ІІ. Предварителна работа преди самото писане
Ако текстът е откъс, след първия внимателен прочит, трябва да се възстанови контекста на целия текст, част от който е даден. Ако пълният текст е част от даден цикъл, сборник или друга по- голяма структура – това също е важно да се припомни, напр. „Разни хора – разни идеали” е фейлетонен цикъл, поредица и всяка от неговите четири части е част от това цяло; одата „Левски” е част от цикъла „Епопея на забравените”
При повторния прочит на откъса в неговото съдържание трябва да се открият ключови за поставения проблем места. Често обаче тази обвързаност не е видима на лексикално равнище, напр. никъде в текста на разказа „Андрешко” не се употребяват думитае диалог и чуждо, но формулировките на теми като Проблемът за невъзможния диалог в разказа „Андрешко” или Проблемът свое –чуждо в разказа „Андрешко”
произтичат пряко от най-значимите за творбата хуманитарни проблеми.
Припомняне на важните за творбата проблеми, конфликти, мотиви, послания, внушения.
Определяне на мястото на творбата, откъс от която е даден, в цялостното творчество на автора, с други думи търсене отговор на въпроса, какво я прави представителна за автора и типична за неговия творчески натюрел.
Припомняне мястото на автора в литературната история и на творбата в художествения процес
ІІІ. Стъпки при самото писане
Тяхното правилно провеждане зависи изцяло от предварително извършената работа - наум или с кратки записки върху черновата.
Формулиране на уводна част
В нея намират място фактите, припомнени в ІІ. 5, 4, 3. С няколко изречения трябва да се упомене:
историческият период, в който авторът твори или в който излиза най-важната част от творчеството му, като е добре да се борави с десетилетия, четвърт, половина на века, но не е добре да се дава прекалено широк исторически контекст – това е сигнал за незапознатост, несигурност и невежество, напр. Елин Пелин пише разказите си за селото в началото на 20. век, иначе твори почти до края на живота си – края на 40-те год. на 20. век, но не може да се каже просто, че Елин Пелин е писател, който твори през 20.век;
принадлежността на автора към определена художествена школа, направление, обвързаност с определен творчески метод, напр. Яворов и художественото направление на модернизма; Дебелянов и художествената практика на символизма; Ал. Константинов и Елин Пелин и методът на социалния критицизъм. Ако авторът присъства просто в традициите на реализма като Вазов, следва да се очертаят насоките на многостранното му творчество по тематичен или идеен принцип – след Освобождението утвърждаване на националното самосъзнание на българина, през 90-те години – критично вглеждане в националния живот;
характерните за творчеството на автора теми, проблеми, послания, конфликти и т.н, които следва не да бъдат формално изредени, а изведени като факти, презентиращи литературните компетентности на пишещия.
Хуманитарната култура на пишещия по история, философия, социология, етика, психология може да бъде проявена както в цялото съчинение, така и с в уводната част, ако темата позволява това.
Примерен увод по темата Проблемът за невъзможния диалог в разказа „Андрешко” на Елин Пелин:
В края на 19. и началото на 20. век в българското село настъпват социално- икономически промени, които създават сложни и непознати до този момент отношения между хората и между тях и собствената им държава.
Разказите на Елин Пелин, писани в първото десетилетие на 20. век, показват българския селянин, обитавал една сравнително устойчива социална среда, като същество, търсещо справедливост в свят, в който все повече се усеща липсата на братството, колективния дух и сигурността на традицията.
Разказът „Андрешко” свидетелства за социалната криза в българския свят, очертаваща два враждебни един на друг лагера – селото, където се живее бедно и трудно, и държавата, която е нехайна към тази част от своите граждани.( преход към тезата)
Сподели с приятели: |
