Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г
Статут и правомощия на данъчната администрация
Изтегляне 2.46 Mb.
|
56. Статут и правомощия на данъчната администрация. Данъчната администрация е част от финансовата администрация и се занимава със събирането на бюджетни приходи – публични вземания за данъци и осигурителни вноски. Отношенията са регулирани със Закона за националната агенция по приходите /НАП/, която е специализиран държавен орган към министъра на финансите за установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания. Тя е единно структурно звено – ЮЛ на бюджетна издръжка със седалище София. Функции и правомощия на НАП: 1. обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица като осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни декларации, съдържащи указания за попълването им и други формуляри и документи, като ги публикува и в Интернет страницата на НАП; 2. установява публичните вземания за данъци и ЗОВ по основание и размер; 3. обезпечава и принудително събира публичните вземания; 4. събира доброволните плащания на публичните вземания; 5. установява административни нарушения и налага административни наказания по данъчни закони и по законите, регламентиращи ЗОВ; 6. разглежда жалби срещу издадени от нейни органи актове или срещу откази за издаване на актове, както и срещу действия или откази от действия на нейните органи и служители; 7. води регистър на лицата, които работят по трудово правоотношение като създава и поддържа база данни за тях; 8. анализира приходите и приходната практика; 9. осигурява и разпределя материално-техническата база за осъществяване на дейността си; 10. осъществява и др. дейности, възложени и със закон. Органи на управление са: УС и Изпълнителния директор. УС се състои от министъра на финансите; управителя на НОИ; директора на НЗОК; заместник-министър на финансите, определен от Министъра на финансите и изпълнителния директор на НАП. Структура: НАП се състои от Централно управление /ЦУ/ и териториални дирекции /ТД/. ЦУ подпомага дейността на изпълнителния директор по планирането, организирането, ръководството и контрола на цялостната дейност на агенцията. ТД установяват, обезпечават и събират публични вземания за данъци и ЗОВ и др., възложени им със закон. В ЦУ са създадени дирекции в т.ч. главни дирекции, отдели и сектори. Към изпълнителния директор е създадена Главна дирекция „Инспекторат по контрол и сигурност”, която осъществява контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията за спазване на финансовата дисциплина и осигурява вътрешната сигурност. В ТД са създадени дирекции, отдели и сектори. Органи на НАП са органи по приходите: 1. Изпълнителния директор; 2. Териториалните директори и техните заместници; 3. Директорите на дирекции, началниците на отдели и сектори; 4. Служителите в ЦУ и ТД, заемащи длъжностите: главен експерт по приходите; старши експерт по приходите; експерт по приходите; главен инспектор по приходите; старши инспектор по приходите и инспектор по приходите; 5. Служителите в ЦУ, заемащи длъжностите държавен експерт по приходите и държавен инспектор по приходите; 6. органи на НАП са и служители, заемащи длъжностите: държавен публичен изпълнител, главен публичен изпълнител, старши публичен изпълнител и публичен изпълнител. При изпълнение на служебните си задължения органите и служителите на агенцията са длъжни: 1. да спазват организацията на работа; 2. да пазят в тайна, данните, представляващи данъчна и осигурителна информация съгласно ДОПК. Самостоятелността на НАП се изразява в това, че може да извършва съвместни действия във връзка с осъществяване на своите функции с органите на МВР и прокуратурата, контролните органи на МФ и др. контролни органи. НАП отговаря за всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, причинени на ФЛ и ЮЛ от незаконни действия или бездействия на нейните органи и служители като се реализира по реда на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. Имуществената отговорност на органите и служителите в агенцията се осъществява по исков ред. 57. Правен режим на ДОД и данъка върху печалбата. Правна характеристика на данъка върху общия доход: 1. Пряк данък – субектът на данъчното задължение и носителят на данъчната тежест са едно и също лице. 2. Подоходен данък – обект на облагане са определени доходи. 