Конфликтология Красимир Марков



Pdf просмотр
страница45/59
Дата13.01.2024
Размер0.64 Mb.
#119921
ТипЛитература
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   ...   59
Конфликтология Красимир Марков
Свързани:
Съпоставителен анализ на разбирането на Ерик Ериксън, бихевиористично – когнитивното разбиране и хуманистичната идея за развитието на детето. , Ерик Ериксън, What is Empathy 1 (1), Шизоидно личностово разстройство
Към
относително
адаптивните
варианти
на
копинг
стратегиите на поведение се отнасят:

в поведенската сфера
- компенсацията и
конструктивността, които са форми на поведение, характеризиращи се със стремеж към временен отказ от решаването на проблема с помоща на алкохол, наркотици, лекарствени средства или отдаване на хоби;

в когнитивната сфера – приемане на нещата за относителни,
приписването на особен смисъл, религиозност. Това са форми на поведение, насочени към оценка на трудността в сравнение с друга,
приписване на особен смисъл на тяхното преоделяване, уповаване на вярата в бога или на свръхестественото;

в емоционалната сфера – емоционално разтоварване,
пасивна кооперация. Това са стилове на поведение, насочени към снемане на напрежението свързано с трудностите, емоционално отреагиране или прехвърляне на отговорността за разрешаване на трудностите на други лица.
1.2. Стилове на поведение в конфликта.
Американските психолози Томас и Килман (1990 г.) разработват система за класификация на стиловете на поведение на индивида при
84

разгаряне на външен конфликт. В тази система са включени пет основни стратегии на човешко поведение в конфликтна ситуация:

сътрудничество – това е стил насочен към разрешаване на противоречията, които стоят в основата на конфликта. Характеризира се с това, че субекта на конфликта е насочен към разрешаването на проблема, а не към социалните отношения, поради което може да жертва своите ценности за достигане на общи цели. Човек, за когото този стил е основен при разрешаване на конфликта може да занижи своята самооценка в трудна ситуация. Този стил като правило се прилага от неформални лидери , които са способни да контролират и регулират поведението не само на другите хора, но и своето собствено;

съперничество – стил на поведение, по-скоро присъщ на активните и агресивни представители на мъжкия пол, у които е налице мотивация за активно отбранително поведение или като доминираща мотивация се явява самоотвърждаването. Като стил съперничеството често предизвиква висока съпротива у лицата, с които субекта общува,
тъй като противоречията се решават в негова полза. Това е и най-опасния стил защото той може да доведе до там, че външия конфликт да премине в пряка конфронтация и открит сблъсък на силите. Човекът, който прилага такъв стил, в повечето случаи е загрижен за отношениято което проявявят околните към него и се стрми във всички ситуации да изглежда победител;

компромис – това е стила на поведение на внимателните,
рационално мислещи хора, които са ориентирани към съхраняване на стабилността на социалните отношения, дори и в ущърб на общите цели и задачи. Хората, практикуващи този стил, се стремят да примирят противоречивите интереси на различните партньори със своите собствени. По този начин противоречието, предизвикващо конфликта, не се разрешава, а се маскира с помощта на частични отстъпки и жертви от страна на всеки участник в конфликта. Подхода в този стил за постепенно сближаване на интересите и общ баланс на силите и потребностите е възможен само ако останалите участници в конфликта са готови на отстъпки. Същевременно този стил изисква от човека ясно разбиране на ситуацията, което предполага висок интелект и адекватна висока самооценка;

приспособяване – този стил, ориентиран към съхранение на социалните отношения, е типичен за представителите на женския пол,
85

заемащи подчинена социална позиция и имащи занижена, неадекватна самооценка. Човекът с този стил на поведение осъзнава наличието на външния конфликт и се опитва да се приспособи към ситуацията, с помоща на различни тактики, в това число и с използването на някъкъв механизъм на психологическа защита. Ако конфликта се развива без дифицит от време, този стил може да бъде ефективен. Но въпреки това, честото използване на този стил, независимо от ситуацията, лишава този, който го прилага, от инициатива и способност за активни социални действия, което рано или късно довежда до вътрешен конфликт, с произтичащите от него последствия;

избягване – стил на поведение, ориентиран към съхранение на статуса на собственото Аз. Това означава, че този стил може да се определи като най-социално пасивен, свеждащ се обикновено до не признаването на наличието на външен конфликт. Човек с такъв стил на поведение е склонен да омаловажава значимостта на събитията,
предизвикали конфликта. Друг възможен подход при прилагането на този стил е измъкването от конфликтната ситуация. Прилагането на този стил, означава че човек не признава съществуването на противоречията стоящи в основата на конфликта, което означава, че тези противоречия не могат да бъдат разрешени. Този стил е присъщ на хора със занижена самооценка и недостатъчно развит социален интелект. Конфликтолозите отбелязват, че ако човек е добре адаптиран към социалната среда, обикновено в поведението си ползва различни стилове в зависимост от конкретното съдържание на външния конфликт. Отбелязва се, че в организационна среда най-ефективни се явяват сътрудничеството и съперничеството, а в семейна среда като един от най-удачните се сочи компромиса, използван в съчетание със сътрудничеството.


Сподели с приятели:
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   ...   59




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница