ЗАХАР
17. Квоти за захар (Регламент на Съвета No 1260/2001, чл.10-21, чл.39)
Република България поддържа искането си (представено в допълнителна информация CONF-BG 7/04) да получи разрешение да внася сурова тръстикова захар от трети страни с намалено ниво на митата в рамките на предполагаемите максимални нужди от доставки на националните предприятия въз основа на чл.39 от Регламент 1260/2001. В съответствие с общия подход за определяне размера на квотите, предложен от Комисията, Република България желае размерът на предполагаемите максимални нужди от доставки на националните предприятия да бъде определен в рамките на максимално количество от 198 748 тона изразени в бяла захар.
Искането отговаря на средното производство на бяла захар , получено от преработката на сурова захар от захарна тръстика, предназначено за вътрешния пазар, в периода 1998–2002 (в съответствие с допълнителна информация CONF-BG 4/04). По-голямата част от тази сурова тръстикова захар е внесена в рамките на тарифната квота, предоставена съгласно Списък CXXXIX (Република България) в Анекса към Протокола от Маракеш към Общото споразумение по митата и търговията 1994, в съответствие с което България предоставя годишна квота за внос на 250 000 т. нерафинирана захар от захарна тръстика с митническа ставка от 5%.
Българската страна би искала да подчертае специфичната ситуация на пазара на захар в България, където цялата вътрешна консумация се задоволява основно от производството на бяла захар, произведена от сурова тръстикова захар. Следователно, ако искането не бъде прието от ЕС, ще възникнат сериозни проблеми, както за вътрешната консумация, така и социални проблеми, свързани с евентуалната необходимост от затваряне на предприятията в сектора.
Изоглюкоза
Република България желае квотата за производство на изоглюкоза да бъде определена в размер на 56 063 тона, въз основа на средната стойност на вътрешната консумация през годините 2002 и 2003. Република България представя следния баланс за изоглюкоза:
Баланс за изоглюкоза (т)
|
2002
|
2003
|
Производство
|
51 875
|
88 199
|
Внос
|
51
|
172
|
Консумация
|
39 972
|
72 154
|
Износ
|
11 954
|
16 217
|
Източник: Aмилум България и Информационно обслужване ООД на данните за внос
Производството на изоглюкоза в България е сравнително ново (едва от 1996 г). Амилум България е инвестирал в капацитет на фабрика за производство на изоглюкоза от 200 000 тона (официален SGS сертификат, който удостоверява капацитет за производство на 202 335 тона годишно изоглюкоза при 42% сухо вещество). Инвестицията (разширяване на съществуващото преди това производство на изоглюкоза до 200 000 т капацитет през 99-00) се основава на подробен бизнес план, който предвижда достигане на производство от 200 000 тона през следващите 4-5 години. Освен това поради военните конфликти в съседни на България страни през предложения референтен период от Комисията, не бяха постигнати реални нива на производство.
Република България би желала да се въведе клауза, която подлежи на преразглеждане, която да даде възможност за прехвърляне на квотата за производство на бяла захар от захарно цвекло в размер на 4 752 т, в квота за производство на изоглюкоза през 2006 г.
ЧЕРУПКОВИ ПЛОДОВЕ
24b. Национална гарантирана площ за черупкови плодове (чл. 83 на Регламент на Съвета No 1782/2003)
Република България желае при определяне на националната гарантирана площ за отглеждане на черупкови плодове да бъдат отчетени предоставените данни за 2002 г.
Република България желае националната гарантирана площ за черупкови плодове да бъде определена в размер на 11 984 хектара, позовавайки се на подхода, използван при определяне на националната гарантирана площ за десетте нови страни- членки.
Република България предоставя консолидирана информация за производство, площи и среден добив за периода 1997 – 2002г. В данните за площите са включени и млади, и плододаващи черупкови насаждения. Производството през периодa 1997-2001 варира значително поради неблагоприятни агрометеорологични условия (измръзване, засушаване, градушки) в различни региони на страната (по експертен доклад на Националния институт по метеорология и хидрология на БАН). За 1997 г. бадемите и лешниците не са наблюдавани самостоятелно, а са включени в груповия показател "Други трайни насаждения"
Производство, площ и среден добив за периода 1997-2002 г.
Година
|
Орехи
|
Бадеми
|
Лешници
|
Площ (ха)
|
Производство (тонове)
|
Среден добив (кг/ха)
|
Площ (ха)
|
Производство (тонове)
|
Среден добив (кг/ха)
|
Площ (ха)
|
Производство (тонове)
|
Среден добив (кг/ха)
|
1997
|
13 076
|
25 981
|
451
|
|
|
|
|
|
|
1998
|
14 348
|
21 608
|
413
|
2 230
|
476
|
172
|
458
|
427
|
77
|
1999
|
14 193
|
23 067
|
537
|
1 748
|
333
|
131
|
456
|
448
|
179
|
2000
|
13 424
|
20 875
|
313
|
1 452
|
289
|
145
|
447
|
450
|
216
|
2001
|
11 439
|
588
|
159
|
2 474
|
196
|
80
|
24
|
2
|
67
|
2002
|
11 450
|
2 229
|
381
|
3 513
|
1 371
|
389
|
17
|
4
|
258
|
Източник: 1997-2000 – НСИ и НУГ
2001-2002 – Дирекция “Агростатистика”
Сподели с приятели: |