3. Прогресивен данък (с изключение на патентния данък и някои др.доходи, които се облагат по реда на чл.26 от ЗОДФЛ с пропорционален данък). 4. По принцип ДОД е републикански данък, но в ЗДБ се предвижда определен % от него да отива в общинските бюджети. Нормативна уредба – съдържа се в ЗОДФЛ; и др. нормативни актове включително и в сключените спогодби за избягване на двойното данъчно облагане. Субекти на облагане – ФЛ, предприятията на ЕТ, местни ЮЛ, които се облагат с патентен данък и имат оборот за предходната година до 50 хил. лв. Данъчно задължени лица – кръгът им се определя съобразно две понятия: местни лица и чуждестранни лица. МЛ са следните категории лица: 1. лица, чието постоянно местоживеене е в РБ; 2. лица, които пребивават в РБ повече от 183 дни; 3. лица, които пребивават в чужбина по поръчение на българската държава. Това е важно, защото местните ФЛ са данъчно задължени за световния си доход, получен през данъчната година, произхождащ от източници в РБ и/или чужбина (принцип на облагане на световния доход). ЧЛ са задължени за облагаемия си доход, получен през данъчната година, произхождащ само от източници в РБ (принцип на облагане при източника). Обект на облагане – това са доходите от трудови и извън трудови правоотношения и доходите на ЕТ. Законодателят е разделил доходите на облагаеми и необлагаеми. Облагаемият доход е облагаемият годишен доход. ДОД е годишен данък и ако лицето има доходи от трудови и извън трудови правоотношения те се сумират заедно и ще се обложат окончателно след подаване на данъчна декларация. От определеният годишен данък се приспада авансово внесеният и с оглед на резултата ще има данък за възстановяване или данък за внасяне. Облагането става по единна годишна прогресивна скала. За 2006г. тя започва с 2 160 лв., под която сума доходите са необлагаеми, като с нарастването на данъчната основа, нараства и данъчната ставка. Правна характеристика на данък печалба – съгласно ЗКПО говорим за корпоративно облагане – има се предвид облагане на печалби и доходи на корпоративни образувания. Данъкът е пряк, подоходен,годишен, пропорционален. В закона се очертава собствена правосубектност за целите на данъчното облагане като неперсонифицираните дружества се приравняват на ЮЛ, а също и бюджетните предприятия. Определено е място на стопанска дейност на ЧЛ, която също се характеризира с особена данъчна правосубектност. Субекти – чрез тях закона определя своите адресати. Тъй като с него се уреждат преки данъци, тези лица понасят и данъчната тежест. Данъчни субекти са: МЛ, ЧЛ и местни и чуждестранни неперсонифицирани дружества. От обхвата на закона са извадени ЮЛ, които подлежат на облагане с патентен данък. Специфични субекти са: застрахователните дружества, организаторите на хазартни игри, доставчиците на телекомуникационни услуги, бюджетните предприятия. Обект на облагане – печалбите се облагат с корпоративен данък, като местните ЮЛ и местните неперсонифицирани дружества се облагат за печалбата им от всички източници в страната и в чужбина (универсален принцип-световен доход), а ЧЮЛ и чуждестранните неперсонифицирани дружества се облагат с корпоративен данък само за стопанската си дейност в страната, включително чрез място на стопанска дейност. Облагаема печалба – положителната величина , определена на основата на финансовия резултат (счетоводна печалба /загуба/, установен като разлика между приходите и разходите преди определяне на данъците за сметка на печалбата и преобразуван по реда на ЗКПО т.е размерът на облагаемата печалба се получава като този финансов резултат (независимо дали е + или -) се увеличава или намалява за данъчни цели. Увеличенията и намаленията са изрично предвидени в ЗКПО. Данъкът се внася в приход на републиканския бюджет. Той се смята за внесен на датата, на която е постъпила сумата в РБ по сметката на съответната ТД. Въпреки, че е годишен той се внася на авансови вноски, които могат да бъдат месечни и тримесечни. За 2006г. корпоративният данък е в размер 15 на сто.ЗКПО предвижда някои категории доходи , които са изплащани от местни ЮЛ на местни или чуждестранни такива да бъдат облагани при източника /който изплаща възнаграждението, удържа и данъка. Ако данъка не е събран се носи солидарна отговорност./ Има и т.нар.