2. „Елате ни вижте!” А) творческа история
Пред проф. Шишманов Вазов споделя следното: „Направи ми впечатление мизерният живот на селяка в балканските пущинаци, забравен от всинца ни.”
Б) форма – косвена полемика* на лирическия говорител с властимащите за народната съдба
Творбата рисува потискаща картина на скотския живот на народа, като чрез императивния призив „Елате ни вижте!” (лайтмотив* на стихотворението) отправя обвинение към „гоените” (угоявани) доволни и „сити” политически „велможи”*. Прави впечатление разбирането за България не като за татковина, родина на всички българи, а като за държава, чиито управници са нехайни към съдбата на народа.
В) образни внушения и мотиви
- мотивът за «двете Българии» - България на бедните, на обикновените хора, забравени от властта, и България на „ситите”, „славните”, „велможите” (управляващите).
- нерадостната народна участ - битовата мизерия и материалният недоимък на селянина („…в полумрак потопени човеци и дрипи”)
- застрашеното съществуване на обикновения човек („Тор мръсен смърди сред трънливо дворище./ И болести, смърт, тук боравят на воля…”)
- безплодния и изнурителен труд на селския човек („И вечно труд тежък и пот непрестанни - / и пак оскудия и дни окаянни.”)
- цивилизационното деградиране на мизерстващия човек („Човекът словесни паднал е до скота.”)
- изоставеността на обикновения човек от властта (”…вий, мъдри велможи, от нази гоени…/ Вий, дето в покой и в палати стоите,/ към нас приближете – вий, славни, вий, сити!”)
Г) стилистика
- употреба на експресивни изрази и предметно-битовите детайли, изграждащи картината на мизерията („Под – гола пръст!”);
- огрубена, непоетична лексика, преднамерено търсен натурализъм („смърди”, „тор”, „трънливо дворище”) - изразяват потреса, но и гнева на говорещия.
Националният пантеон* на героите („Епопея на забравените”)
1. Понятието епопея Произхожда от древните героически песни.
Епопеята представя събития, случили се в едно героично минало, в което етносът е преживял определени изпитания. Героите, участници в тези събития, са извършили подвиг, който е така значим, че трябва да се превърне в образец и норма за поведение на всички поколения от общността.
Епическата прослава на подвига борави с механизмите на легендата. Събитията и героите от епическото време по своя мащаб надхвърлят мерките на обикновеното.
