Концепция за развитие на регионален туристически продукт на туристически район



страница10/16
Дата23.07.2016
Размер1.76 Mb.
#2477
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16

3.2.Тенденции в българския туризъм

3.2.1.Активен международен туризъм


Количествените показатели за развитието на българския туризъм в периода 2006 – 2009 са много добри, като се отбелязват трайни тенденции на ръст по всички показатели. След известен спад при някои показатели през 2010 г., тенденциите на ръст се възстановяват през 2011 г. Броят на пристигащите туристи през 2011 г. е достигнал 8,71 млн., което представлява ръст от 4 % спрямо 2010 г. и продължение на тенденцията от 2000 г. насам за ежегоден ръст.

Таблица: Пристигания на чуждестранни туристи, 2007-2011г.

Година

2007

2008

2009

2010

2011

11/10%

О Б Щ О

7 725 747

8 532 972

7 872 805

8 374 034

8 712 821

4

 

 

 

 

 

 

 

ТУРИЗЪМ

5 151 283

5 779 828

5 738 873

6 047 013

6 328 023

4,6

- Почивка и ваканция

4 218 713

4 765 700

3 809 561

4 227 519

4 484 248

6,1

- Гостуване

75 162

98 478

151 508

143 591

144 308

0,5

- Бизнес

375 613

418 374

1 075 300

933 501

971 735

4,1

- Други

481 795

497 276

702 504

742 402

727 732

- 2.0

ТРАНЗИТ

2 574 464

2 753 144

2 133 932

2 327 021

2 384 798

2,5

Пристиганията с цел туризъм съставляват над 72 % от всички пристигания, като се повишават с 4,6 % спрямо предходната година. Реализираните нощувки от чужденци са 12 461 275 и са нарастнали с 17,9 % спрямо 2010 г. За 2011 г. средногодишната заетост на леглата в средствата за подслон и местата за настаняване (нощувки от българи и чужденци) е 32 %.

Приходите от международен туризъм са 2 852.4 млн. Евро, с 3,8 % повече от 2010 г. и определя приход от 451 евро на турист.

Характерни за българския туризъм остават сезонните и териториални диспропорции. Териториалната концентрация е силно изразена - 80% от леглата и 82 % от реализираните нощувки (94 % от реализираните от чужденци нощувки) са съсредоточени в 6 области2, както и 84 % от приходите от настаняване.

С водещо значение за България традиционно остават посетителите от съседните балкански страни, Германия, Великобритания и Русия.



Таблица: Топ 10 на водещите пазари за българския туризъм (пристигания с цел туризъм)


N

Държава

2011 г.

2011/2010

Промяна (%)

1.

Румъния

960 365

4.6

2.

Гърция

942 680

4,2

3.

Германия

700 062

-1.9

4.

Русия

455 093

20.3

5.

Македония

382 826

23.5

6.

Великобритания

284 882

-1.5

7.

Полша

247 012

-2.7

8.

Сърбия

244 656

18.9

9.

Турция

184 835

-9.4

10.

Украйна

176 075

20.3

През 2011 г. страните от Европейския съюз продължават да са най-важният генериращ пазар за международен туризъм на България с относителен дял 68 %, общ обем от 4 305 423 туристи (+1%)


3.2.2.Тенденции на ключови международни пазари


През 2009-2010 г. МИЕТ провежда проучване на 10-те водещи пазара за България3, което разглежда пазарите по отношение на:

  • потенциал за бъдещ интерес към България

  • предпочитани видове почивки и продукти за България

  • основни мотиви и фактори на привличане за България

  • предпочитани видове и категории средства за подслон и места за настаняване за България

  • предпочитани средства за транспорт до България

  • предпочитан начин за организация на пътуването и канали за резервация за България

  • бъдещ интерес към сезони за пътуване

  • основни конкуренти на България

  • имидж и информираност за България

  • профили на бъдещи целеви групи за България, и т. н.

Настояща пазарна позиция и пътувания до България

  • Най-важните задгранични генериращи пазари за самата България са Румъния и Гърция, следвани от Германия.

  • Безспорно повечето от пътувания до България са с цел почивки на Черно море.

  • Основното средство за транспорт до България от съседните страни е автомобилът, както и автобусът, докато пътуванията до България от другите пазари изключително или предимно са били реализирани със самолет.

  • Предпочитаните видове средства за подслон и места за настаняване в България са хотелите, като посетителите от всички десет пазари най-често избират 4-звездни и 3-звездни категории.

  • Най-важният канал за резервации за пътувания до България е туристическата агенция. По отношение на източниците на информация (преди предприемане на пътуване), туристическите агенции, но също и интернет са много важни на всичките десет пазара.

  • Настоящите посетители в България от десетте пазара са предимно млади хора и такива на средна възраст и имат средни и високи нива на образование и доходи.

  • Средната продължителност на престоя на посетителите от десетте пазари в България е различна. Немските, украинските, руските и чешките граждани остават по-дълго (12 или 13 нощувки) от британските, турските и сръбските граждани (8 или 9 нощувки) и по-специално от гръцките, румънските и шведските граждани (между 5 и 7 нощувки).

  • Разходите при пътувания до България са различни на отделните пазари: Британските и шведските граждани отбелязват най-високите разходи при пътувания (137, съответно 116 евро на нощ на човек), следвани от немските и руските граждани (68, съответно 69 евро на нощ на човек), както и от румънските, гръцките, турските, украинските, чешките и сръбските граждани (между 57 и 40 евро на нощ на човек).

Имидж и мотиви за пътуване до България

  • Във всички пазари два аспекта особено ясно определят имиджът на България: "добри и изгодни цени, съответно евтина туристическа дестинация" и "туристическа дестинация за почивки на море" (последното обаче не важи за Гърция и Турция).

  • Други важни положителни аспекти на имиджа на България (но не на всички изследвани пазари) са свързани с "гостоприемството и приятелски настроените хора" и "доброто предлагане на почивки със зимен спорт и каране ски", а в съседните и източноевропейски страни важни аспекти на имиджа са "близостта, съответно лесната достъпност" и "сходният манталитет и език, съответно липсата на езикови бариери".

Потенциал за бъдещ интерес към България

Във всички десет изследвани пазари България има потенциал за интерес, който надвишава настоящия обем на пътувания. Подобно на миналото, бъдещият интерес на всички пазари също е фокусиран върху почивките на Черно море. Въпреки това, има и интерес към почивки на море в комбинация с обиколки ориентирани към разглеждане на културни и природни забележителности, обиколки за културен туризъм и разглеждане на природни забележителности, както и почивки със зимен спорт (най-вече на пазарите Гърция, Турция, Румъния и Сърбия). Други видове почивки като градски почивки, спа, балнео и уелнес почивки, летни почивки в планината или почивки със забавления също имат потенциал за интерес, но само на отделни пазари.



Ценови имидж и ценово позициониране на България

Сред потребителите България има имиджа на "евтина и достъпна ваканционна дестинация" на всички десет пазари. България се оценява като "определено изгодна ваканционна дестинация" - на първо място в Швеция, Великобритания, Гърция, Румъния, Сърбия и Чехия, и на второ място в Турция, на трето място в Германия и едва четвърта и пета в Русия и Украйна.



Дистрибуция и канали за продажба

С изключение на Швеция и Великобритания във всички други изследвани пазари туристическите агенции и туроператори са – понастоящем и ще бъдат най-малко и в средносрочен план - най-важните канали за резервации за пътувания до България. Въпреки това, значението на интернет като канал за резервации също ще се увеличи в бъдеще на всички тези пазари.

На всички изследвани пазари, обаче, България не е достатъчно добре представена сред туристическите агенции и туроператорите, както и в интернет (с изключение в Румъния, Чехия и Гърция).

Комуникация и реклама

Настоящото медийно присъствие на България (като туристическа дестинация) е слабо на всичките десет изследвани пазари (с изключение на Румъния)..



Пазарни сегменти

Като се има предвид конкурентоспособността на България по отношение на специфични видове почивки на отделните пазари, основният сегмент за България с най-добри перспективи на десетте пазара (с изключение на Гърция и Турция) е "туристите, предпочитащи почивка на море".

Втори важен сегмент (най-вече за пазарите Гърция и Турция, но също така и за Румъния и Сърбия) е "туристите, предпочитащи почивка със зимен спорт".

Допълнителни сегменти са туристи, предпочитащи почивка на море в комбинация с обиколки за културен туризъм и разглеждане на забележителности и туристи, предпочитащи обиколки (най-вече предпочитащи комбинация от обиколки ориентирани към разглеждане на културни и природни забележителности).



Позициониране

Що се отнася до позиционирането, десетте пазара могат да бъдат обединени в три групи с подобно позициониране (въз основа на възприемането на България):

  • Западноевропейските страни с позициониране, базирано на аспекта "много добро съотношение между качество и цена", в Германия допълнено от аспекта "изключително гостоприемство", във Великобритания от "целогодишна дестинация ", а в Швеция подчертаване на аспекта "слънце".

  • Източноевропейските страни - Русия, Украйна и Чехия с позициониране, базирано на аспекта "познатост" в комбинация с "много добро съотношение между качество и цена".

  • Съседните страни Румъния, Сърбия, Гърция и Турция с позициониране, базирано на "разнообразието" на туристическото предлагане на България, допълнено от аспекта "дестинацията с най-добрата цена" за Румъния, Сърбия и Гърция и аспекта "свободна и либерална атмосфера" за Турция.

На базата на това проучване и в съпоставка с актуалния туристически продукт на района София-Своге-Ихтиман, като възможни чуждестранни пазара се очертават:

4. 2. 3. 1. Пазар Румъния


По отношение на размера на пазара (21 млн. жители), Румъния спада към средните по големина държави в Европа. С около 4. 5 милиона задгранични пътувания годишно, Румъния се счита за един от по-малките генериращи пазари в Европа.

Румъния е най-важният чуждестранен генериращ пазар за България - 920,000 пътувания през 2010 г. , които правят България пазарен лидер в сегмента задгранични пътувания на пазар Румъния.




  • Около две трети от пътуванията на румънски граждани до България са с цел почивка, а от тях около 60% са почивки на море. Румънските граждани пътуват до България най-вече с автомобил (64%), отчасти също и с автобус (25%). Предпочитаните видове средства за подслон и места за настаняване са 4-звездни или 3-звездни хотели.




  • Въпреки че България е съседна страна, повечето румънски граждани събират някаква информацията, преди да предприемат пътуването, предимно чрез интернет, но и чрез туристически агенции или приятели и роднини. Пътуванията до България са били резервирани предимно чрез туристически агенции (32%) или чрез интернет (22%), но 30% от пътуванията са предприети без предварителна резервация.




  • Румънските граждани са реализирали средно 6 нощувки в България. като България е дестинация за по-кратки пътувания. Средните разходи за нощувка (включващи всички разходи).




  • Румънските туристи в България са млади хора и хора на средна възраст, често принадлежащи към групи с високи доходи и със средни и високи нива на образование. Делът на семействата с деца, пътуващи за България е 26%.




  • Румънските граждани, които вече са били на почивка в България са останали много доволни от своя ваканционен престой: много добро предлагане, много добро обслужване и гостоприемство и много добри цени.

  • За румънските граждани България е преди всичко туристическа дестинация, предоставяща много добро предлагане за почивка на море (безспорно по-добро от това на Румъния), изгодни цени и не на последно място лесна достъпност.

4. 2. 3. 2. Пазар Гърция



С 4. 5 милиона задгранични пътувания годишно Гърция спада към по- малките генериращи пазари на задгранични пътувания в Европа. Но с разходи при пътувания от 69 евро за нощувка и на човек, Гърция спада към европейските пазари със средни разходи при пътувания в чужбина.

Гърция е вторият най-важен генериращ пазар за България с 905 хиляди посещения с цел туризъм през 2010 г. като се запазва възходяща положителна тенденция. За гръцките граждани България е най-посещаваната задгранична дестинация (с дял от 18%), следвана от Германия (15%) и Турция (13%).

По-голямата част от гръцките туристи съчетават туристическото пътуване с обиколка – 38%, което ги прави потенциални потребители на интегриран алтернативен туристически продукт.

Гръцките граждани пътуват до България както следва:


  • Около половината от пътуванията са ваканционни пътувания, а другата половина са бизнес пътувания, посещения на приятели или роднини и други частни пътувания.

  • Почивката с обиколка е най-важният вид почивка (25%), следвана от почивката със зимен спорт (19%).

  • Най-предпочитаното транспортно средство е автомобилът (39%), следван от автобусът (31%).

  • Преобладава настаняването в хотел (75%), предимно 4-звездни и 5-звездни хотели (42%), следвани от 3-звездни хотели (27%).

Туристическите агенции са най-често използваният канал за резервации (28%), следвани от интернет (19%) и директни резервации с транспортен превозвач (13%).

Предпочитаните източници на информация са интернет (38%), приятели и роднини (35%) и туристически агенции (29%).

Средната продължителност на пътуванията е 5 нощувки.

Средните разходи за нощувка (включващи всички разходи) са 53 евро на човек и са сравними с разходите за Кипър (52 евро) и Румъния (56 евро), но са по-ниски от тези за Турция (63 евро).

Туристическият имидж на България в Гърция се асоциира предимно със следните аспекти:


  • изгодни цени,

  • добро предлагане на почивки със зимен спорт,

  • близост и лесна достъпност,

  • евтино пазаруване

Тези положителни аспекти на имиджа са също и основните мотиви за пътуване до България

Собственото туристическо предлагане на Гърция се счита за много по-привлекателно от предлагането на България за Черноморието. Това също влияе на общата оценка на дестинацията – като трябва да се подчертае, че имиджът на България сред потребителите е по-добър, отколкото този сред туроператорите и журналистите, пишещи за туризъм.

По отношение на пазар Гърция се препоръчва да се приложи стратегия за подобряване и разширяване на имиджа, насочена към допълване на настоящия имидж с допълнителни туристически аспекти.

Предлагането на България на почивки със зимен спорт е много конкурентно на пазар Гърция. Потенциалът за бъдещ интерес към България на пазар Гърция също е насочен към почивките със зиме спорт и каране на ски. Следователно, основният вид почивка за пазар Гърция, с най-добрите перспективи за България е почивката със зимен спорт и каране на ски. За по малки целеви групи, почивката със зимен спорт може да бъде допълнена с: предложения за спа, балнео и уелнес. Трябва да се има предвид, че основните конкуренти на България в сегмента почивка със зимен спорт са алпийските страни.

Обиколки за разглеждане на забележителности - като цяло обиколките за културен туризъм и разглеждане на забележителности спадат към най-предпочитаните видове задгранични почивки от гръцките граждани и също има и интерес към този вид почивки по отношение на България. Следователно, обиколките за разглеждане на забележителности, като комбинация от културни и природни забележителности също трябва да бъдат предлагани на пазар Гърция (но за по-малка целева група).

По отношение на други видове почивки, като например - обиколки, насочени единствено към културен туризъм, летни почивки в планината и почивки с походи, голф туризъм, селски туризъм и екотуризъм - България е по-малко конкурентоспособна на пазар Гърция. Потребителите и туроператорите считат предлагането на други страни (по-специално и собственото предлагане на Гърция) за по-добро и по-привлекателно, отколкото това на България.



По отношение на ценова стратегия на пазар Гърция България трябва да следва стратегия за ценово лидерство, насочена към запазване на най-добрия ценови имидж (място №1), който България има измежду конкурентите. За гръцките граждани цената играе много важна роля при избора на България. Цената представлява много силен основен мотив за пътуване до България, независимо от вида почивка. Следователно, поддържането на най-добрия ценови имидж трябва да бъде маркетингова цел с висок приоритет.

За пътувания до България туристическите агенции и туроператорите са най-важните канали за резервации за гръцките граждани. Следователно, много важно е България да има силно присъствие сред гръцките туроператори и туристически агенции по отношение на всички видове почивки.

Разширяване на предлагането на България сред туроператорите и туристическите агенции трябва да се направи сред тези, които вече предлагат България, но е необходимо също да се привлекат нови туроператори и туристически агенции. По-силното присъствие на предлагането на България сред туроператорите автоматично ще доведе до увеличаване на присъствието на България в интернет – защото повечето гръцки туроператори предлагат своите продукти също и онлайн.

Целевата група на България на пазар Гърция има следните социално-демографски характеристики:



  • Лица от ниски и средни възрастови групи имат интерес към почивка в България (до 54 години)

  • Със средни и високи нива на образование, но с акцент върху високите нива

  • Групи със средни и високи доходи (1,000 евро и повече), но с акцент върху групите с високи доходи

  • Предимно двойки, но също и семейства с деца (на възраст до 15 години) и млади необвързани хора.

4. 2. 3. 3. Пазар Германия


С обем на задгранични пътувания от около 76 милиона пътувания годишно Германия е най-големият генериращ пазар на задгранични пътувания не само в Европа, но и в света. Немските граждани не само пътуват в чужбина много често, но и техните разходи при пътувания (около 95 евро за нощувка) са също високи спрямо средните за Европа.
Германия е третият най-важен чуждестранен генериращ пазар за България (710 000 пътувания през 2010 г. ). Въпреки това, България има само малък пазарен дял (1%) на пазар Германия за задгранични пътувания.


  • Близо 90% от посещенията на немски граждани в България са ваканционни пътувания, а резервации са били направени предимно чрез туристически агенции (63%). За разлика от това делът на резервациите направени по интернет е 18%.




  • Резервирани са били полети и средства за подслон и места за настаняване, като повече от всеки втори посетител е избрал средства за подслон и места за настаняване от категория 4/5 звезди.




  • Както при поведението при резервиране предпочитания канал за резервации е туристическата агенция, така и при поведението при търсене на информация, предпочитания източник на информация също е туристическата агенция, следвана от интернет.




  • Немските граждани са реализирали средно 13 нощувки в България. Средните разходи за нощувка (включващи всички разходи) са 68 евро.




  • Немските туристи в България са най-вече млади хора и хора на средна възраст, принадлежащи към групите с по-високи средни и високи доходи, както и с всякакви нива на образование. Делът на семействата с деца, пътуващи за България е 25%.




  • От тези немски граждани, които вече са били на почивка в България, две трети са останали много доволни от своя ваканционен престой. Причините за тяхната удовлетвореност са преди всичко добрите хотели, добрата храна, много любезно обслужване, красивите плажове и морето.

4. 2. 3. 4. Пазар Великобритания

С 62 милиона жители и обем на задгранични пътувания от около 66 милиона пътувания годишно, Великобритания е вторият по големина генериращ пазар за задгранични пътувания в Европа (след Германия). Едновременно с това средните разходи при пътувания на британските граждани (включващи всички разходи) са много по-високи от тези на немските граждани - 151 евро спрямо 95 евро за нощувка.




  • Великобритания е четвъртият по важност чуждестранен генериращ пазар за България (около 290,000 пътувания през 2010 г. ). Близо 90% от всички посещения на британски граждани в България са ваканционни пътувания (основно почивки на море), които се резервират по интернет (49%) или чрез туристическа агенция (41%). Резервират се пакети с полет и места за настаняване, а близо 40% от посетителите избират категория 4/5-звезди. Предпочитаният източник на информация (преди предприемане на пътуването) е интернет, следван от туристическата агенция.




  • Британските граждани са реализирали средно 9 нощувки в България. Средните разходи за нощувка (включващи всички разходи) в България са 137 евро, които са най-високите разходи сред топ 10 на генериращите пазари.




  • Британските туристи в България са най-вече млади хора и хора на средна възраст, принадлежащи предимно към групите със средни и високи доходи и нива на образование. Делът на семействата с деца, пътуващи до България е 21%.




  • Около 70% от тези, които вече са били на почивка в България изразяват висока удовлетвореност от своя ваканционен престой. Въпреки това има претенции за подобрение на качеството на кухнята и храната и отчасти за стандарта на хотелите, както и за нужда от по-добро предлагане на нискотарифни полети до България. Дефицитите в предлагането и качеството частично са компенсирани от изгодните и ниски цени.




  • Почивките по черноморското крайбрежие и евтините и достъпни цени са положителните аспекти на имиджа, с които най-често свързват България британските потребители, туроператорите и журналистите, които пишат за туризъм. По-малка част асоциират страната със зимни спортове и култура. Като цяло е налице голяма липса на познания за България.





Сподели с приятели:
1   ...   6   7   8   9   10   11   12   13   ...   16




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница