е изпитанието за света. Тези две идеи наред със същността на изкуплението са ключовите теми в разказа за смъртта и възкресението на ап. Йоан. Глави 18 и 19 отразяват залавянето, съдебния процес и смъртта на Исус. В глава 20 Йоан излага разказа за възкресението, а глава 21 е епилог, в който възкръсналият Христос продължава да работи със Своите.

1. Залавянето, съдебният процес и смъртта на Исус

1.1. Залавянето

Исус се моли Отец и Синът да се прославят, а после продължава към Йерусалим и кръста. Предателството на Юда не е изненада (6:64, 71; 12:4; 13:2, 11, 21-30). Градината е общо място за срещи, факт, който Юда знае и от който се възползва. Усамотеността и тъмнината осигуряват идеално място за тайно залавяне на Исус и трябва да се отбележи, че Той не променя мястото на срещата, за да го избегне.

Йоан записва много неуспешни опити за арестуването на Исус (7:30, 44-49; 8:20, 59; 10:39), но понеже часът Му е настъпил, Той доброволно се оставя да бъде заловен. Юда довежда със себе си кохорта от римски войници, от 200 до 1000 мъже, и все пак Исус напълно контролира ситуацията. Той предлага Себе Си като доброволна жертва. Знае какво ще се случи с Него и все пак им се представя. Пита ги кого търсят. Когато отвръщат, че търсят Него, Той не се крие, а ясно се самоопределя. Исус отговаря: Аз съм (Йоан 18:5). Тези, които търсят Христос, падат на земята. В Стария завет падането на земята пред Бога е често срещана реакция спрямо божественото откровение. Той е Божият Месия, Който владее над тях чрез Своето Слово (Ис. 11:4). Всички тези събития се намират под Божия суверен контрол и власт (10:9, 11).

Тъй като е добрият Пастир, Исус защитава Своите овце като се оставя доброволно да бъде заловен и моли да пуснат Неговите ученици. Петър се опитва да Го защити, но всъщност Исус е Този, Който защитава Петър (10:28). Учениците са Неговият избран народ и Той ще ги закриля докрай (6:39; 17:12).

1.2. Процесът пред юдеите

Първо Исус е отведен пред юдейските власти. В поредица от описани събития Йоан рисува контраст между вярното свидетелство на Исус и неверността на Петър. Показва и несправедливостта и незаконността на процеса срещу Исус.

Войниците отвеждат Исус при Анна, първосвещеник от 6 до 15 г. сл. Хр. Той е главата на първосвещеническото семейство, но римляните го свалят от длъжност и го заменят с неговия зет Каяфа. Като глава на семейството Анна има влияние върху свещениците, макар да не е на длъжност (виж Лука 3:2; ср. Деян. 4:6). Той провежда предварителен разпит на Исус, преди да Го изпрати при Каяфа (18:24). Не присъстват никакви свидетели и по този начин разговорът изглежда неофициален.

В този пасаж Йоан споменава отричането на Петър. Апостолът започва и завършва с провала на Петър (18:13-18; 18:25-27). Отричанията обхващат като рамка вярното свидетелство на Исус (18:25-27). Поражението на Петър показва, че всички, дори най-верните ученици на Христос, ще Го изоставят. Исус умира сам. Лъжливата увереност на Петър и неговата самонадеяност са изобличени като човешки слабости. Суверенният контрол на Исус върху ситуацията се вижда отново във факта, че Исус, добрият Пастир, предсказва, отричането на Петър преди то да се случи.

Като следва Исус Петър проявява любов и смелост, но именно желанието му да върви след Него поражда конфликт, а впоследствие и отричане. Всички, които вървят непосредствено след Исус, ще понасят скърби и изпитания. Колкото по-близо човек следва Христос, толкова по-големи ще бъдат изпитанията.

Вярното свидетелство на Исус е като средата, плънката на сандвича (18:19-24). Свидетелството на Христос дава пример за всички християни, които преминават през страдания и гонения.

Първосвещеникът Му задава въпроси, но Исус отказва да отговаря само пред него и неговите служители. Всичко, което прави, е да им напомни как е излагал Своето учение пред всички. Процесите на юдеите се въртят главно около показанията на свидетелите. Исус говори открито в синагогите и в храма, което трябва е доказателството, представено от Неговите обвинители в съда. Заявява, че публично и насаме служението Му е едно и също, което значи, че не се държи като таен конспиратор (18:19 и сл.). Точно обратното, юдейските власти са тези, които незаконно организират съдебен процес през нощта.¹³⁶ Исус иска нормален процес с официални свидетели. Ако процесът е истински, те са в нарушение на процедурата.

Един служител удря Исус. Това също е незаконно (Изх. 22:28; Деян. 23:1-5). Исус отвръща с думите, че не се държи непристойно пред първосвещеника. Единственото нещо, което прави Анна, е да изпрати Исус вързан при Каяфа. Понеже е официалният първосвещеник, Каяфа трябва да отсъди по въпроса.

После Йоан се връща към отричането на Петър (18:25-27). На Петър три пъти му е зададен въпрос за връзката Му с Исус и три пъти той се отрича от Исус. Непосредствено след това пропява петелът.¹³⁷ Отричането на Петър се намира в контраст с верността на Исус. Третото отричане на Петър подпечатва неговото поражение, защото той сам свидетелства против себе си не два, а три пъти. Това показва и истината в думите на Исус (13:36) и разкрива, че „Петър не може да следва Исус, докато Исус не умре за него.”¹³⁸ По Божия милост отричането на Петър не е окончателното. Добрият Пастир Исус по-късно ще Го върне при Себе Си.

1.3. Исус пред Пилат (Йоан 18:28-40)

От дома на Каяфа Исус е отведен в Преторията, която представлява командният щаб на римският управител. Пилат е проконсул от 26 до 36 г. сл. Хр. Исус идва при Израил, но е свидетел и пред целия свят. В Йоан Той идва при юдеите, но накрая е разпънат от римляните, тъй като те владеят народа им – факт, който прави целия свят, както юдеи, така и езичници виновни пред Бога.

За да се предпазят от церемониално омърсяване юдеите не влизат в къщата на езичник. Всеки юдеин, който влезе в езически дом по време на процеса срещу Исус, би бил нечист за Пасхата. Така те използват езичниците, за да постигнат целите си, макар да не желаят да влязат в езическия дом. Юдеите държат на по-маловажните въпроси от закона, като същевременно напълно пренебрегват по-важните и по-сериозни въпроси за любовта и справедливостта (Мат. 23:23). Свеждат закона до обикновени правила, който им позволяват да мразят и да са лицемери.

Юдеите не отправят никакви обвинения. Когато Пилат пита в какво обвиняват Исус, те отвръщат: Ако Той не беше злодей, нямаше да ти го предадем (Йоан 18:30). Юдеите нямат право да изпълняват смъртни присъди, римляните са задържали това право за себе си. Според юдейския закон наказанието за богохулство е убиване с камъни, но само римляните могат да умъртвят чрез разпъване на кръст. Смъртта на дърво е белег за Божие проклятие (Вт. 21:23; ср. Гал. 3:13) и въпреки това начинът, по който умира Исус, също е изцяло под Божия контрол.

Докато Исус е вързан пред Пилат, Пилат подигравателно Го пита дали Той е царят на юдеите. Основната загриженост на Пилат е да определи дали Исус е политическа заплаха за неговата позиция пред Рим.

Апостол Йоан споменава царството на Исус само в 3:3, 35 и тук в 18:36.¹³⁹ И в двата случая Йоан изгражда контраст между земните юдейски (3:3, 5) и римските (18:36) идеи за царството с небесното царство на Исус. Ако Исус бе искал земно царство, Неговите слуги щяха да воюват, докато същевременно Христос ясно потвърждава факта, че Той е Царят.

Исус учи, че за да се влезе в Неговото царство, човек трябва да се новороди. Неговото царство не е от този свят, то е небесно и духовно, затова не представлява заплаха за Пилат.

Исус свързва Своето царство с истината, като заявява, че е роден, за да свидетелства за истината (1:14, 18), което е самото определение за Неговата мисия. Всеки, който е от истината, ще слуша гласа на Исус. Този факт предизвиква Пилат. По време на съдебната процедура Пилат би трябвало да търси истината. Исус заявява, че Той е истината и че Неговите последователи ще слушат и ще внимават на истината. В действителност на съд е изправен не Исус, а Пилат. Истината стои пред Пилат, но той я отхвърля. Исус потвърждава, че Той е цар в този нов смисъл и после им казва, че е дошъл от небето, за да свидетелства за истината (18:37). На този етап Исус не е дошъл да претендира за царствата от този свят, а за да свидетелства пред тях. Той е истината и Пилат е пред Него, така че Пилат трябва да е чул истината (Йоан 10:3, 16). Исус предлага това на Пилат, който Го отхвърля с въпроса Що е истина? (Йоан 18:38).

Исус повтаря, че Неговата царска власт е от небето, че Пилат има земна власт над Него, само защото тя му е дадена от Бога. Исус е в безопасност – Неговата истинска власт идва отгоре. Не се стреми да премахне Пилат, защото властта на Пилат му е дадена от небето. Обвинението срещу Него е, че Той лъжливо твърди, че е Божия Син. Обвинение, по което Исус е невинен. Той е оправдан.

Въпреки че Пилат отхвърля свидетелството на Исус кой е Той чрез въпроса Що е истина, приема защитата на Исус и отхвърля юдейските обвинения. Недвусмислено заявява, че не открива вина в Исус. Но понеже юдеите манипулират образа на Исус, Той си остава заплаха за римската власт. Исус е невинен, но все пак е осъден на смърт (19:1-3).

Постъпката на Пилат отразява личното му поражение. Той съзнава, че Исус е невинен, но Го разпъва поради целесъобразност. Пилат също е представител на провала на света да последва Исус.

Пилат се опитва да избегне отправеното от Исус предизвикателство. Неговата отговорност е да открие истината и да я приложи. Той знае истината, но когато се изправя пред нея, не я прилага. В Божията суверенност ръката на Пилат е заставена да действа. Той трябва или да защити Христос, или несправедливо да Го изпрати на смърт. Съвсем ясно казва, че не намира вина в Исус (19:4). Но избира своята позиция пред справедливостта за Христос, макар да знае, че той е невинен. Пилат е пример как Христос застава като съдия над всички. Хората мислят, че те отсъждат за Христос, но в действителност тяхната преценка се основава на това как се отнасят към Христос. Всички хора трябва да изберат. Този избор е неизбежен. Никой не може да избяга или да направи компромис, трябва да поеме или по единия, или по другия път. Възможност за неутрално положение няма. Макар мотивите да са различни, краят е един и същ. Тъй като царството е в Исус и свети в истина и светлина, то не може да се пренебрегва или да се запрати в ъгъла.

В евангелието от Йоан съдебният процес оправдава Исус. Той е показан като невинен както спрямо юдейските, така и спрямо римските обвинения. По-нататък чрез Своето възкресение Отец потвърждава заявлението на Сина.

Всички, които следват Сина, ще трябва да страдат. Когато свидетелстваме за истината, ние всички сме изправени пред собствените си кръстове.

1.4. Смъртта на Исус

След процеса и несправедливата присъда на Пилат започват страданията на Исус. Юдеите не разполагат с никакво основателно обвинение срещу Христос, Пилат – също, но той решава да удовлетвори искането им. В началото Пилат не иска да убие Исус, затова решава да Го унижи като Му се подиграва и Го накара да страда, с надеждата юдеите да Го освободят след това. Но след като опитът му не успява, Пилат се поддава на настояването на юдеите и Исус е разпънат, което е един от най-жестоките начини за екзекутиране измислян някога.

Исус е бит с камшик¹⁴⁰, направен Му е трънен венец, войниците го плюят с подигравателни викове Да живее царят на юдеите и неведнъж Исус понася плесници по лицето (ср. Мат. 27:30). Всички тези действия се предприемат, за да покажат глупостта на юдейското твърдение, че Исус е цар. Пилат мисли, че ако Исус бъде осмян, бит и унижен, юдеите ще повярват, че Той вече не е заплаха и тогава ще Го освободи. Три пъти Пилат казва, че не открива никаква вина у Исус, че Той не е виновен. Юдеите обаче продължават да искат разпъване на кръст.

Ето човекът: Пилат представя Исус като човек, като по такъв начин набляга на Неговото човешко естество и заявява, че Той не е Месията-Цар. Исус страда и от тялото Му тече кръв, както при всеки човек. Представянето на Пилат също подчертава (погрешно), че Исус е човек, че не притежава по-голяма слава от всеки друг човек, че Той не е бог. Йоан разкрива Исус като истинският страдащ Месия; Този, Който се прославя в Своите страдания, не в Своята сила и че Той е напълно човек и напълно Бог. Също така Той е невинен човек изпратен да страда макар и без грях.

Юдеите отказват да приемат нанесеното Му вече наказание. Те настояват Той да умре, защото твърди, че е Божият Син. Боейки се Пилат им връща Христос, те да Го разпънат. Христос е разпънат от ръцете на римските войници, но причината за разпъването е желанието на юдеите Христос да умре.

Според обичая по онова време Исус е бичуван преди екзекуцията и заставен да носи собствения си кръст до лобното място, Голгота, което се намира извън града. В Стария завет убиването с камъни/ екзекуциите се провеждат извън града (Изх. 28:14; Лев. 4:12, 21; 9:11; 16:27; Числа 19:3; Евр. 13:2).¹⁴¹

Лобно (Golgotha) е арамейската дума за мястото на разпъване на кръст. Точното местоположение на Христовата смърт, обаче, остава все още неизвестно.

Разпънаха Го: По време на римското управление разпъването е най-позорната и болезнена смърт. То е публично унижение, унизително за тялото и се смята за толкова лошо, че римските граждани не се подлагат на подобен вид смърт, освен при изрична присъда от императора. Човекът, осъден на разпъване, бива съблечен гол и повесен на кръста, където се мъчи да диша, използвайки единствено мускулите на ръцете и на краката си. Осъдените на подобна участ умират „при сърдечна недостатъчност, мозъчен удар причинен от недостига на кислород, задушаване и шок.”¹⁴² Въпреки това, най-голямо страдание, което преживява Христос, е понасянето на греховете на Своя народ върху раменете Си. На кръста Той изпива чашата на Божия гняв за техните престъпления. Морис отбелязва: „Йоан описва разпъването с една дума. Нито едно от евангелията не набляга на човешкото страдание на Исус, просто го отбелязват и продължават нататък. Истинският им фокус е смъртта на Исус за грешните” (Morris, 712-713).

И с Него и други двама: Разпъването на Исус между двама разбойници увеличава Неговото унижение, защото е причислен към престъпници (Пс. 22:16; Ис. 53:12; Мат. 27:38; Лука 22:52).

Исус Назарянинът, Юдейският Цар:¹⁴³ Пилат поръчва да се сложи такъв надпис на кръста, за да се посочи „престъплението” на Исус.¹⁴⁴ Надписът е на арамейски (за Палестина), на латински (за Рим) и на гръцки (международния език от онова време). Всички, които могат да четат, биха го разбрали. Юдеите се опитват да променят надписа, като уточняват, че трябва да се напише „самозваният юдейски цар,” но Пилат отхвърля молбата им. Така ни се напомня, че суверенната Божия ръка владее над обстоятелствата. Пилат изрича истини, без дори сам да ги съзнава. Царуването на Исус е главна тема в глави 18 и 19. Поставянето на надписа потвърждава Исус като Христос и истинският Цар и освен това разкрива истинската същност на Неговото царство. То е небесно царство, което идва с благодат и милост. Въпреки че Пилат цели да се подиграе на Исус и юдеите, на този етап от историята на изкуплението, царството се проявява чрез кръста, кръстът не застава против царството.

Йоан ни казва, че семейството на Исус е в подножието на кръста. Понеже никъде в евангелията след началото на Неговото публично служение не се споменава земния баща на Исус, може да се приеме, че майката на Исус е вдовица, а оттам зависима за издръжка от първородния си син. Исус проявява грижа за нея като Син и Господ (Изх. 20:12; Вт. 5:16). Той я нарича жена (виж Йоан 2:4). Не е ясно защо избира Йоан, който да се погрижи за Неговата майка. Навярно, защото в този момент другите братя на Исус не са вярващи (7:5). Барет отбелязва, че това не би отменило законните претенции на братята според юдейския контекст.^{145 146} Ап. Йоан поема пълната отговорност за Мария.

Смъртта на Исус става според Писанието. Той знае всичко, което трябва да се изпълни. Той контролира момента, в който навежда главата Си и доброволно принася живота Си като откуп за мнозина. Използването на израза Жаден съм показва отново, че Исус напълно контролира всички събития (Пс. 69:21).

Извърши се: В тази част Исус заявява, че е изпълнил всичко и е завършил Своята мисия възложена от Отец. Дава Своя живот по Своя воля (10:17, 18). Морис отбелязва, че Исус завършва земния Си живот с вика на победител на уста (Morris, 720).

Предаде дух: С помощта на книгите на ап. Йоан ние отново виждаме как Исус контролира всяко събитие. Когато сътвореният човек умира, няма власт над смъртта си. Исус обаче има. Предава живота Си в определеното за Него време.

Изтичането на кръв и вода от ребрата Му разкриват, че Той е напълно човек, че наистина Словото е станало плът. Говори, че Исус е изпълнението на знамението на Пасхалното агне. Според старозаветния закон не бива да се чупи нито една кост от пасхалното агне (Изх. 12:46; Числа 9:12). Кръвта на Исус се пролива доброволно за греха, но Неговите кости остават несчупени (исоп 19:29 и несчупени кости 19:33, 36). Смъртта на Исус изпълнява и Захария 12:10.

Любимият ученик е очевидец на разпъването на Исус (21:24-25). Той заявява, че в Исус се изпълнява написаното Негова кост няма да се строши (19:36), затова трябва да разглеждаме Исус като изпълнение на Писанието (виж същността и знаменията в евангелието на Йоан). Йоан поглежда към пронизания и вижда Месията, Този, Който умира според Писанието (Зах. 12:10). Онези, които възприемат Христос като Месията, ще гледат Неговото пронизване и ще скърбят. При пробождането Му бликва струя от грях и нечистота. В Своята смърт Той става източник на очистващата кръв, която изтича от Него, на вода и на Духа за спасение (Ис. 53:5, 10; Йоан 7:38).

1.5. Погребването на Исус (19:38-42)

Йосиф от Ариматея, член на Синедриона, е един от тези, които очакват Божието царство.¹⁴⁷ Йоан пише, че той е таен ученик, защото се бои от юдеите. По принцип Бог отхвърля тайните ученици, но тук неговите публични действия доказват истинска любов към Исус. Към него се присъединява и Никодим, друг член на Синедриона. Никодим е споменат в Йоан 3:1 и сл. 7:50-52 и тук. Въпреки, както подчертава Йоан, че първият път Никодим отива при Исус през нощта, тук през деня той се отъждествява с Исус в Неговата смърт. И двамата мъже поемат реален риск, техните действия показват голяма смелост.

Тези мъже предоставят миро за помазване на тялото, което възлиза на значителна сума (виж Мария, Йоан 12). Мирото се използва за балсамиране на телата в Египет, но юдеите го използват за спиране на миризмата от гниенето. Те занасят тялото на Исус в нова гробница, където никой още не е погребан и го полагат там. Ридърбос пише: „Непосредствените обстоятелства доказват, че сякаш всичко е на Негово [на Исус] разположение, сякаш е резервирано и приготвено предварително за Него” (ср. Марк 11:2).¹⁴⁸ Понеже няма много време, за погребването на Христос не може да се извърши голяма подготовка. Това обяснява защо Мария отива на гроба рано на сутринта.

