Фронтова лирика
Фронтовите стихотворения на Дебелянов са открити сред вещите му след неговата смърт на бойното поле. Част от ръкописите са изгубени; до нас са достигнали 6 текста: „Нощ към Солун”, „Старият бивак”, „Прииждат, връщат се...”, „Един убит”, „Сиротна песен”, „Тиха победа”.В първото издание на Дебеляновата поезия през 1920г. те, заедно с други негови творби, са включени в цикъла „Скрити вопли” .В изданието от 1930г. под редакцията на Николай Лилиев фронтовата лирика е отделена от другите стихотворения чрез общото заглавие „Тиха победа”.
Пребиваването на фронта оказва решително влияние върху личността на поета и характера на неговата поезия. Според сведения на приятели то помогнало на Дебелянов да се промени - той престанал да се терзае, преосмислил индивидуалистичната си нагласа, загърбил предишния си живот. Осъзнал, че с нищо не е по-различен от останалите войници и че общата участ пред лицето на смъртта превръща хората в братя по съдба. Това му помогнало да надмогне старите си душевни противоречия и конфликти, да промени нагласата си спрямо света, хората и самия себе си.
Фронтовото всекидневие довежда не само до личностното преобразяване на Дебелянов, но и до трансформации в предмета на неговата поезията, в поетиката и стила на лириката му. По този повод поетът Атанас Далчев казва: „Дебелянов откри света в мига, когато трябваше да го напусне. Със стихотворенията си, писани на фронта малко преди смъртта, той постави началото на най-новата ни поезия. Всичко, което днес критиката отбелязва у по-младото поколение поети като реализъм и предметен стил, е вече дадено в тях…”.
Стихотворенията „Един убит”, „Сиротна песен”, „Тиха победа” се отличават с общо лирическо настроение - на скръбно примирение, успокоение, светла печал.
1. „Един убит”
Стихотворението е писано през втората половина на август 1916 г. след едно победно за българската армия сражение, в което Дебелянов не участва. Тогава на бойното поле той за първи път вижда убити неприятелски войници (французи). Край някои от тях се валят изпръскани с кал и кръв писма. Това силно впечатлява чувствителния поет и послужва като конкретен повод за създаване на стихотворението.
В по-ранната си редакция творбата носи друго заглавие - „Paul не ни е вече враг”. Така онасловено обаче, то има стеснен смислов обхват - внушенията му се обвързват само с конкретния войник от вражеската армия. Редактираният вариант, в който е употребено словосъчетание с по-условен и неопределен характер („един убит”) придава на внушенията много по-обобщаващ, универсален смисъл - те вече могат да се отнасят не само към една конкретна личност, но и към всеки убит вражески войник.
Лирически герой в стихотворението е вражеският войник. Образът му е натоварен със значимо общочовешко послание - за абсурдния и антихуманен характер на войната, която посяга на най-съкровените ценности в живота: любовта, близостта между хората, човеколюбието. Тези внушения са потвърдени и от образа на опръсканите с кръв писма, „плахи и ненужни”, които представляват знаци на мирното битие, унищожено от войната.
Основно речево действие в стихотворението е размисълът. Чрез него лирическият говорител скъсява дистанцията между себе си и чужденеца, успявайки да види в него не убития неприятел, а убития човек.
Сподели с приятели: |
