Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г



страница14/15
Дата21.08.2017
Размер2.46 Mb.
#28427
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

Правен режим на свободните зони - разпоредбите на чл. 166 на Закона за митниците определят свободните зони икогато задължението не е изплатено в 7-дневния срок от получаването на поканата за доброволно изпълнение публичният изпълнител пристъпва към изпълнение, като е длъжен да изпрати на длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Административни нарушения и наказания се налагат на служителите на НАП публичните изпълнители и специалистите когато: 1. злоупотребят с данъчна и осигурителна информация т.е когато разгласят, предоставят, публикуват, използват или разпространяват по друг начин факти и обстоятелства, представляващи данъчна и осигурителна информация Освен глобата могат да бъдат лишени от правото да заемат съответната длъжност за срок от 1 до 3 години. 2. при неиздаване на удостоверение в срок 3. неприемане на надлежно попълнена и подписана декларация, свързана с данъчно облагане или задължителни осигурителни вноски; 4. Който, като орган по приходите, извърши ревизия, без да му е възложена такава, или продължи извършването на ревизия извън определения срок; 5. Който, като публичен изпълнител, наложи запор или възбрана върху имущества, неподлежащи на принудително изпълнение. На ЗЛ /ФЛ и ЮЛ/ се налагат АНН при: 1. Възпрепятстване – когато не окажат съдействие на орган по приходите или публичен изпълнител или възпрепятстват упражняването на правомощията им; 2.Недеклариране - когато не представи декларация; 3. Непредоставяне на информация при принудително изпълнение – когато при образувано изпълнително производство по реда на ДОПК не изпълни в установените срокове задължението си за предоставяне на информация на публичния изпълнител. Други нарушения - който не изпълни друго задължение, произтичащо от ДОПК, се наказва с глоба от 50 до 500 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Установяване на нарушенията и налагане на наказанията - актовете за установяване на административните нарушения се съставят от органите по приходите, съответно от публичните изпълнители, а наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на НАП или от оправомощено от него длъжностно лице, съответно от изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. В случаите, когато нарушението е извършено от орган или служител на НАП или на Агенцията за държавни вземания, актът за установяване на административно нарушение се съставя и наказателното постановление се издава от длъжностни лица, определени от министъра на финансите. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършва по реда на ЗАНН.свободните складове, като обособени части от митническата територия на Р България или помещения върху нея, в които:- чуждестранните стоки за целите на митническото облагане и на мерките на търговската политика при внос се считат за намиращи се извън митническата територия на Р България, ако не са поставени под режим внос или под друг митнически режим и не са употребявани или изразходвани в нарушение на митническите разпоредби;- местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в друг закон или в акт на МС.І. Създаване на свободни зони - СЗ се създават с постановление на МС по инициатива на държавни органи или заинтересувани самоуправляващи се стопански организации. С акта за създаване на зоната се определят нейното местоположение, граници и статут. С акта на МС се създава и предприятието, което ще стопанисва СЗ, утвърждава се административното обслужване и контрол по отношение на извършваните дейности включително пропускателен, данъчен и митнически. Тези дейности в СЗ могат да се осъществяват от лица, които са регистрирани като търговци по ТЗ или по националното им законодателство.В СЗ се насърчава производствената, търговската и друга стопанска дейност за износ. Внасяните и изнасяните стоки и предоставените стоки от и за чужбина, предмет на производствена, търговска и друга стопанска дейност в зоните, се освобождават от мито. Постъпването на тези стоки от страната за зоните не е износ, а постъпването им от чужбина за зоните е внос, както и за останалата част от територията за страната. Износът и вносът от или в зоната задължително се обявяват пред митницата. Освобождаването от мита, както и освобождаването от данъци, такси и акцизи, предвидени в други закони, не се отнася за алкохолни напитки и тютюневи изделия, предмет на стопанска дейност в зоните.