Книгите на ап. Йоан: Книгите и богословско изучаване на написаното от ап. Йоан

В глава 13 ап. Йоан описва служението на Исус насаме със Своите ученици. Този разказ се намира в глави от 13 до 16.

1. Исус подготвя учениците

Исус започва да подготвя Своите ученици за последните Си наставления. В голямо смирение Той ги очиства, умива нозете им и после отстранява от тях Юда. Чак след това им излага заключителното Си поучение.

1.1. Обстановката

А преди празника Пасха Исус, като знаеше, че е настанал часът Му да премине от този свят към Отца, като беше възлюбил Своите, които бяха на света, докрай ги възлюби. (2) И когато беше готова вечерята, като дяволът вече беше внушил в сърцето на Юда Симонов Искариотски да Го предаде, (3) Исус, като знаеше, че Отец е предал всичко в ръцете Му и че от Бога е излязъл и при Бога отива, (4) стана от вечерята, свали горните Си дрехи, взе престилка и я препаса. (5) После наля вода в умивалника и започна да мие краката на учениците и да ги изтрива с престилката, с която беше препасан (Йоан 13:1-5).

На гръцки Йоан 13:1-5 е само два стиха. Те обрисуват обстановката за това, което следва. Чрез обстановката се поставя ударение на: 1) времето на вечерята, 2) думите на Исус, за да подготви новата общност за оставането им в света и 3) любовта на Христос към тях. В тази част Йоан противопоставя любовта на Исус към Своите с омразата на Сатана към Неговите последователи. Например, при предателството на Христос Сатана използва Юда, а после го унищожава.¹¹⁰

Ап. Йоан свързва двата главни индикатора или белега на времето: Пасхата и часът. Като умира в часа на Пасхата, Исус изпълнява старозаветното знамение и установява Новия на мястото на Стария Завет. В Новия Завет Христос умира за всички Свои овце по целия свят във всички векове.

В Йоан глави 1 до 12 Исус говори на юдеите, но в тази част Той се обръща към Своите. Неговите са тези, които Отец Му дава от света. Исус ги нарича дечица (13:33), приятели (15:15), човеците, които Ми даде от света (17:6), братята Ми (20:17). Всяко описание илюстрира Неговото специална любов и грижа за тях.

Учениците трябва да отидат в света. С напредване на евангелието по-ограничената област на Израил е изместена от по-обширната категория на света. Йоан споменава света четиридесет пъти в глави от 13-17. Христос свидетелства на Израил, а Неговите ученици са призовани да свидетелстват на целия свят.

Любовта на Исус: Йоан ни казва, че Исус докрай ги възлюби (13:1). Изразът може да означава, че Той ги обича до дъното на сърцето Си или че ги обича до смъртта Си. Докато е жив, Той никога не престава да ги обича, дори дава живота Си за тях. И в единия, и в другия смисъл голямата причина за Неговата мисия е любовта Му към Своите (Йоан 3:16). Тази любов се проявява в умиването на краката на учениците, в изпълнените с обич наставления и в молитвата Му за тях. Тя достига най-висшето си проявление, когато Той дава живота Си за тях. Освен това Исус показва любовта Си към света като умива краката и на Юда, макар да знае, че той ще го предаде. Така ставаме свидетели на любовта на Исус към Неговите врагове.

Дяволът спечелва Юда за своята стратегия да премахне Исус: внушава в сърцето на Юда да предаде Исус.¹¹¹ Ридърбос пише: „Това е демоничната отправна точка в процеса, който просмуква цялата история от началото до края като верига на предателството,” която върви „от Юда до Синедриона, от Синедриона до Пилат, от Пилат до екзекуторите.”¹¹² Исус познава действията на Сатана. Всички събития са внимателно планирани (Деян. 2:23), в това число предателството Му и последните Му наставления.

