ЗАКОН за Българските държавни железници

ПРЕДМЕТ НА ЗАКОНА

Чл. 1. (1) С този закон се определят:

1. статутът, имуществото, дейността и управлението на Българските държавни железници;

2. правата и задълженията на Българските държавни железници по стопанисването и използването на предоставеното им имущество;

3. правата и задълженията на Българските държавни железници във връзка с развитието, ремонта и поддържането на железопътната инфраструктура и нейната експлоатация.

(2) С този закон се уреждат и взаимоотношенията между Българските държавни железници и българската държава в лицето на нейните органи, институции и ведомства, отнасящи се до възлагането и изпълнението на задължителни обществени услуги с железопътен транспорт.

Глава втора

СТАТУТ НА БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНИ ЖЕЛЕЗНИЦИ

Чл. 2. Образува се Национална компания "Български държавни железници" със статут на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, наричана в закона "БДЖ", която е юридическо лице със седалище София.

Чл. 3. (1) Дейността на БДЖ се основава на принципите на търговското право.

(2) БДЖ отговаря за задълженията си със собственото си имущество.

(3) Държавата финансира развитието, ремонта и поддържането на железопътната инфраструктура и нейната експлоатация, като размерът на финансирането се определя ежегодно в рамката на дългосрочен договор между държавата и БДЖ.

(4) БДЖ участва във финансирането на дейностите по ал. 3 с приходите от стопанската си дейност.

(5) Държавата и общините компенсират БДЖ за всички загуби, понесени поради социални тарифи или задължения за предоставяне на задължителни обществени услуги, които те са им възложили.

Глава трета

ПРЕДМЕТ НА ДЕЙНОСТ НА БДЖ

Чл. 4. (1) Основният предмет на дейност на БДЖ е извършване на товарни и пътнически превози на търговски принцип.

(2) БДЖ извършва задължителни обществени услуги при условията и по реда, определени с договор.

(3) БДЖ осъществява и други дейности, които осигуряват, продължават или допълват услугите, свързани с основния предмет на дейност.

Чл. 5. БДЖ извършва дейностите по развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура въз основа на договор с държавата, представлявана от министъра на транспорта и от министъра на финансите.

Чл. 6. БДЖ осъществява международно научно-техническо сътрудничество, участва в специализирани международни организации и може да открива свои представителства в чужбина.

Чл. 7. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.).

Глава четвърта

ИМУЩЕСТВО НА БДЖ

Чл. 8. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) Имуществото, предоставено на БДЖ, е частна държавна собственост, с изключение на това по чл. 9.

Чл. 9. (Изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) (1) Земята и обектите на железопътната инфраструктура, предоставени на БДЖ за извършване на товарни и пътнически превози, са публична държавна собственост.

(2) БДЖ изготвя, поддържа и съхранява железопътен кадастър, съдържащ данните за земята и обектите по ал. 1, определени в правилника за прилагане на закона.

Глава пета

УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 10. (1) Органи на управление на БДЖ са:

1. държавата, представлявана от министъра на транспорта съобразно отрасловата му компетентност;

2. Управителен съвет;

3. генерален директор.

(2) Орган за контрол на БДЖ е Контролният съвет.

Чл. 11. Министърът на транспорта:

1. провежда общата транспортна политика на държавата в областта на железопътния транспорт;

2. осъществява дадените му с този закон правомощия, свързани с дейността на БДЖ.

Чл. 12. (1) Управителният съвет се състои от девет членове, които се назначават от министъра на транспорта за срок пет години. Първият управителен съвет се назначава за срок три години.

(2) Петима от членовете на Управителния съвет са лица извън системата на БДЖ. Четирима от членовете на Управителния съвет са от системата на БДЖ.

(3) Министърът на транспорта сключва договор за управление с всеки един от членовете на Управителния съвет.

(4) Членовете на Управителния съвет не могат да извършват от свое или от чуждо име конкурентна дейност, да бъдат в договорни отношения с други предприятия, дружества и сдружения със сходен предмет на дейност.

(5) Не може да бъде член на Управителния или на Контролния съвет лице, което е осъждано за престъпление от общ характер, има висящо дело за имущество с БДЖ или е съпруг или роднина по права или по съребрена линия и по сватовство до трета степен включително с друг член на Управителния или на Контролния съвет.

Чл. 13. (1) Управителният съвет заседава най-малко веднъж на два месеца.

(2) Заседанието на Управителния съвет е редовно, ако на него присъстват най-малко шестима от неговите членове.

(3) Решенията на Управителния съвет се приемат с явно гласуване и с обикновено мнозинство от присъстващите.

Чл. 14. (1) Управителният съвет:

1. избира измежду членовете си председател и заместник-председател;

2. избира измежду членовете си генерален директор и го предлага на министъра на транспорта за назначаване;

3. приема правилник за устройството и дейността на БДЖ;

4. по предложение на генералния директор назначава и освобождава заместник-генералните директори, главния ревизор по безопасността, главния счетоводител и главния юрисконсулт;

5. утвърждава годишните планове на БДЖ;

6. разработва и предлага на министъра на транспорта програма за развитието на железопътната инфраструктура;

7. разработва договорите между държавата и БДЖ за железопътната инфраструктура и за задължителните обществени услуги;

8. обсъжда годишния счетоводен отчет на БДЖ;

9. взема решение за продажба или ликвидация на дълготрайни материални активи, за учредяване на вещни права и за отдаване под наем на движими или недвижими вещи в съответствие с действащите нормативни актове;

10. предлага на министъра на транспорта да разрешава участието на БДЖ в търговски и граждански дружества и в международни организации;

11. (изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) предлага на министъра на транспорта да предприеме действия по реда на чл. 6 от Закона за държавната собственост;

12. упражнява правата по притежаваните от БДЖ дялове или акции в търговски дружества;

13. взема решения за ползване на кредити;

14. (изм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.) дава съгласие по чл. 49, ал. 2 от Закона за държавната собственост за продажба на жилищата, управлявани от компанията, и решава отдаването им под наем;

15. определя реда и взема решения за подпомагане на нуждаещи се железничари и техните семейства и на пострадали при железопътни катастрофи и трудови злополуки в рамките на определените средства, както и от образувани за целта доброволни фондове;

16. изпълнява други функции, свързани с управлението на БДЖ, в съответствие с действащите нормативни актове.

(2) Решенията по ал. 1, точки 2, 9, 11, 12 и 15 се вземат с мнозинство от две трети от общия брой на членовете на Управителния съвет.

Чл. 15. Председателят на Управителния съвет, а в негово отсъствие заместник-председателят, организира и ръководи заседанията на Управителния съвет и контролира изпълнението на неговите решения.

Чл. 16. (1) Управителният съвет може да бъде освободен преди изтичане на срока на договорите за управление при нарушение на закона и при неизпълнение на икономическите показатели или на други условия, предвидени в тези договори.

(2) Управителният съвет се освобождава с акт на министъра на транспорта.

(3) С акта по ал. 2 се назначава временен управител, който изпълнява функциите на Управителния съвет до назначаването на нов Управителен съвет, но не за повече от един месец.

(4) Министърът на транспорта освобождава преди изтичане срока на договора за управление член на Управителния съвет, който:

1. без основателна причина не вземе участие в три последователни заседания на Управителния съвет;

2. не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 2, 4 и 5;

3. нарушава условията, предвидени в договора за управление;

4. е подал писмена молба за освобождаване.

Чл. 17. (1) Контролният съвет е контролен орган в състав от петима членове, от които най-малко двама са дипломирани експерт-счетоводители. Членовете му не могат да бъдат в трудови правоотношения с БДЖ и да са членове на Управителния съвет.

(2) Министърът на транспорта сключва с всеки член на Контролния съвет договор за срок пет години. С първия контролен съвет договорът се сключва за срок три години.

(3) Заседанията на Контролния съвет се ръководят от председател, избран с мнозинство от две трети от членовете на съвета. Председателят на Контролния съвет участва в заседанията на Управителния съвет без право на глас.

(4) Контролният съвет взема решения с обикновено мнозинство от броя на членовете си.

Чл. 18. Контролният съвет:

1. упражнява контрол по спазването на нормативните актове и на финансовата дисциплина в БДЖ;

2. упражнява контрол по опазването на имуществото на БДЖ;

3. дава заключение по годишния счетоводен отчет на БДЖ;

4. извършва проверки по искане на министъра на транспорта и на Управителния съвет на БДЖ.

Чл. 19. (1) Контролният съвет може да бъде освободен от министъра на транспорта преди изтичане на срока при нарушение на закона или когато не изпълнява възложените му задачи.

(2) Член на Контролния съвет се освобождава от министъра на транспорта преди изтичане на срока, когато не изпълнява задълженията си, при подадена писмена молба за освобождаване или когато не отговаря на изискванията по чл. 12, ал. 5 и чл. 17, ал. 1.

Чл. 20. В случаи на освобождаване преди срока или смърт на член на Управителния или на Контролния съвет министърът на транспорта в срок от един месец назначава нов член до края на срока, за който е назначен съответният орган.

Чл. 21. Членовете на Управителния и на Контролния съвет са длъжни да пазят търговската тайна и търговския престиж на БДЖ.

Чл. 22. (1) Министърът на транспорта назначава генералния директор по предложение на Управителния съвет.

(2) Министърът на транспорта сключва с генералния директор договор за управление.

Чл. 23. Генералният директор:

1. организира, ръководи и контролира цялостната дейност на БДЖ;

2. утвърждава тарифи за железопътните превози и услуги;

3. сключва споразумения за железопътни услуги извън действащите тарифи в интерес на БДЖ;

4. назначава и уволнява работниците и служителите в БДЖ;

5. представлява БДЖ пред съдилищата, пред държавните органи и пред трети лица в страната и в чужбина;

6. отчита се за своята дейност пред Управителния съвет и пред министъра на транспорта;

7. може да делегира някои от правомощията по точки 1, 3, 4 и 5 на други компетентни лица по решение на Управителния съвет.

Чл. 24. Генералният директор се освобождава преди изтичане на срока от министъра на транспорта при нарушение на закона или на задълженията, предвидени в договора за управление.

Глава шеста

СЧЕТОВОДСТВО НА БДЖ

Чл. 25. БДЖ организира и осъществява счетоводството както общо за държавното предприятие БДЖ, така и поотделно за:

1. експлоатационната дейност, включително задължителните обществени услуги и други търговски дейности;

2. ремонта, поддържането и развитието на железопътната инфраструктура.

Глава седма

ТРУДОВИ ПРАВООТНОШЕНИЯ И ПРОФЕСИОНАЛНА ПОДГОТОВКА

Чл. 26. Трудовите правоотношения на работниците и служителите в БДЖ се уреждат въз основа на специалните нормативни актове за службата в железниците и общото трудово законодателство.

Чл. 27. В съответствие със специалните нормативни актове за службата в железниците БДЖ организира и провежда обучение за придобиване на професионална квалификация и правоспособност, за преквалификация и повишаване на квалификацията и издава съответните документи.

Глава осма

КОНТРОЛ ПО БЕЗОПАСНОСТТА

НА ДВИЖЕНИЕТО

Чл. 28. (1) Държавният контрол по техническата експлоатация и безопасността на движението по железните пътища в Република България се осъществява от министъра на транспорта чрез Държавната железопътна инспекция и нейните органи по места.

(2) Министърът на транспорта утвърждава правилата за техническата експлоатация и безопасността на движението по железните пътища в Република България.

Глава девета

ВЗАИМООТНОШЕНИЯ НА БДЖ С ДЪРЖАВАТА

Чл. 29. Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта приема дългосрочна програма за развитието на железопътния транспорт, както и решения за модернизация и развитие на съществуващата железопътна мрежа, включително и за изграждане на нови жп линии.

Чл. 30. (1) БДЖ извършва задължителни обществени услуги въз основа на план-договори с държавата, представлявана от министъра на транспорта и министъра на финансите, които се актуализират ежегодно.

(2) В договорите по ал. 1 се определят видовете на услугите, периодичността, качеството и обемът на превозите, тарифите и специалните тарифни облекчения и свързаните с тях компенсационни механизми.

Чл. 31. Народното събрание чрез държавния бюджет определя размера на средствата за финансиране на дейностите, възложени на БДЖ с договорите по чл. 30, за:

1. развитието, ремонта, поддържането и експлоатацията на железопътната инфраструктура;

2. компенсиране на намалените приходи от прилагането на социални пътнически тарифи;

3. учебна дейност в областта на железопътния транспорт и за инженерингова дейност по железопътната инфраструктура;

4. изграждане и поддържане на жп обекти, съхраняване и поддържане на мощности и материални средства и осъществяване на отбранително-мобилизационната подготовка, необходими на страната.

Чл. 32. Общините и други юридически лица могат да предоставят средства и да сключват договори с БДЖ за осъществяване на железопътни превози, имащи характер на обществена услуга с местно значение.

§ 1. По смисъла на този закон:

1. "Железопътна инфраструктура" означава железния път, прилежащите и принадлежащите към него терени, сгради, съоръжения, инсталации и технически средства на службите по пътното стопанство, електро- и енергостопанствата и движението, както и сградния фонд, който ги обслужва.

2. "Експлоатация на железопътната инфраструктура" означава дейността по управлението и осигуряването на движението на влаковете по железопътната мрежа.

3. "Задължителна обществена услуга" означава извършване на превози на пътници и товари, определени в нормативните актове и възложени с план-договор по чл. 30.

4. "План-договор" означава дългосрочен договор, който определя отговорностите на държавата като възложител и на БДЖ като изпълнител на дейностите, свързани с инфраструктурата или имащи характер на задължителни обществени услуги, плановите показатели за всяка дейност и условията за заплащане на услугите на БДЖ от държавата.

§ 2. Министерският съвет по предложение на министъра на транспорта преустановява експлоатацията, закрива и ликвидира железопътни линии.

§ 3. Обектите на железопътната инфраструктура, гарите и влаковете се охраняват от Националната полиция и от Националната служба за противопожарна охрана.

§ 4. Войските на Министерството на транспорта участват в работите по възстановяването на железопътната инфраструктура при обстоятелства на непреодолима сила.

§ 4а. (Нов - ДВ, бр. 85 от 1998 г., доп., бр. 12 от 2000 г.) Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с Българските държавни железници, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България, както и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с Българските държавни железници, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 5. БДЖ е правоприемник на държавна фирма "Български държавни железници" и поема активите и пасивите й по баланса към 1 юли 1995 г.

§ 6. (Отм. - ДВ, бр. 124 от 1998 г.).

§ 7. В срок три месеца от влизането на този закон в сила Министерският съвет приема правилник за неговото прилагане.

§ 8. Заварените подзаконови нормативни актове, които уреждат статута на работещите в железопътния транспорт, редът и условията за превоз на пътници и товари с железопътен транспорт, доколкото не противоречат на този закон, се прилагат до изричната им отмяна.

§ 9. Изпълнението на закона се възлага на министъра на транспорта.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

към Закона за железопътния транспорт

(ДВ, бр. 97 от 2000 г., в сила от 1.01.2002 г.)

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 7. Отменят се:

1. Указ № 9 за работата на ръководния и изпълнителския състав в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 3 от 1981 г.; изм., бр. 100 от 1992 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 1997 г. - бр. 20 от 1997 г.).

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

2. Указ № 229 за наказанията, които се налагат за нарушения на реда по железните пътища (Изв., бр. 43 от 1952 г.).

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

3. Законът за Българските държавни железници (обн., ДВ, бр. 53 от 1995 г.; доп., бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.).

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
НАРЕДБА № 41 от 27.06.2001 г. за достъп и използване на железопътната инфраструктура
Издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 64 от 20.07.2001 г., в сила от 1.01.2002 г., доп., бр. 50 от 30.05.2003 г., в сила от 1.01.2002 г.
Раздел I

Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за достъп и използване на железопътната инфраструктура на територията на Република България.

(2) Тази наредба не се прилага за случаите, когато:

1. се използват общински мрежи за експлоатация на градски и крайградски железопътни превози на пътници;

2. се използват частни железопътни инфраструктури за вътрешен железопътен транспорт, запазени единствено за ползване от техния собственик, в това число за собствените му нужди за превоз на товари.

Чл. 2. Железопътната инфраструктура на Република България обхваща магистралните и регионалните железни пътища и стационарните съоръжения (без тези по чл. 2 от Закона за железопътния транспорт), необходими за движението на железопътните возила и за сигурността на движението.

Чл. 3. Националната компания "Железопътна инфраструктура" (управител) изгражда, поддържа, развива и експлоатира железопътната инфраструктура и управлява системите за контрол и безопасност на движението и предоставя на железопътните превозвачи достъп за използването на инфраструктурата по реда, предвиден в тази наредба.

Чл. 4. (1) Железопътната инфраструктура се използва от лицензирани превозвачи, които притежават сертификат за безопасност.

(2) Наличието на лицензия не дава право на превозвача да извършва превози на пътници и товари освен по реда, предвиден в тази наредба.

(3) Лицензиите и сертификатите за безопасност, издадени от чуждестранни железопътни администрации, се признават за валидни при предоставяне правото на достъп за използване на железопътната инфраструктура, ако това е уговорено в двустранните или многостранните договори, по които Република България е страна.

Чл. 5. Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ") може да сключва с управителите на инфраструктурите в други държави споразумения, уреждащи административни, технически и други въпроси, свързани с достъпа до железопътната инфраструктура за извършване на транзитни превози с международни влакове, в съответствие с международните договори, по които Република България е страна.

Чл. 6. Взаимоотношенията между НК "ЖИ" и превозвачите във връзка с достъпа за използване на инфраструктурата се уреждат с договор. Не се допуска преотстъпване на трасетата на други железопътни превозвачи.

Чл. 7. (1) Железопътните превозвачи използват железопътната инфраструктура срещу заплащане на таксата по чл. 35 от закона и цената на допълнителните и съпътстващите услуги, ако бъдат предоставени такива, по силата на договора с НК "ЖИ" (приложението).

(2) За достъпа до железопътната инфраструктура и за резервация на утвърдените трасета предварително в началото на всеки календарен месец се заплаща такса.

(3) Таксата за използването на железопътната инфраструктура е функция на маршрута по съответните участъци, влак-километрите, бруто-тон/километрите работа и други компоненти и се заплаща след приключване движението на влака, но не по-късно от 2 месеца от датата на завършването на движението на влака по конкретния маршрут.

(4) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Таксата за използване на железопътната инфраструктура е в зависимост от въздействието на превозните средства върху нея и вида на влаковете, които се движат по нея.

(5) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Инфраструктурните такси се диференцират и определят в зависимост от вида на влаковете, които се делят на следните групи:

1. пътнически влакове;

2. товарни влакове.

(6) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Инфраструктурните такси за пътнически влакове се събират за движение на пътнически вагони, вагони за превоз на леки автомобили, вагон-ресторанти, спални вагони, вагон-лаборатории, мотриси- лаборатории и контролни машини, вагони-поща или вагони-цистерна за мляко, включени в състава на пътнически влак, празни товарни вагони, тягови средства в изолирано движение.

(7) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Инфраструктурните такси за товарни влакове се събират за движение на пълни товарни вагони, пътна механизация, различни видове влекачи и специализирани релсови самоходни машини.

(8) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Таксата за използване на железопътната инфраструктура от тяговите средства се заплаща в зависимост от участието им в пътнически или товарен влак.

(9) (Нова - ДВ, бр. 50 от 2003 г.) Не се събират инфраструктурни такси за движението на възстановителни и противопожарни влакове или локомотиви, назначени за възстановяване на прекъснато движение на влаковете и при природни бедствия за определени райони на страната, обезтревителни и кантарни влакове.

Раздел II

Документ за състоянието на мрежата

Чл. 8. Националната компания "Железопътна инфраструктура" изготвя след консултации със заинтересуваните страни документ за фактическото състояние на железопътната мрежа, съдържащ параметрите на инфраструктурата, информация за условията за достъп до нея, за приложимите такси, за принципите и критериите за разпределение на капацитетите, ограниченията при ползването на инфраструктурата, сроковете, процедурите за подаване на заявките за получаване на капацитети и др.

Чл. 9. (1) Документът за фактическото състояние на мрежата подлежи на публикация 4 месеца преди крайната дата на влизане в сила на графика за движението на влаковете.

(2) При необходимост документът за състоянието на мрежата подлежи на актуализация.

(3) Документът за фактическото състояние на мрежата се предоставя на всички заинтересувани лица срещу заплащане стойността на направените разходи за публикацията му.

Раздел III

Заявки за предоставяне на капацитет и изготвяне на график за движение

по железопътната инфраструктура

Чл. 10. Графикът за движението на влаковете се изготвя от НК "ЖИ" съгласувано с превозвачите, а за пътническите превози - и с общините.

Чл. 11. (1) Графикът се изготвя веднъж за всяка календарна година.

(2) Промяната на графика се извършва в полунощ на последната събота на месец май или в срокове, определени съгласувано с европейските администрации.

Чл. 12. (1) Лицензираните превозвачи подават заявки до генералния директор на НК "ЖИ" за получаване на капацитети по реда, предвиден в глава втора, раздел III от Закона за железопътния транспорт.

(2) (В сила от 1.01.2007 г.) Право да подават заявки имат и международните железопътни групировки, в които участват български железопътни превозвачи, при спазване разпоредбите на тази наредба.

(3) Разпределянето на капацитетите се извършва на справедлива и недискриминационна основа при спазване на действащото законодателство.

Чл. 13. Заявките за получаване на капацитет от инфраструктурата се подават най-малко 6 месеца преди промяната на графика по чл. 11, ал. 2.

Чл. 14. (1) Заявките за предоставяне на капацитет съдържат заявление с описание на конкретните данни за кандидата и предложенията му относно:

1. проекта за график за влаковата работа;

2. условията за използване на трасетата;

3. престоя на влаковете в гарите и спирките;

4. списъка на влаковете, осъществяващи превози по силата на международни договори, по които Република България е страна;

5. списъка на влаковете, които реализират поети задължения за обществена услуга;

6. параметрите на влаковете (дължина, маса, брой на тр. единици), други особености (отклонения от обичайното натоварване, превозни средства, които не отговарят на RIC/RIV, опасни товари, съгласно GGVE/RID, в т. ч. схемата за композиране на влака, пътници, нуждаещи се от специална грижа и др.);

7. факторите, валидни при закъснение (ограничения на скоростта, обусловени от спирачния капацитет; повреди на тяговия подвижен състав и др.);

8. други данни, необходими за отчета или статистиката на дейностите, по искане на НК "ЖИ".

(2) Управителят на инфраструктурата запазва резерв от капацитети за извършване на строителни или ремонтни работи, в т. ч. и планови, по инфраструктурата. Тази разпоредба е приложима дори и в случаите на наситена инфраструктура.

(3) В случай че изграждането или ремонтът на участъци от инфраструктурата са предоставени на организации извън НК "ЖИ", те са длъжни оперативно да заявят необходимостта от индивидуални трасета не по-късно от 5 дни преди датата на извършване на строителните работи.

(4) В случай на смущения в движението на влаковете поради технически дефект или произшествие ръководителят на НК "ЖИ" изготвя оперативен план за

действие и намеса, в който се посочват органите за съдействие за отстраняване на смущението.

(5) По изключение при наличие на дефект или произшествие, които правят инфраструктурата неизползваема за момента, предоставянето на трасета може да се преустанови без предизвестие за времето, необходимо за възстановяване на годността на инфраструктурата за експлоатация.

Чл. 15. (1) Националната компания "Железопътна инфраструктура" е длъжна, доколкото е възможно, да удовлетвори всички заявки за капацитети на инфраструктурата, особено онези, които се отнасят до трасета, пресичащи повече от една мрежа.

(2) При удовлетворяване на заявките управителят задължително спазва следната поредност: експресни пътнически влакове, бързи пътнически влакове, пътнически влакове, директни товарни влакове, участъково-групови влакове, товарни влакове, маневрени влакове. Работните товарни влакове имат предимство пред останалите само в случаите по чл. 14, ал. 4.

Чл. 16. Заявките за маневрена дейност в гарите за подаване и изваждане на вагони на товаро-разтоварни фронтове се изпълняват в оперативен порядък, без да се променя режимът на влаковата работа в гарите.

Чл. 17. (1) Приетата заявка дава право за използване на инфраструктурата със заплащане на съответните такси.

(2) При допълнителна договореност между превозвача и НК "ЖИ" срещу заплащане могат да бъдат осигурени допълнителните и съпътстващите услуги, съгласно приложението.

(3) В случаите по ал. 2 НК "ЖИ" може да прави намаления на цените на допълнителните и съпътстващите услуги до размера на действителните разходи, направени от компанията. Националната компания "Железопътна инфраструктура" може да внедрява системи за намаления, приложими от всички ползватели, или такива, които се предоставят само за определени потоци за движение.

(4) Еднаквите системи за намаления по ал. 3 се ползват за еднакви видове обслужване.

Чл. 18. (1) Управителят може да сключва с кандидатите рамкови споразумения за уточняване параметрите на капацитетите на инфраструктурата, за която е постъпила заявка от кандидата. Рамковото споразумение се сключва за период 5 години и подлежи на актуализация при необходимост.

(2) Рамковото споразумение не е пречка за използване на инфраструктурата от други превозвачи.

Чл. 19. При изготвяне на графика управителят провежда консултации със заинтересуваните лица, като в течение на 30 календарни дни им дава възможност да предоставят своите забележки и коментари.

Чл. 20. (1) В случаите, когато след провеждане на консултациите с кандидатите се окаже невъзможно да бъдат приети цялостни всички заявки за капацитети на инфраструктурата, НК "ЖИ" незабавно обявява участъка от тази инфраструктура за наситен.

(2) Действията по ал. 1 се предприемат и когато са налице достатъчно основания да се приеме, че в близко бъдеще участъкът от инфраструктурата ще стане наситен.

(3) В срок до 6 месеца след обявяване на инфраструктурата за наситена управителят прави анализ на капацитетите съгласно чл. 7 освен в случаите, когато вече е утвърден план за усилване на капацитета.

(4) При изготвянето на графика и в случаите, когато инфраструктурата е обявена за наситена, управителят прилага критериите за приоритет, предвидени в чл. 32 от Закона за железопътния транспорт. При определяне на приоритета се взема предвид и важността на услугите, главно тези в международно съобщение.

Чл. 21. (1) Целта на анализа на капацитетите е да се определят ограниченията на капацитетите на инфраструктурата, които пречат за цялостно удовлетворяване на заявките за капацитети, както и да се предложат методи за изпълнението на допълнителни заявки.

(2) Анализът включва преценка на инфраструктурата, експлоатационните разходи, естеството на железопътните услуги и други фактори.

(3) Предвидените мерки могат да се отнасят до промяна на маршрута, ново програмиране на услугите, промяна в скоростите, подобряване на инфраструктурата и др.

Раздел IV

План за усилване на капацитетите

Чл. 22. След приключване на анализа на капацитетите, но не по-късно от 6 месеца управителят изготвя план за подсилване на капацитетите.

Чл. 23. Планът за подсилване на капацитетите се изготвя след консултации с ползвателите на инфраструктурата и съдържа:

1. причините за насищането;

2. вероятното развитие на трафика;

3. пречките, които спъват развитието на инфраструктурата;

4. решенията за подсилване на капацитетите и тяхната стойност, в т. ч. и по отношение необходимостта от промяна на таксите;

5. действията, които следва да се предприемат, и график за изпълнението им.

Чл. 24. (1) Управителят на инфраструктурата може да наложи отказ от предоставено трасе предимно в случаите на наситена инфраструктура, когато превозвачът го използва в течение на минимум един месец под праговете, определени в документа за фактическото състояние на мрежата и договора със съответния превозвач, при условие че недостатъчното й използване не се дължи на причини извън превозвача.

(2) Превозвачите не могат да преотстъпват предоставените им от управителя на инфраструктурата железопътни трасета.

Чл. 25. Националната компания "Железопътна инфраструктура" е длъжна незабавно да уведомява превозвачите за състоянието на използваната инфраструктура, в т. ч. за необходимите изменения в графика за движението на влаковете, произтичащи от дефекти в инфраструктурата, налагащи планов или извънреден ремонт, строителство или други ограничения, предизвикани от аварии или произшествия.

Раздел V

Чл. 26. Националната компания "Железопътна инфраструктура" и железопътните превозвачи работят съвместно, като се съобразяват с особеностите и изискванията за използване на инфраструктурата. Всяка страна е длъжна да предостави на другата цялата информация, необходима за осигуряване на високо ниво на ефективност на превозите и безопасност на движението.

Чл. 27. В случай че превозвачът не започне осъществяването на дейността по превоза на пътници и товари в срок до 3 месеца след сключване на договора, НК "ЖИ" може да го прекрати едностранно без предизвестие.

Чл. 28. Договорът, с който се уреждат взаимоотношенията между НК "ЖИ" и превозвачите, се сключва за срок 5 години и се продължава за нов период след преразглеждането на лицензията на превозвача по реда на чл. 41 от Закона за железопътния транспорт и чл. 13 от Наредбата за лицензиране на железопътни предприятия за превоз на пътници и/или товари и на лицата, издаващи сертификат за безопасност.

Раздел VI

Контрол

1. документа за състоянието на мрежата и критериите, заложени в него;

2. процедурата за разпределение на капацитетите;

3. прилагането на тарифите;

4. приложението на изискванията за наличие на сертификат за безопасност;

5. контрола върху нормите и правилата за безопасност.

Чл. 30. Изпълнителната агенция "Железопътна администрация" е длъжна да извърши контрол и се произнесе по жалбата, свързана с чл. 29, в срок до два месеца от постъпването, вкл. и да даде съответните разпореждания за отстраняване на нередностите.

Чл. 31. Националната компания "Железопътна инфраструктура" има право да дава указания на персонала на превозвачите във връзка с неправилно използване на железопътната инфраструктура.

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. "Разпределение на капацитета" е предоставяне на превозвачите на капацитети от железопътната инфраструктура от страна на управителя на инфраструктурата (НК "ЖИ").

2. "Наситена инфраструктура" е участък от инфраструктурата с изчерпана или изчерпваща се пропусквателна възможност, за който заявките за получаване на капацитет от инфраструктурата не могат да бъдат изцяло удовлетворени в определени периоди от време, вкл. и след координиране на различните заявки на превозвачите.

3. "План за подсилване на капацитета" е мярка или серия от мерки, произтичащи от необходимостта да се отпимизира графикът, целящи намаление на пречките, водещи до обявяване на даден участък от инфраструктурата за "наситена инфраструктура".

4. "Капацитет на инфраструктурата" е възможността да се планират заявените трасета за даден участък от инфраструктурата в определен период.

5. "Трасе" е необходимият капацитет на инфраструктурата за пускане в движение на даден влак от една точка до друга в определен момент.

6. "График" са данните, които определят всички планирани движения на влаковете и на подвижния състав по инфраструктурата, през периода на валидност на графика.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 29, ал. 2 от Закона за железопътния транспорт.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2002 г., с изключение на разпоредбите по чл. 12, ал. 2, които се прилагат от 1 януари 2007 г.

§ 4. Указания по приложението на тази наредба дава ръководителят на Изпълнителна агенция "Железопътна администрация".

I. Основни услуги, които се предоставят на железопътните предприятия

1. Обработка на заявките за ползване капацитети на инфраструктурата.

2. Право за използване на предоставените капацитети.

3. Използване на коловозите в гарите и отклоненията към индустриалните

клонове.

предлагане на информация за движението на влаковете.

5. Друга информация, необходима за въвеждането или експлоатацията на

обслужването, за което е предоставен съответен капацитет.

6. Използване на системите за електрозахранване на ел. тракция, при

необходимост.

7. Инфраструктури за зареждане с гориво.

8. Използване на разпределителните гари.

9. Използване на гарите за композиране на влаковете.

10. Използване на гарите за гариране на влаковете.

11. Използване на центровете за поддръжка.

II. Допълнителни и съпътстващи услуги

Допълнителни услуги

1. Осигуряване на тракционен електрически ток.

2. Предварително затопляне на пътническите вагони.

3. Доставяне на гориво и създаване на условия за маневрена дейност.

4. Изпълнение на договори за превоз на опасни товари, в т. ч. контролни

дейности, съдействие при движението на специални влакови композиции.

Съпътстващи услуги

1. Осигуряване на достъп до телекомуникационната мрежа.

2. Предоставяне на допълнителна информация.

3. Осигуряване технически контрол на подвижния състав и др.

т. 9, р. 4, № 593