Концепция за развитие на регионален туристически продукт на туристически район

3.5.Тенденции във вътрешния туризъм

Вътрешният пазар има ключово значение за туристическото развитие. Неговото влияние, освен чисто финансовите, социални и екологични ефекти, обхваща специфични за туризма аспекти като регулирането на туристопотока и заетостта във времеви и териториален план. Особено важен е при развитието на нови дестинации, където се проявява преди международния пазар, и при усвояването на голяма част от ресурсите, които имат местно значение.

В периода 208-2010 г. вътрешният туризъм беше силно засегнат от икономическата криза, като броят на реализираните нощувки намаля с 13 %. Предварителните данни на НСИ за 2011 г. обаче показват възстановяване на вътрешния пазар и броя на реализираните нощувки почти достига нивото от 2008 г. През 2011 г. българите са реализирали 6 394 056 (при 6 493 386 през 2008 г. ).

Като разпределение по месеци реализираните нощувки също се характеризират с подчертан максимум в периода юли-август.

3.5.1.Проучване на българския пазар

• 
  Българите осъществяват 78% от всички пътувания с туристическа цел у нас.
  
• 
  Българските туристи са приблизително равномерно разпределени по пол. Най-голям е делът на пътуващите лица във възрастовите групи 26-35 и 36-45 г.
  
• 
  Преобладаващата част от почиващите в България са работещи. Делът на хората на ръководни позиции е 13-16%.
  
• 
  Сред почиващите в България българи 30 % са с висше образование.
  

• 
  Българите планират обикновено в последния момент, от 2 седмици до 1 месец по-рано.
  
• 
  За организацията на почивката си българите използват предимно неформални източници на информация. За тях е сравнително слабо популярна практиката за съчетаване на източниците. Интернет е по-популярен като източник на информация за българите през по-слабо активните сезони – пролет и есен, както и зима. Необходими са целенасочени усилия за популяризиране на по-специфични обекти в рамките на страната и за връщане на приключението в почивката в България.
  
• 
  Туристическата реклама на България е недостатъчна и непопулярна като информационен източник. Най-голямото предизвикателство е свързано със социалните медии и осъществяването на адекватна връзка между различните комуникационни канали.
  
• 
  При начина на организация на почивката, българинът предпочита да направи всичко сам, т. е. за българите би била по-успешна комуникационна кампания, която да достига пряко до потенциалните туристи.
  
• 
  Регистрирана е тенденция към намаляване на продължителността на престоя. През лятото средната продължителност е 5-6 нощувки, а през останалите сезони - 3.
  

• 
  По отношение на лятото – май е месецът на кратките престои и на специализираните видове туризъм. През юли и август се увеличава значително делът на по-дългите пътувания. Това са „морските” месеци. Септември, от друга страна, е „микс” от морски и специализирани видове туризъм. На този принцип следва да бъде организирано и предлагането на пакетите от страна на туристическите агенции;
  
• 
  Когато става въпрос за есента, трябва да се знае, че есенните пътувания обикновено са повече от едно. 17% от пътувалите през есента са почивали поне още веднъж и в България, и в чужбина, а 54% - само в България. Този факт донякъде обяснява краткостта на октомврийско-ноемврийските ваканции. Възможно е да се мисли за предлагане на пакети от две и повече есенни почивки на преференциална цена;
  
• 
  През зимния сезон основният дял от пътуванията на българите в страната с цел почивка е съсредоточен в месец декември, т. е. около посрещането на Коледните и Новогодишните празници. В случай, че времето в този период позволява, могат да бъдат предлагани комбинирани празнични ски пакети.
  

• 
  Средният брой на пътуващите лица при българите е около 3 души. Делът на семейните почивки (партньор с деца и деца /над 15г. / с родители) варира между 21 и 29% като най висок е през летния сезон.
  
• 
  Българите нямат практика да закупуват предварително пакет и проникването на предплатената туристическа услуга у нас е слабо. Делът на организиралите почивката си чрез посредник варира между 9 и 11 на сто за всички сезони.
  
• 
  Среднодневният разход на един български турист е сходен през всички сезони и варира между 19 и 24 евро.
  
• 
  Българският турист е пасивен, няма осъзната необходимост от разнообразие (дял на комбиниралите практикуване на повече от един вид туризъм - между 18 и 25%).
  
• 
  През активните сезони и при двете групи е налице съчетание от типа „масов със специализиран туризъм”, а през неактивните – комбинация от два специализирани вида туризъм. Най-често срещаното съчетание, и вероятно – съчетанието с най-голям потенциал, е това между културен и друг вид туризъм. Според данните от проучването в Топ 5 по сезони на практикуваните видове туризъм са:
  

• 
  През лятото: морски (2009 г. - 57%; 2010 г. - 45%), културен (2009 г. - 20%; 2010 г. - 16%), селски (2009 г. - 16%; 2010 г. - 20%), еко (2009 г. - 16%; 2010 г. - 14%) и СПА/ балнео туризъм (2009 г. - 9%; 2010 г. - 7%);
  
• 
  През есента и пролетта: селски (есен ’09 – 30%; пролет ’10 – 31%), планински (есен ’09 – 21%; пролет ’10 – 21%), културен (есен ’09 – 19%; пролет ’10 – 19%), СПА/ балнео (есен ’09 – 13%; пролет ’10 – 12%), еко туризъм (есен ’09 – 9%; пролет ’10 – 11%);
  
• 
  През зимата: селски (27%), културен (19%), планински (18%), кулинарен (15%), СПА/балнео (14%), ски туризъм (11%);
  

• 
  Основните причини за избора на България като дестинация за почивка при българите са сходни през сезоните – това са цената (вкл. съотношението цена-качество), традицията да се почива у нас, възможността да прекарат време с роднините или при приятели, природата и препоръката от близки.
  
• 
  Рекламните форми оказват влияние върху вземането на решение за почивка, особено при по-непопулярните видове туризъм като еко и селски. Необходимо е за тези видове туризъм да бъдат разработени специализирани рекламно-информационни материали, които да удовлетворят нуждата на туристите от допълнителна специализирана информация.
  
• 
  По отношение на специализираните видове туризъм, основните фактори, които предопределят избора на дестинация са сходни за четирите изследвани вида: атрактивната природа, усещането за уникалност и специално изживяване, наличието на здравни услуги, достъпността на обекта и възможността за ползване на допълнителни туристически услуги.
  

• 
  Удовлетвореността на почивалите у нас е висока и устойчива през сезоните (над 90 %).
  
• 
  Причините за високата удовлетвореност на българските туристи са свързани най-вече с особеностите на околната среда – красива природа и чист въздух, спокойствие и тишина, природни забележителности.
  
• 
  Източник на неудовлетвореност са инфраструктурата и пътищата, високите цени, лошото обслужване и лошото отношение, мръсотията, достъпността за хора с увреждания, а през зимата към тях се добавят и лошите условия за ски и спорт на закрито.
  
• 
  Причините, които биха стимулирали българските туристи отново да почиват в страната са ниските цени и изгодните предложения.
  

• 
  България има позитивен имидж и сред българските, и сред чуждестранните туристи. Все още обаче липсва единен и непротиворечив образ на страната, чрез който тя категорично да се разграничи от конкурентните туристически дестинации.
  
• 
  Сред почивалите у нас, страната се възприема като спокойна дестинация, с красива природа, добра кухня, с добри условия за СПА/ балнео и алтернативен туризъм изобщо, добри места за настаняване. Летните туристи я възприемат и като дестинация, която предлага добри условия за морски туризъм.
  
• 
  Както сред зимните, така и сред летните туристи дестинацията „България” има формирани ключови силни страни, т. е. характеристики, върху които да бъде изграждан имиджът й и върху които да се основава предлагането на туристически продукти и услуги. Неоползотворен потенциал за подобряване на имиджа на страната е налице по отношение на алтернативните видове туризъм, в случай, че представянето по тези характеристики бъде подобрено.
  
• 
  Спокойствието, красивата природа и добрата кухня са базовите характеристики, по които България не трябва да допуска слабо представяне, за да остане предпочитана дестинация за активните сезони. С потенциал по отношение на предпочитанията към страната са и възможностите за практикуване на СПА/ балнео и алтернативен туризъм изобщо.
  

• 
  Най-силни като образ в съзнанието на туристите са морският и културният туризъм. От маркетингова гледна точка, би било удачно тези два вида туризъм да се използват като „ракета носител” за налагането на нетрадиционни за момента туристически продукти и услуги чрез съвместно предлагане.
  
• 
  Най-отличаващите се характеристики, с които трябва да бъдат съобразени предлаганите видове туризъм, за българите са четири – възможността за практикуване през всички сезони и от всички възрастови групи, условия за почивка с деца и масовост (популярност) на продукта/ услугата.
  
• 
  Развитието на по-непопулярните специализирани видове туризъм е ограничено, от една страна, от недостига на информация, а от друга – от състоянието на пътната инфраструктура.
  
• 
  Иновативен туристически продукт означава съчетаване на стандартна услуга със специфичен продукт, отговарящ на интересите на туриста. Възможни варианти са:
  

• 
  Автентичен селски туризъм - вариант на селския туризъм, предназначен за потребители, които искат да компенсират ежедневието си с изключително различни дейности, а от друга – за хора, които търсят „различната гледна точка”, т. е. те искат да изпробват „алтернативна форма на живот”.
  
• 
  Селски туризъм тип „резерват” – туристите са поставени в пасивна роля, т. е. те са само наблюдатели. Подобен туризъм изисква и предлагането на различни допълнителни туристически продукти и услуги, които позволяват запълване на времето. Този вариант на селския туризъм е подходящ за дестинации, които могат да предложат и още нещо (например, еко-туризъм).
  
• 
  Селската къща като хотел - в основата на това виждане за туристически продукт стои идеята за атмосферата, която трябва да притежават туристическите дестинации. В този смисъл „селското” тук е само кулиси и кулинария, т. е. автентична, „домашно приготвена” храна.
  
• 
  Поклоннически туризъм – реликви, обвързани с истории, които провокират интерес към обекта и мястото/ местността, където е позициониран;
  
• 
  Акцент върху култуно-историческия и етнографския туризъм - съвместна работа на различни институции, с цел подпомагане разработването на продукти, които могат да превърнат обектите в преживявания. „Преживявания” в случая означава подходящ декор, съответстващото на този кулис събитие, адекватната на кулиса и събитието музика, регионалните храни и напитки, като целта е подобни продукти да задоволяват любопитството и да правят възможна „другата” гледна точка;
  
• 
  Превръщане на най-новата история (периода 1944 – 1989 г. ) в туристически продукт, като тук възможностите са от фотосафарита от типа „По следите на социализма” до ловен туризъм и нощувки в хижите на бившите партийни величия