4. Композиция на цикъла Композицията следва логика на представяне, която откроява върховете в националната ни история. Началната ода – „Левски”, акцентира върху осъзнатия нравствен избор на една личност, обрекла се на обща за всички българи кауза. Последната ода - „Опълченците на Шипка”, изобразява масовия героизъм на българите, защитаващи същата тази кауза. Финалът й, който в композиционно отношение може да се приеме и като финал на целия цикъл, превръща „забравените” в навеки незабравими и чрез мотива за възпяването установява текстова и идейна връзка с Ботевата балада „Хаджи Димитър”: „И днес йощ Балканът, щом буря зафаща…” („Опълченците на Шипка”) – „гора зашуми, вятър повее/ Балканът пее хайдушка песен” („Хаджи Димитър”)
5. Смислови отношения, опозиции, мотиви А) опозиции, изтъкващи противоречивия характер на националноосвободителните борби:
- мрак - светлина
- страх - геройство
- позор – слава
- безчестие – чест
Б) взаимовръзката герой – народ:
- героят при народа („Левски”);
- героят от народа („Кочо”);
- народът герой („Опълченците на Шипка”)
В) мотиви
- за лудостта („Лудост бе пламнала във всяко око” - „Кочо”; „Или бе философ? или беше луд?” - „Паисий”);
- за светостта („Селяните прости светец го зовяха” - „Левски”; „и твойта светиня срамно не предаде,/ и нашта свобода ти я освети” - „Кочо”);
- за всеобщото участие в борбата („И всякоя възраст, класа, пол, занятье/ взимаше участье в това предприятье:/ богатий с парите, сюрмахът с трудът,/ момите с иглата, учений с умът” - „Левски”);
- за смисъла на поражението и за цената на пролятата кръв („Слава теб, че ти се одържа до крайност/ и бори се в пушек, и падна в сяйност” - „Кочо”)
Като цяло тези мотиви се съдържат и в романа „Под игото”.
6. Одата „Левски” Наличие на две композиционни части: патетичен* монолог на героя и разказ за делата и мъченическата смърт на Апостола. Цел на монолога е да внуши идеята за значимостта на направения нравствен избор. Пред монашеския живот Левски избира света, „но не неговата суета, а неговите страдания” ( В. Стефанов). Предпочита действената помощ за ближния пред молитвата за него, делото - пред манастирското служение.
Втората композиционна част маркира моментите от деветте години отдаденост на народното дело, които превръщат Левски в апостол на свободата и в народна икона. Негово оръжие е словото („семето чудно падаше в сърцата”); действията му са легендарно-изключителни и романтично извисени: „Горите, полята, познати му бяха:/ всичките пътеки кракът му видяха”; „Той беше невидим, фантом или сянка,/ озове се в черква, мерне се в седянка”).
Мъченическата смърт на Левски по подобие на Христовото разпятие е изкупителна, спасителна смърт. Тя показва на българите, че робството е позор, а пътят към свободата минава през личното участие в голямото дело, наречено българска свобода (родство с Ботевите идеи).