алтернативни данъци – имат различна облагаема основа, принципно по-ниска: представителни разходи; социални разходи; дарения и спонсорства – само за определени в закона лица ; експлоатация на превозни средства -ако с тях не се осъществява дейност по занятие.Преотстъпване на данъка – целево и срочно данъчно облекчение. Данъкът се начислява, но не се внася в бюджета /напр. предприятия на инвалиди, Червения кръст и др./ 58. Правен режим на данъка върху добавената стойност и акцизите. Обща характеристика на ДДС – той е косвен, многофазен, некомулативен, републикански, пропорционален, месечен, всеобщ, установен със ЗДДС и ППЗДДС. ДДС се дължи за всяка доставка на стока или услуга с място на изпълнение на територията на РБ, както и при внос и някои случаи на износ на стоки. Характеристики на ДДС: 1. косвен данък – тежестта се понася от крайният потребител, а не от вносителя на данъка. 2. многофазен – независимо колко пъти една стока или услуга е предмет на облагаема доставка от момента на нейното производство или внос до момента на нейното крайно потребление, данъкът се начислява на всеки етап върху пълната стойност на облагаемата доставка. 3. некомулативен – независимо през колко етапа е минала реализацията на една стока, то в крайната цена винаги е включен 20% ДДС , но благодарение на механизма на данъчния кредит. 4. Всеобщ данък – с него се облагат всички стоки и услуги с изключение на изрично посочените в закона. 5. републикански – в приход на ДБ. 6. пропорционален – данъчната ставка е единна и не зависи от размера на данъчната основа. 7. месечен – ДДС се определя като окончателна величина след края на данъчен период, който съвпада с един календарен месец. Субекти – регистрираните по ЗДДС лица – това са юридическите платци на данъка, които са привлечени към администриране на данъка – начисляване, събиране и внасяне. В механизмът на ДДС попадат само тези ЗЛ, които са изпълнили задължението си за регистрация. Има три вида регистрация по ЗДДС: 1. Задължителна – при облагаем оборот за последните 12 месеца, преди текущия над 50 хил.лв.; 2. Регистрация по избор – 25 хил.лв.; 3. Служебна – по инициатива на органите по приходите, . Обект на облагане – доставките на стоки и услуги, износа и вноса на стоки. За да бъде доставката обект на облагане, трябва комулативно да са изпълнени няколко предпоставки: 1. трябва да бъде с място на изпълнение на територията на страната; 2. доставчикът да бъде регистрирано по ЗДДС лице; 3. необходимо е с доставката да се извършва независима икономическа дейност. Ставката е 20%, а за износа е 0%. Съществуват и необлагаеми по ЗДДС доставки – не отговарят на условията. Има и освободени доставки – отговарят на изискванията, но изрично е посочено, че не се облагат /сделки със земя/ .Правен режим на акцизите – акцизът е републикански, косвен, специфичен, еднофазен данък, с който се облага потреблението на стоки и услуги от местно производство и внос, предмет на сделка на територията на страната, изрично посочени в Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАкцДС/, който е в сила от 01.07.2006г. Акцизът е косвен данък, защото включвайки се в цената на стоките и услугите се прехвърля върху крайните потребители. Той е еднофазен данък, тъй като се начислява еднократно за стоки и услуги. Акцизът е специфичен косвен данък, тъй като облагането с акциз се разпростира върху ограничен кръг стоки и услуги, които в практиката се е наложило да се наричат „луксозни”. От правна гледна точка акцизът притежава всички белези, характерни за данъците – едностранно определено от държавата по общ начин за всички правни субекти, законоустановено, безвъзмездно и невъзвръщаемо плащане. Субекти на данъка – онези лица, които произвеждат или внасят акцизни стоки. Съгласно новият закон ДЗЛ са: 1. Лицензираните складодържатели – търговци по смисъла на ТЗ, които са получили лиценз да произвеждат, складират, получават и изпращат акцизни стоки под режим на отложено плащане на акциз. 