2. Темата за космогонния съд¹⁴⁹

На кръста целият свят застава на съд пред Бога.¹⁵⁰ Участта на света се определя от начина, по който той ще откликне на Христос. Когато умира, Исус извършва изкупление за грях като Божия Агнец, който поема греха на света. В тази част ще се спрем на три преплитащи се взаимно понятия: откровението за истината, свидетелството и осъждението. Исус е истината и в Своето идване Той е Божият свидетел пред Израил и пред света. Понеже Исус е истината, начинът, по който реагират хората, е белег за осъждане. Като изпращат Исус на смърт, юдеите Го отхвърлят, показват, че са недостойни и нанасят осъждение на себе си. Когато Отец възкресява Исус от мъртвите, Христос е обявен за праведен, а те – за осъдени.

2.1. Откровението за истината

Откровението за истината е важна тема и се появява четиридесет и осем пъти в евангелието на Йоан.¹⁵¹

В гръцкия свят истината е абстрактно понятие, платоничен идеал. За римляните истината е практична и процедурна с ударение върху фактологическата точност. Не се проявява интерес към по-голямата картина. Пилат бързо изоставя твърдението на Исус с въпроса „Що е истина?” В Стария завет истината се свързва с Божията вярност да спазва Своя завет. Бог винаги е верен на Своите отношения с Израил, но кулминацията е в изпращането на Неговия Син. Изпращайки Исус да спасява, Отец изпълнява Своите заветни обещания. Освен това Истината се намира в Исус. Това е личностно, неабстрактно твърдение. Той е верен, защото разкрива самия характер на Отец. Исус идва от Отец пълен с благодат и истина (1:14, 17) и е пътят, истината и животът (14:6).

Всички, които приемат Исус, са от истината, а онези, които Го отхвърлят са от лъжата (20:30-31). Дяволът никога не говори истината, защото в него няма истина (8:44). В прощалния разговор Исус им казва, че си тръгва и че ще им изпрати Духа на истината (14:17; 15:26; 16:13). Светът може, но не Го приема, за разлика от църквата (14:17). Тъй като Исус е техният източник на истината, Духът ще ги упътва във всяка истина. Той ще взема нещата на Исус и ще ги разкрива на хората. Учениците трябва да влязат и да бъдат осветени в тази истина (17:17).

2.2. Свидетелство за истината

Исус е истината и дава свидетелство за истината (3:11, 32; 7:7; 8:14). Понятието свидетелство трябва да се разбира като по-фундаментална идея, а не просто представяне на нечие лично свидетелство, тоест то е, че в Христос Отец дава официално свидетелство пред съда и пред целия свят. Идеята за официално свидетелство пред съда се вижда, когато юдеите предизвикват твърдението на Исус, че Той не може сам да свидетелства за Себе Си (Йоан 5, 8). В отговор за да удовлетвори заповедта дадена във Второзаконие 18, Исус предлага следните доказателства: свидетелството на Йоан Кръстител, свидетелството на Писанието и делата, дадени Му от Неговия Отец да върши.

Исус дава това свидетелство в човешка форма и истината е разкрита чрез личното свидетелство на очевидци в и чрез Исус. След като Исус си тръгва, мисията на църквата става и продължава да бъде свидетелството на Исус пред света. Голяма тема в книгата Откровение на Йоан е непрестанното свидетелство на църквата за истината на Бога. Църквата трябва да свидетелства за истината във враждебния свят, докато Исус се върне.

Видях под олтара душите на онези, които са били заклани за Божието слово и за свидетелството, което опазиха (Откр. 6:9).

А на двамата си свидетели ще дам да пророкуват хиляда двеста и шестдесет дни, облечени във вретища (Откр. 11:3).

2.3. Съдът

Начинът, по който хората ще отговорят на свидетеля на истината ще определи тяхната участ. Старият завет очаква Деня на Господа, последният Божи съд, когато Той ще изложи обвиненията срещу Своя народ (Ис. 40-55). В откровението на Исус съдът вече се е появил, светлината свети в тъмнината.

Йоан пише, че светът вече е тъмнината, вече е осъден. При първото Си идване Исус не идва, за да съди, а за да спасява.

Йоан обяснява основанието и изискването на съда:

Показателното при съда е дали хората отиват към светлината, дали вярват в Него. Йоан учи, че хората вече са осъдени. Исус им предлага живот. Като Го отхвърлят, те сами се осъждат. Без Него няма никаква база за спасение.

3. Изкуплението – кръстът и същността на смъртта на Исус

В евангелието от Йоан авторът работи неотстъпно към кулминацията, която е смъртта на Христос и Неговото последвало възкресение от мъртвите. Той развива богословската същност на изкуплението в евангелието и в І Йоан.

3.1. Божият Агнец

В пролога на евангелието не се споменава изрично смъртта на Исус и изкуплението, но това е една от главните теми на Йоан. Исус идва от Отец, като Единородния Син, за да принесе Себе Си като жертвеното Агне. В разказа за принасянето на Исаак в Битие 22 глава са обрисувани голямата любов на Отец, същността на Неговата жертва и голямата стойност на дара на Отец. Бащата Авраам е призован да принесе в жертва своя единствен син, най-скъпоценното си. Когато Исаак пита къде е жертвата, Авраам отвръща, че Господ ще промисли (Бит. 22:1-2). В отговор на въпроса на сина си Къде е агнето за всеизгаряне? Авраам отговаря Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне (Бит. 22:7-8). Бог наистина промисля и агнето е пожертвано. Йоан прилага тези стихове за Исус в Йоан 3:16: Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Йоан 3:16 обобщава основната тема на евангелието (І Йоан 4:10). С любов Отец жертва Своя собствен Син, за да изкупи народ, който да има вечен живот. Любовта на Отец се вижда в изпращането на Неговия единствен Син (І Йоан 4:10), Синът, когото Той обича.

В Йоан 1:29 и 36 Исус е Божият Агнец, който поема греха на света! Той е великото жертвено агне. В Новия завет Божият Агнец се използва единствено от ап. Йоан (с изключение на Деян. 8:32 и І Петър 1:19). Исус е Агнецът. Така е наричан в цялата книга Откровение (Откр. 5:6, 12; 7:17; 13:8; 17:14; 19:7, 9; 21:22, 23; 22:1-3).

Поема: При поемането Исус вдига (2:16), отклонява (5:8-12) или носи (10:18) греха. Глаголът „поемам” е в сегашно време – действието вече е станало, но оказва въздействие и в бъдещето (R. Brown 1966: 55-56). Грях е в единствено число, защото „се отнася до цялостния грях на света, а не до отделните индивидуални постъпки” (Morris, 1995: 130).

На света: Агнецът е пожертван не само за Израил, но за целия свят (3:17; І Йоан 2:2; Йоан 4:42; Йоан 4:14). Чрез Своето изкупление Исус става хлябът на живота, който дава Своята плът за живота на света (6:51), добрият Пастир, който дава живота Си за Своите овце (10:15) и изпълнението на символизма (19:14, 31).¹⁵² Той е в състояние да постигне това, само защото идва в плът.

Темата за изкуплението стъпва на три старозаветни нишки: (1) Исус като Пасхалното агне, (2) всекидневните жертви в храма и (3) Агнето от Исая 53. В Исус образите се събират: Той е голямото и последно есхатологично агне. Ще разгледаме тези нишки поотделно.

В Стария завет Израил се смята за жертвено агне, но Йоан изтъква, че Агнецът/ Слугата е самият Исус. Той е Агнецът/ Слугата, този, който ще спаси Израил.

3.2. Ходатай и умилостивение

Освен че Христос е агнето, Йоан Го свързва с храма, с празниците и с жертвите на Израил. Като използва образността на храма Йоан развива идеята за жертвата на Христос като умилостивителната жертва на свещеника. Той е праведният свещеник, който чрез Своята жертва прощава и очиства хора, за да могат да служат като свещеници заедно с Него. Йоан развива тази идея в І Йоан 1:9.¹⁵⁴

Исус е нашият защитник, ходатай в резултат на Своята праведност и умилостивителна смърт, смърт, както я нарича апостолът в І Йоан 2:2 и І Йоан 4:10 (виж също Римл. 3:25; Евр. 2:17).

Исус също е и Праведният (dikaios). В Стария завет се споменава за праведен отрасъл (Йер. 23:5-6) и за страдащия слуга (Ис. 52:13 – 53:12; ср. Ис. 53:11). В Деяния Исус е описан като праведният служител, който пострада и умря с изкупителна смърт (Диян. 3:14; 7:52; 22:14). Понятието праведен (dikaios) се среща на четири места в І Йоан (1:9; 2:29; 3:7, 12). Всеки път праведен се свързва с праведно поведение, затова Исус е ходатаят, защитникът, който действа праведно и който сега стои в присъствието на Отец, за да говори от името на тези, които не са живели праведно.¹⁵⁵

Праведният дава Себе Си като умилостивение за греха. Йоан излага идеята в І Йоан 2:2 и в І Йоан 4:10.

Гръцката дума за умилостивение hilasmos¹⁵⁶ се превежда по най-различни начини както от коментаторите, така и от различните преводи на Библията. Нейното значение е определяно като умилостивение¹⁵⁷, изкупление¹⁵⁸ и изкупителна жертва¹⁵⁹ (в най-общ смисъл), лекът срещу оскверняването с нашите грехове.¹⁶⁰ Преводите са близки по значение, но не напълно. Изкупвам означава премахване на вината причинена от престъплението. Нейният фокус е човекът и отмахването на вината от него. Изкупвам, компенсирам, е по-общо понятие, което принципно поправя поведението или удовлетворява за греха. Умилостивявам значи отклоняване на Божия гняв от човека и възстановяване на отношенията между Бога и човека. В І Йоан 4:10 виждаме, че Бог изпраща Своя Син, за да умилостиви Собствения Си гняв спрямо греха.

Най-добрият превод на hilasmos е умилостивявам. Идеята е, че Божият гняв тежи върху грешните и трябва да бъде отместен, отклонен. Бог дава Своя Син (І Йоан 4:10), за да стане жертвата, която отклонява Неговия гняв. Бог изпраща Исус и Неговата жертва изкупва греха и удовлетворява Бога. Умилостивението на Исус е основата за Неговото ходатайство. Неговото дело изцелява отношенията между Бога и човека.¹⁶¹

В І Йоан 4:8-10 четем:

Отец е източникът на умилостивението. Той изпраща Своя Син, за да умилостиви Неговия гняв против нас. Не Исус е този, който пледира за нас пред Отец, по-точно Отец изпраща Сина Си и Синът идва доброволно, за да отклони гнева на Отец. Отец и Синът имат обща цел. Бог, Троицата, е Този, Който премахва греха. Това е великата, обективна и историческа проява на факта, че Бог е любов.

И в І Йоан 2:2, и в І Йоан 4:8 четем, че Исус е умилостивението за греховете не само на Йоан (и на Своите апостоли очевидци) и на неговите първи читатели, но и на останалата част от света, за всички времена, за всички, които повярват, че Исус е дошъл в плът. Ап. Йоан подчертава, че смъртта на Исус е достатъчна за всички, които отидат при Исус с вяра. Той може да спаси всички, но не казва, че всички като цяло ще се спасят.

3.3. Кръстът като победа и осъждение на света и на Сатана

Светът е изправен на съд. Понеже е място на нечестие и той, и князът на този свят Сатана ще попаднат под осъждение. Исус дойде да победи Сатана, да унищожи неговите дела. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола (І Йоан 3:8б). Грехът е плод на делата на дявола. При разрешаване на проблема с греха Исус унищожава неговия източник. Той се яви, за да съсипе на кръста делата на дявола (Йоан 12:31; Евр. 2:14). Кръстът е мястото на великата победа и съд над Сатана. Макар че Сатана се опитва да победи Исус на кръста (виж Юда и Йоан 13), точно там той е повален.

Сега е съд на този свят. Сега князът на този свят ще бъде изхвърлен вън (Йоан 12:31).

Сега говори за това, че то ще се случи скоро, след шест дни на кръста. Основната победа е извоювана на кръста. Последният съд в края на времената става благодарение на победата на Исус.

Съдът на този свят: Смъртта на Исус е съдът на този свят. С идването на Исус до времето на Неговата смърт Той като светлина изобличава тъмнината. Въпреки че Неговите идват при светлината, цялата тъмнина Го отхвърля. Кулминационното окончателно отхвърляне е когато светът разпъва Исус. С отхвърлянето и разпъването на Исус светът сам се осъжда. Смъртта на Исус е най-великото откровение на Бога, както и най-голямата проява на тъмнината. В Неговата смърт светът Го осъжда като недостоен и Го разпъва. С това си действие той осъждат себе си – осигурява окончателната и крайна основа за собствената си присъда. Нечестивите сърца на хората са изцяло изобличени. Като отхвърлят Сина, те отхвърлят и Отец (виж притчата за нечестивите наемници на лозето). Отхвърлянето от света на Исус не оставя друго основание за надежда. Тъй като разпъва Исус, светът е осъден. В същото време смъртта на Исус става основание мнозина да живеят. Той е жертвеният Божий Агнец; Този, Който умира, за да живеят мнозина. Целият свят е осъден, но от това произтича самото събитие – спасението.

Поражението на Сатана: Съдът на света е свързан с поражението на Сатана, княза и управителя на този свят (Йоан 12:31; 14:30; 16:11; ІІ Кор. 4:4; Еф. 2:2; 6:12). Кръстът е част от конфликта между Бог и Сатана. Въпреки че изглежда като победа за Сатана, кръстът в действителност е неговият разгром. Поражението му започва с идването на Христос, а кръстът е решителният момент. В и чрез живота, смъртта и възкресението на Исус се унищожава силата на дявола. Той вече няма пълна власт над хората. Кръвта на Исус освобождава учениците от силата и обвинението на греха (Откр. 1:5). Сатана е изхвърлен от небето и неговата власт е разрушена.

Сега дойде спасението, силата и царството на нашия Бог и властта на Неговия Христос; защото бе свален клеветникът на нашите братя, който ги клевети денем и нощем пред нашия Бог. (11) И те го победиха чрез кръвта на Агнеца и чрез словото на своето свидетелство; защото не обичаха живота си дотолкова, че да бягат от смърт (Откр. 12:10-11).

3.4. Кръстът като победа на Исус

В смъртта на Исус се разкрива Неговата слава и тя става основата, чрез която всички хора да бъдат доведени при Него (Ис. 52:13; Евр. 1:3). С издигането Си Той привлича всички при Себе Си, както юдеи, така и гърци. Понеже е Божият Агнец, Исус поема греховете на света.

4. Възкресението

В пролога Исус е наречен животът. В Него беше животът и животът беше светлина на човеците. (5) И светлината свети в тъмнината; а тъмнината не я обхвана (Йоан 1:4-5). В смъртта на Исус изглежда сякаш тъмнината побеждава, но при възкресението Исус сразява тъмнината.

В Него е животът. Той не е просто възкресен, а е източникът на възкресенския живот. При последното от Своите големи знамения Исус казва: Аз съм възкресението и животът. Който вярва в Мене, макар и да умре, ще живее. Никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре вовеки. Вярваш ли в това? (Йоан 11:25-26).

Йоан развива богословието на възкресението под следните три части: (1) Първият ден от седмицата, (2) Пресътворяването на човека и (3) Исус като есхатологичният добър Пастир, Който се грижи за Своите овце.