Функциониране на СЗ и свободните складове - продължителността на престоя на стоките е неограничена. В тях са разрешени всякакви дейности с промишлен или търговски характер, както и извършването на услуги. За упражняването на тези дейности митническите органи се уведомяват предварително.Всяко лице, упражняващо дейностите складиране, обработка, преработка или покупко-продажба на стоки в СЗ или в свободен склад, трябва да води материална отчетност във форма, одобрена от митническите органи от въвеждането на стоките в СЗ или в свободния склад. Тази материална отчетност трябва да позволява на митническите органи да идентифицират стоките и да проследяват тяхното движение. Основното предназначение на СЗ е насърчаване на стопанската инициатива при производството на стоки, извършването на услуги, търговска и други дейности, съответно разнообразяването и увеличаването на износа и постигането на положителни валутни резултати с оглед ускореното развитие на стопанството. В Р България има създадени шест свободни зони – в Пловдив, Драгоман, Русе, Видин, Свиленград и Бургас. Дейността на всяка от зоните се регулира от правилник за управление и стопанисване на съответната свободна зона.
61. Правен режим на митните сборове. Понятието „митни сборове” има събирателен характер. Митните сборове обхващат събраните от митниците вносни и износни мита, данъци (ДДС и акциз) и определените от митницата държавни такси, както и таксите, предвидени в Закона за държавните такси, такси за извънредни услуги на митниците, извършвани извън митниците или в извънработно време. Мита - законово определени и спадат към категорията на на държавните вземания, които осигуряват приходи в ДБ. Те не са данъци, но са с данъчен произход. Всички белези, характерни за данъците важат и за митата, но разликата е в това, че правното основание, на което се плащат митата е различно, а именно: мита се плащат за преминаване на стоки и услуги през границата. Митата, подобно на косвените данъци (ДДС и акциз) се включват в цената на стоката и тежестта се понася от крайния потребител, а не от вносителят на стоката. Митата изпълняват и фискална функция –бюджетни приходи в държавния бюджет, но имат скромен произход – около 3% . Една от важните функции на митата е тази, свързана с международния търговски обмен чрез осъществяването на международна търговия, регулирана чрез системата от налагане на мита - същата се насърчава, ограничава или спира. Тази функция се нарича регулативна. Видове мита: 1. Вносни; 2. Износни; 3. Транзитни. Вносните мита се събират, когато стоки от световния пазар преминава през нашата граница и остава за реализация на вътрешния пазар в страната. Те имат следната функция: защита на вътрешния производител дотолкова, доколкото се ограничава вноса на по-евтини стоки отвън. Ако такива стоки не се произвеждат отвън, тогава митото има само фискално значение. При износните мита е обратното. Те са почти на изчезване и има две причини за тяхното налагане: 1. когато в страната има дефицит на определени стоки; 2. износни мита на дотирани от държавата стоки. Транзитни – не са същински мита. Те стоят близо до таксите. Правото да определя митническата стойност и митата е предоставена на МС. За целта е създадена Митническа тарифа /МТ/, която съдържа номенклатурата на внасяните и изнасяните стоки, както и ставките, с които се облагат стоките – общи и преференциални мита. Двете колони на МТ, определящи общите и преференциални мита имат определено предметно и правно съдържание. Колона „общи мита” се отнася до мита на най-облагодетелствана нация-прилага се едностранно от РБ при обмитяване на стоки, които са внос от определени страни. Изключение от общото правило за прилагане на тази колона има по отношение на страните членки на ЕС, ЕАСТ и при договори за свободна търговия. Условие е стоките да отговарят на изискванията на правилника за произход. За страните, за които не се прилага принципа на най-облагодетелствана нация се прилага утежняваща митническа тарифа-стоки от тези страни се облагат с двойния размер, посочен в колона „ставки общи мита”. Колона „ставки преференциални мита” се прилага за страни, на които РБ едностранно предоставя тарифни преференции. Необходимо е едновременно спазване на няколко условия – стоките да произхождат от съответната страна; да бъдат директно транспортирани до България; да имат сертификат за произход. Митата могат да бъдат изчислени в % към митническата стойност – адвалорни или да бъдат изчислени във валута за определено количество стоки – специфични мита.

