Конференция по присъединяване към европейския съюз българия

(2) Пристанището може да включва прилежащи водни площи и територии на една или повече общини.

Чл. 93. Пристанищата са:

1. за обществен транспорт - независимо дали осъществяват вътрешен или международен трафик;

2. рибарски;

3. яхтени;

4. със специално предназначение;

5. военни, включително граничнополицейски.

Чл. 94. (1) Операторите и собствениците на пристанища или на пристанищни съоръжения предоставят на Министерството на транспорта и съобщенията статистическа информация, свързана с дейността им при условия и по ред, определени от министъра на транспорта и съобщенията и от председателя на Националния статистически институт.

(2) Информацията по ал. 1 е за служебно ползване.

Чл. 95. (1) Границите на територията на пристанищата за обществен транспорт се съгласуват с министъра на регионалното развитие и благоустройството по установения ред.

(2) Границите на територията на военните пристанища се съгласуват с министъра на отбраната.

(3) Координатите и навигационните карти на акваторията се обявяват публично.

Чл. 96. Пристанищата и пристанищните съоръжения в откритите пристанища са общодостъпни и осигуряват еднакви условия съобразно предназначението им за всички плавателни съдове.

Чл. 97. (1) Не се допуска движение в пристанищата и рейдовете на плавателни средства без вдигнато държавно знаме или военноморски флаг и без име или номер.

(2) Маневрирането в пристанищата и рейдовете се извършва в съответствие с разпоредбите на международните правила за предотвратяване на сблъскванията по море.

Чл. 98. Гранично-пропускателният, митническият и медико-санитарният режим, както и охраната в пристанищата се определят от действащото законодателство.

Чл. 99. Редът за посещение, маневриране и престой на корабите в пристанищата и рейдовете, за товарене и разтоварване, за качване на кораба и слизане на брега на екипажа, на пътниците или на други лица, както и за връзка на кораба с брега се определят с наредба на министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 100. Отреждането на земни и водни участъци за извършване на строителство по крайбрежието на Черно море и р. Дунав, както и във вътрешните и териториалните води и в зоните на действие на средствата за навигационно осигуряване се извършва въз основа на подробен градоустройствен план или застроително решение след съгласуване с министъра на отбраната, министъра на транспорта и съобщенията, министъра на регионалното развитие и благоустройството и с министъра на земеделието и горите.

Чл. 101. Генералните планове за изграждане, реконструкция или разширяване на пристанищата и на съоръженията за навигация се съгласуват от общинския съвет на общината на територията, на която се намира съоръжението, с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на отбраната и министъра на вътрешните работи и се одобряват от министъра на транспорта и съобщенията.

Чл. 102. Правомощията на пристанищната администрация се разпростират върху всички пристанища с изключение на военните пристанища.

Раздел II

Пристанища за обществен транспорт

Чл. 103. (1) Пристанище за обществен транспорт е всяко пристанище, съоръжено и позволяващо извършването на дейности, свързани с товарно- разтоварни операции, с превоз на пътници и поща и други съпътстващи дейности от/на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, което е достъпно, без ограничение, срещу заплащане.

(2) Пристанищата за обществен транспорт са: пристанище Балчик, пристанище Варна, пристанище Леспорт - Варна, пристанище Ферибот Варна, пристанище Петрол - Варна, пристанище Бургас, Рибно пристанище - Бургас, пристанище Созопол, пристанище Поморие, пристанище Царево, пристанище Несебър, пристанище Ахтопол, пристанище Видин, пристанище Лом, пристанище Оряхово, пристанище Русе, пристанище Сомовит, пристанище Свищов, пристанище Тутракан, пристанище Силистра.

(3) Пристанищата за обществен транспорт осигуряват свободен достъп на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, на товари, пътници и поща за извършване на търговски дейности и за комуникации между брега и сушата.

(4) В пристанищата за обществен транспорт се събират канални, тонажни и кейови такси в размер, определен от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията.

(5) В пристанищата за обществен транспорт се събират светлинни такси в размер и по ред, определени от Министерския съвет, по предложение на министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната.

Чл. 104. (1) Министърът на транспорта и съобщенията определя с наредба изискванията за експлоатационна годност на пристанищата.

(2) Пристанищната администрация може да преустанови временно или да ограничи експлоатацията на пристанищата, които не отговарят на изискванията и на реда, определени с наредбата по ал. 1.

(3) Пристанищната администрация издава задължителни предписания за привеждане на пристанищата за обществен транспорт в съответствие с изискванията на наредбата по ал. 1.

Чл. 105. Товарно-разтоварни и претоварни операции на товари и поща и международни превози на пътници се извършват само в обявените за тази цел зони и съоръжения или рейдовете в пристанищата за обществен транспорт, освен в случаи на бедствия в териториално море или други извънредни и форсмажорни обстоятелства.

Чл. 106. Изграждането на плаващи съоръжения за претоварни дейности във водата на разстояние от брега се допуска само ако са включени в пристанище за обществен транспорт и на място и по ред, определени от морската администрация.

Чл. 107. (1) Пристанищните съоръжения, земите, върху които са разположени те, земите под откритите и закритите складове, както и прилежащите водни площи в съществуващите пристанища за обществен транспорт, са публична държавна собственост.

(2) Съществуващо пристанище, което е извън изброените в чл. 103, ал. 2, може да придобие статут на пристанище за обществен транспорт по този закон с решение на Министерския съвет по искане на лицата, притежаващи правото на собственост върху него, след промяна на чл. 103, ал. 2.

(3) Пристанища за обществен транспорт извън изброените в чл. 103 и трансформираните по реда на ал. 2 могат да се изграждат само върху земи - публична държавна собственост.

Чл. 108. Особено право на ползване върху цели или технологично обособени части, публична държавна собственост, от пристанища за обществен транспорт се предоставя при условията и по реда на Закона за концесиите.

Чл. 109. (1) С решение на Министерския съвет може да се предоставя концесия за цяло пристанище за обществен транспорт или за отделни части от него (терминали) със съоръжения, необходими за осъществяването на завършен процес на обработка на товарите.

(2) В договора за концесия задължително се уговарят клаузи относно правата на концесионера да ползва терминала самостоятелно и възможността да се предоставят услуги на други оператори.

Раздел III

Други пристанища

Чл. 110. (1) Рибарско е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на рибарски плавателни съдове от крайбрежно плаване, което не извършва обработка на товари и превоз на пътници и поща с кораби за далечно плаване.

(2) Яхтено е всяко пристанище, предназначено за домуване или приставане на яхти за крайбрежни и международни плавания по вода, водни спортове и развлекателни програми, без превоз на пътници.

(3) Пристанище със специално предназначение е всяко пристанище или пристанищно съоръжение, което е технологично свързано с производствения процес на корабостроителните и кораборемонтните предприятия, както и на специализираните крайбрежни предприятия за хидротехническо строителство и за опазване на околната среда и не извършва обработка на товари, пътници и поща.

(4) В местата, определени по установения ред, могат да се оборудват водни бази за приставане и съхраняване на рибарски лодки и спортно- развлекателни плавателни съдове.

Чл. 111. Военно, включително граничнополицейско пристанище или кей е всяко пристанище или кей, предназначени за домуване или приставане на военни кораби или на държавни кораби и други плавателни съдове на Министерството на вътрешните работи.

Чл. 112. (1) Видът и предназначението, както и промените във вида и предназначението на пристанищата, се регистрират от пристанищната администрация.

(2) Не се допуска извършване на дейности и услуги извън посочените в регистрацията на пристанището.

(3) За държавните кораби и други плавателни съдове, използвани от органите на Министерството на вътрешните работи, се прилага режимът, приложим за военните кораби.

Раздел IV

Пристанищна администрация

Чл. 113. (1) Министърът на транспорта и съобщенията ръководи и контролира пристанищната дейност в Република България.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията осъществява правомощията си чрез пристанищна администрация, създадена по реда на Закона за администрацията, като юридическо лице на бюджетна издръжка, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, със седалище в София и териториални звена.

Чл. 114. (1) Пристанищната администрация:

1. обезпечава сигурността и безопасността на пристанищата и осигурява равнището на обявените категории пристанища и стандарти при изпълнение на функциите, поети като задължения от държавата по силата на международни договори, както и решава всички въпроси от непосредствен обществен интерес;

2. координира управлението и поддържането на пристанищата за обществен транспорт;

3. води регистър на всички пристанища в Република България;

4. изготвя, поддържа и съхранява регистър с база данни за терените, сградите, пристанищните съоръжения, пътните и железопътните подходи, подводните, подземните и надземните комуникации на пристанищната инфраструктура и субструктура;

5. организира поддържането на съществуващите и изграждането на нови подходни канали, пристанищни акватории, морски и речни депа за изхвърляне на драгажна маса, защитни съоръжения и други;

6. подпомага министъра на транспорта и съобщенията при осъществяване на контрола по изпълнението на концесионните договори;

7. води регистър на пристанищните оператори;

8. дава разрешения за достъп до пристанищата;

9. контролира спазването на изискванията за техническа безопасност на пристанищните съоръжения, за охрана на труда и за безопасно осъществяване на товарно-разтоварни операции от квалифициран за съответния вид работа персонал;

10. създава условия за изпълнението на разпоредбите по отбранително- мобилизационната подготовка и гражданска защита в пристанищата и за осъществяването на граничнополицейския режим;

11. контролира спазването на изискванията за свободен достъп и прилагане на еднакви конкурентни условия за операторите на пристанищни дейности;

12. събира, обработва и предоставя пристанищни статистически данни;

13. събира канални такси, тонажни корабни такси, линейни кейови такси и светлинни такси;

14. дава задължителни предписания по чл. 104, ал. 3;

15. издава задължителни предписания относно използваните претоварни технологии и съблюдава спазването на технологичните правила за обработка на кораби и товари на кей и рейд;

16. контролира спазването на условията и на реда за извършване на пристанищни дейности и услуги;

17. извършва и други дейности, определени със закон или с акт на Министерския съвет.

(2) Пристанищната администрация предоставя на Министерството на отбраната събраните суми от светлинните такси по ал. 1, т. 13.

Чл. 115. (1) Финансирането на дейностите по осигуряване безопасността на корабоплаването и поддържане и развитие на пристанищата за обществен транспорт се осъществява чрез бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията.

(2) Дейностите по ал. 1 се осигуряват финансово от:

1. таксите по чл. 114, ал. 1, т. 13, без светлинните такси;

2. лихви по депозити на собствени средства и по просрочени плащания;

3. парични постъпления от предоставени концесии, получени по реда на чл. 25, ал. 2, т. 1 от Закона за концесиите.

(3) С набраните средства по ал. 2 се осигуряват разходите за:

1. безопасност на корабоплаването в каналите и акваторията на пристанищата за обществен транспорт;

2. проектиране, изграждане, развитие, безопасност и поддръжка на пристанищата за обществен транспорт, както и на вълноломите и укрепителните съоръжения в прилежащата им акватория;

3. демонтиране и изнасяне на съоръжения по реда на чл. 63, ал. 4;

4. издръжка на пристанищната администрация.

(4) Пристанищната администрация ежегодно изготвя програма, утвърдена от министъра на транспорта и съобщенията, за обосноваване на необходимите разходи по ал. 3, както и за погасяване на кредити, получени за развитието на пристанищната инфраструктура.

(5) Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията по реда на този член за финансиране на дейности по осигуряване и поддръжка безопасността на корабоплаването, както и събираните такси, не се облагат с данъци.

(6) Средствата от превишаването на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за финансиране дейностите по този раздел.

Раздел V

Пристанищни дейности и услуги

Чл. 116. Дейностите, свързани с товарно-разтоварни операции, с превоз на пътници и поща и други съпътстващи дейности от/на плавателни съдове и сухоземни транспортни средства, се извършват от оператори - пристанищни предприятия или концесионери.

Чл. 117. (1) Пристанищните дейности, свързани с обработка на наливни, насипни, генерални, контейнерни, ро-ро, фериботни и други товари, се осъществяват от специализирани пристанищни оператори, притежаващи или наемащи квалифициран персонал в съответната област.

(2) Обучението, квалификацията и преквалификацията на пристанищни работници и предлагането на квалифицирана работна сила се осъществяват от специализирани дружества в съответствие с установения ред в действащото законодателство.

(3) Пристанищната администрация създава условия да не се допуска извършването на пристанищни дейности от лица, които не притежават необходимата квалификация за това.

Глава пета

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 118. (1) Наказва се с глоба от 50 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който потопи кораба в териториалното море, във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или го изхвърли на брега.

(2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва и корабопритежателят, който нареди или допусне корабът да бъде потопен или изхвърлен на брега.

Чл. 119. (1) Наказва се с глоба от 150 000 до 500 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание:

1. всеки, който наруши или допусне да бъдат нарушени забраните по чл. 53, ал. 2;

2. капитан на чуждестранен невоенен кораб, който нареди или допусне да се извърши промишлен риболов в изключителната икономическа зона, във вътрешните морски води, в териториалното море или във вътрешните водни пътища.

(2) С глобата по ал. 1 се наказва и капитан на чуждестранен невоенен кораб, снабден с ядрени енергийни устройства или въоръжен с ядрено оръжие, както и капитан на чуждестранен невоенен кораб, превозващ ядрени, радиоактивни или други опасни или отровни вещества, който влезе без разрешение във вътрешните морски води и във вътрешните водни пътища или не позволи да бъде извършена проверка на документите, дозиметричен контрол или друга проверка на кораба, свързана с опазване на природната среда.

Чл. 120. (1) Наказва се с глоба от 50 000 до 200 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание, капитан на невоенен кораб, който:

1. влезе в пристанище или рейд, обявени за закрити;

2. допусне подводният кораб да стои в подводно положение във вътрешните морски води и в териториалното море;

3. нареди или допусне да се нарушат забраните по чл. 15 и чл. 20, т. 5, 6 и 11;

4. който наруши разпоредбите на чл. 19, ал. 2, чл. 23, ал. 3, т. 1 - 4 и 6, чл. 24, 26 и чл. 53, ал. 1.

(2) С глоба (имуществена санкция) по ал. 1 се наказва всеки, който извършва не по съответния ред научни изследвания и проучвателна дейност в морските пространства на страната.

Чл. 121. Който наруши други разпоредби на закона, се наказва с глоба (имуществена санкция) от 100 до 1000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

Чл. 122. (1) Нарушенията по тази глава се установяват с актове, съставени от длъжностни лица на съответните министерства и ведомства, на които е възложено да упражняват контрол в морските пространства и във вътрешните водни пътища на страната.

(2) Съставеният акт се връчва на нарушителя, който може да направи възраженията си по него при подписването му или допълнително пред административнонаказващия орган в срок до 48 часа от връчването на акта. Актът заедно с писмените възражения и събраните доказателства се предава незабавно на административнонаказващия орган, който е длъжен да се произнесе по преписката в срок до 24 часа от изтичането на срока за възраженията, освен ако случаят не представлява фактическа или правна сложност.

(3) Наказателните постановления за нарушения, свързани с опазването на морската среда и вътрешните водни пътища, се издават от министъра на околната среда и водите или от определени от него длъжностни лица за брегови източници на замърсяване, и от министъра на транспорта и съобщенията или определени от него длъжностни лица - за замърсяване от кораби.

(4) С наказателното постановление може да се определи и парично обезщетение до пълния размер на причинените вреди.

(5) Наказателното постановление може да се обжалва и от корабопритежателя в частта му, с която е определено обезщетение за причинените вреди. По отношение на корабопритежателя то се смята за връчено с връчването му на капитана на кораба.

Чл. 123. Съставянето на актовете, издаването и обжалването на наказателните постановления и изпълнението на наложените наказания се извършват съгласно Закона за административните нарушения и наказания.

Чл. 124. (1) За обезпечаване събирането на глобата и обезщетението, наложени по тази глава, чуждестранният невоенен кораб, независимо от собствеността му, се задържа със съставянето на акта за установяване на нарушението.

(2) Чуждестранен невоенен кораб се задържа и за обезпечаване на вземанията от непозволено увреждане по чл. 31, ал. 1. Задържането се извършва от морската администрация и се прекратява след 72 часа, ако дотогава не бъде постановено обезпечение на иска от компетентния съд по местонахождението на кораба.

(3) В случаите по ал. 1 и 2 корабът се освобождава след депозиране в българска банка на парична или банкова гаранция в размер на определените с наказателното постановление суми, съответно в размер на иска, за който е допуснато обезпечението.

§ 1. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 - 5, чл. 23, ал. 3, т. 4 - 6, чл. 24, 26, 28, 30, 39 и 54 се прилагат съответно и за български кораби.

§ 2. По смисъла на този закон:

1. "Военен кораб" е всеки плавателен съд, който принадлежи към въоръжените сили на някоя държава, има външни знаци за различаване на неговата националност, намира се под командването на офицер на кадрова военна служба, името на когото е вписано в списъка на офицерите от военноморските сили на държавата или в друг подобен документ, и има екипаж, подчинен на военна дисциплина.

2. "Граничнополицейски кораб" е всеки кораб, използван за охрана на държавната граница и плаващ под военноморски флаг.

3. "Държавен кораб, използван с нетърговска цел" е плавателен съд - собственост на държавата, под чието знаме плава, предназначен за научноизследователска или друга нестопанска дейност.

4. "Невоенен кораб" е всеки плавателен съд извън посочените в т. 1 и 2.

5. "Подводен кораб" е всеки плавателен съд, който е предназначен да плава под вода.

6. "Държава на знамето" е държавата, под чието знаме корабът плава.

7. "Водолазна дейност" е всяка дейност под повърхността на водата с военна, стопанска или изследователска цел, при която човек използва дихателно съоръжение за повече от едно вдишване, или която се осъществява от съоръжения, управлявани от разстояние.

8. "Прикрепени видове" са организмите, които в стадия, в който е възможен техният улов, се намират в неподвижно състояние върху морското дъно или под неговата повърхност или са в състояние да се придвижват само когато са в постоянен допир с повърхността или с недрата на морското дъно.

9. "Замърсяване на морската или речната среда" означава пряко или косвено внасяне от човека на вещества или енергии в морската среда, включително и в устията на реките, което причинява или може да причини вреда на живите морски или речни ресурси, опасност за здравето на човека, да попречи на правомерното използване на морето, включително като влоши качеството на морската вода и на условията за туризъм и отдих, съобразно действащите норми и стандарти за допустимо замърсяване.

10. "Морска миля" е равна на 1852 м.

11. "Прилежаща водна площ" е оптимално необходимата водна площ за безопасен и сигурен подход и акостиране на кораби.

12. "Рейд" е определен район от морското пространство извън пристанището, в който корабите могат да стоят на котва за изчакване, влизане в пристанище, укриване от лошо време, извършване на товарно-разтоварна дейност.

13. "Водна база" е охраняван участък от морския бряг с прилежащата към него водна площ, снабден със съоръжения и устройства за приставане и опазване на плавателни средства.

14. "Терминал" е обособена зона от пристанищата за обществен транспорт, която осигурява завършен процес по приемане, обработка и експедиране на даден вид товари.

15. "Пристанищна субструктура" са всички инженерни съоръжения, разположени в територията на пристанищата над кота "настилка".

16. "Пристанищна инфраструктура" са всички инженерни съоръжения, разположени в територията на съответното пристанище по генералния план до кота "настилка" включително.

17. "Пристанищни съоръжения" са елементи от инфраструктурата, трайно прикрепени към терена, предназначени или свързани с осъществяването на дейности или услуги в обектите по чл. 107, както кейовите стени, железопътните и автомобилните подходи, подкрановите пътища и други.

18. "Капитан на пристанище" е длъжностно лице от морската администрация, което има право да издава задължителни разпореждания и носи отговорност за опазване на околната среда от замърсяване от кораби и осигуряване на безопасността на корабоплаването и човешкия живот в район, определен от министъра на транспорта и съобщенията.

19. "Известие до мореплавателите" е бюлетин, съдържащ информация относно безопасността на корабоплаването.

20. "Навигационно осигуряване" е съвкупност от мероприятия, осигуряващи безопасността на корабоплаването.

21 . "Правила за речен надзор по Дунава" са правилата, приети от Дунавската комисия, одобрени с Постановление № 658 на Министерския съвет от 1954 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 1954 г.; изм. и доп. с Решение № 42 на Министерския съвет от 1978 г. - бр. 31 от 1978 г.).

22. "Препоръки относно техническите предписания за корабите от вътрешно плаване" са предписания, приети с Постановление на 50-та сесия на Дунавската комисия на 14 април 1992 г.

23. "Пристанищно предприятие" е еднолично търговско дружество с държавно имущество, което осъществява дейности и услуги в пристанище.

24. "Оператор" е търговец, който извършва пристанищна дейност или пристанищна услуга при условията и по реда на този закон.

25. "Опасен товар" е такъв товар, който е включен в списъка на Организацията на Обединените нации за опасни товари.

26. "Яхта" е плавателен съд (ветроходен и/или с двигател), използван за туризъм, спорт, спортен риболов или развлечение.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 3. Не се дължат данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки за изпълнение на проекти, свързани с пристанищната инфраструктура, финансирани пряко от безвъзмездна помощ и/или със заеми от международни финансови институции, когато гарант по заема е Република България, както и когато стойността на дължимите данък върху добавената стойност, акциз, такси и мита при внос на стоки при изпълнение на проекти, свързани с пристанищната инфраструктура, се признава от съответната финансираща организация за кофинансиране от страна на Република България.

§ 4. (1) Обектите по чл. 107 - публична държавна собственост, се изваждат от имуществото на търговските дружества с държавно имущество в срок от 9 месеца след влизането в сила на този закон.

(2) Министърът на транспорта и съобщенията, упражняващ правото на собственост на държавата в дружествата по ал. 1, предприема действия по намаляването на капитала им със стойността на имуществото по ал. 1.

(3) Обектите по ал. 1 се ползват от търговските дружества в съответствие със Закона за концесиите.

(4) Лицата, правомерно придобили или осъществяващи права върху пристанища, които са придобили статут на пристанище за обществен транспорт по реда на чл. 107, ал. 2, могат чрез министъра на транспорта и съобщенията да заявят пред Министерския съвет преоформянето им в концесия в 3-месечен срок от решението на Министерския съвет по чл. 107, ал. 2. С изтичането на срока незаявените права се смятат за погасени.

(5) За заявените по предходната алинея права Министерският съвет приема решение за привеждането им в съответствие със Закона за концесиите в 6-месечен срок от заявяването.

§ 5. Този закон отменя Закона за морските пространства на Република България (обн., ДВ, бр. 55 от 1987 г.; изм., бр. 11 и 59 от 1998 г., бр. 23 и 67 от 1999 г.).

§ 6. В чл. 16 от Закона за държавната собственост (обн., ДВ, бр. 44 от 1996 г.; изм., бр. 104 от 1996 г., бр. 55, 61 и 117 от 1997 г., бр. 93 и 124 от 1998 г., бр. 67 от 1999 г.) се създава ал. 4:

"(4) Едноличните търговски дружества с държавно имущество и физическите и юридическите лица, на които е предоставена концесия по съответния ред за обекти по чл. 4, ал. 1, т. 6 от Закона за концесиите, могат да отдават под наем имоти или части от имоти, както и да ги ползват съвместно по договор с трети лица при условията на ал. 2, без да се препятства осъществяването на дейностите, за които са предоставени."

§ 7. В Закона за концесиите (обн., ДВ, бр. 92 от 1995 г.; бр. 16 от 1996 г. - Решение № 2 на Конституционния съд от 1996 г.; изм., бр. 44 от 1996 г., бр. 61 и 123 от 1997 г., бр. 93 от 1998 г., бр. 23, 56, 64 и 67 от 1999 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 4, ал. 1, т. 6 се изменя така:

"6. републиканските пътища, цели или технологично обособени части от пристанища за обществен транспорт и граждански летища за обществено ползване, съществуващи и/или които ще бъдат построени със средства на концесионера, публична държавна собственост."

2. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:

а) досегашният текст на чл. 25 става ал. 1;

б) създава се ал. 2:

"(2) Паричните постъпления от предоставянето и осъществяването на концесия за обектите по чл. 4, ал. 1, т. 6 и от разрешенията за дейности по чл. 5, т. 4 се разпределят, както следва:

1. осемдесет и пет на сто - за развитие и изграждане на републиканската пътна и транспортна инфраструктура;

2. петнадесет на сто - за попълване на фонда за покриване на разходите по концесиите."

§ 8. В Закона за гражданското въздухоплаване (обн., ДВ, бр. 94 от 1972 г.; изм., бр. 30 от 1990 г., бр. 16 от 1997 г. и бр. 85 от 1998 г.) се правят следните изменения:

1. В чл. 122в:

а) в ал. 3, т. 2 след думите "безопасност на полетите" се добавя "в т.ч. за летателно обучение на летци-пилоти, преминаващи висшия курс на обучение - държавна поръчка";

б) създава се ал. 4:

"(4) Средствата от превишаването на приходите над разходите в края на календарната година остават за ползване през следващата финансова година, като целево се разходват за финансиране дейностите по тази глава."

2. Създава се чл. 122д:

"Чл. 122д. Всички средства, отпускани от бюджета на Министерството на транспорта и съобщенията по реда на тази глава за финансиране дейността по осигуряване и поддържане безопасността на полетите, както и събраните такси по чл. 120, ал. 4, не се облагат с данъци."

3. В § 4 от допълнителните разпоредби след думите "когато гарант по заема е Република България" се добавя ", както".

§ 9. В § 4а от Закона за Българските държавни железници (обн., ДВ, бр. 53 от 1995 г.; доп., бр. 85 от 1998 г.; изм., бр. 124 от 1998 г.) след думите "когато гарант по заема е Република България" се добавя ", както".

§ 10. В Кодекса на търговското мореплаване (обн., ДВ, бр. 55 и 56 от 1970 г.; попр., бр. 58 от 1970 г.; изм. и доп., бр. 55 от 1975 г., бр. 10 от 1987 г., бр. 30 от 1990 г., бр. 85 от 1998 г.) в допълнителната разпоредба след думите "когато гарант по заема е Република България" се добавя ", както".