3. Основнасюжетна линия в повестта Основната сюжетно-композиционна насока в повестта е свързана с враждата между Копринарката и Селямсъза „за капчук” и последвалите взаимни отмъщения.
4. Идейни внушения Чрез обрисуването на ярки човешки характери „Чичовци” цели да осмисли трудното преминаване от пасивно към активно гражданско поведение. Комизмът в повестта се дължи на „несъответствието между трагико-героичната същност на времето и принизения дребнав бит на „чичовците”, между гръмките думи и жалките дела, между високопарните фрази и страхливото треперене за кожата” (Светлозар Игов). За разлика от в „Под игото”, където определящо е съзнанието за национално достойнство и готовността за саможертва в негово име, представите на „чичовците” за достойнство все още се изразяват в честолюбие и докачливост, в дребнави и смехотворни прояви, свързани със защитата на наранената лична чест.
5. Прехождането на „чичовците” в романа „Под игото” Голяма част от героите на повестта „преминават” в персонажната система на романа „Под игото” - Хаджи Смион, Иванчо Йотата, Селямсъза, поп Ставри. В него те не търпят развитие - запазват и облика си, и манталитета си. Неуместните им изяви, показното им самочувствие, страхът и боязливостта* им им пречат да се включат в революционното дело. Включването им в романа е част от майсторския подход на Вазов, да покаже и черната и бялата, и героичната, и комичната страна на времето от Късното възраждане.
„Под игото” 1. Творческа история Романът е замислен в емиграция, в Русия, където през 1886 г. Вазов се установява поради настъпилите политически размирици в България. Първите глави на романа са написани в Одеса. Публикувани са след Вазовото завръщане в България през 1889 г. Поместват ги на печатни коли в редактирания от Иван Шишманов „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина”. Посрещнати са с интерес и всеобщо одобрение. Останалите части на романа Вазов дописва в България. Произведението излиза като самостоятелна книга чак през 1894 г.