Исус съблича дрехата Си и се облича като слуга (Лука 12:37; 17:8). По примера на слугите измива краката на Своите ученици.¹¹³ Умиването на краката представлява както символ на вътрешно очистване, така и урок по смирение. Примерът на Христос илюстрира смирение и любов. В това символично действие Той очиства и освещава, отделя за специална употреба.

Исус умива краката на учениците (13:6-8), очиства ги преди да ги наставлява. Като използва понятието умиване Йоан развива две свързани идеи: умиването е символ на предаването на Исус на кръста (по-горе) и също така отразява, че чрез жертвата на Исус на кръста, учениците стават напълно чисти.

Действията на Исус очистват учениците.

Исус отбелязва нечистотата на Юда. Чрез акта на външното умиване Юда не е очистен, защото външното умиване сочи към истинската чистота, която се намира в пребъдването в Христос и в пазенето на Неговото слово (Йоан 15:3).

Умиването е и акт на голямо смирение (13:13-18). Юдеите чувстват, че този вид умиване е под достойнството дори на слугите-юдеи, затова само слуги-езичници мият краката. По този начин Исус заема позицията на слуга-неюдеин. Юдеите говорят за смирение, което си има определени граници, Исус обаче не му поставя никакви граници.¹¹⁵ Йоан Кръстител заявява, че е недостоен да умие краката на Исус, а Исус, Божият Син, умива краката на учениците. Учителят слугува на Своите ученици. Актът е въздействащо символичен (Фил. 2:6-7). Исус обяснява, че ако Той, техният Господ и учител, мие техните крака, колко повече те трябва да искат (и да го правят) да си мият краката един на друг. В Своите действия Христос показва смирение, саможертва и любов. Християнската вяра трябва да се демонстрира с действия (Йоан 8:31; Мат. 7:24-27; паралелни стихове Яков 1:22-25). Веднъж очистени учениците имат единение и общение с Христос и са отделени за Него, за да могат да продължат Своята мисия в света.

Не говоря за всички вас; Аз зная кои съм избрал; но това стана, за да се изпълни писаното: „Който яде хляба Ми, той вдигна своята пета против Мен.” (19) Отсега ви казвам това нещо, преди да е станало, та когато стане, да повярвате, че Аз съм Този, за Когото ви говорих. (20) Истина, истина ви казвам: Който приеме онзи, когото Аз пращам, Мене приема; и който приема Мене, приема Този, Който Ме е пратил (Йоан 13:18-20).

Йоан след това се насочва към Юда (13:19-30). Исус цитира Псалм 49:1, който разказва за предателството на приятел на Давид, и го прилага към Юдовото предателство на по-великия Давидов син. Да ядеш хляб с някого е символ на близост и доверие. Не е ясно какво означава да вдигнеш пета против някого. Предположенията са: да бутна някого силно, да се възползвам жестоко от него или да го стъпча. Морис предполага, че може да е нещо подобно на отърсване на праха от краката (Деян. 13:51).¹¹⁶

Исус казва на другите ученици за предателството. Макар да е Логос, Божият Син, Той същевременно е напълно човек, затова е силно разстроен от предателството и страданието. Йоан споменава три случая, в които Исус е дълбоко развълнуван. В 11:33 виждаме как Той преживява смъртта на Лазар. Виждаме Го обременен, докато размишлява за кръста в Йоан 12:27 и в пасажа по-горе, Той е разтревожен от предателството на Юда. „Емоционалното състояние на Исус може най-добре да се предаде като разкъсван, развълнуван като вълните на бурно море, разтревожен. Цялото Му вътрешно естество се гърчи при мисълта, че един от най-близките Му последователи ще го предаде на Неговите врагове.”¹¹⁷ Исус разбира далеч по-добре от учениците тревогите на този живот. Той говори с власт и опит, когато ги насърчава да не се безпокоят (14:1, 27). Учениците са стъписани от разкриването на предателство сред тях и се питат кой ли може да е. Карсън отбелязва, че на този етап Юда е имал възможност да избира: да пристъпи към коварния си план или да се покае (Carson, 472-473) (Пс. 139:23, 24). Исус подава на Юда залък хляб. Този акт определя Юда, но представлява и последната добрина на Исус спрямо него. Исус не подава на Юда залъка, за да го осъди. С предлагането на хляб всъщност му предлага истинско общение. Юда е този, който предава доверието при това общо хранене, а не Исус. Вместо да се разкае Юда бързо взема окончателно решение да предаде Христос и напуска стаята.

Сатана влиза в Юда. Старият завет разкрива, че Сатана известно време въздейства върху сърцето на Давид, подбуждайки го към грях (І Лет. 21:1; ср. ІІ Царе 24:1). В Синоптичните евангелия глаголът влизам говори за демоничното обладаване на човек (Марк 5:12; Лука 8:30; 11:26). В този случай самият Сатана, а не някой от неговите демони, влиза в Юда (Лука 22:3). Юда избира да съгреши, да предаде Христос и Сатана влиза в него. След като Юда е взел веднъж своето решение, Исус му казва да действа бързо и да завърши започнатото. В този момент за Юда няма повече надежда, времето за разкайване е пропуснато. В тези събития ние виждаме, че Исус контролира нещата, а не е жертва (18:4-11). Нощта прави един контраст между Юда и Исус и разделението между светлината на Исус и тъмнината на Сатана. Юда действа както в духовна, така и във физическа тъмнина. Като използва Юда тъмнината се противопоставя и се опитва да победи Исус. Юда потвърждава своята позиция като дете на тъмнината: той е в тъмнината, посредничи на тъмнината и евентуално ще отиде във външната тъмнина (Мат. 8:12; 22:13; 25:30).

След като Юда е отпратен и учениците са очистени, Исус ги наставлява за тяхната роля, техните взаимоотношения с Отец, обещава им Духа и говори за нуждата им да пребъдват в Него.

2. Отиването на Исус при Неговия Отец

Исус подготвя Своите ученици за заминаването Си, за да бъде с Отец (13:32 и сл.).

2.1. Новата заповед

В самото начало Исус дава на учениците нова заповед: те трябва да се обичат един друг, както Той ги е възлюбил. Изпълнението на тази заповед е главен белег на истинското ученичество и съществен елемент на тяхното свидетелство пред света.

Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих, така и вие да се обичате един друг. По това ще познаят всички, че сте Мои ученици, ако имате любов помежду си (Йоан 13:34.35).

В Стария завет на юдеите се заповядва да обичат Бога (Вт. 6:5) и своя ближен (Лев. 19:18). В новата общност на Исус хората трябва да се обичат един друг, но далеч по-дълбоко – така, както Исус ги обича. Исус не би могъл да постави по-висок стандарт пред Своя народ. Няма по-голяма любов от тази да дадеш живота си за другия и Исус е пълното и окончателно откровение за Божията любов към хората.

2.2. Исус отива отново при Отец (Йоан 14:1-3)

Исус си тръгва от този свят, за да се върне при Своя Отец. По времето на изхода Бог върви пред Израил в земята, за да я подготви за тях. Във Второзаконие е записано, че Моисей изнася голяма прощална реч. По същия начин Исус казва прощални думи: утешава Своите ученици и им обяснява, че тръгва, за да бъде със Своя Отец и да подготви място за тях, за да могат и те да живеят в дома на Отец завинаги (8:35).¹¹⁸ Това трябва да е основа за мира у учениците. Да обитават в дома на Отец говори както за място, така и за самото присъствие на Отец (14:23). Исус говори за новото небе и новата земя (Мат. 19:29; Откр. 20, 21). Той ще продължи да служи и да напътства учениците, докато заедно със Своя Отец приготвя място за тях.

Тома възразява, че след като не знаят къде отива Исус, Неговите ученици няма да знаят и как да стигнат там. В отговор Той посочва към Себе Си (14:4-7), казвайки Аз съм пътят.¹¹⁹ Това е шестото твърдение Аз съм.¹²⁰ Единствено чрез вяра в Исус, в Неговата личност, служение и учение, можем да се приближим до Отец. Както говори стълбата на Яков (1:51), Исус се възкачва и ще се върне при Бога. Исус е пътят, но също така е и истината, и животът. Трите понятия са различни, но взаимно се допълват: Исус е пътят, в Него откриваме истината и живота. В Исус, изпратения от Отец, се проявяват и трите (1:4, 14, 17). Само в Исус хората могат да открият истината и вечния живот, което е голямата надежда на юдеите.

Никой не отива при Отец освен чрез Исус. Чрез никой друг няма спасение и достъп до Отец (1:51; 4:12).¹²¹

2.3. В Исус ние познаваме Отец

Исус не е само пътят до Отец, но и да познаваш Исус значи да познаваш Отец. Познавам е понятие от езика на завета (Пс. 46:10; 100:3). В Исус се познава истината (3:11; 4:22; 7:28; 8:14; 17:3). Той е посланик на Бога и Негов представител в завета, следователно тези, които истински Го познават, се намират в заветно взаимоотношение с Исус и Отец. Представителят на завета Исус е толкова недвусмислено откровение на Бога, че да познаваш Исус е да познаваш Отец (1:14, 18). Службата на Исус като посланик на завета е възможна, само защото Той е единородният Божи Син. Ойкономната Троица се основава на онтологичната Троица.

Филип моли Исус Покажи ни Отца и това ни е достатъчно (Йоан 14:8). Исус отвръща с обяснение на връзката между Него и Отец.

Не вярваш ли, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не ги говоря от Себе Си; но Отец, Който пребъдва в Мене, върши Своите дела. (11) Вярвайте Ми, че Аз съм в Отца и че Отец е в Мен; или пък Ми вярвайте поради самите дела (Йоан 14:10-11).

Исус е откровението на Бога (1:14). Да видиш Исус означава да видиш Отец. Думите и делата на Исус напълно разкриват Отец. Освен това Той е в Отец и Отец също е в Него. В Исус онтологичното единение (това, че Той е в Отец) се вижда чрез Неговото функционално единство, в Неговите дела и мисия. Твърденията Му за единение с Отец са основната причина юдеите да Го отхвърлят и основа за Неговото разпъване от ръцете на невярващите юдеи (10:38).

2.4. Христовото завръщане при Отец означава, че Неговите ученици ще вършат по-големи дела (Йоан 14:12-15)

Исус обещава, че Неговите ученици ще продължат да вършат Неговите дела, след като Той си тръгне. След смъртта на Исус в и чрез тях служението Му ще се разшири. Чрез учениците свидетелството за благовестието ще достигне до целия свят (Йоан 4:31-38; 15:8; 16): това са по-големите дела, за които говори Исус. Смъртта и възнесението Му са извор на мисията на църквата. Както житното зърно умира, за да произведе много плод, така и чрез Христовата смърт мнозина ще живеят. По-големите дела са възможни заради делата на Исус.

По-големите дела са свързани и с молитвата. Предполага се, че учениците ще се молят в името на Исус за нещата на Исус (І Йоан 5:14-15). Това нещо или всичко трябва да се разбира в контекста на мисията на Исус в света и за света. Исус им напомня да се покоряват на Неговите заповеди. Молитвата в Неговото име и покорството на Неговите заповеди (14:15) определят същността на следването.

Исус предлага две основи за тези по-големи дела. Първата е, че самият възкръснал и възвеличен Исус ще отговаря на техните молитви от небето. Те трябва да искат в Неговото име и Той ще им отговаря. Втората е, че Той ще поиска от Отец и Отец ще изпрати Духа, за да им помага.

Исус наставлява Своите ученици да показват любовта си като се покоряват на Неговите заповеди. В книгите на ап. Йоан покорявам се на заповедите се употребява взаимозаменяемо с пазя заповедите, учението (8:51; 14:23, 24; 15:20; ср. 17:6; І Йоан 2:5).¹²² Това е обширна заповед, която включва да вярваш в Исус, да следваш Исус и да се покоряваш на Исус.

2.5. Обещанието за Духа (Йоан 14:16-24)

След като си тръгва, Исус моли Отец да изпрати Духа, за да подкрепя Неговите ученици и да обитава в тях завинаги. (Делото на Духа е представено в урок 2.) Святият Дух е плод на делото на Исус в света и е изпратен да утешава учениците при отсъствието на Исус и да ги подготвя за делото им в света. Взаимоотношението между Сина и Духа е толкова близко, че Исус заявява, че ще продължи да бъде с учениците чрез Духа (14:16-18).

По време на публичното служение описано в глави 1 до 12 на Йоан, фокусът на делото на Духа е влизането в царството (3:3, 5 и сл.) и Духът е предлаган като извор на живот (6:63; 7:38). В тази част Исус се обръща към Своите ученици и тук главната цел в действието на Духа е да им помага в тяхното свидетелство и мисия. Духът ще подкрепя учениците в непрестанното им дело и свидетелство за Исус пред света (14:16, 17, 26; 15:26; 16:7-11, 12-15).

Исус нарича Духа друг Утешител. Това име поставя ударението на утехата и насърчението от Духа на учениците. Духът замества присъствието на Исус като помага, насочва и закриля. По този начин присъствието на Исус продължава да е сред тях. Той не ги оставя сираци. Нарича Духа Paraclete. Понятието обхваща идеята за помощник и съветник и значението му има дори правни нюанси. Той е наречен и Духът на истината. Току-що Исус е обявил, че е пътят, истината и животът, единственият път до Отец. При Неговото отсъствие Духът ще има подобна роля. Ще им напомня това, което Исус ги е учил, ще ги води във всяка истина, ще им открива делото на Христос и ще изобличава света за грях, за правда и за съд. Духът ще обитава в учениците, а не в света. Светът няма да Го приеме, няма да Го вижда, нито ще Го познава. Духът разкрива Христовите неща на учениците, не на света.

Няма да ви оставя сираци. Когато се сбогува с Израил, Моисей им обещава, че Господ няма да изостави Израил (Вт. 31:6; ср. Исус Навин 1:5; Евр. 13:5). По същия начин Исус обещава, че Той ще продължи да бъде с тях. Понеже вдовиците и сираците са бедните и нуждаещите се в Израил, употребата на думата сираци говори, че учениците без Христос са бедни и нуждаещи се. Духът ще дойде, за да ги утешава и да им дава сили.

Духът също ще носи мир (20:19, 21, 26). Юдеите са надяват, че Бог ще дойде при тях и ще им донесе мир. Обещаният юдейски Месия Исус в изпълнение на пророчество заявява, че Той е донесъл този дълго жадуван мир.

Мирът, който носи Исус, не прилича на мира на света. Мирът на света може да се установи чрез сила или да е само пожелателен. Мирът на Исус е самият Божий мир. Той дарява мир с Бога чрез реалността на кръста и възкресението. Мястото на Исус е спечелено за църквата и е дадено със сила на учениците в Духа и чрез Духа.

Исус завършва Своето изложение като уверява повторно, че след като си тръгне, учениците не трябва нито да се страхуват, нито да се отчайват. Предупреждава ги за смъртта Си, за да не ги завари тя неподготвени. Освен това ги предупреждава за идването на Сатана. Макар че ще нападне Исус, Сатана няма власт над Него (14:25-31).

3. Заповедта на Исус – пребъдвайте в Мен (Йоан 15)

Важността на единението с Исус е предадена чрез картината на лозата и пръчките (15:1-8). Вярващите трябва да пребъдват в Исус, за да живеят и да дават плод. В тяхното пребъдване техните молитви ще получат отговор и те ще преживеят радостта на самия Исус. Те не са просто слуги, а ще преживеят радостта като приятели на Исус.

Това е седмото твърдение Аз съм. В Стария завет Израил е оприличен на Божието лозе, обработвано от Него, за да Му дава плод.¹²⁴ Израил се проваля и става диво, безплодно лозе (Йер. 2:21). Последствието е, че Бог предупреждава, че ще го замени с народ, който дава плод. Исус изпълнява ролята на Израил. Той, а не Израил, е истинската лоза, която дава много плод за Бога.¹²⁵ При Стария Завет благословенията се намират в Израил, а днес само тези в Исус дават плодове угодни на Бога. В Псалм 80:7, 8, 14-17 псалмопевецът свързва образа на лозето с Човешкият Син.¹²⁶

Отец е земеделецът – този, който обработва почвата и има последната дума (15:8-10). В Исая земеделецът работи, копае, прочиства, засажда и се грижи за лозето, но е възнаграден само с кисело грозде (Ис. 5:1-7; ср. Пс. 80:8-90).¹²⁷ Исус измества Израил. Той е истинската лоза и в Исус делата на Отец дават плод. Като продължение всички, които пребъдват в Исус, истинската лоза, също ще бъдат под грижите на Отец и ще дават плод за Отец.

Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва и всяка, която дава плод, подрязва я, за да дава повече плод. (3) Вие сте вече чисти чрез учението, което ви говорих (Йоан 15:2-3).

След заминаването на Христос Духът поддържа единството между Него и Неговия народ (14:16-18). В Духа вярващите са в Исус и Той е в тях (14:20). В единението с Христос обитаването на Духа не е просто мистериозно вътрешно действие. В действителност Йоан свързва единението с покорството на Божието слово, отговорените молитви и изискването учениците да се обичат един друг.

Жизненоважното единство трябва да се поддържа и подхранва – в противен случай ще умре. През пролетта земеделецът премахва безжизнените пръчки, едни подрязва, а други отрязва (ср. Евр. 6:7-8). Неговата резитба оформя растението, премахва мъртвите клони и се уверява, че полезните главни клони и плододаващи части ще получат повече хранителни вещества. Сред последователите на Исус Юда е пример за мъртъв клон, докато Петър е клонът, който се нуждае от подкастряне, за да дава плод. ¹²⁸

Даване на плод: Даването на плод е споменато осем пъти в Йоан 15:1-16 (другите два пъти е в 4:36; 12:24). Бог иска хората да дават плод за Божия слава (15:8). Сам Бог е плодороден (Бит. 1:11-12, 22, 28) и иска Израил също да дава плодове. Бог обещава на Израил, че в идващите дни Яков ще се вкорени и Израил ще напъпи и цъфне и ще напълнят лицето на света с плод (Ис. 27:6). Това се изпълнява в Христос, който е изпълнението на надеждата на Израил. В Него новата общност, църквата, ще дава плод за Бога. Единственият начин човек да дава плод е като пребъдва в Исус.

Учениците са чисти, защото Словото на Исус пребъдва в тях. Исус свързва чистотата със Словото. Словото ги свързва с Него. Словото първоначално ги очиства (5:24; 6:63; 8:31, 51; 14:23; 17:17) и пазейки Словото на Исус те продължават да пребъдват в Него. „Тогава очистващата сила на словото, което Исус говори на учениците, е еквивалент на жизнените сокове на лозата, които пулсират към пръчките.”¹²⁹

Исус описва процеса на отрязване. Веднъж след като пръчката изсъхне, умира. Мъртвите пръчки ще бъдат отрязани, събрани, хвърлени в огъня и изгорени (Йезек. 15:1-15; 19:2). В І Йоан 2:19 апостол Йоан говори за онези, които от нас излязоха, но не бяха от нас. Те показват, че не са от Христос, защото изоставят общението. Юда започва с учениците, но не продължава с тях. Той е прототип на човек, който е бил с Христос, но си тръгва от Него.

Кои са заповедите, на които да се покоряваме? Исус обяснява, че Неговата заповед е да се обичате един друг, както Аз ви възлюбих. Той дава съвършен пример за такава любов като ги избира (15:16) и дава живота Си за тях (15:13). Учениците трябва да проявяват своята любов както един към друг, така и към Бога. Служението на Исус се основава на любовта. Отец Го изпраща от любов (3:16) и Исус показва Своята любов по най-великия възможен начин – като дава живота Си за Своите приятели.¹³¹ „Вечната божествена любов достига своята завършена и ненадмината проява в смъртта на Христос, която е и същевременно смърт на човек в името на неговите приятели” (Barret, 476). Приятели на Исус са онези, които вършат Неговата воля. Приятели ги прави не покорството, то е характеристика на Неговите приятели. Те са Негови приятели, защото Той първо ги е избрал (Йоан 6:10; 15:16).

4. Омразата на света (Йоан 15:18 – 16:4)

Исус предупреждава учениците за омразата на света. Юдеите неколкократно се опитват да убият Исус и след като Той си тръгне, омразата на света ще се насочи към църквата, защото тя като Него ще продължи да свидетелства за истината (15:27). Както светът преследва Исус, така ще преследва и църквата (15:20).

Исус не е от този свят. Учениците са родени отгоре, затова и те вече не са от света. Те са избрани от света (6:70-71).

Моето име: Коренът на всяка враждебност към църквата е вражда против Исус. Светът мрази Исус и затова ще мрази и Неговите ученици.

Исус излага наяве същността на греха (3:17-21; 15:22-25),¹³² която в крайна сметка се разкрива чрез отхвърлянето Му. Ако те мразят Исус, мразят и Отец, защото Исус е Син на Отец.

Тяхното отхвърляне на Спасителя изпълнява закона. В Псалм 69:4 четем, че юдеите мразят Давид без причина и в евангелието четем, че намразиха и неговия по-велик Син. Понеже Исус дойде предлагайки благодат и живот, отхвърлянето Му е без основание. Въпреки че Той дойде да предложи благодат и спасение, а не осъждение, те все пак Го отхвърлиха.

Това ви казах, за да не се съблазните. (2) Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. (3) И това ще направят, защото не са познали нито Отца, нито Мене. (4) Но Аз ви казах тези неща, та когато дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал. Отначало не ви ги казах, защото бях с вас (Йоан 16:1-4).

Исус иска да защити Своите ученици от отпадане. „Най-голямата опасност при сблъсъка на учениците с противопоставянето на света не е смъртта, а вероотстъпничеството.”¹³³

Има много примери за гонение в Библията. В Йоан 9 виждаме как юдеите преследват слепородения заради свидетелството му за Исус. Преди обръщението си Савел мисли, че принася служба на Бога, докато преследва църквата. Веднъж познал Исус самият Павел страда от гонения от ръцете на юдеите заради своето свидетелство (Деян. 8:1-3; 26:9-12; Гал. 1:13-14; ІІ Кор. 11:24). В книгата Деяния на апостолите виждаме, че предсказанията на Исус се изпълняват в живота на църквата.

5. Помощта на Духа (15:26-27)

Понеже светът ще продължи да мрази учениците, Исус изпраща Духа да им помага в тяхното свидетелство. Йоан развива темата за свидетелството на учениците пред света в Йоан 16:1-4, а темата за свидетелството на Духа в Йоан 16:5-11.

В този контекст думата свидетелствам има известен правен смисъл. Исус дава свидетелство против света и след това си тръгва. Духът продължава да свидетелства против света. Бог обещава, че в края на времената Неговият народ ще бъде свидетел пред народите (Ис. 43:10-12; 44:8) и учениците ще свидетелстват пред света в Духа и чрез Духа (І Йоан 1:2; 4:14). Духът ще свидетелства и ще им дава сили (Мат. 10:20; Марк 13:11; Лука 12:12; Деян. 1:8; ср. Лука 24:48-49; Деян. 5:32; ср. 6:10).

Йоан 14 и 15 глави имат важни приложения за Троицата. В Йоан 14:16-17 Исус изпраща Духа; в Йоан 14:26 Духът изхожда от Отец. Исус учи, че Духът изхожда както от Отец, така и от Сина, защото виждаме, че естеството на Исус е единосъщно с това на Отец. Исус нарича Духа Той, в мъжки род, единствено число, а не неодушевеното то, защото Духът е личност.

Ап. Йоан продължава да развива свидетелството на Духа в 16:5-11. Първо той представя, че Духът ще свидетелства против света.

Исус разобличава греха на света. Учениците продължават това дело и Духът ще продължи да прави същото. Тази част е паралел със заявлението на Исус в Йоан 12:30-31.

В делото на Исус и на Духа се съдържа официален правен аспект – Исус праведният е изправен пред съда и макар да е намерен за невинен, е разпънат от Своите врагове. Процесът срещу Исус на практика е процес срещу света. Отхвърлянето на Исус от света е присъдата на света (12:30-31). Светът осъжда Исус, но Отец Го възкресява от мъртвите и така Го оправдава, реабилитира. Смъртта на Исус потвърждава присъдата на света. След това Духът поема твърденията на възкръсналия Христос пред света (Деян. 2:36-37; І Кор. 14:24-25) и ги налага като праведни. Тези, които приемат истината, ще се спасят. Онези, които я отхвърлят, ще бъдат осъдени.

Тези, които откликват с вяра на свидетелството на Духа на Исус, намират вечен живот; другите, които не откликват – са вече осъдени. Защото захвърлят последното откровение и благодат на Бога към хората и затова са лишени от последната си надежда.¹³⁵

Исус обещава на учениците, че ще им изпрати Духа, за да ги води във всяка истина. По същото време преди смъртта на Исус учениците все още не могат да понесат думите Му. Затрудняват се от скръбта и не могат да възприемат страдащия, умиращия и възкръснал Месия. Когато Духът идва, Той им помага, носи им радост, мир и разбиране (14:17; 15:26; І Кор. 2:10-11). Както Израил в пустинята, така Духът ще води и народа под Новия Завет.

Исус напълно и съвършено разкрива Отец, гледайки Божията слава, затова и Духът ще разкрива Сина и ще се постави под властта и славата на Исус. Отец дава всичко на Сина, а Духът сега ще се фокусира на Исус. Всяко от трите лица на Троицата работи в хармония с другите две. Духът сочи към Сина, а Синът сочи към Отец. Духът дава не нови пророчества, а по-скоро – по-голямо прозрение за живота и делото на Исус. Той свидетелства за Исус.

Въпроси към урок 6:

1. 
   Обяснете двойното значение в очистването от Исус на краката на учениците.
   
2. 
   Каква е новата заповед на Исус?
   
3. 
   Обяснете какво има предвид Исус, когато казва Аз съм пътят, и истината, и животът.
   
4. 
   Исус не е само пътят за познаване на Отец, но и познаването на Исус е __________.
   
5. 
   Какъв е единственият начин да даваме плод за Бога? Каква картина използва Исус?
   
6. 
   Както светът се стреми да убие Исус, така ще мрази и у______________.
   
7. 
   Духът изхожда едновременно от Отец и от Сина. Вярно или невярно?
   
8. 
   Обяснете същността на Духа, който обвинява света за грях.
   
9. 
   Обяснете същността на Духа, който обвинява света за съд.
   
10. 
    Как Духът ще подпомага църквата във всичко?