4.1. Първият ден от седмицата

В три случая ап. Йоан записва явявания на Исус в първия ден от седмицата (Йоан 20:1, 19, 26). Второто събитие се случва осем дни след първото, когато Той се явява на Тома. Изразът осем дни е част от юдейското мислене, така че появяването трябва да е било също в първия ден от седмицата. Първият ден е денят на възкресението, началото на новото творение, днес отбелязвано като Господния ден.

На този ден Исус също така създава нова общност, изпълнена с Духа. Тези идеи се съчетават: възкресението, първият ден от седмицата, нова общност и новото творение.

4.2. Пресътворението на човека

Вечерта в първия ден от седмицата (20:19) Исус официално предлага на Своята новосъздадена общност Своя мир.

И Исус пак им каза: Мир вам! Както Отец изпрати Мене, така и Аз изпращам вас. (22) И като изрече това, духна върху тях и им каза: Приемете Святия Дух. (23) На които простите греховете, простени са им; на които задържите, задържани са (Йоан 20:21-23).

Словоредът на този стих отразява първоначалното сътворение на човека. Думите на Исус сътворяват повторно ново творение/ общност. Има две възможни старозаветни основи за този стих – Битие 2:7 и Йезекиил 37:9.

Гръцкият език в евангелието на Йоан е идентичен с Битие 2:7 в гръцката версия на Септуагинта. Йоан прави паралел. По същия начин както вдъхва във физическото тяло на Адам при първото сътворение и Адам става жива душа, така Исус вдъхва във физическите тела на учениците, давайки им Духа, сътворявайки повторно хората.¹⁶³

В Йезекиил 37:9 юдейският народ очаква Бог да възкреси Израил от мъртвите. Господ казва на Йезекиил да духне върху мъртвите в Израил и те да живеят, като Бог излива Своя Дух върху тях при настъпването на Новия Завет.

Тогава ми каза: Пророкувай за духа; пророкувай, сине човешки, и кажи на духа: Така казва Господ Йеова: Ела, Дух, от четирите ветрища и духни върху тези убити, за да оживеят (Йезек. 37:9).

В обобщение в първия ден от седмицата Исус възкръсва и така въвежда новото творение. В Духа Той, Месията, духва върху учениците, пресътворява стария ред и изпълнява Божието обещание към Израил, че в последните дни есхатологичният Израил ще се новороди. Исус е първородният, Пасхалното агне възкресено от мъртвите за нов живот, първородният от новото творение (Кол. 1:18; І Кор. 15:20, 23).¹⁶⁴ Учениците са деца на Бога (1:12), Негови братя (20:17). Като Божии деца те ще продължат Неговата мисия.

4.3. Есхатологичният добър Пастир (възкръсналият Исус)

Йоан завършва своето евангелие с епилог. Исус продължава да се грижи за Своите овце. Среща се с тях, храни ги. Наставлява ги как да Му се покоряват. В заключителния епилог в глава 21 виждаме Исус, възкръсналият добър Пастир, да продължава да се грижи за Своите овце, така както продължава да се грижи за нас ден след ден.

Исус е добрият Пастир, което се вижда ясно в отношенията Му с Неговите ученици Тома и Петър. Чрез Своята благодат Исус се среща с Тома и му позволява да сложи пръст в ребрата Му, като благосклонно премахва съмненията на Тома. Исус също така официално и публично възстановява Петър след неговия провал. Петър се отрича от Исус три пъти и затова Исус го кара да изповяда любовта си към Исус три пъти. Понеже Исус не се среща с Петър за първи път, това трябва да се възприема за официално действие, за публично възстановяване като водач на учениците в тяхната мисия.

В последната част на евангелието Исус наставлява Йоан и Петър. Той ясно показва, че добрият Пастир има различни планове за всеки един от Своите ученици. Петър ще бъде призован да отиде на кръста, а Йоан – не. Като ученици на възкръсналия Господ всеки получава своя задача. Бог няма еднакви планове за всички нас. Понеже всеки има свое собствено призвание, не трябва да се критикуваме един друг. В крайна сметка всички Христови ученици са отговорни единствено пред възкръсналия Господ.

Въпроси към урок 7:

1. 
   Защо този опит за залавянето на Исус се различава от останалите записани в Йоан 7:30, 44-49; 8:20, 59 и 10:39?
   
2. 
   Обяснете как Исус се държи като добрият Пастир в тази история.
   
3. 
   Дайте една причина, поради която процесът е незаконен.
   
4. 
   Какво внушава Йоан като започва с Петър, минава към процеса на Исус и после отново се връща на Петър?
   
5. 
   Пилат знае, че Исус е невинен, но все пак Го разпъва. Защо?
   
6. 
   Йоан споменава, но не се спира подробно на страданията на Исус. Защо?
   
7. 
   Обяснете темата за космогонния съд.
   
8. 
   Каква е основната картина, използвана от ап. Йоан, за да обясни изкуплението? Посочете три източника на тази картина от Стария завет.
   
9. 
   Обяснете какво е умилостивение.
   
10. 
    Посочете два начина, по които Йоан развива идеята за новото творение.