2. „Българският език” А) идея – да представи изразителната мощ на езика ни, който е обвиняван в немузикалност и грубост, чрез средствата на самия език
Б) речево действие - възхвала и полемика с хулителите
В) образи
- на езика – олицетворява живата връзка между поколенията; носител е на свещения спомен на общността за нейните исторически изпитания; притежава изразителност, богатство, творчески потенциал;
- на хулителите (чужди и наши) – проводник е на тезата, че езикът ни е груб, немузикален, лишен от литературност, способен да обслужва само елементарното битово общуване; тезата е изразена в текста чрез преизказване;
- на твореца - защитник е на родната реч; най-силното му оръжие е владеенето на езика и познаването на неговите достойнства; поетическият му завет е самоотвержено и всеотдайно да се отбранява родното.
В) ролята на опозициите „вековни – модно”, „свещен – низко”, „песен – ругателство”
Изразяват несъгласието на твореца с разпространените през съвремието му модни ругателства срещу езика ни. Илюстрират основния поетически принцип в творбата: теза - антитеза. Обвързани са с полемичния характер на стихотворението.
3. „Отечество любезно” - кореспондира с „Българският език” чрез своя полемичен подтекст, диалогичната си структура и патетичната си реторика.
А) идея – да се изгради привлекателен образ на родното, чрез който да се формира у българина национално самочувствие и самосъзнание
Продължава появилата се още през Възраждането тенденция за опоетизиране на родното (например „Изворът на Белоногата” на П. Р. Славейков), като я задълбочава в посока превръщане на родното в национална ценност, осъзната от всеки българин.
Б) речево действие – възхвала, скрита полемика
В) образи
- на родната природа - акцентира се нейната неземна хубост, изобилието й („хляб, свила, рози, нектар, цветя и плодове”), многообразието й („тук весели долини, там планини гиганти”), благодатта й („в случай, че Бог би искал Едемът да премести/ и своя рай прекрасен при Емус да намести”);
- на „чужденците”, които обитават прекрасната си родина, без да я познават;
В) стилистика – употреба на:
- реторични обръщения и въпроси, които са поетически инструмент за постигане на прослава и въздействие;
- българската и чуждата земя; прекрасната родина и равнодушните чужденци; противопоставяне на нуждите на бита и нуждата от идеал
- изброявания, струпвания на множество предметни и обектни определения
- рефренни повторения
