Качественитеразстройства на усещанията се изразяват в появата на нетипични, извратени усещания, без действието на дразнител върху сетивата. Представляват неопределени, нерядко трудни за локализиране мъчително неприятни усещания по тялото или във вътрешните органи, които са налични въпреки липсата на обективен патологичен процес в мястото, където се появяват. Наричат се сенестопатии, когато се проявяват при психопатологични разстройства, и парестезии, когато се проявяват неврологични или съдови разстройства.
Невроразвитийните нарушения на усещанията са всъщност вродените или ранно придобити слепота/зрителни нарушения или глухота/слухови нарушения. Те обуславят специфични нарушения в развитието на когнитивната и метакогнитивната сфера на страдащите деца.
При слепите деца и трудновиждащите липсата на зрителни усещаниа и невъзможността за развитие на зрителния гнозис обуславя специфичните дефицити в психичното развитие на детето: страдат психомоторното развитие; пространствената перцепция, пространственото ориентиране и осмислянето на пространствените взаимоотношения между предметите; формирането на представите, а оттам и на понятията за големи или много малки предмети/обекти, които не могат да се изследват чрез опипване; речта им страда от т.нар. вербализъм - което означава, че децата усвояват думи, чието значение не знаят или свързват с погрешен предмет; абстрактното мислене няма здрава опора в конкретните представи и опит, затова при зрително затруднените деца словесно-логическото мислене изпреварва нагледно-образното.
При глухите и трудно чуващи деца липсата на слухови усещания става причина за езиковото и речево недоразвитие (в основата на последното стои слуховото подражание) – от пълна невъзможност да се говори и разбира човешката реч, до непълноценното й развитие. Неразвитието или непълноценното развитие на езика и речта обуславят вторичното недоразвитие на цялата познавателна сфера. При липсата на реч мисловният анализ е много ограничен, формирането на понятия е със забавена динамика и понятията са практически, а не обобщени и не съдържат най-специфичните си характеристики.
