Конспект предмет на общата теория на правото. Обща характеристика. Структура. Функции на общата теория на правото

Констатацията, че има празноти в правото се прави при прочит на Конституцията.

Съществуват два съществени начина за попълване на празноти в правото:

- законодателен (с нов законодателен процес се попълват празноти, които са констатирани)

- чрез аналогия – чрез този начин едни неуредени обществени отношения, но подлежащи на правна уредба по Конституция се решават чрез прилагане на норми или принципи на правото, чрез които се регулират аналогични обществени отношения и връзки. Съществуват 2 форми на аналогия – аналогия на закона и аналогия на правото. Аналогията на закона е винаги онова средство, което се прилага на първо място – намира се и се прилага норма, част от действащото право, която регулира сходни на неуредените обществени отношения. Аналогия на правото – прилагат се принципите на правото (виж всичко за принципите на правото). Може да се стигне и до приложение на универсалните принципи (например, принципът на справедливостта). По аналогия могат да се решават всички правни спорове при съответната предпоставка - празнота в правото. Забранено е да се осъществяват наказателноправна, административно правна и дисциплинарна отговорност, съгласно чл. 46 ал. 3 от Закона за нормативните актове.
Каква е разликата между разширително тълкуване и прилагане на аналогия на закона? – въпрос за отлична оценка за изпита.

Аналогия на закона урежда обществени отношения, неуредени от нормативен акта, а разширителното тълкуване разширява, вече съществуваща нормативна уредба, без да разширява обществените отношения.

За да породят предвидените в тях правни последици, т.е. за да действат правните нормативни актове преди това те трябва да са влезли в сила. Влизането в сила е началният момент, от който нататък всички юридически актове действат т.е. пораждат предвидените в тях правни последици. От влизането в сила нататък юридическите актове влизат като елемент в позитивното право, с всички произтичащи от това правни последици. От този момент нататък, те могат да бъдат прилагани и реализирани.

Чл. 5, ал. 5 от Конституцията регламентира, кога влизат в сила нормативните актове и гласи „правните нормативни актове (както и всички останали юридически актове) влизат в сила три дни след тяхното обнародване, освен ако в тях не е посочен друг срок”. Изправени сме пред две решения на въпроса, кога влизат в сила правните нормативни актове, едното е свързано с принципа, че правните нормативни актове влизат в сила три дни след тяхното обнародване в ДВ. Денят на обнародването не се брои. Ако третият ден съвпадне с почивен ден, се брои първия работен ден. Този срок от време е необходим, тъй като адресатите на нормативния акт трябва да имат време за запознаване с разпоредбите в него. От момента на изтичане на този срок, правните нормативни актове влизат в сила и са част от позитивното право с всички произтичащи от това последици. Изключенията съдържащи се в чл. 5 ал. 5 се съдържат в самия нормативен акт, в ПЗР. В ПЗР може да бъде посочено, кога ще влязат в сила правните нормативни актове. Има две възможни принципни изключения – едното от тях е тогава когато правният нормативен акт влиза в сила в деня на обнародване (голяма част от подзаконовите нормативни актове, тези които имат оперативен характер), другата група на изключенията са насочени към влизане в сила дълго след обнародването им (обикновено са от съществено значение за обществото като цяла и чието осмисляне налага един по-продължителен период от време). През този период държавата трябва да има активна роля, като разяснява под различни форми разпоредбите на новия акт.

За да влезе в сила нормативния акт трябва да е валиден. Действието на правните нормативни актове обхваща три ареала – те действат във времето, в пространството и по отношение на лицата.

Каква е участта на фактите, обстоятелствата и условията, които са възникнали при условията на отменен предишен закон, но от които продължават да пораждат определени правни последици, т.е. правните последици не са се прекратили нито погасили, а текат във времето? Има три възможни принципни отговори на този въпрос:

1. Прекратява се действието, прекратяват се всякакви правни отношения с влизането в сила на новия закон.

2. Висящите правни отношения продължават до тяхното прекратяване, при режима на закона по време, на който те са възникнали независимо, че новият закон може да урежда по друг начин същият този тип правни отношения.

3. Да се допусне обратното действие (Ex tunc) на новия закон, който да даде нова правна квалификация, нова правна характеристика, да преобразува същите тези факти и обстоятелства, възникнали при стария закон, като това се отрази и върху правните последици те вече няма да са тези предвидени от стария закон, а предвидените от новия закон.

В България се прилага вторият вариант.