2. Регистрираните по ЗАкцДС лица – а). специализирани малки обекти за дестилиране и б) обекти за винопроизводство на малки винопроизводители; 3. Лицата, за които е възникнало задължение по ЗМ по отношение акцизни стоки; 4. Лица, които в нарушение на закона са произвели акцизни стоки извън данъчен склад или са се разпоредили с такива стоки, за които не е бил заплатен акциз; 5. освободените от акциз крайни потребители. За обектите, посочени в т.1, букви а) и б) Агенция „Митници” води регистър. Регистрацията по ЗАкцДС се извършва от началника на митницата по местонахождение на обекта в срок 14 дни от подаване на искане от съответното ДЗЛ, който издава удостоверение за регистрация. Предмет на облагане с акциз са: 1. алкохолът и алкохолните напитки; 2. тютюневите изделия; 3. енергийните продукти; 4. кафето и екстрактите му; 5. автомобилите. Начините за определяне на данъчната основа за съответните стоки са посочени в закона, видовете акцизни ставки – също: Размерът на дължимия акциз се изчислява като данъчната основа се умножи по акцизната ставка. Акцизът се начислява на датата, на която е станал дължим, с издаването на данъчен документ – акцизен дан.документ. ДЗЛ са длъжни да декларират начисленият за данъчния период акциз с подаването на акцизна декларация. Данъчният период е едномесечен и съвпада с календарния месец. От 01.07.2006г. администрирането и контролът на акцизите се осъществява от митническите органи, като за производствата по установяване, обезпечаване и събиране на задължения за акциз прилагат ДОПК и имат правомощията на органи по приходите и публични изпълнители. 59. Данъчно производство. Издаване, обжалване и изпълнение на данъчните облагателни актове. Санкции за извършени нарушения и престъпления. Данъчното производство е уредено в ДОПК /Данъчно-осигурителен процесуален кодекс/ и включва производствата по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски, както и по обезпечаване и събиране на публичните вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители. Основни принципи са: 1. Законност - органите по приходите и публичните изпълнители действат в рамките на правомощията си, установени от закона, и прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица. 2.Обективност - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекс. 3.Самостоятелност и независимост - органите по приходите и публичните изпълнители осъществяват производството самостоятелно. При изпълнение на правомощията си те са независими и действат само въз основа на закона. 4. Служебно начало - органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения. 5. Добросъвестност и право на защита - участниците в производствата и техните представители са длъжни да упражняват процесуалните си права добросъвестно и съобразно добрите нрави като всички лица, които са заинтересовани от изхода на производствата по ДОПК имат равни процесуални възможности да упражнят процесуалните си права и правото си на защита. Данъчно-осигурителен контрол - органите по приходите осъществяват данъчно-осигурителния контрол чрез извършване на ревизии и проверки. Ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Ревизията може да се възлага от: 1. органа по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция; 2. изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. Със заповедта за възлагане се определят: данните за ревизираното лице, ревизиращите органи по приходите; срокът за извършване на ревизията, ревизираният период; видовете ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски; Заповедта се връчва на ревизираното лице. Заповедта за възлагане на ревизия не подлежи на обжалване отделно от ревизионния акт. Съставя се ревизионен доклад от ревизиращия орган по приходите не по-късно от 14 дни след изтичането на срока за извършване на ревизията. Ревизионният доклад съдържа: извършените процесуални действия и установените факти и обстоятелства и доказателствата за тях; направените фактически и правни изводи и основанията за тях; предложение за установяване на задълженията. Следва издаване на ревизионния акт, с който се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон и се възстановяват недължимо платени или събрани суми. Издаване на ревизионен акт - в тридневен срок от изготвянето на ревизионния доклад органите, извършили ревизията уведомяват писмено органа, който е възложил ревизията. След получаване на уведомлението органът, възложил ревизията, определя със заповед компетентния да издаде ревизионния акт орган по приходите, който изисква преписката от органите, извършили ревизията, и в 14-дневен срок от подаване на възражение или изтичане на срока за подаване на възражение издава ревизионен акт, или прекратява производството със заповед, когато установяването на