4. „При Рилския манастир”
А) идеи – природата е средището, където човек може да преоткрие загубената си самоличност („Сега съм у дома, сега съм пак поет…”, „усещам се добър, почти невинен веч”); тя е най-сигурното, желано и пречистващо човешкия дух убежище („Природата отвред, кат майка нежна съща,/ напява ми песни, любовно ме прегръща.”); сред природата човек усеща връзката си с универсума, с Бога („Разменям тайна реч с земя и синий свод/ и сливам се честит във техния живот”); в духа на романтизма е противопоставена на цивилизацията („Духът ми се цери след жизнената битва” – „природата (…) бе моят идеал величествен и прост”)
Б) речево действие – възхвала, възпяване
В) лирическо настроение - благоговение*
Г) образи – на природата, отъждествявана с дома и родината; на цивилизацията;
Д) стилистика – патетична*:
- наличие на възклицания и описателни фрази, въведени след стиха „Сега съм у дома”, с който започва всяка от осемте строфи и който се превръща в рефрен на стихотворението;
- реторика, характерна за одата – обръщения, патетични констатации и признания
Поетът като гражданин
Изпълнявайки мисията си на духовен водач на младата българска нация, Вазов откликва на нейните духовни нужди, на историческите й и социални промени, като влиза в различни роли. Стихотворенията „Линее нашто поколенье” и „Елате ни вижте!” са изява на гражданската позиция на поета, на неговия демократизъм и на хуманната му съпричастност към негативните явления в следосвобожденското битие на българина. Подходът му към тях е критико-реалистичен.
В жанрово отношение и двете стихотворения принадлежат към гражданската елегия - те изразяват болката, породена от разминаването между жадувания преди Освобождението обществен идеал и съвременната действителност. За разлика от обикновената елегия тук настроението произтича от липсата на някакъв висок социален стремеж или от невъзможността той да се осъществи.
1. „Линее нашто поколенье”
А) водеща идея - разкрита е в поантата* на творбата
Както за птичката са нужни утрото и дневната светлина, както за моряка е важна пътеводната светлина, така за народите е жизненоважно да имат идеал. Внушенията са постигнати чрез т. нар. аргументиране по аналогия*.
Б) лирическо настроение - болка от загубването на обединителния за всички българи национален идеал и негодувание срещу тези, които допускат да има живот без обществени идеали
В) особености на речевото действие - промяна във формите и изказа му:
- в първите две строфи – изповед и разкаяние; говорещият е означен чрез 1 л. мн. ч, той е представител на поколението, виновно за обществения застой;
- следващите две строфи – осъждане; говорещият се разграничава от ”закъснялото племе” и влиза в ролята на съдник, който с поредица от реторични въпроси („След теб потомство иде цяло - / какво ще да му завещайш?/ Ил твоят път се веч изравни?/ Ил нямаш други ти съдби?/ Ил нямаш ти задачи славни/ и цяло бъдеще с борби?”) и чрез императивни форми („Стресни се…”) се опитва да провокира чувство на вина у равнодушното „племе”;
- последните две строфи – речевото действие се сменя с молитва към Бога.
Г) поетическа картина - изгражда представата за обществената апатия*, за нравственото издребняване и деградиране* на човека от „закъснялото племе” (поколението на все още социално активните хора, преживели Освобождението), за тесногръдието* и духовната ограниченост на съвременния българин..
Сподели с приятели: |