Принципът е, че обратното действие е забранено. В публичното право този принцип е много твърд, докато в частното е по-гъвкав. Обратното действие се допуска в публичното право, единствено когато новият закон предвижда по-леко наказание за престъпление, за което предишният закон е предвиждал по-тежко наказание. В гражданското право това се случва често. Принципът е един единствен и той е залегнал в Закона за нормативните актове и в указа за неговото прилагане – обратно действие се допуска само и единствено тогава, когато е в общ интерес.

Има две разновидности на обратното действие – единият е от един момент в миналото насам; вторият случай е когато от един момент в миналото назад.

Правните нормативни актове действат върху територията на държавата, спрямо която територия действия държавната власт или се разпростира държавния суверенитет

По принцип правните нормативни актове действат по отношение на всички български граждани, независимо в коя точка, независимо къде се намират. Те действат и срещу всички чужденци, които пребивават на територията на България. Под чужденец се разбира не само чуждестранен гражданин, но и апатрит (лице без гражданство). Всяка държава е в суверенното си право да въведе ограничения в правния статус на чужденците. Има още една категория граждани – бипатрили – лица с двойно гражданство.

14.02.2008 г.

ПРАВОНАРУШЕНИЯ
Правонарушението се разглежда в два аспекта – като социално юридическо явление. В този смисъл, се разкрива като противоположност на правомерното поведение или в контекста на учението за механизма на правното регулиране, правонарушеинето е предпоставка за налагане на санкциите, предвидени в правните норми.

Правонарушението е противообществено, противоправно, виновно извършване на деяние, забранено с юридически санкции. Определението дава 5 основни признака, като всеки един от тях е предмет на изучаване от правните дисциплини.

1. Деяние – правонарушение може да бъде извършено само от човешко деяние, в смисъла на юридически факт.

2. Материален признак – противообществен характер – едно деяние може да бъде правонарушение, ако уврежда или поставя в опасност от увреждане обществото като цялото или отделни обществени отношение, или отделни субективни права на отделната личност. От степента на увреждане, от дълбочината, от средствата, зависи и видовото разнообразие на видовете правонарушения.

3. Юридически признак – противоправността – едно деяние може да бъде насочено срещу обществото или отделни обществени отношения, но преди това трябва да бъде инкриминирано, да бъде забранено с правна норма за да говорим, че деянието е правонарушение.

4. Най-важния признак – вината – вината не е в системата на правото, тя е странично явление, което принадлежи по-скоро към психиката. Вината от само себе си представлява психическо отношение на дееца към собственото си деяние и причинения чрез него вредоносен резултат.

5. Забранено с юридически санкции – един законодател не би постигнал нищо ако обяви едно деяние за противоправно, ако не е предвидил съответните санкции.

Правонарушението има и друг аспект по-важен за юристите – догматичноюридически. Правонарушението се разглежда като сложен юридически факт, който съдържа 4 групи признаци проявлението, на които е единствената предпоставка за търсене на юридическа отговорност.

Служим с категориите юридически състав и фактически състав.

Юридически състав – съвкупност от признаци, относно определен вид правонарушения, отразени по един абстрактен и общ начин в хипотезата на една или друга правна норма.

Фактически състав – система от признаци, относно определен вид правонарушения, които се съдържат в конкретното човешко деяние.

Между фактическият и юридическият състав трябва да има пълно съвпадение по абсолютно всички признаци, за да е налице правонарушение, което да ангажира наказателна отговорност. Липсва ли това съвпадение, няма основание за търсене на юридическа отговорност.

Тези 4 групи признаци, при доказването на които е налице основание за ангажиране на юридическа отговорност.

Признаци относно субекта – каква качествена характеристика следва да притежава субекта за да бъде субект на правонарушението: да бъде деликтоспособен – да е налице и вменяемост, която е предпоставка за деликтоспособността.

Признаци относно субективната страна – централен компонент е вината. Вината като признак в сферата на духовността има два аспекта – интелектуален и волеви. Интелектуалната страна се свежда до това дееца да осъзнава противообществения и противоправния характер на деянието. Волевата страна се свежда до възможността и по-точно намерението деецът да извърши вредоносният резултат. И интелектуалната страна и волевата страна трябва да бъдат проявени едновременно за да имаме правонарушение.

