Финансови актове. Обща характеристика. Видове фин.актове. Съотношение между административни и финансови актове

Финансовите, както и административните актове са: юридически актове; волеизявления на власт; на органи на държавно управление; издадени въз основа и в изпълнение на закона /в широк смисъл/; за решаване задачите на държавата. Всеки правен отрасъл се обособява в правната система с режима си на регулиране. Такава юридическа обособеност на финансовото право, що се отнася до финансовите актове е, че голяма част от тези актове са декларативни. Декларативните актове по своето правно значение стоят твърде близо до индивидуалните административни актове на обвързаната администрация. При това положение няма никакви пречки да се причислят към широкото понятие за административни актове, включващо и декларативни актове. Качествени различия при съотношението финансови актове административни актове не се очертават. Специфичният предмет на тези актове не изключва и общност в предмета им. И за финансовите и за административните актове се изисква писмена форма. Обжалват се пред едни същи съдилища по един и същи ред.

Поставянето в ход на финансовоправната норма, възникването и развитието на фин.правоотношения целят в крайна сметка да бъде определено правото на държавата да получи разпределената сума пари и задължението на пасивния субект да я заплати. В този смисъл държавното вземане представлява крайният резултат на финансовото правоотношение. Държавното вземане се набира от задължителни вноски, данъци, такси, мита, глоби, парични конфискации, начет, обезщетения и др. за изясняване същността на държ.вземане имат тези материални правоотношения, при които възниква правото на държавата да получи парична сума и задължението на ЮЛ и ФЛ да заплатят тази сума. І. Класификация на държ.вземания в зависимост от начина на тяхното възникване и развитие 1. държавни вземания, които произхождат от приложението на финансовоправнта норма – вземания от данъци, задължителни вноски, такси и задължително застраховане. Държавата има надмощно положение, плащането е винаги в нейно полза, то е парично, държавата не е задължена да престира нещо срещу плащането. Тези средства се характеризират с тяхната постоянност и стабилност. 2. Държавни вземания, които произхождат от приложението на гражданскоправните норми – вземания от наеми, продажба на държ.имоти, отстъпване на правото на строеж, вземания от сключени договори, обезщетения, съдебни разноски и др. Държавата търси щети. В това правоотношение държавата е равноправна страна. 3. Държавни вземания, които произхождат от прилагане на наказания – глоби, налагани от съдебните и адм.юрисдикционни органи с наказателни постановления, глобите, налагани от наказателните съдилища, парични конфискации и удръжки от заплати в полза на държавата при изпълнение на наказанията. Имат незначителен относителен дял.

При изпълнение на държ.вземания възникват две групи въпроси: за същността на изпълнението и за производството по изпълнението. От юридически аспект изпълнението се характеризира като стадии в процеса на осъществяване на правото; като задължително дейност на лицата, визирана в правната норма и при участието им в изпълнителното производство. Изпълнението на държавните вземания се извършва чрез доброволно плащане или чрез принудително събиране на дължимата сума. Доброволно изпълнение – от юридически аспект за такова изпълнение говорим след момента на определянето на държавното вземане по размер, когато то е станало ликвидно и изискуемо. Освен това трябва да бъде проявена воля за плащане от ЗЛ. Принудително изпълнение – метод за въздействие от държавата върху ЗЛ да ги застави сами да извършат визираните в правната норма действия или да търпят въздействието, упражнявано от държавния орган върху собствените си доходи и имущество, когато не подчиняват своите действия на разпорежданията на правната норма. Тази дейност се осъществява от Агенцията за държавни вземания /АДВ/, съгласно Закона за събиране на държавните вземания /ЗСДВ/. Агенцията организира и ръководи дейността по обезпечаването и принудителното събиране на публичните вземания, освен в случаите, когато действията се извършват от публичните изпълнители на НАП по реда на ДОПК; установява и събира определени със закон частни държавни вземания; представлява държавата в производството по несъстоятелност, в случаите, когато тя е кредитор с публични или определени със закон частни държ.вземания и др. Производството по принудително изпълнение обхваща способи и гаранции, които осигуряват събирането на държавните вземания. Оперативните органи по принудително изпълнение са: публичните изпълнители, съдия изпълнителите, министерствата и ведомствата. Основание за предприемане на принудително изпълнение е липсата на изпълнение или частично изпълнение. Предпоставки за започване на ПИ /изпълнителни основания/:

Защита срещу ПИ – действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото ЗЛ пред изпълнителния директор на АДВ, съответно пред териториалния директор на ТД на НАП чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Не подлежи на обжалване определеният размер на публичното задължение. Жалбата не спира действията по ПИ, освен, ако е подадена от трето лице със самостоятелни права върху вещта, върху която е насочено ПИ. Решаващия орган разглежда жалбата въз основа на данните по преписката и представените от страните доказателства. Решаващият орган в 14-дневен срок се произнася с решение, което може да бъде обжалвано пред ОС /от 01.03.2007г. пред АС/ по местонахождението на публичния изпълнител. Решението на съда е окончателно и не подлежи на обжалване.

Способите за погасяване на публичните вземания се определят от обекта, върху който се насочва изпълнението. Предвидени са следните видове изпълнителни способи: І. Изпълнение върху вземания и парични средства в банките – извършва се чрез налагане на запор с постановление на публичния изпълнител. Прехвърлянето на дължимата от длъжника сума по сметка на органа, наложил запора, се извършва от банката незабавно след получаване на разпореждането за изпълнение. Право на длъжника е да поиска т.н. “разрешение за неотложни плащания”, което дава възможност определена част от постъпилите или постъпващите по сметката на длъжника суми да остават на негово временно разпореждане за неотложни плащания във връзка с дейността му. То се издава от публичния изпълнител, наложил запора, с разпореждане до банката и може да се изменя или отменя само от органа, който го е издал. ІІ. Изпълнения върху вземания на длъжника – тук се разграничават следните изпълнителни способи:

1. принудително събиране от трети лица, които не са банки – ако вземането е ликвидно и изискуемо. По общите правила, вземането е ликвидно, когато е определено по основание и размер и е изискуемо, когато е с настъпил падеж /срок на изпълнение/. Чл. 230 ал.1 ДОПК „ Вземането е ликвидно и изискуемо, когато бъде признато пред публичния изпълнител или когато е установено с влязло в сила съдебно решение, с нотариално заверен документ или с ценна книга, издадена от третото лице.” Независимо дали вземането е изискуемо и ликвидно, ако третото лице плати, вземането се счита за такова, а ако плати на длъжника се задължава към публичния изпълнител в същия размер. Третото задължено лице има задължение за внасяне на дължимата сума по сметката на публичния изпълнител в 3-дневен срок от получаване на нареждането за изпълнение. Ако задължението на третото лице е за периодично плащане, то внася сумите в 3-дневен срок от падежа на всяка вноска 2. изпълнение върху ценни книжа, вземания по изпълнителни листове и парични средства – изпълнението върху налични ценни книжа се извършва, като публичния изпълнител с постановление се суброгира /встъпва/ спрямо лицата, които са задължени по ЦК или чрез продажбата им. Наличните ЦК се продават от публичния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по ДОПК. Те се продават в пакети и поотделно. Безналичните ЦК се продават чрез банка по установения за тях ред, като в случая публичния изпълнител действа от свое име и за сметка на длъжника. Вземанията по изпълнителни листове се изпълняват, като се прилагат съответно разпоредбите на ДОПК за изпълнение спрямо трети лица. Публичният изпълнител се суброгира в правата на длъжника с постановление. Принудително изпълнение върху национална и чужда валута се извършва чрез разпореждане на публичния изпълнител за изземването й и удовлетворяване на публичното вземане.

3.изпълнение върху притежавани от длъжника дялове а/ изпълнение върху дял на неограничено отговорен съдружник – в този случаи публичния изпълнител като констатира изпълнението на условията по чл.96, ал.1 от ТЗ /а именно: “кредиторът на съдружник, който в продължение на 6 месеца не може да се удовлетвори от принудителното изпълнение върху движимото имущество на съдружника, може да наложи запор върху ликвидационния дял на съдружника длъжник и да иска прекратяване на дружеството с писмено предизвестие”/, връчва на дружеството и останалите неограничено отговорни съдружници изявление за прекратяване на дружеството. Той предявява иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване, след като изтекат 6 месеца от връчването на изявлението. Ако се установи, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва служебно в ТР. Следва ликвидация от назначен от съда ликвидатор; б/ изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник – в този случаи публичният изпълнител връчва на дружеството изявление за прекратяване участието на длъжника в дружеството. То има действие на изявление за напускане на съдружник. Три месеца след изявлението, публичния изпълнител предявява иск пред ОС по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Ако се установи, че дружеството е изплатило по сметката на публичния изпълнител припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото или, че вземането е удовлетворено, съдът отхвърля иска. Ако сметне, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, като това се вписва в ТР. Следва ликвидация на дружеството от назначен от съда ликвидатор.

ІІІ. Изпълнение върху вещи /движими и недвижими/ - извършва се чрез налагане на запор, съответно чрез вписване на възбрана с постановление на публичния изпълнител. Същото се извършва по следния начин: 1. Ако вземането не е било обезпечено или вещта не е била описана в съобщението за налагане на запора или възбраната, публичният изпълнител насрочва времето за извършване на опис, който трябва да съдържа: изпълнителното основание; мястото, където се извършва; подробно описание на вещта; оценката на вещта и др. 2. Опис на недвижим имот се извършва само, ако органът по принудително изпълнение се увери, че имотът е собственост на длъжника в деня на налагане на възбраната. Проверката се извършва въз основа на справка от службата по вписванията. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на налагане на възбраната. Ако е невъзможно оценяването на вещта в момента на описа, вписва се временна оценка въз основа на ценова информация, данни за покупната й цена и др. данни за вещта. 3. Описаната вещ се оценява по нейната пазарна стойност от публичния изпълнител. При необходимост може да бъде привлечен оценител, който изготвя заключение в писмена форма. Оценката на недвижимите имоти не може да бъде по –ниска от данъчната оценка, а оценката на МПС не може да бъде по-ниска от застрахователната стойност. 4. Когато длъжникът или публичният изпълнител е недоволен от оценката на недвижими имоти и на вещи с единична цена като нови повече от 20 хил.лв., както и на произведения на изкуството, предмети от благородни метали, антикварни предмети, той може да поиска контролна оценка, която се извършва от трима оценители.

ІV. Прихващане – когато в хода на принудително изпълнение възникнат основания за прихващане, по искане на длъжника или по решение на публичния изпълнител , производството се спира до приключване на действията по прихващането , но за не повече от 3 месеца. Производството се спира по отношение на сумата, за която би могло да се извърши прихващането. Публичният изпълнител, пред когото длъжникът е представил писмени доказателства, удостоверяващи основанията за прихващане, изпраща искането заедно с доказателствата на съответния компетентен орган за извършване на прихващането и ако в резултат на прихващането задължението бъде погасено изцяло или отчасти, изпълнителното производство се прекратява или се продължава за остатъка от вземането. Прихващането може да бъде направено до деня на провеждане на публичната продан. Ако с прихващането вземането се погаси изцяло, включително и разноските по организирането на проданта, тя се отменя и изпълнителното производство се прекратява. Може да се извърши прихващане с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяване по давност на задължението му. Отказът на публичния изпълнител да спре производството и да препрати преписката за извършване на прихващане може да се обжалва по реда на ДОПК за защита срещу принудително изпълнение. Жалбата спира действията по принудителното изпълнение до окончателното й решение.