ДДС-облагат се всички с изключение на тези за износ и освободени доставки, посочени в ЗДДС. Вносните стоки подлежат на облагане с ДДС с изключение на стоките, които влизат в свободни зони; стоките са предмет на временен внос или транзит, рееспорт, внасяните от БНБ благородни метали. Определяне на данъчната облагаема стойност при внос: установява се стойността на сделката по правилата на ЗДДС, след това митническата стойност по митнич. законодателство, добавят се към митническата облагаема стойност дължимите мита, акциз и таксите по вноса.

Акциз-облагаемата стойност се определя като към митническата облагаема стойност се прибавят дължимите
62. Правна характеристика на банките. Основни понятия на банковото право.

І. Понятие за банково право – употребява се само в обективен смисъл т.е. като съвкупност от правни норми, които уреждат определен кръг обществени отношения, които се развиват във ФП – част от финансовите правоотношения / прехвърляне на парични средства от производствената в непроизводствената сфера/. Банковото право е един сравнително нов подотрасъл.Предмет – публично правна материя, която е част от ФП. Методът е властнически като принцип / сериозни интереси на държавата /. Двуяк режим. Като материя тук са включени дейността на Централната банка с възможността да издава и отнема лицензии за банкова дейност; нейните правомощия като държавен орган за регулиране на банковата дейност в страната; банков надзор;възможност за прилагане на държавна принуда / санкционни правомощия /. В БП е уреден въпроса за банковата несъстоятелност. До тук е публично-правната материя. Частноправната материя разглежда видовете банкови сделки – действа метода на равнопоставеност. Тя се разглежда в др. клонове на правото – в търговското право. Определение: банковото право е съвкупност от правни норми , с които са регулирани обществено-икономически отношения в използването на натрупаните в централизираните и децентрализирани фондове финанси, стабилизиране на националната парична единица, регулиране на системата за кредитиране и разплащане между фирмите и гарантиране на интересите на държавата и гражданите при функциониране на банковата система.Източници: Конституция, Закон за банките, Закон за БНБ, Търговски закон, Закон за банковата несъстоятелност, Закон за гарантиране влоговете в банките, Наредби на БНБ.

ІІ. Основни понятия на банковото право.В основата му стои понятието за банка.Необходимостта се обуславя от няколко причини:

1.Парите са всеобщ еквивалент на стойността т.е. измерител на стойността. До момента няма по-добра форма и инструмент за съизмерване на всички блага.Затова трябва да е налице институция, която да създава тези инструменти. В една държава може да има само една институция, която да печата пари – Националната банка.

2.Необходимо е да има институция, , където парите да се съхраняват и натрупват.

3.Банките не участват пряко в стопанската дейност, а косвено като стимулират търговската и стопанската дейност чрез реализиране на т.нар. банково кредитиране. 2 осн.дейности: влогонабиране и кредитиране.

4.Услуги – разплащане на определени разстояния по безкасов път, банкови гаранции, които се издават на редовни клиенти, като се скл.тристранни договори. В определен срок банките се освобождават от придобитото имущество по този начин.

5.Банките са тези институции в държавата, които изграждат, подържат и контролират капиталовия, паричния и валутния пазар . Без тези институти съществуването на пазарната икономика е практически невъзможно.



Понятието банков капитал – съвкупността от парични средства, с които разполага една банка. Предназначението му е да носи печалба.Той е паричен капитал – предопределя се от същността на банката. Има и недвижимо имущество, но е определено. Той се разделя на 2 осн.части – собствен /вноски на акционерите/, който е критерии на база на който се отпускат кредити и чужд / привлечен / капитал – по пътя на влогонабирането основно и по пътя на банковите сметки.Съотношението винаги е в полза на чуждия капитал, и то в пъти.

Понятието банкова печалба – това е финансовия резултат за една година / разлика между основни приходи и основни разходи /.Това е изключително печеливша дейност.Осн. приходи – лихви по отпуснати кредити; комисионни за услуги и сделки; такси от действието на банката като държавен орган – БНБ натоварва други търговски банки за даден район да извършва нейните функции. Осн. разходи – лихви по влогове; административно-стопански разходи ; несъбираеми вземания по отпуснати кредити. Разпределението на печалбата е на 2 принципа: съобразно изискванията на българското законодателство и съобразно устава и решението на Общото събрание – не могат да противоречат на императивни правни норми на българското законодателство. Банките също плащат корпоративен данък.

Понятието банкова гаранция – 2 смисъла: а/ същинска банкова гаранция – услуга, която банката предоставя на свои клиенти , като гарантира с пари; б/ обезпечение, което дава кредитополучателя при получаване на кредит.

Понятието банкова тайна – свързана с надеждността на една банка. Запазен е механизма за вдигане на банкови тайни от съда.

Понятието банкова ликвидация – когато една банка преустанови своята дейност на някакво основание: по желание на акционерите и по силата на самия закон.

Понятието банкова несъстоятелност – банката преустановява дейност, поради изпадане в неплатежоспособност./Закон за банковата несъстоятелност/

Понятието банков банкрут – аналогичен е с несъстоятелността, но настъпва изведнъж, най-много от 1,2, максимум 3 операции. Банката не може да осъществява дейността си и трябва да я преустанови.Установява се от съда.Следва принудителна ликвидация. Кредиторите се удовлетворяват в рамките на възможностите./ Закон за гарантиране влоговете в банките./

Понятието умишлен банкрут- престъпление по НК, защото има цел – умишлено да се увредят нечии интереси.Могат да се увредят интересите на акционерите, на някои акционери, на вложители.

ІІІ. Банкова дейност – правно нормирана държавна финансова дейност , която се осъществява само от банковите органи и лицензираните звена на банковата система и се изразява в предприемане на действия за обезпечаване на стабилна парична и кредитна система , въвеждане на механизъм за разплащания , сключване на сделки и упражняване на контрол с цел да бъдат събрани факти, въз основа, на които да се предприемат мерки за стабилизиране на банковата система и предприемане на отговорности.Икономически понятия – влогонабиране и кредитиране, а юридически – договор за кредит и договор за заем.

ІV. Правна характеристика на банките.

1.Банка е акционерно дружество, което извършва публично привличане на влогове и използва привлечените парични средства за предоставяне на кредити и за инвестиции за своя сметка и на собствен риск. / чл.1 от ЗБ /.

2.Банката може да извършва следните търговски сделки: покупка на менителници и записи на заповеди; сделки с чуждестранни средства за плащане и с благородни метали;приемане на ценности на депозит; сделки с ценни книжа; гаранционни сделки;извършване на операции по безкасови плащания и клиринг на чекови сметки на други лица; покупка на вземания, произтичащи от доставка на стоки или предоставяне на услуги и поемането на риска от събирането на тези вземания /факторинг/; финансов лизинг; издаване и администриране на електронни платежни инструменти; сделки с финансови фючърси и опции и инструменти, свързани с валутни курсове и лихвени проценти; предоставяне на банкови касетки; придобиване и управление на дялови участия; др.сделки, определени от БНБ.
63. Правен режим на БНБ. Мястото на БНБ в банковата система. Устройство и управление на БНБ.

І.Правен режим на БНБ – действа като държавен орган и има правомощия, които другите търговски банки нямат. Дейността й е регламентирана в Закон за БНБ.Създадена е на 25.01.1879 г. със закон с 2 млн. лв. първоначален капитал. Сега е 20 млн.лв. През 1885 г. получава разрешение да емитира пари и парични знаци.Този си статут го има и понастоящем. От 1928 г до 1947 г БНБ е била само емисионна. След това и търговска банка .В момента има много малко правомощия като търговска банка.

ІІ.Статут – основни правомощия и принципи на изграждане

1.ЮЛ , седалище гр.София.

2.Надмощно положение над останалите търговски банки , стои начело на банковата система. Издава разрешения за създаване на други търговски банки.

3.Независима – от изпълнителната власт и от други държавни органи.Управителният съвет се определя от НС.

4.Основна цел – провежда паричната и кредитна политика на държавата и гарантира стабилността на националната валута.

5.Действа като специализиран държавен и финансов орган в сферата на банковата дейност. Има много правомощия:

а/ провежда паричната и кредитна политика – издава наредби и индивидуални финансови актове / от Управителя и членовете на УС/;

б/ издаване и отнемане на лицензи за банкова дейност;

в/ определяне на лихвената политика; г/ определяне на валутните курсове;

д/ осъществява надзор върху банковата дейност;

е/ БНБ действа като фискален агент и депозитар на държавата /касовото изпълнение на бюджета /, като агент по държавни дългове / води сметка за ДЦК/;

ж/ представлява държавата пред международни държавни институции;

з/ има изключително високи санкционни възможности и компетентности.

6.Емисионен център – какви пари, какви купюри да има в обръщение, какъв да е вида на парите, кога да се извадят от обръщение определен вид купюри.

7.Паричен съвет / валутен борд/. Основни задачи:

а/ паричната маса в обръщение трябва да съответства на конвертируемата валута, към която е прикрепена националната валута;

б/ забрана за кредитиране на бюджета;

в/ спиране на рефинансирането на търговските банки.

8.БНБ участва като гражданскоправен субект в сделки по изключение / съхраняване на депозитни средства/.



ІІ. Място на БНБ в банковата система – надмощно положение над останалите търговски банки, стои начело на банковата система. Издава разрешения /лицензии /за създаването на други търговски банки.Определя с наредба задължителните минимални резерви, които банките са длъжни да подържат при нея, метода за изчисляването им, както и условията и случаите за плащане на лихва върху тях. Утвърждава с наредба други условия и изисквания за подържане стабилността на кредитната система. БНБ съставя платежния баланс и води паричната и лихвената статистика, както и статистиката на финансовите сметки на страната.. За целта всички държавни и общински ргани и ЮЛ и ФЛ са длъжни да и представят информация по определен от нея ред.

ІІІ. Устройство и управление на БНБ.

1.Устройство – три основни управления:Емисионно, Банково, Банков надзор.По решение на УС могат да се създават и други. Основни функции:

а/ емисионно управление подържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ , като предприема необходимите действия за ефективно управление на брутните международни валутни резерви на банката.

б/ банково управление осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при възникване на системен риск за стабилността на банковата система при определени условия.

в/ банков надзор – осъществява външен контрол по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас.