задължения или отговорности в конкретното производство е недопустимо. Обжалването на ревизионен акт /РА/ е административно и по съдебен ред. 1. Обжалване по административен ред – подаване на жалба чрез териториалната дирекция, която трябва да съдържа: 1. наименованието (фирмата или името) на жалбоподателя, съответно и на пълномощника, ако се подава от пълномощник, и адреса за кореспонденция; 2. посочване на акта или действието, против които се подава; 3. всички доказателства, които жалбоподателят иска да бъдат събрани; 4. в какво се състои искането; 5. подпис на подателя. Към жалбата се прилагат и: пълномощно, когато се подава от пълномощник и писмените доказателства. Ревизионният акт може да се обжалва изцяло или в отделни негови части в 14-дневен срок от връчването му. Решаващ орган е съответният директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при централното управление на Националната агенция за приходите. Решаващият орган разглежда жалбата по същество и се произнася с мотивирано решение в 45-дневен срок от постъпването на жалбата. Когато жалбата е подадена чрез лицензиран пощенски оператор, по писмено искане на жалбоподателя се издава удостоверение за датата на постъпването и. Той може да потвърди, измени или отмени изцяло или частично ревизионния акт в обжалваната част. 2. Обжалване пред съда-ревизионният акт може да се обжалва чрез решаващия орган пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от получаването на решението. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която не е обжалван по административен ред. Ревизионният акт не може да се обжалва по съдебен ред в частта, в която жалбата е изцяло уважена с решението на решаващия в обжалването по административен ред. Обжалването на ревизионния акт пред съда не спира неговото изпълнение. Съдът разглежда жалбата срещу РА с участие на страните. Прокурорът може да встъпи в производството, когато намери за необходимо, в защита на държавен или обществен интерес. При разглеждането на жалбата се призовават решаващият орган и жалбоподателят. Когато в същия съд са образувани дела по жалби срещу ревизионни актове за отговорността на други лица за задължения, установени с обжалвания ревизионен акт, съдът може по своя инициатива или по искане на някоя от страните да ги обедини в едно производство за общо разглеждане и решаване. Съдът решава делото по същество, като може да отмени изцяло или частично ревизионния акт, да го измени в обжалваната част или да отхвърли жалбата. Той преценява законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му. Решението на административния съд подлежи на касационно обжалване по реда на ЗВАС /Административнопроцесуалния кодекс в сила от 01.03.2007г./, а отмяна на влязло в сила съдебно решение може да се поиска по реда на Административнопроцесуалния кодекс /в сила от 12.07.2007г./ Изпълнение – 1. Доброволно изпълнение - публичните задължения се изпълняват доброволно чрез плащане в брой или безкасово по съответната сметка. 2. Покана за доброволно изпълнение - ако задължението не бъде изпълнено в законоустановения срок, преди да бъдат предприети действия за принудителното му събиране, органът, установил вземането, съответно публичният изпълнител при НАП, изпраща покана до длъжника да плати задължението си в 7-дневен срок. Обезпечение на публични вземания се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено. То се налага с постановление на публичния изпълнител, което съдържа: фактическите и правните основания за издаването му и вида на обезпечителната мярка. Обезпечението се извършва: 1. с налагане на възбрана върху недвижим имот или кораб; 2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника; 3. със запор на сметките на длъжника; 4. със запор на стоките в оборот на длъжника. 2. Принудително изпълнение – предприема се въз основа на ревизионен акт, независимо дали е обжалван. Принудителното изпълнение на публичните вземания се извършва от публичния изпълнител. Способи за принудително изпълнение: върху вземания и парични средства в банките; парични средства и вземания на длъжника; движими и недвижими вещи и ценни книжа. Публичният изпълнител може да използва всеки от способите заедно или поотделно. Образуване на изпълнително дело – 60. Международно данъчно облагане. Способи за облагане на двойното данъчно облагане. Правен режим на свободните безмитни зони. Възникването на М2ДО се свързва с принципите въз основа, на които държавите изграждат данъчните си законодателства. Спрямо местни лица държавите прилагат принципа на облагане на световния доход - ОСД (неограничено данъчно задължени), а спрямо чужди лица се прилага териториалния принцип (облагане на дохода при източника) - ОДИ. Следствие на прилагането на тези два принципа, един и същ субект на облагане за един и същ обект на облагане, може да подлежи на облагане с подобни по вид данъци в две или повече държави, т.е. възниква двойно данъчно облагане /2ДО/. Ще има 2ДО, когато и двете държави спрямо субекта на облагане предвиждат прилагането на принципа ОСД, когато едната държава прилага принципа на ОСД, а другата територ. принцип. По - рядка хипотеза, когато двете държави прилагат ОДИ (едната държава облага доходите от лихви, изплатените заеми на ЧЛ, а в същото време др. държава, в която се намира обезпечението на този заем, има претенция спрямо него). Две понятия за 2ДО в А) юридически смисъл - когато е налице един и същ субект на облагане, един и същ обект на облагане в широк смисъл, когато е налице подобен по вид данък и когато облагането е за един и същи дан. период. Б) икономически смисъл - общият размер на данъка и данъците, които плаща лицето, превишава по - високия от данъците, установени в една от съответните държави. 2ДО касае само преките данъци, не се отнася за косвените данъци, доколкото се възприема, че се облагат с ДДС в държавата, в която се ползват услугите. Способи за И2ДО: 1. Мерки на национално право - ЗОДФЛ и ЗКПО - съдържат текстове, които предвиждат И2ДО в случаите, когато нямаме сключена спогодба. И в двата закона се урежда т.нар. кредитен метод, ограничение по държави, като се допуска приспадане на дължимия по местното право данък на длъжника в чужбина. Мах. размер данък, който може да се приспадне не може да надвишава съответния бълг. данък, който би се дължал за доходите от чужбина. Тази технология се прилага за всеки един доход от различни чужди държави. 2.Мерки на международно право. В международната практика всички СИДДО следват два модела на спогодби: а) моделът на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Възприето е да се нарича „Модел на развитите в икономическо отношение държави и б) модел на Организацията на обединените нации (ООН) – „Модел на развиващите се държави”. Те са близки по съдържание, но в б) преобладават хипотезите, в които се предоставят правомощия по облагане в държавата източник на дохода. РБ има 58 сключени спогодби. Преобладаващата практика са двустранните договори. Има и многостранни д-ри. Чрез тези договори не се създават нови данъчни задължения, а те разграничават обоснованите от националното право на държ. претенции за облагане на различни категории доходи/имущества. Хипотези: 1.Доходът да се обложи в държавата, където получателят е местно лице 2. Облагане само в държавата източник (рядко се среща). 3.Най-често срещано - доходът да се обложи и в двете държави - “доходът може да се облага”, а в последната държава, за която получателят е местно лице ще приложи съответния метод за И2ДО. Чрез д-рите се избягва и потенциалното 2ДО, т.е. веднъж разпределени правомощията по облагане, независимо дали доходите ще бъдат обложени в предвидената от договора държава, а другата държава остава с ограничени дан. претенции. Съдържание: 1. Адресати на тези договори: местни лица на едната или на двете договарящи държави. 2. Предметен обхват: тези данъци към момента на сключване на СИДДО, но се допуска прилагането им за идентични данъци, въведени в последствие. 3.Разпределителни норми: разпределение претенциите на държавите по облагане на изброените в договора категории доходи. 4.Уреждащи методите за И2ДО, които всяка държава определя сама за себе си в рамките на договора. Прилагат се от държавата, за които получателят на дохода е местно лице, в случаи че доходът е бил обложен в другата държава. Има два метода за премахване на двойното данъчно облагане: а) Кредитен метод, който има два варианта: 1. пълен данъчен кредит, при който чуждестранния данък, за който следва да се предостави ДК е данъкът, който действително е платен в съответствие с разпоредбите на сключената СИДДО в другата договаряща държава. Този данък се приспада от вътрешния данък изцяло, т.е в пълен размер. Този метод има ограничено приложение. 2. ограничен данъчен кредит – държавата на местното лице следва да приспадне от данъчното му задължение данъка платен в другата държава. Това приспадане не е пълно, а е ограничено до такава част от данъка върху доходите на лицето, каквато съответства на дохода, получен в държавата на източника. Този метод се прилага по отношение на данъците, които се удържат при източника напр. върху доходите от дивиденти, лихви, авторски възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми, произхождащи от чуждестранни източници б) Метод на освобождаване, който се прилага в два варианта: 1. Пълно освобождаване-държавата на местно лице не се интересува от реализирания в чужбина доход и платения от него данък. 2. освобождаване с прогресия – подлежащите на облагане елементи на доход или имущество се предоставят за данъчно облагане на другата държава, но се вземат предвид и от държавата на местното лице, като се включват в данъчната основа, но само с цел да се определи данъчната ставка. Тя се налага след като се извади съответния доход или имущество. Този метод е приложим само , когато дан.ставка в Д на МЛ е прогресивна, какъвто е данъкът върху доходите на ФЛ. Договорите имат и допълнителни разпоредби: а)Клауза за информационен обмен. б)Антидискриминационна клауза, която забранява по-неблагоприятното дан. третиране на гражданите на другата държава, но само във връзка с изброените в нея белези. в)Клауза за споразумително производство, чрез които да се стигне до единно решение относно прилагането на СИДДО. Постигнатото споразумение има правна сила като акт на особена юрисдикция. То е задължително за двете ДА, но изпълнението му не е обвързано със срокове. За да се приложи СИДДО лицето трябва да докаже, че е местно за съответната държава. Става чрез удостоверение от съответната ДА и да докаже категорията доход. Ако не докаже тези предпоставки ще се приложи националното законодателство. Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане /СИДДО/ се прилагат след удостоверяване на основанията за това. Основания за прилагане на СИДДО след възникване на данъчно задължение за доход от източник в страната чуждестранното лице удостоверява пред органа по приходите, че: 1. е местно лице на другата държава по смисъла на съответната СИДДО; 2. е притежател на дохода от източник в Република България; 3. не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан; 4. са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО или отделни нейни разпоредби по отношение на определени в самата СИДДО лица, когато такива особени изисквания се съдържат в съответната СИДДО. Удостоверяване на основанията – горните обстоятелствата се посочват в искане по образец, утвърден от изпълнителния директор на НАП. Обстоятелствата по т.1 се удостоверяват от чуждестранната данъчна администрация в искането. Обстоятелствата по т.2 и 3 се декларират от чуждестранното лице. Обстоятелствата по т.4 се удостоверяват с официални документи, включително извлечения от публични регистри. Когато такива документи не се издават, допустими са и други писмени доказателства. Тези обстоятелства не могат да се удостоверяват с декларации. Към искането се прилагат и писмени доказателства относно вида, основанието за реализиране и размера на съответния доход. Органите по приходите осъществяват контрол по прилагането на СИДДО, като извършват проверка или ревизия. Когато се извършва проверка, становище за наличие или липса на основания за прилагане на СИДДО се издава на чуждестранното лице в 30-дневен срок от подаване на искането. Копие от становището се изпраща и на платеца на дохода. Органите по приходите издават становище за липса на основания за прилагане на СИДДО, когато чуждестранното лице не е изпълнило изискванията. Непроизнасянето в срок се смята за становище за липса на основания за прилагане на СИДДО. Каталог: referats referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009 referats -> Програмата Internet Explorer referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация referats -> Бройни системи основни бройни системи referats -> Морфология и расология съдържание referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво referats -> Въведение в операционите системи referats -> Тема първа Изтегляне 2.46 Mb. Сподели с приятели:
|