Комисия за защита на конкуренцията

Приложението на нормите на чл. 15 от ЗЗК и чл. 101 от ДФЕС към поведението на ответните дружества изисква всеки от тях да притежава качеството „предприятие” по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗК и трайно установената практика на СЕО.

„Предприятие” е всяко физическо, юридическо лице или неперсонифицирано образувание, което извършва стопанска дейност, независимо от правната и организационната си форма⁴⁸. Следователно, предприятието се дефинира чрез своя функционален характер, който изисква съответното образувание да извършва „стопанска дейност”.⁴⁹ „Стопанска дейност” е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара⁵⁰.

Приложение по отношение на конкретното производство

Всички ответни дружества са юридически лица с търговско качество, които продават стоки на съответния пазар. Предвид горното те извършват стопанска дейност и са предприятия по смисъла на чл. 15, ал. 1, ЗЗК и чл. 101, параграф 1 от ДФЕС.

Съгласно практиката на КЗК⁵¹, на ЕК⁵² и на СЕС⁵³ дадено споразумение и/или съгласувана практика влиза в приложното поле на разглежданата забрана, само когато страните по него са независими предприятия. В тази връзка се установи, че ответните дружества не принадлежат към една и съща икономическа група и не се подчиняват на общо управление и контрол, от което следва и приложимост на забраната спрямо евентуални форми на координация и сътрудничество между тях.

В заключение следва да се посочи, че ответните дружества се намират в хоризонтални конкурентни отношения, тъй като извършват дейност на едно и също ниво на производство и разпространение на засегнатите продукти.

Забраната на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК е приложима, на първо място, към определени видове поведение на сдружение на предприятия. Легалната дефиниция, включена в §1, т. 12 от ДР на ЗЗК определя „сдружението на предприятия” като сдружение на професионална основа и други форми на сдружения на независими предприятия, което не осъществява отделно самостоятелна стопанска дейност и съответно не разпределя печалба.

По настоящото производство е установено, че Сдружение „Българска петролна и газова асоциация” (БПГА) е юридическо лице с нестопанска цел, чиито членове са физически и юридически лица с дейност, обхващаща производството и дистрибуцията на продукти на петролната и газова промишленост. Сдружението не осъществява самостоятелна търговска дейност и не разпределя печалба. Целите, които си поставя сдружението, са да защитава интересите на дистрибуторите и търговците на продукти на петролната и газовата промишленост и да осъществява съдействие за развитието на петролната и газова промишленост, както и на търговията с петролни и газови продукти в България. От установеното може да се направи извод, че БПГА изпълнява критериите, издигнати от закона, за да бъде определено като „сдружение на предприятия” по смисъла на ЗЗК и следователно, общата забрана на чл. 15 от ЗЗК е принципно приложима към неговото поведение и актове.

В обхвата на забраненото поведение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, параграф 1 от ДФЕС, попадат всякакви форми на формални и неформални стопански отношения между независими предприятия, посредством които се постига съгласие за координация и съгласуваност, с което те ограничават или могат да ограничат свободата си да определят самостоятелно и независимо поведението си на пазара.

Практиката на КЗК, ЕК и СЕС⁵⁴ приема, че „споразумение” по смисъла на забраната съществува, когато предприятията са демонстрирали общо намерение да имат определено поведение на пазара. За да попадне в приложното поле на конкурентното право, споразумението по смисъла на чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 101, параграф 1 от ДФЕС не е необходимо да бъде изразено в определена форма. То може да бъде устно⁵⁵ или писмено, подписано или неподписано⁵⁶, и дори под формата на неформални джентълменски договорки, които нямат правна обвързваща сила⁵⁷. За установяване на нарушение не е необходимо страните да са достигнали до приемането на окончателен план или модел на поведение. Забраненото споразумение е преди всичко съвпадение на намеренията за постигане на определена антиконкурентна цел или резултат.⁵⁸

Понятието „съгласувана практика” е легално дефинирано в ДР на ЗЗК⁵⁹ като координирани действия или бездействия на две или повече предприятия, а в практиката си СЕС посочва, че тя представлява форма на координация между предприятията, които без да са постигнали споразумение помежду си, съзнателно заместват рисковете на конкуренцията с практическо сътрудничество между тях.⁶⁰ В случаи, когато въпреки съществуването на паралелно поведение между участниците на даден пазар, не са установени данни за осъществени форми на контакт или връзки между конкурентите, съгласувана практика може да бъде установена от КЗК, когато съществуването на такава е единственото възможно обяснение за едновременните пазарни реакции на предприятията. Следователно при установяването на антиконкурентни практики, било то споразумение и/или съгласувана практика, съставът на нарушението може да бъде логически изведен от определени съвпадения и улики, които при липсата на друго смислено обяснение, взети заедно, са доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията.⁶¹

Двете форми на забранено поведение са алтернативно посочени в закона. Това разграничение съществува с цел забраната да обхване всички форми на взаимодействие между предприятия, чрез които без да се е достигнало до сключването на споразумение във формалния смисъл, участниците съзнателно се стремят да подменят конкурентното начало в стопанската дейност с взаимна координация и съгласуваност. Доколкото някои от съществените им характеристики съвпадат, е възможно едно и също поведение на пазара да има характеристики едновременно на повече от една от тези форми.⁶² Затова забраната обхваща различни типове поведение с цел да санкционира всички прояви на забранено поведение, а не за да бъде дефинирана точно и категорично всяка форма на забранено поведение или защото различните форми на нарушение са взаимно изключващи се.

В случаи, когато разследваното поведение обхваща продължителен период от време и множество действия, които имат обща антиконкурентна цел или резултат, същите следва да бъдат дефинирани като част от едно единствено сложно продължавано нарушение. В такива случаи не е необходимо всяко действие да бъде анализирано поотделно, напротив всяко установено незаконосъобразно действие трябва да се разглежда като част от цялото.

Пазарният анализ установи, че структурата на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво в страната предполага наличието на ефективна конкуренция между предприятията. На пазара участват няколко водещи и голям брой малки участници, които по правило нямат пазарно присъствие, финансов и стратегически капацитет да водят самостоятелна пазарна стратегия. Ответните предприятия са от първата категория дружества. Между тях е възможно също да се направи допълнително разграничение предвид по-силно изразеното пазарно присъствие на някои от тях. Видно от пазарните дялове водеща позиция имат дружествата „ЛУКОЙЛ България“ ЕООД и „ОМВ България“ ООД. С по-ниски пазарни позиции са останалите дружества.

