2. Творческизамисъл Проличава още в подзаглавието: „Из живота на българите в навечерието на Освобождението”.
Романът е книга едновременно и за „българското живеене” в предосвобожденската епоха, и за едни от най-трагичните мигове в нашата история – подготовката и погрома на Априлското въстание. По повод на творческия си замисъл Вазов си спомня следното: „Там, при картините на нашия бит, в навечерието на Руско-турската война, бях изобразил и революционния дух, който подготви Априлското въстание.”
3. Жанрова характеристика Традиционно романът е определян като епически, което по дефиниция предполага:
създаване на герои, които са образци за подражание - с действията си, които обикновено надхвърлят обичайното поведение, и с ценностната си система, която служи като модел за общността;
широта и многообхватност на изображението;
богатство и многоликост на образната система
Същевременно в „Под игото” се наблюдават елементи и от други типове романови форми: приключенски, исторически, семейно-битов роман.
Пряко влияние върху поетиката на произведението оказва френската романтическа (Виктор Юго) и сензационно-приключенска традиция (Южен Сю). По тази причина романът е изпъстрен с приключения, перипетии, драматични обрати. Типични романтически черти, които се проявяват в него, са: авантюрната напрегнатост, „задържането” на повествованието с цел подхранване на напрежението, провокативните заглавия.
4. Сюжетно-композиционни особености Романът започва с пристигането на Иван Кралича (впоследствие Бойчо Огнянов) в Бяла черква и завършва с неговата смърт. Художественото време обхваща една календарна година, през която се подготвя, избухва и е потушено Априлското въстание. Трите композиционни части на произведението съответстват на тези три етапа. Междувременно, като допълнителни сюжетни линии, са включени семейно-битови картини, обществени прояви, любовни отношения.
В „Под игото” са споменати имената на почти всички по-крупни фигури на Българското възраждане - от Паисий до Левски и Бенковски. Каблешков дори е непосредствен участник в комитетските дела в Бяла черква.
Действието в романа протича в топоси*, характерни за тогавашния български свят: градския дом, селската къща, кафенето, училището, църквата. Преките коментари, публицистичните обобщения и лирическите отстъпления са характерен разказвачески прийом в романа.
