9. Одата „Опълченците на Шипка” Битката за връх Шипка се превръща в своеобразен връх на воинския дух и на мъжеството. Пресъздаването й е за Вазов начин да защити българското национално достойнство и да „строши на клеветата зъбът” за подарената българска свобода.
В лирическия увод срамът и славата в националната история се събират, за да бъдат взаимно противопоставени: едно историческо събитие се възправя срещу цял исторически период, трите „деня” на епическите битки противостоят на пораженията и позора на петте века робство, символите на робското унижение - на паметника на безсмъртния подвиг.
Полемичният тон на първата част отстъпва на описанието на неравната битка между „дружините наши” и вражеските „орди”. Конкретните действия „на смърт и на щик”, победата над страха, захвърляните срещу врага тела на убитите другари внушават идеята, че в определени моменти героичното поведение нарушава утвърдените представи за границите на човешките възможности и на позволените действия. Такъв е смисълът и на антитезата ”патроните липсват, но волите траят/ щикът се пречупва – гърдите остаят”. Невъзможното става възможно, непосилното за човека – подвластно на неговата воля.
Наречието „днес”, употребено в лирическия завършек, бележи промяната във времето на събитията и пренасянето им от героичното „недавно” към съвременността на поета. Едновременно с това обаче текстът превръща тези събития и в едно вечно настояще, в което славата на героите побеждава забравата.
Психологията на роба („Чичовци”)
1. Жанрово определение на творбата – битово-хумористична повест с подзаглавие „галерия от типове и нрави български от турско време”; отпраща към Каравеловата повест „Българи от старо време”; отношението на повествователя към изобразения в повестта свят е добродушно-снизходително.
2. „Чичовците” и „лудите глави” За повестта Светлозар Игов казва следното: „Чичовците са антиподи на „лудите глави” от „Немили-недраги”. И те са „патриоти” – но страхливи, неспособни на саможертва. И те „милеят” за България – но в гуляйджийски еуфории* (сравнете с „трапезните юнаци”, изобличени от Ботев в стихотворението „В механата” - бел. Нина Георгиева), готови да побегнат вдън земята, щом зърнат фес, който дори не ги застрашава. И те са обзети от „високите идеи” на времето, но при тях те са придобили карикатурен вид – спорове за „йотата”, комично-високопарно „волтерианство”. И те водят страшни „битки”, но то е защото отколешни* врагове комшии са се скарали отново по някакъв дребнав битов повод.”