Горното позволява да се заключи, че пазарът обхваща три групи субекти. Първата група са малко на брой водещи предприятия с висок пазарен дял. Втората група включва малко на брой средни предприятия с умерена пазарна сила, но с възможност да водят самостоятелна политика поради наличие на стратегически предимства или бидейки част от международни вертикално интегрирани икономически групи на всички нива на търговията с горива. Третата група са малки предприятия, които трудно могат да демонстрират самостоятелно пазарно поведение и да бъдат фактор на конкурентен натиск на пазара. Това са дружества, които следват цените на пазара, а не ги определят.

Ответните предприятия са от първите две групи. Общото между тях е наличието на стратегически и структурни ресурси, които им позволяват да водят самостоятелна политика на пазара. Това са предприятия, които се очаква да изграждат конкуренцията на пазара и които имат възможност да упражняват един спрямо друг конкурентен натиск. Конкурентните процеси изискват всеки участник на пазара да изгражда и поддържа неприкосновена зона на несигурност по отношение на пазарното си поведение към конкурентите си. Особено стратегическо място имат пазарните реакции към променящите се фактори, които отразяват стратегията и стремежа на всеки търговец да привлече повече клиенти и да търси максимална печалба. Това включва основно реакциите спрямо измененията в поведението на конкурентите на пазара на дребно, както и измененията на вертикално свързаните пазари на едро. Тези зони на стратегическа несигурност в поведението на участниците на пазара са движещата сила на конкурентните процеси, които носят ползи за развитието на сектора и благосъстоянието на потребителите. И обратно, когато те изчезнат, конкуренцията става външно привидна, а по същество престава да съществува, както и ползите, които носи за пазара и потребителите. Съответно изгода от липсата на конкуренция получават субектите, които пряко или косвено са допринесли за този антиконкурентен резултат.

Основание за образуване на настоящото производство са извършен секторен анализ и изведените заключения в Решение на КЗК № 143/25.02.2016 г. относно наличието на конкурентноправни проблеми при ценообразуването на пазарите на търговия на дребно с бензин и дизелово гориво. В секторния анализ КЗК е извършила сравнение на нетната цена на дребно, изчислена като средна стойност от ежедневните средни продажни цени на горива на дружествата „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, „Лукойл България“ ЕООД, и съответно производствената цена, базирана на двустранните договорни отношения между „Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД и „Лукойл България“ ЕООД, и цена на едро, която е (…)*.

Направен е извод, че след 2013 г. измененията на цената на дребно не следват измененията на другите две цени, особено при сравнението на този тренд с предходния времеви период. Установява се и значително нарастване на надценките на търговците на дребно в сравнение с 2012 г. Видно е и преразпределението на процентното съотношение на надценките в полза на търговците на дребно за сметка на търговците на едро. Докато в началото на изследвания период по-голяма част от цената остава на нивото на търговеца на едро, то през останалите периоди тази тенденция се променя и вече по-голямата част се пада на търговците на дребно. При увеличаване на производствената цена и на цената на едро, цената на дребно реагира много по-бързо и с по-голяма степен на това увеличение, докато при понижение на тези стойности цената на дребно реагира със значително времево забавяне и с много по-малък процент. Продължителното задържане на цената на дребно на високи нива и липсата на навременна и адекватна реакция спрямо понижението на цените на другите две нива на пазара, би могло да е в резултат на антиконкурентни практики на пазара на дребно. В допълнение се посочва, че изследваните дружества, а именно „Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД, снабдяват своите търговски обекти на дребно и от алтернативни на „Лукойл България“ ЕООД източници.

В настоящото производство също беше направен сравнителен анализ на цените на дребно и едро на бензин и дизел, който потвърди изводите от секторния анализ. За целите на сравнителния анализ са използвани данни за средно-дневните цени на автомобилен бензин А-95 Н и дизелово гориво, изчислени като средно-аритметичната стойност на цена на дребно за конкретна дата за всички търговски обекти на всяко дружество, и съответно средно-аритметичната цена на едро за автомобилен бензин А-95 Н 10 ppm E5и дизелово гориво с акциз и ДДС, изчислена на база обявени цени по бази на дружеството „Лукойл България“ ЕООД.

Изводите от ценовия анализ се припокриват с изводите от секторния анализ. През 2013 г. разликата между цените на дребно и тази на едро, представляваща определена част от печалбата за литър гориво, претърпява осезаемо увеличение. Може да се предположи, че се наблюдава значително подобрение на маржовете на пазарните участници на пазара на дребно, опериращи бензиностанции. Цялостният тренд за понижение на цената на едро е само частично отразен при цените на дребно.

Секторният анализ и настоящото пазарно изследване показват наличието на сходни цени на дребно на бензин и дизелово гориво на изследваните дружества, което също повдига въпрос за съществуването на неправомерно съгласуване.

Предвид изложеното по-горе, на първо място следва да се разгледа дали установените несъответствия в движението на цената на едро, респ. производител, и цената на дребно съответстват на действителната пазарна ситуация и съществуват ли обективни пазарни обстоятелства, които благоприятстват подобни пазарни тенденции. На второ място следва да се изследва наблюдаваното сходство между цените на дребно, т. нар. ценови паралелизъм.

И в двата анализа референтната цена, която е използвана е цената на едро на „Лукойл България“ ЕООД. В секторния анализ това е (…)*. В настоящия анализ това е средно-аритметичната цена на едро с акциз и ДДС, изчислена на база обявени цени по бази на дружеството „Лукойл България“ ЕООД.

„Лукойл България“ ЕООД е изявен лидер на пазара на търговия с автомобилни горива на едро. Видно от секторния анализ дружеството реализира трайно над 50% от търгуваните на националния пазар обеми по отношение и на двата продуктови пазара – бензин и дизелово гориво. Това е т.нар. пазар на производство и внос. Други основни участници на този пазар са дружества като:

- „Инса Ойл“ООД – производител на автомобилни горива

- дружества, осъществяващи внос/ВОП на горива: „Нафтекс Петрол“ ЕООД, „Сакса“ ООД, „ОМВ България“ ООД, „ЕКО България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД; „НИС Петрол“ ЕООД и др.);

На пазара действат и друга категория търговци на едро. Това са дружества, които закупуват автомобилни горива от вътрешни доставчици - производителите/вносителите и/или други търговци на едро, с цел препродажбата им на пазара на едро или на пазара на дребно. Такива са: „Бент Ойл“ АД; „Литекс“АД; „Нафта Трейдинг“ АД; „ОМВ България“ ООД; „Сакса“ ООД; „ЕКО България“ ЕАД.; „НИС Петрол“ ЕООД.

