- възхитата от родното в различните му измерения, преклонение пред красотата на българската природа и родния език („Българският език”, „Отечество любезно”, „При Рилския манастир”);
- пречистващата и хармонизираща сила на природата („При Рилския манастир”);
- „чуждеенето” от родното, недооценяването и пренебрегването му („Българският език”, „Отечество любезно”);
- единството на човек и родина, достойното и родолюбиво поведение на българския войник („Новото гробище над Сливница”);
- забравата на героите, участници в националноосвободителното движение, и на светлите колективни идеали („Епопея на забравените”);
- позорът и славата в българската история („Епопея на забравените”);
- „подарената” и „отвоюваната” свобода („Епопея на забравените”)
- липсата на граждански и нравствени идеали у следосовобожденското обществото („Линее нашто поколенье”)
- нехайството на управниците към съдбата на народа („Елате ни вижте”)
Достойнствата на родината и родното
1. Обща характеристика Водеща задача на Вазов в стихотворенията с тази тематична насоченост е да изгради привлекателния образ на родното. Осъществява я като:
отрича хулите и нападките, петнящи българското чрез красноречиви исторически и културни аргументи;
утвърждава целокупния образ на родното (природа, език, история), представяйки го като висша ценност.
Показателни в този смисъл са стихотворенията му „Българският език”, „Отечество любезно”, „При Рилския манастир”. Основното лирическо настроение в посочените творби е възторжено-утвърдителното, но примесено с огорчение.
Стихотворението „Българският език” представлява апология на родното, „Отечество любезно”- апотеоз на красотата, щедрата одареност и богатствата на родната природа, а „При Рилския манастир” е израз на едно пантеистично преклонение пред природата и нейната пречистваща и облагородяваща сила.
