Когнитивна психология
Изтегляне 77.89 Kb.
|
Свързани:
обучение на деца с множественни увреждания, проф. Анелия Гърбачева(2)
- Навигация на страницата:
- ПСИХОЛОГИЯ НА СЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕ
| Човешката нервна система може да бъде представена като съставена от три субсистеми:
рецепторна – възприема информацията и осигурява сетивното познание. В тази субсистема се включват психичните процеси усещане, възприятие и перцепция (представата като психичен процес и връзката й със сетивното познание); интеграционна – анализира и интерпретира информацията и взима решение за отговор. В тази субсистема се включват психичните процеси мислене, памет, въображение (и вниманието като механизъм, обезпечаващ осъзнаването на резултата от работата на рецепторната и интеграционната система); ефекторна –формира отговора и го осъществява (праксис, двигателни функции). Структура на психиката личност (темперамент, характер, аз-образ , ценности, светоглед, морал и др.) познавателни (когнитивни) функции усещания, рефлексна дейност (безусловни рефлекси и инстинктивни форми на поведение) ПСИХОЛОГИЯ НА СЕТИВНОТО ПОЗНАНИЕ Общият процес на възприемане на света чрез сетивата, традиционно назоваван сетивно познание или възприятно-представна сфера, включва два последователно протичащи процеса. Първият от тях е процесът усещане. Усещането е сензорен процес, явяващ се най-елементарният психичен процес, чрез който става откриването, регистрирането и анализът на физическите данни за стимулите, които непосредствено въздействат върху сетивата. Усещанията отразяват различните характеристики на сензорните стимули като модалност (звук, светлина), качества (височина на тона, цвят на зрителния стмул), сила/интензивност, местоположение, време на поява и продължителност и др. В резултат на усещанията стимулите – обекти биват чути, видяни, опипани. Вторият по-сложен процес, който се надстройва над усещането, се състои от два неразривно свързани, последователно протичащи подпроцеса – възприятие и перцепция. В невропсихологията и невронауките този двуетапен процес се назовава с термина гнозис. Гнозисът може да се дефинира като придобита чрез обучение способност да се разпознават (узнават) сензорно възприетите стимули. Това може да са цели обекти или техни признаци, събития, явления, или факти. Гнозисът се явява сложна познавателна обработка на постъпилата в церебралната кората сензорна информация, при която възприетите обекти, въз основа на техните съществени и неизменни белези (инварианти) се диференцират, идентифицират и категоризират. Почти половината от церебралния кортекс участва в обезпечаването на сетивното познание. Всяка сензорна система притежава рецептори, способни да трансформират физическата енергия на даден сигнал в невронна активност. Видът на тази енергия е различна в различните сетивни системи: в слуховата е акустична, в соматосензорната – механична, в зрителната – електромагнитна, а във вкусовата и обонятелната – химична. Във всички случаи обаче сигналите, предадени към мозъка имат формата на електрични импулси. Абстрактният паметов образ на всеки обект може да бъде активиран без да е налице непосредственото му възприемане. Протичащият в този случай психичен процес се нарича представа. Представата е активиране на паметовия образ на обект, без да е налице реалното му възприемане. Най-общо, приемът и обработката на сензорна информация в организма имат следната невроанатомична организация: Аферентните пътища от рецепторите на различните сензорни системи достигат до таламуса и сетивните ядра в мозъчния ствол. След превключване продължават към неокортекса и завършват в съответните първични корови полета. Тук се извършва елементарната сетивна обработка на получената сензорна информация, изразяваща се в детекция, регистриране и анализиране на физическите данни за обекта (възникват усещания, т.е., обектът бива видян, чут, опипан). Информацията от първичната сензорна обработка се предава към съседните вторични корови полета, където вече се извършва сложната перцептивна обработка на получените от съответното първично поле елементарни сетивни данни, резултат от което се явява узнаването на модално-специфичния стимул, т.е. гнозисната му идентификация. От вторичните корови полета информацията се предава към третичните полета. Последните са полимодални, т.е. получават аферентации от различни сензорни модалности, а не само от една както вторичните полета. В тях се извършва обединяването и обобщаването на всички сетивни информации, т.е. протичат сложни интегративни познавателни процеси, които опосредстват реализирането на по-абстрактни когнитивни и интелектуални функции. Следователно, гнозисните функции се реализират от асоциативните корови полета – вторични и третични. Изтегляне 77.89 Kb. Сподели с приятели:
|