2. Управление – органи са УС, управителя и трима подуправители, ръководещи трите управления.

а/ УС се състои от 7 члена: управителя, тримата подуправители и трима други членове. Мандат – 6 години. НС избира управителя и подуправителите / по предложение на управителя/ , а другите трима се назначават от президента. УС заседава най-малко веднъж месечно, като заседанията се ръководят от управителя. Свикват се от управителя или по искане най-малко на трима от членовете му чрез писмена покана. Функции:

-обсъжда и приема основни насоки на дейността си;

-приема нормативни актове по дейността на банката;

-определя % на минималните резерви , които банките трябва да държат, и утвърждава условията и изискванията за изпълнението им;

-определя с наредби нормативите и изискванията за регулиране на банковата дейност;

-приема правилник за дейността си ;

-взема решения за въвеждане и преустановяване на отделни дейности на банката;

-открива и закрива клонове и представителства на банката;

-приема решения за издаване на нови банкноти и монети и определя сроковете, след което те престават да бъдат законно платежно средство;

-обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката;

-определя реда и компетентностите за отнасянето в загуба на несъбираеми вземания на БНБ;

-приема решения за участие на БНБ в международни организации;

-приема внесените от управителя годишен бюджет, годишен счетоводен баланс, годишен финансов отчет за своята дейност, консолидиран финансов отчет, одиторски доклад и отчет за изпълнение на бюджета;

-отговаря за създаването и подържането на ефективна система за вътрешен контрол в БНБ и в нейните дъщерни дружества, съобразена с присъщите рискове за дейността й.

б/ Управителят организира, ръководи и контролира дейността на банката с изключение на онези дейности, които със Закона за БНБ или в друг закон са предоставени в изключителна компетентност на подуправителите , и я представлява в страната и чужбина. Той може да предоставя упражняването на някои от правомощията си на други длъжностни лица. Може да създава консултативни съвети, които подпомагат осъществяването на неговите функции. Той е едноличен орган на управление – има свои собствени правомощия.

в/ Подуправители – самостоятелни органи за управление. Притежават права, които понякога са по-големи от тези на управителя в своите управления.В рамките на предоставените им компетенции със закон или с приет от УС нормативен акт организират, ръководят и отговарят за дейността на ръководените от тях управления.

3. Главен одитор – вътрешният одит на БНБ се осъществява от него. Той се избира от УС , след одобрение на председателя на Сметната палата. Той е контролен орган и проверява адекватността на системата за защита активите на БНБ-дали операциите се извършват в съответствие със закона, извършва всякакви проверки по искане на УС, координира своите действия с външния одитор на БНБ /Сметна палата/.
64. Банков надзор.Актове, издавани от БНБ. Контролни и санкционни правомощия на БНБ. Вътрешно банков контрол. Банков контрол върху големите и вътрешните кредити. Кредитни ограничения.

І.Банков надзор-това е външен банков контрол. Той е свързан с публично правния режим на банковата дейност. Това е надзор осъществяван от БНБ по отношение на търговските банки и клоновете на чужди банки у нас и е вид държавен контрол. Такъв надзор се осъществява и върху предприятия, за които се предполага, че осъществяват банкова дейност – свързано е с разрешителния режим. Цели: 1. Да се подържа стабилността на банковата система в държавата. 2. Да се защитават интересите на вложителите.Етапи на надзорна дейност – 2 страни: установяване на определени факти – установителен етап и предприемане на мерки за въздействие с оглед на направените въз основа на определени факти констатации. Като дейност надзора има 3 проявления: 1.Предварителен - контрола започва преди създаване на една банка т.е преглед на документи и поставяне на предварителни условия за съществуване, за да се издаде лиценз. 2.Текущ – осъществява се по време на извършване на банковата дейност на търговските банки – следене на показатели, отразяващи състоянието на банката. 3.Последващ – когато се пристъпва към банкова ликвидация при несъстоятелност. БНБ обявява банките в несъстоятелност и дава разрешение за ликвидирането им.

Надзора е повсеместен – капитал, произхода му, акционери, цялата кредитна дейност и най-вече спазване на лицензията.Той е в компетентността на подуправителя , ръководещ управление Банков надзор.Нормативната уредба на надзорната дейност е в ЗБНБ и ЗБ, също и в Наредбите на БНБ, съдържащи норми във връзка с това.



Каталог: referats
referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009
referats -> Програмата Internet Explorer
referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация
referats -> Бройни системи основни бройни системи
referats -> Морфология и расология съдържание
referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа
referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право
referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво
referats -> Въведение в операционите системи
referats -> Тема първа


Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница