7. Одата „Паисий” Началният стих „Сто и двайсет годин…” е в пряка връзка с повода за написване на одата – 120 години от създаването на „История славянобългарска”.
Поредицата от реторични въпроси и предположения във втората композиционна част поставят Паисиевото занимание в привидно обичаен за един монах контекст (писането и преписването на жития и дамаскини*, на похвални слова и тропари*), но на практика подчертават изключителността на Паисиевия труд - „Историята”е наречена „ново житие”, чрез което българският род се превръща в народ. Личността на нейния създател е оприличена на старозаветните пророци, а чрез парафраза* - и на св. апостол Йоан Богослов: „ил на Патмос дивий пустинника строг”.
Третата композиционна част преразказва съдържанието на „Историята” и перифразира* моменти, основни за нейния смисъл: славното минало; нуждата от историческа памет; заблудените овце, които се отлъчват от своя род; срама от родоотстъпничеството, заклеймено като нравствен позор.
Поантата* разкрива Паисий като първия будител, чието оръжие в онези първи за нацията времена е словото.
8. Одата „Кочо” Лирическият й увод съдържа в синтезиран вид философията на Вазов за националната епопея, неговите възгледи за вътрешнопротиворечивия й характер:
дни на борба горда, о дни на паденье!
Епопея тъмна, непозната нам,
епопея пълна с геройство и срам!
Ситуацията в храма напомня твърде много ситуацията на връх Шипка. Алтернативата* пред защитниците и в двата случая е геройска смърт или позорно бягство.
В одата Вазов показва как в една изключителна по своя характер ситуация българинът може да направи избор, необичаен за един довчерашен роб - да умре геройски. Тази е причината Кочо да се превърне от „прост чизмар” в човек на историята.
Не бива да забравяме, че една от големите цели на „Епопея”-та е да подхрани националното самосъзнание на българина, като фокусира вниманието му към неговите собствени подвизи. Идеята, че жертвите осветяват свободата, позната още от Ботев, тук създава усещане за трагически оптимизъм. Падането на Перущица е „падане ново”, защото преди това е предшествано от самоотвержена защита.
Цената на кръвта и на жертвите е мотив, който Вазов интерпретира и в романа „Под игото”.