Две основни форми на вината – умисъл и непредпазливост. Правонарушенията, извършени при условията на умисъл се наказват по-тежко. В рамките на умисъла, има три разновидности – пряк и евентуален умисъл. Деянията при пряк умисъл се наказват по-тежко. При прекият умисъл деецът осъзнава противообществения и противоправния характер на деянието си и желае настъпването на вредоносния резултат, докато при евентуален умисъл разликата е във волевата страна – деецът осъзнава противообществения и противоправен характ, но без да иска противоправния резултат той все пак го допуска.

Непредпазливостта се проявява също в 2 разновидности - небрежност и самонадеяност. Тук няма градация на тема наказание – наказанията са едни и същи при небрежност и самонадеяност. Много често, двете форми са придадени заедно като непредпазливост. При небрежност деецът не осъзнава противобществения и противоправния характер на деянието си, но е могъл или е бил длъжен да предвиди вредоносния резултат и съответно да го предотврати. Самонадеяността – при нея деецът осъзнава противообществения и противоправния характер на деянието си, но деецът лекомислено се е надявал, че няма да настъпи вредоносен резултат или, че той може да го предотврати.

Освен вината в субективната страна, законодателят много често, констатирайки някой допълнителни елементи от съзнателната дейност на човека, като подбуди, мотиви или користна цел, преквалифицира съответния състави или създава нови квалификации.

Признаци относно обекта – противообществен характер на престъплението разкрива онези блага или общи правни отношения, които се увреждат или при опит за увреждане.

Признаци относно обективната страна – първо, от обективна страна трябва да имаме човешко деяние, след това трябва да имаме вредоносен резултат, между деянието и вредоносния резултат трябва да има причинно следствена връзка.

ПОНЯТИЕ ЗА ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ, ВИДОВЕ ЮРИДИЧЕСКА ОТГОВОРНОСТ.
Юридическата отговорност е специфична система от правоохранителни (процесуални) отношения, в рамките на които се осъществява държавната принуда срещу извършителя на правонарушението, чрез реализирането на санкционните последици, предвиден в една или друга норма. Юридическата отговорност е правно явление, което може да се обясни чрез учението за правните отношения, защото реализирането на държавна принуда, на санкциите е едно правомощие на държавата срещу което стои задължението на дееца да понесе наказанието.

Субекти на системата от правни отношения, в които се реализират правните отношения са от една страна държавата, а от друга страна правонарушителят.

Съдържанието на юридическата отговорност е правомощието на държавата да наложи, срещу което стои задължението на дееца да понесе последиците, отразени в санкцията на една или множество правни норми.

Обект на юридическата отговорност са тези блага от личен или обществен, или организационен характер, които се отнемат от правната сфера от патримониума на дееца.

Тези правни отношения са процесуални.
Видове юридическа отговорност – колкото вида правонарушения има толкова видове юридическа отговорност има.

1. Наказателноправна юридическа отговорност – за извършването на престъпления, които са отразени в НК и се разследват по ред, залегнал в НПК.

2. Административна юридическа отговорност – за извършено административни правонарушения, отразени в ЗАНН (вече не съществува, подготвя се проект за Административно наказателен кодекс).

3. Дисциплинарна юридическа отговорност- за извършени дисциплинарни нарушения, съдържащи се в Кодекса на труда, а някои специални дисциплинарни нарушения са ситуирани в нормативни актове, които са специални по отношение на КТ.

4. Гражданска юридическа отговорност – деликтна и договорна отговорност. Нарушенията са отразени в раздел „Неизпълнение на договорите” в ЗЗД и се преследват и прилагат по ред съдържащ се в ГПК.

Наказателноправната отговорност, административно наказателната отговорност и дисциплинарната отговорност може да разглеждаме под общото наименование наказателна отговорност. Докато деликтната и договорната отговорност можем да разглеждаме под родовото понятие правовъзстановителна отговорност.

Трите вида наказателна отговорност имат за цел да накажат дееца, търси се възмездие за деянието, а правовъзстановителните имат за цел да се възстанови щетата (вредата). При вторият случай, ако в рамките на осъществяването на юридическата отговорност ответникът възстанови щетата, юридическата отговорност се прекратява, докато при наказателната няма такава възможност. Оттук е и второто различие – наказателната отговорност във всички разновидности се търси служебно (еx officio). Органите на държавата са длъжни да образуват процес при констатиране на правонарушение. Провавъзстановителната отговорност зависи изцяло от волята на потърпевшия. На трето място, наказателната отговорност в трите й разновидности има строго личен характер, докато при правовъзстановителната има изключения от този принцип.