Секторният анализ установява, кои са основните клиенти-търговци на едро на „Лукойл България“ ЕООД. Традиционно най-голям дистрибутор на горива на „Лукойл България“ ЕООД през изследвания период е (…)*, следван от (…)*. По отношение на закупените от (…)* количества се наблюдава повишаване на обемите през (…)* в сравнение с предходната година, последвано от рязка промяна, с около (…)*. Тази тенденция се запазва и по отношение на данните за първото полугодие на (…)*, които показват (…)*. Подобна тенденция се забелязва и при търговските отношения на доставчика с дружеството (…)*, при които обемите (…)* многократно още през (…)*. По отношение на (…)* следва да се посочи, че трендът на закупените количества е (…)* и че дружеството поема (…)* като дистрибутор на Дизелово гориво за (…)*, като тази тенденция се запазва и през (…)*. Постоянство на обемите на доставка през изследвания период се забелязва при търговските отношения на „Лукойл България“ ЕООД с (…)*.

Данните от секторния анализ позволяват да се заключи, че клиенти на „Лукойл България“ ЕООД като търговци на едро са както дружества, които осъществяват директен внос/ВОП, така и дружества, които осъществяват само търговия на едро от местни доставчици. Наблюдава се широко разнообразие от доставчици на петролни продукти. Също така голяма част от купувачите са вертикално интегрирани и на двата свързани пазара, а именно търговия на едро и търговия на дребно. Тези от тях, които принадлежат към икономическа група, имат за основен източник на доставките внос, осъществяван от съответните рафинерии или други търговци, принадлежащи към същата група. Доставката на горива от внос е широко разпространена и се използва от почти всички ответни предприятия като алтернатива или в допълнение към закупуването на горива от „Лукойл България“ ЕООД. Вносът, поради причини, свързани с принадлежността към съответната икономическа група, и такива, свързани с икономическата целесъобразност на размера на транспортните разходи, се осъществява най-вече от съседните държави Гърция и Румъния.

„Лукойл България“ ЕООД е водещ национален доставчик на горива, но доставките до търговците на дребно се опосредяват от междина група търговци, които са независими от дружеството и имат независима пазарна, в това число и ценова политика на пазара на едро. Групата ЛУКОЙЛ извършва продажби в страната към търговци на едро единствено чрез „Лукойл България“ ЕООД, а не чрез „Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД. Двете свързани дружество общо осъществяват дейност на пазара на производство и внос. „Лукойл Нефтохим-Бургас“ АД произвежда суровината, а „Лукойл България“ ЕООД осъществява продажбите към търговците на едро, които в последствие извършват доставки към търговците на дребно. По този начин същинската дейност по дистрибуция на едро в страната, която снабдява пазарите на дребно, се осъществява от дружествата, които са купувачи на едро от групата ЛУКОЙЛ на вътрешния пазар, а не от групата директно.

В тази връзка са и възраженията на страните, че доставките на едро се извършват основно чрез трети лица - дистрибутори, която структура на доставки също увеличава цената на едро за търговците на дребно, с други думи, цената на едро на основния дистрибутор на производителя при пряка продажба е различна от цената на едро на горивата при доставка чрез останалите дистрибутори.

С оглед на горното следва да се направи извода, че изследваната цена на „Лукойл България“ ЕООД е цена към търговци на едро. В нея не са включени всички типични разходи и съответно печалбата, които търговците на едро допълнително добавят преди процесните продукти да стигнат до нивото за продажба на дребно. В този смисъл, нормално е и е в границите на допустимото с оглед референтите цени, които са използвани за целите на ценовото сравнение и в двата анализа, да се наблюдават известни отклонения в движението на цените, защото по правило съществува още едно междинно ниво на търговия между групата на Лукойл и търговците на дребно.

В допълнение на горното следва да се добави, че през разглеждания период политиката за продажби на едро на „Лукойл България“ ЕООД претърпява промяна, която води до разширяване кръга от търговци на едро, които да търгуват с продукти на групата. Видно от секторния анализ през периода 2013-2016 г. (…)*. За целите на анализа, изследваният период е разделен на два подпериода, (…)*:

- Първи период (…)*;

- Втори период (…)*.

Горното показва, че към времевия период, към който секторния и настоящия пазарен анализ установява нарушено следване и нарушено преразпределение на надценките в полза на търговците на дребно за сметка на търговията на едро, представена посредством групата ЛУКОЙЛ, съвпада с периода на промяна на ценовата политика към търговците на едро на „Лукойл България“ ЕООД. В резултат на тази промяна на пазара се появяват повече търговци на едро с продукти на групата, което още повече отдалечава цената на „Лукойл България“ ЕООД от цената на търговците на дребно.

В секторните анализи и в практиката на КЗК⁶³ се подчертава наличието на сходства, но и на съществени различия по отношение ценообразуващите фактори, които влияят върху цената на всяко от различните нива на разпространение на пазара на горива. Факторите, които определят цените на суровия петрол и автомобилните горива, са специфични за всяко едно ниво от веригата добив – продажба на дребно. Най-общо това са използването на референтни котировки (публикации), валутните курсове и транспортните разходи, които до голяма степен служат за определяне на цените по всички звена на търговията с горива. Международните референтни цени и котировки на рафинирани продукти изпълняват функцията на справка. Прието е, че цената на суровия петрол на международните пазари представлява основен фактор, от който зависят цените на бензина и дизела, използвани от моторни превозни средства. Цените на бензина и дизеловото гориво, които излизат от рафинерията, се базират на тази справка, което се отразява и пряко върху цените на дребно. Въпреки това при анализа на ценоопределящите фактори следва да се има предвид, че котировките на автомобилните горива не следват автоматично измененията на котировките на суров петрол, нито са директно свързани помежду си.⁶⁴ Възможни са случаи, в които котировките на суровия петрол и автомобилните бензини се изменят, следвайки различен алгоритъм, различни темпове и стойности. Котировките на крайните продукти не отразяват директно стойността на вложената суровина, нито производствените разходи и печалба на конкретните производители и/или търговци.

Предвид горното, промените и динамиката в цените на горивата по бензиностанциите не се дължат единствено на вариации в цените на суровия петрол, но и на други фактори. Други фактори са: валутните курсове, нарастващото търсене за горива, по-високите цени на добавките в горивото. Формирането на продажната цена на горивата до крайните потребители включва също така разходите по внос (разтоварване, претоварване, транспортиране и др.⁶⁵) преработка, складиране, застраховки, други оперативни разходи, транспортиране до обект на краен клиент (ако има заявен транспорт), печалба/загуба.⁶⁶ Във връзка с горното в секторния анализ са изведени основните фактори, които влияят върху решенията за ценообразуване на крайната продажна цена. Това са:

- търсене/предлагане на регионално и национално ниво, сезонност на търсенето;

- маркетингова стратегия по отношение на позициониране на търговската марка;

- продуктовият микс от предлагани горива и ценовото позициониране на премиум продуктите;

- ценовата еластичност на потребителското търсене и др.

Основана специфика на ценообразуването на ниво търговия на дребно с горива е, че цените на дребно на горивата са зависими от разположението на конкурентните бензиностанции. Цените на дребно имат много повече локално измерение. Обикновено съществува силна конкуренция между бензиностанциите в дадено населено място, регион или географска област за привличане на потребители. Това е обусловено от факта, че потребителите на автомобилни горива са по правило силно чувствителни към измененията на цените. При покупката на горива стремежът им е винаги да открият бензиностанцията с най-ниски цени дори разликата да се измерва в границите на една или две стотинки за литър.

В тази връзка са направени следните възражения. Ответните страни изтъкват, че събирайки цените на всички бензиностанции в една предполагаема „средна цена”, КЗК пренебрегва разликите в цените, прилагани на отделните бензиностанции, които са получават под влиянието на местната конкуренция. Според тях, една много по-точна представа за реалното движение на цените на дребно е можело да бъде постигната, ако бъдат използвани среднодневни стойности за отделни бензиностанции, които да бъдат сравнени със среднодневните цени на най-близките им конкуренти бензиностанции. При използването на този метод според тях, ще бъдат взети предвид местните специфики. Така би била постигната яснота в движението на цените, като бъде взето под внимание влиянието на фактори като разположение на обекта и конкурентна среда върху прилаганите в този обект цени.

Всяко ниво на търговия на горива има своите специфични фактори при определянето на ценовата конкуренция на тези пазари. Въпреки наличието на общи фактори, те се отразяват по различен начин и в различна степен на отделните нива. Водещо за всяко ниво са особеностите на предлагането, т.е основно наличието на конкурентен натиск, и особеностите на търсенето, т.е. потребителските нагласи, респ. условията на продажба на ниво търговия на едро⁶⁷ и др. Предвид горното е допустимо цените на крайните продукти да не отразяват директно стойността на закупения продукт или текущото движение на цените на петрола, нито производствените разходи и печалба на производители и/или други търговци.

Това явление е познато в теорията като несиметрично прехвърляне на икономически ползи (Asymmetric pass – through), или като ефекта на „ракета и перце“. Изменението на цената на суровината и отражението върху крайната продажна цена е обект на изследване през годините в повечето от държавите в ЕС. В икономическата теория е прието, че измененията в крайните цени обикновено не са в симетричен порядък. Така например изменението на доставната цена не се отразява по еднакъв начин на крайната продажна цена при покачване на цената и съответно при нейното понижаване. Обикновено покачването на доставната цена се отразява в по-пълна степен върху крайната цена и прехвърлянето ѝ върху крайната цена става за по-кратък времеви период в сравнение със спада в цените за доставка. Пониженията на доставните нива обикновено се отразяват в непълна степен и се задържат за сравнително по-дълъг период от време.

В допълнение следва да се подчертае, че ценовите сравнения между пазарите на едро и дребно в извършените анализи са направени като са взети предвид обявените цени на дребно (на табло, тотем). По този начин не са отчетени реалните цени на продажба, с оглед обстоятелството, че всички ответни дружества имат програми за отстъпки, насочени към обикновените потребители. Достъпът до подобни програми за отстъпки е свободен, неограничен и безусловен. Картовите системи, предлагани от ответните предприятия, от своя страна влияят пряко върху цената, обявена пред бензиностанциите и следователно на конкуренцията между отделните участници на пазара.

Съгласно представени от ответните дружества аргументи, количественият анализ в секторния анализ на отстъпките е показал, че реализираните количества бензин с отстъпка нарастват с 66% през 2015 г. спрямо количествата през 2012 г. При дизеловото гориво нарастването е с 25%. Реципрочно, количеството на реализирания бензин без отстъпка е намаляло с 21%, а намалението на дизеловото гориво е с 24%, съгласно данните, събрани при самия секторен анализ. Възразява се, че значителното увеличение на реализираните количества горива с отстъпка води до засилена ценова конкуренция посредством прилагане на цени с отстъпка.

Съгласно секторния анализ през изследвания период се реализират значително по-големи количества бензин без отстъпка (60-75%), докато при дизеловото гориво двата вида количества са приблизително еднакви през 2012 и 2013 г. , а през 2014 г. и първите седем месеца на 2015 г. реализираните към клиенти количества дизел с отстъпка превишават значително количествата без отстъпка (около 60 %). Ценовите отстъпки на пазара на дребно на горива ще бъдат разгледани по-подробно при анализа на ценовата прозрачност на пазара на дребно.

С оглед на изложеното предвид характеристиките на пазара на едро, типичните особености в процеса на ценообразуване за всеки от пазарите на едро и дребно на горива, както и ефекта на несиметрично прехвърляне на икономически ползи, се налага изводът, че констатираните ценови процеси в секторния и настоящия пазарен анализ са в границите на допустимото предвид обективните характеристики на разглежданите вертикално свързани пазари на едро и дребно на горива.

По надолу ще бъде разгледан ценовия паралелизъм, който се наблюдава на пазара на дребно на бензин и дизелово гориво.

В практиката на КЗК е установено, че основните участници на пазара на дребно са вериги, принадлежащи към мултинационални компании, известни на потребителите със собствени търговски марки. Външният вид на бензиностанцията е с ясните отличителни знаци, търговски марки и външно оформление и дизайн на веригата, към която принадлежат. Целта е да се улесни водача на автомобила да може бързо да се ориентира от коя верига е бензиностанцията и на какви цени предлага автомобилните горива. Обикновено пазарната и маркетингова стратегия на веригите бензиностанции включва прозрачно и ясно обявяване на цените чрез големи транспаранти, на които от далеч да се забелязва цената и логото на веригата, към която принадлежи бензиностанцията. Това се предопределя от характеристиката и особеността на потребителите на горивата. Потребителите са мобилни, те минават на скорост покрай бензиностанциите и бързо могат да сравнят цените на бензиностанциите от отделните вериги и то в широк географски диапазон. Естествено е по пътя си да предпочетат бензиностанцията с най-ниски цени, тъй като качеството на предлаганите горива в отделните вериги е идентично и основният критерии за направения избор от страна на потребителите е цената на автомобилното гориво. Тази особеност на избора на потребителите е заложена и в маркетинговата политика на отделните бензиностанции цените на горивата да са видими от километри разстояние.

По този начин цените на дребно на един търговец (или съответно верига бензиностанции) не остават и не могат да останат в тайна дълго след промяната им. Горното е основание да се приеме, че на пазара на горива на дребно обективно съществува високо ниво на прозрачност. Бензиностанциите предлагат малко на брой продукти, чиито цени се обявят на видно място за водачите на МПС, които могат да се информират дори без да посещават търговския обект. За много пазари това е невъзможно, въпреки че по правило всички цени на ниво търговия на дребно са обявени, етикирани. В много други сектори, които се характеризират с многообразие от продукти и разфасовки с различни цени, постоянното и всестранното наблюдение на цените на конкурентите е практически невъзможно или прекалено разходно и трудоемко. На пазара на дребно на горива този процес е прекалено улеснен, защото, както беше посочено, продуктите са малко, а цените се обявяват публично, по начин, които позволява да бъдат узнати от пътното платно без да се посещава конкретен обект. Това е дало основание на КЗК да установи в предишни анализи на пазара на дребно на горива наличието на особено висока степен на прозрачност на цените на всички конкуриращи се дружества на този пазар.

Възраженията на страните са еднопосочни, че пазарът на дребно се характеризира с високо ниво на прозрачност на цените на дребно, което се дължи и на нормативните изисквания. Всеки обект е длъжен да обявява публично на видимо място цените на дребно. Поради ограничения регионален обхват на конкуренцията на дефинирания пазар, служителите на всеки обект могат сравнително бързо и лесно да проверяват текущите цени на дребно на разположените в близост конкурентни обекти. Ответните дружества определят това като напълно легитимна и пазарно обоснована практика, която участниците на пазара използват.

Участниците на пазара на дребно по правило наблюдават постоянно движението на ценообразуващите фактори и чрез установените вътрешнофирмени механизми вземат незабавни решения за промяна на цените. Сред ценообразуващите фактори се отчитат и цените, публично обявени от конкурентните бензиностанции в съответия периметър. При някои дружества съществуват дори изградени вътрешно-фирмени системи за това и наблюдението на публичнообявените цени на конкурентите е задължение на всяка бензиностанция. В този смисъл цените на дребно на горивата са зависими от разположението на конкурентните бензиностанции и имат по-силно изразено локално измерение от цените на всеки друг продукт. Този факт се дължи на силната конкуренция между бензиностанциите в дадено населено място, регион или географска област в борбата им за привличане на потребители. Именно в контекст на горепосочената прозрачност следва да бъде анализирано поведението на служителите на търговците на дребно, доколкото действията, предприети от тяхна страна са насочени към проследяване на поведението на конкурентите. С оглед обстоятелството, че разменената информация е публично достъпна и известна, подобно поведение не би могло да се разглежда и приема като координация, имаща антиконкурентен ефект. Потребителите на автомобилни горива са силно чувствителни към измененията на цените. При покупката на горива стремежът им е винаги да открият бензиностанцията с най-ниски цени, дори разликата да се измерва в границите на една или две стотинки за литър. Това обяснява и факта, че търговците на дребно обикновено поставят огромни пана, на които рекламират цената на дребно, за да информират водачите на моторни превозни средства за предлаганата от тях цена за литър и евентуално да ги привлекат като клиенти. В резултат на това пазарно поведение и за да не губят клиенти всички конкурентни бензиностанции в даден район или населено място много често определят една и съща цена за литър гориво. На практика се получава уеднаквяване на цените за литър гориво.

Фактът, че търговците на дребно определят еднакви цени сам по себе си не означава, че има забранено споразумение на пазара. В практиката на КЗК и ВАС, както и тази на Европейската Комисия и СЕО, е прието, че паралелното поведение само по себе си не представлява съгласувана практика. Специфичните условия на пазара, а именно: наличието на висока степен на ценова прозрачност вследствие на публичното обявяване на цените обуславят възможността различните участници на пазара да провеждат еднаква пазарна политика. Право на всяко предприятие е самостоятелно да определи ценовата си политика, отчитайки моментните или прогнозираните действия на своите конкуренти.

Наличието на ценови паралелизъм на пазара на горива е обусловено и от пазарната структура, независимо, че се наблюдават изменения в структурата на пазара през последните десет години. В Решение 746/2009 г. КЗК разглежда пазара на дребно на бензин и дизелово гориво през 2007 г. При анализ на пазарните дялове на отделните участници на пазара КЗК приема, че пазарът на дребно е с ясно очертана олигополна структура. Първите четири предприятия притежават общ пазарен дял над 80 %, както на база приходи от продажби, така и на база брой бензиностанции. В извършения секторен анализ в Решение № 403/2016 г. КЗК установява за периода от 2012 г. до 2016 г., че структурата на пазара по отношение и на двата продукта е близка до олигопол. Тези изводи се потвърждават в настоящия анализ на разглежданите пазари, според който пазарите не се характеризират с олигополна структура, което предполага наличието на ефективна конкуренция между участниците. Въпреки това, както в секторния анализ, така и в текущото производство се обръща внимание на факта, че пазарът има структура, която е близка до тази на олигополните пазари. Това е така поради ясно очертания кръг от малко на брой постоянни основни участници и трайно установено присъствие на изключително голям брой участници с много ниски пазарни дялове.

При тази структура на пазара зависимостта между водещите предприятия при определяне на ценовата политика и обвързаността от решенията на конкурентите е сходна с тази, наблюдавана при чисто олигополните пазари. Тук отново следва да се подчертае силната чувствителност на потребителите на автомобилни горива към измененията на цените, както и възможността потребителите бързо да се информират и да сравняват ценовите предложения на разглеждания пазар. Това са специфични особености, които изграждат конкуренцията на пазара и допълнително допринасят за съществуването на висока степен на ценова обвързаност между търговците на горива на дребно. В условията на идеална конкуренция промяната на цените от страна на едно предприятие ще има незначителен ефект върху останалите участници на пазара и те няма да имат необходимост да предприемат действия в отговор на това намаление на цените със същата бързина и в същата степен като на олигополен пазар. В настоящия случай, въпреки липсата на типичната олигополна структура и предвид сегашното ниво на концентрация, както и посочените особености на дефинираните пазари, при промяна на цените от страна на едно предприятие, ефектът на пазара ще е толкова значим, че останалите ще трябва незабавно да реагират като и те предприемат сходна промяна на предлаганите от тях цени.

В своята практика⁶⁸ Съдът на ЕО е достигнал до извода, че системата на публично обявяване на цените от страна на участниците на олигополен пазар не представлява сама по себе си забранена съгласувана практика между предприятия, т.е. нарушение. Съдът счита, че в определени случи системата на обявяване на цените може да бъде определена като рационален отговор на особеностите на съответния пазар. Съдът посочва, че обявяването на цените, насочено към потребителите, е пазарно поведение, което не намалява несигурността на всяко отделно взето предприятие по отношение на бъдещото поведение на конкурентните му. По времето, в което всяко от предприятията предприема това поведение, то не може да бъде сигурно какво ще бъде бъдещото поведение на останалите участници на пазара. Съдът е приел в конкретния случай, че съвпадението на датите на обявленията за увеличения на цените може да бъде определено като следствие от високата степен на прозрачност на пазара, която не е задължително да бъде считана за изкуствено създадена, когато паралелизмът на цените и техния тренд е възможно да бъдат задоволително обяснени с олигополните тенденции на съответния пазар и специфични обстоятелства в отделните периоди.

Предвид посочената практика следва да се обърне особено внимание на условията, в които оперират предприятията на пазара на горива на дребно и по-специално на възможността им много бързо да отчитат действията на своите конкуренти. Съгласно секторния анализ вземането на решение за промяна на цени на дребно може да бъде направено в рамките на работния ден. Новите цени се въвеждат обикновено считано от 0.00 ч. на следващия ден, като по изключение може да се предвиди и въвеждане в рамките на същия ден. Пазарната и маркетингова стратегия на веригите бензиностанции включва прозрачно и ясно обявяване на цените чрез големи транспаранти, на които отдалеч се забелязва цената и логото на веригата, към която принадлежи бензиностанцията. Тази практика създава ценова прозрачност на пазара и води до периодично разузнаване и научаване от страна на всички конкуренти на ценовата политика, която другите участници следват.

Практиката на СЕО, приложена към конкретния казус, разглеждан от КЗК, води до няколко заключения. Въпреки, че практиката на търговците на дребно да поставят на бензиностанциите огромни пана, на които рекламират цената на дребно, за да информират водачите на моторни превозни средства за предлаганата от тях цена за литър гориво и евентуално да ги привлекат като клиенти, създава известно ниво на ценова прозрачност на пазара, несигурността на участниците на пазара за бъдещето поведения на техните конкуренти на пазара не е елиминирана. Ценовата прозрачност на разглежданите пазари не е изкуствено, целенасочено създадена, за да обслужва определен кръг от търговци на дребно. Напротив, тя е обективно следствие от пазарните особености и има за цел преди всичко да информира потребителите за предлагането на пазара. Обменът на информация е вероятно да има по-скоро негативни за конкуренцията последици, ако прозрачността на пазара се увеличава само в полза на доставчиците, а клиентите са лишени от възможността да се възползват от тази информация. Практиката на веригите бензиностанции публично да обявяват цените си води до по-добра информираност на клиентите и възможност за потребителите да сравнят офертите лесно, бързо, без допълнителни разходи. Наличието на ценова прозрачност съществува и възниква, за да привлича, но и да подпомага потребителите, за да могат да се възползват от нея като източник на данни за реалното ценово предлагане на пазара.

В допълнение, практика за подобно публично обявяване на цените на дребно на бензиностанциите е обусловена от съществуващата силна конкуренция между бензиностанциите в дадено населено място, регион или географска област за привличане на потребители и силната чувствителност на потребителите на автомобилни горива към измененията на цените им. Съгласно секторния анализ, за промяна на цените на дребно на регионално ниво и/или за конкретни бензиностанции се взимат предвид множество фактори, сред които например: планирани и фактически търговско-финансови резултати на всяка една от бензиностанциите, специфика на клиентите на обекта, реализирани продажби в количество за предходни периоди, продажби на бензиностанцията по видове горива, макро и микрообкръжаваща среда на бензиностанцията, конкуренция и др. Горните фактори налагат съществуването на регионални разлики в цените на горивата, продавани в различните търговски обекти. Възможните отклонения от средните дневни стойности на продажните цени на автомобилните горива между различните търговски обекти са обикновено между 2% и 5%.

Друга съществена особеност на пазара на дребно на горива е, че цените, които търговците на дребно обявяват на таблата си не са реалните продажни цени на разглежданите продукти. Секторният анализ установява, че ценовите отстъпки са широко разпространение на пазара на дребно. Представени са няколко вида ценови отстъпки, според характеристиките им. Отстъпки за количество се предоставят на корпоративни (бизнес) клиенти и се уреждат с договор между страните. За клиентите физически лица (потребители) се прилагат отстъпки за плащане в брой или с банкова карта (отстъпки за лоялни клиенти). В случай, че клиентът заплати в брой или с банкова карта на обекта, същият получава отстъпка от цената на закупените горива, без оглед на зареденото количество /на литър/. Предоставя се чрез т.нар. карти за лоялни клиенти или чип карти /персонални или за дадено транспортно средство/. При желание всеки клиент на търговските обекти - физическо лице попълва формуляр, чрез който може да получи карта за лоялност. Във формуляра се посочват данните за контакт с клиента, като се декларира и неговото съгласие за получаване на маркетингова информация. Картата е активна към момента на получаване и следва да се валидира от клиента в определения за това период, за да се гарантира нейното редовно използване. В момента на всяко закупуване на автомобилни горива притежателят на картата ползва отстъпка, която е определена в Общите условия за ползване на картата. Освен цитираните отстъпки, за отделни периоди се организират и специални промоции за свои клиенти. Някои дружества прилагат допълнителни отстъпки за заредени количества в определени дни от седмицата и часове от деня, когато отстъпката може да достигне 0.05 лв./литър за всички видове горива. Съгласно секторния анализ търговската отстъпка, при повечето предприятия се движи в интервала 0,7 % – 5,3 % , средно около 3 % от цената.

Горното идва да покаже, че ценовата конкуренция надхвърля простото обявяване на цените на таблата пред обектите за продажба на дребно на горива. Реалните потребителски цени се определят от ценовите отстъпки, които предлага конкретния търговец. По този начин, дори при пълна идентичност на обявените цени, реалната продажна цена може да се различава значително. Достъпът на потребителите до възможността да се възползват от програмата за отстъпки на търговците на дребно е по-правило бърз, лесен и безусловен по отношение изисквания за лоялност, като например количествени или други по вид обвързващи задължения. Това означава, че за потребителите няма пречки да участват в програмите за отстъпки на всички търговци на дребно едновременно. Те могат свободно да избират всеки път различен търговец според най-добрата оферта за тях за всяка отделена покупка към момента на нейното извършване. Това не носи неблагоприятни последици за тях като опасност от загуба или намаление на отстъпките при другите търговци на дребно, защото, както беше посочено, получаването на отстъпки е безусловно при всички търговци. Предвид горното се налага изводът, че дори привидно цените на пазара на дребно да са сходни, те може съществено да се различават. Същинската ценова конкуренция се установява под обявените цени на табло на ценови нива, до които потребителите имат свободен достъп посредством широко разпространените програми за ценови отстъпки.

В тази връзка са направени редици възражения. Възразява се срещу сравнението само на видимите цени, обявени на бензиностанциите, но ни е на реалните цени, на които горивото е било продавано на потребителите, защото поради наличието на различни схеми за отстъпки, прилагани от участниците на пазара, крайната цена на дребно се различава от обявената цена на таблото на бензиностанцията. Застъпва се тезата, че самият факт на прилагане на системи за отстъпки доказва стремежа към ефективна конкуренция на участниците на пазара, защото подобна система прави крайните цени „непрозрачни“, което намалява значително ценовия паралелизъм.

Освен прозрачността на пазара, силната чувствителност на потребителите към цените на автомобилните горива, засилената регионална конкуренция и зависимост между търговците на дребно на горива следа да се обърне внимание и на други пазарни особености. Това са прозрачността на пазара на едро и сходството в структурата на разходите на търговците на дребно.

Видно от анализа, направен по-горе в настящото решение, за пазара на едро на горива се установи наличието на кръстосани покупки на това ниво на пазара. Ответните дружества, както и много предприятия, които осъществяват дейност на пазара на едро, купуват горива на едро едни от други. Тези предприятия са независими и са конкуренти помежду си на пазара на едро на горива, а в много случаи и на пазара на дребно. В този кръстосан обмен на горива на пазара на едро участват както независими търговци на едро, така и дружества, които участват на пазара на дребно. От втората група са и ответните дружества, които са от водещите дружества с най-голям пазарен дял на пазара на дребно. Както беше посочено, водещите дружества на пазара на дребно са част от икономически групи, чиято вертикална интеграция обхваща всички пазарни нива на разпространение на горива от производството до търговията на дребно. В таза връзка те са по-правило изключително активни и на пазара на едро, на който действат в различно качество: и като доставчици, и като прекупвачи - търговци на едро, и като купувачи - търговци на дребно. По този начин между основните дружества на пазара на дребно съществува високо ниво на прозрачност и по отношение цената на закупуваната суровина, която е основен елемент от цената на дребно. Налага се изводът, че подобни „кръстосани доставки”, съчетани с факта, че голяма част от ответните предприятия и най-вече основните участници на пазарите са вертикално интегрирани, водят до естествено узнаване на цените и търговските условия на конкурентите на пазара на едро и допринасят за увеличаване на прозрачността на пазара на дребно.

В секторния анализ КЗК е изследвала елементите, формиращи крайната продажна цена на дребно при следните дружества: „Петрол“АД, „ОМВ България“ ООД, „Ромпетрол България “ ЕАД, „ЕКО България “ ЕАД, НИС Петрол“ ЕООД, „Литекс“ АД, „Сакса“ ООД и „Лукойл България“ ЕООД.

Установено е, че покупната цена на бензин А95Н /без ДДС и акциз/ заема между 33,8 % - 45,8 % от крайната продажна цена на дребно или съставлява средно около 40 % от крайната продажна цена, предлагана от търговците на дребно. При две от изследваните дружества, покупната цена включва и акциз и възлиза на 75 % от крайната продажна цена на бензин А-95Н. Търговската отстъпка при повечето предприятия се движи в интервала 0,7 % – 5,3 % , средно около 3 %. Транспортните разходи при преобладаваща част от дружествата заемат около 1-2% от крайната продажна цена на дребно при бензин А-95Н. Нормата на печалбата за бензин А-95Н се движи в широк интервал - от 0,3 до 14,8%, като, видно от данните, преобладават стойностите в интервала 7% -11%. Перото „други разходи“ при повечето дружества заема малко над 50 % от крайната продажна цена на дребно на бензин А-95Н. В т.нар „други разходи“ се включват основно акциз и ДДС, но част от изследваните предприятия посочват също така и разходи за горивни добавки, разходи за съхранение, административни разходи, разходи за амортизация, фири и др.

Подобно на описаното по-горе е и ценообразуването при дизеловото гориво, но тук прави впечатление малко по-високата норма на печалбата, която се движи в интервала 0,3 – 17, 6% с преобладаваща при повечето дружества стойност от 10-12%. Следва да се отбележи също така, че т.нар. други разходи, за разлика от бензина, при дизеловото гориво съставляват по-малко от 50% от крайната продажна цена на дребно, като при повечето дружества те заемат около 48% от цената на дребно.

От анализа и данните в секторния анализ може да се направи извод, че в структурата на цената на дребно на бензина и на дизеловото гориво най-голям дял имат цената на придобиване на суровината – около 40-50 %, и стойността на акциза и ДДС – около 40 %. Остават около 10-20 процента, в който се поместват други разходи, като: транспорт, амортизационни отчисления, лихви, административни разходи и др., както и размера на печалбата, в това число и търговската отстъпка.

При всички дружества се наблюдава сходна структура на разходите. Това сходство е закономерно следствие от това, че значително по-голямата част от цената на дребно (80-90%) се формира от общи разходи за всички търговци на дребно, които са и сходни по размер. На първо място, това е цената на суровината, определена от пазарите на едро. На второ - публичните начисления от ДДС и акциз. В рамките на оставащите около 20 % следва да се покрият типичните разходи за нивото на търговия на дребно и съответно дружествата да формират печалба. Горните данни показват, че структурата на разходите е още един фактор, поради който е малко вероятно на пазара на дребно на бензин и дизел да се наблюдават значителни отклонения между цените на отделните търговци.

В тази връзка ответните дружества считат, че цената на едро е един от най-важните фактори за образуването на цената на дребно. Твърди се, че този фактор е общ за всички конкуренти на пазара – цената на едро се определя от международните тенденции и не зависи от типа доставчик (производител или вносител). Възразява се, че предвид високото ниво на прозрачност на пазара, хомогенния характер на продукта, и предвид факта, че за клиентите предлаганата цена е основния определящ фактор при избора къде да заредят гориво, разлика в цената на дребно дори от 1-2 стотинки е значителна на този пазар.

Ответниците релевират към изброените доказателства от фактическата обстановка с оглед разпоредбите на т. 73 и т. 74 от на Насоките за хоризонтално сътрудничество на ЕК⁶⁹, чийто анализ в пълнота е пренебрегнат от КЗК в твърденията, отправени с Определение №797/2016. Предприятията посочват, че оценката на вида на информационния обмен е необходимо да бъде извършена с оглед на: 1) правния и икономически контекст; 2) естеството на този обмен в посока евентуално ограничение на конкуренцията. Ответниците застъпват тезата, че само при обмен на информация относно индивидуалните намерения на пазарни участници за бъдещо поведение има вероятност за достигане до тайно договаряне. Допълва се, че в само в този случай обменът на индивидуализирани данни между конкуренти по отношение на планирани бъдещи количества следва да се счита за ограничаване на конкуренцията. Според дружествата, анализът на фактическа обстановка, в контекста на действащата пазарна структура и установен ценови паралелизъм, както и категоричната липса на доказателства в посока обмен на информация за бъдещи действия (в т.ч. и количества), е показателно, че настоящият казус не попада в обхвата на т. 73 и т. 74 от Насоките за хоризонтално сътрудничество.

В конкретния случай КЗК приема горните възражения, но отчита, че по своята същност пазарът за горива може да бъде определен като податлив на координиране между участниците на него. С оглед на установените факти и характеристики на пазарите на горива на основание чл. 75, ЗЗК ответните дружества предлагат приемането на мерки под формата на вътрешни процедури, които гарантират, че с пазарното си поведение няма да допринасят за увеличаване прозрачността на пазара над това, което е обективно наложено от особеностите на дефинираните пазари на продажба на дребно на бензин и дизелово гориво:

- забрана на контакти и обмен на каквато и да е информация с дружества - конкуренти и техните служители;

- забрана на всякакви контакти между служителите на собствените и конкурентните бензиностанции;

- забрана на обсъждане, получаване или предоставяне на търговска информация в рамките на работата в Сдружение с нестопанска цел „Българска петролна и газова асоциация“;

- дисциплинарно наказание – уволнение за служители, които не спазват изискването за конфиденциалност на търговската информация.

Предвид целия изложен анализ се налага изводът, че наблюдаваните пазарни тенденции, послужили като основание за образуване на настоящото производство, са обективно обусловени от специфичните характеристики на дефинираните самостоятелни пазари на дребно на бензин и на дизелово гориво, както и от тяхната връзка с всички други звена от веригата на разпространение на горива - от добива на петрол до продажбата на крайни клиенти. В производството не са установени достатъчно доказателства, които да установяват, че анализираните практики се дължат на други, непазарни фактори, които имат антиконкурентна цел или резултат по смисъла на чл. 15, ЗЗК и чл. 101, ДФЕС.

Следва да се подчертае, че данните за пазара показват, че на него се наблюдава ефективна конкуренция и подобряване на нивото на концентрация за всяка следваща година. Както беше посочено по-горе, през 2007 г. пазарът на дребно на горива е определен като чист олигопол. На него се открояват четири водещи дружества. Те имат общ пазарен дял около 80 %. Новите анализи на пазара обръщат тази представа. В извършения секторен анализ с Решение № 403/2016 г., обхванал периода от 2012 г. до 2016 г., се установява, че структурата на пазара по отношение и на двата продукта е близка до олигопол. Тези изводи се потвърждават в настоящия анализ на разглежданите пазари, според който пазарите не се характеризират с олигополна структура, което предполага наличието на ефективна конкуренция между участниците.

В секторния и настоящия анализи се открояват няколко положителни за нивото на конкуренцията фактора на дефинираните пазари на дребно на бензин и дизелово гориво. И на двата пазара броят на участващите стопански субекти е значителен – над 1 000 търговци. На всеки от пазарите се открояват най-малко пет водещи дружества с общ пазарен дял около 50 % и 60 % съответно за пазарите на дизел и бензин. Данните за първите двама пазарни лидери показват тенденции на спад на пазарния дял, за сметка на другите водещи дружества или на навонавлизащи участници, които се опитват да изградят устойчиви и разпознаваеми търговски обекти в национален мащаб. Средно за периода седемте ответни дружества в производството („Шел България“ ЕАД, „Ромпетрол България“ ЕАД, „Еко България“ ЕАД, „ОМВ България“ ООД, „Петрол“ АД, „НИС Петрол“ ЕООД и „Лукойл България” ЕООД) общо притежават пазарен дял около 70 % на пазара на бензин и около 55 % на пазара на дизел. Малките участници на пазара като цяло показват устойчиво пазарно присъствие. Наблюдава се лек спад в позициите на дружествата с дял под 1 %, който обаче е компенсиран от възникването или покачването на пазарния дял на групата от предприятия с пазарен дял над 1 %. В този смисъл страните възразяват, че има понижаване на съвкупния пазарен дял на ответните дружествата спрямо другите участници на пазара, както на база продадено количество горива, така и на база реализирани приходи. За сметка на това се увеличава пазарното присъствие на търговци с над 1% пазарен дял и на множество дребни търговци с под 1% пазарен дял. Посочва се, че има сериозно движение в пазарните дялове на ответните дружества, като някои намаляват пазарното си присъствие, а други бележат сериозен ръст. Изтъква се, че очевидно потребителите имат възможност да избират от къде и от кого да зареждат гориво и това води до динамика на пазарните дялове.

Обичайно пазарът на дизел е с по-конкурентна структура. Концентрацията на пазара на търговия на дребно с дизелово гориво, измерена чрез индекса на Херфиндал - Хиршман (HHI), показва, че структурата на пазара сочи към нормално функциониращ пазар, който може да гарантира конкурентни ценови равнища. Стойностите на индекса на Херфиндал - Хиршман (HHI) за пазара на дребно на бензин също предполага наличието на ефективна конкуренция между участниците. По отношение и на двата пазара се наблюдава, че всяка следваща година от разследвания период (2013-2016 г.) разглежданият индекс се подобрява, което показва засилване на конкурентите процеси.

Високото ниво на конкурентоспособност на разглежданите пазари, определено от стойностите на индекса на Херфиндал - Хиршман (HHI), се потвърждава и от анализа на динамиката на пазарните дялове. Установеното приливане на пазарни дялове от по-големите към по-малките водещи дружества, и обратно от най-малките дружества в бранша към дружества, които започват да прехвърлят еднопроцентната граница, както и навлизането на нови пазарни участници с устойчиви стратегии за развитие в национален мащаб са ключови фактори, които свидетелстват за отворен конкурентен процес и на двата дефинирани пазара.

Без да противоречи на горното КЗК отчита, че по своята същност пазарът за горива е като цяло податлив на координиране между участниците на него. За подобна констатация КЗК взема предвид редица фактори и характеристики на пазара, които бяха разгледани по-горе. Пазарът е високо концентриран, с малко на брой основни доставчици, които са вертикално интегрирани по всички нива от веригата на разпространение на горива. Ответните страни осигуряват основния обем горива от производство и внос, които са необходими да задоволят нуждите на българския пазар. Те, с изключение на „Лукойл България“ ЕООД, са и едни от основните клиенти на едро на пазара. Фактът, че клиентите често са и доставчици на пазара на ниво препродажба, както и честите търговски взаимоотношения между тях обуславя възникване на прозрачност на ниво доставчици по отношение на комуникацията на търговските условия, които всеки един от тях предлага на клиенти. При тези условия всеки допълнителен обемен на информация допълнително би повишил нивото на прозрачност на пазара. С оглед на фактите по преписката, предявените от КЗК твърдения за извършено нарушение и възраженията на страните Комисията счита, че процедурата за поемане на задължения по реда на чл. 75 от ЗЗК е приложима в конкретния случай и ще допринесе по най-бърз и ефективен начин за подобряване и опазване на конкурентната среда на разглежданите пазари.