Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г
Правен режим на имущ. отчетническа отговорност. Разграничаване по ЗЗД.Субекти на отговорността. Видове отговорност
Изтегляне 2.46 Mb.
|
52.Правен режим на имущ. отчетническа отговорност. Разграничаване по ЗЗД.Субекти на отговорността. Видове отговорност. І.Имущ. отчетническа отговорност / ИОО/ по ЗДФИ /Закон за държавната финансова инспекция- заменил ЗДВФК, сила от 04.2006 г/ е едно от най-ефективните и широко прилагани в практиката средства за въздействие върху проверяваните лица от инспектирания обект, които виновно причиняват вреди.Общата гражданска отговорност е регламентирана в ЗЗД , а ИОО - в посочения закон .В ЗДФИ е регламентирана отговорността на отчетниците. Тя не е договорна, а деликтна –особен вид специфична гражданска отговорност.ІІ. Субекти на ИОО. Отчетник – лице, на което са поверени имущество, пари и материални ценности и/или му е дадена възможност да се разпорежда с такова имущество. 2 осн.групи лица: 1.Лица, които имат качеството на отчетник – лица, причинили имуществени вреди боравейки с имуществени ценности. Те са 4 осн.категории: а/ преки – тези отчетници, на които са поверени имущество, пари и матер. ценности. Дадена е възможност да се разпореждат с тях. Те извършват 4 вида отчетническа дейност – събиране, съхраняване, разходване и отчитане.Отчетникът може да извършва и четирите едновременно.б/ фактически – лица, които не са назначени на отчетническа длъжност / по трудово правоотн./, не получават за това заплата, не извършват отчетническа дейност. Но инцидентно, еднократно извършват един от видовете. в/ ръководители – лица, които не извършват отчетническа дейност, не боравят пряко. Но се разпореждат с тях чрез актове. По този начин имат значително по-големи възможности и за по-големи щети. Носят пълна имуществена отговорност за причинените от тях вреди. Ръководител е всеки, който може да нарежда – ръководител отдел, главен счетоводител, колективни ръководни органи – съвет на директорите / носят солидарна отговорност /. Ако е гласувал против или не е присъствал на събрание – не носи. г/ косвени – лица, които нямат пряк достъп до пари, имущество и матер. ценности т.е. лица, които са натоварени да осъществяват контрол върху преките отчетници. Те носят отговорност за щетите, причинени от ответника / солидарно/ - противоправно бездействие.Тези лица по длъжност осъществяват контрол. Може колективен орган – контролен съвет.Като контролен орган носи отговорност и ръководителя. Когато не носи отговорност като ръководител, то носи като контролен орган. 2.Трети лица – нямат качества на отчетник, те и не са причинили вреда.Но въпреки всичко носят имуществена отговорност – отговорност за неоснователно обогатяване. 3 категории: а/ лица, получили нещо без правно основание; б/ лица, получили нещо на отпаднало правно основание. в/ лица, получили нещо по дарение от прекия отчетник, причинител на вредата. Тук отговорността е солидарна. Солидарността е до размера на неоснователното обогатяване. Отчетника отговаря за деликт, а третото лице – за неоснователно обогатяване. ІІІ. Видове отговорност. 4 предпоставки, които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно-следствена връзка / обективни/ и вина / субективна/. Те трябва да са кумулативно дадени, за да има ИОО. При доказани първите три елемента, вината не се доказва, а се презумира. Ако вредата е под формата на липса – не се доказват останалите елементи. Има обстоятелства, изключващи вината като предпоставка за възникване на ИОО : непреодолима сила, фири, изпълнение на неправомерна служебна заповед, търговски риск, бракуване и обезценка на стоки. 1. Лична отговорност - класически вид. Служебните задължения на работника или служителя са конкретно определени за всяко работно място и дейност. Те са конкретизирани с длъжностни характеристики, вътрешни разпоредби. Отговорността обхваща само настъпилите в резултат на неговите виновни и противоправни действия вреди. 2. Солидарна отговорност – когато 2 или повече лица носят отговорност за една и съща вреда. Тя възниква само по силата на закона, във ФП не е възможна договорна отговорност. Тя възниква по необходимост, когато по различни причини не може да се намери обективен критерии за прецизно и безспорно разграничаване на отчетническата дейност, а оттам и за осъществяване на лична отговорност / напр. работа на смени в търговски обект/. Може да бъде предварителна и последваща.3. Бригадна отговорност – тук отговорността е деликтна. Приложима е само ако вредата е под формата на липса / не се знае кой е причинителя на вредата /. Всеки един от този мини трудов колектив сключва договор с ръководството. Този договор служи само за разпределение на отговорността между отделните членове на бригадата. Отговорността е лична - всеки има собствен дял в тази имущ. отговорност / този дял е различен /. Принцип – колкото по-дълго е работил, и по-висока заплата е получавал, толкова по-голяма отговорност носи. Този договор не е задължителен. Регламентация – чл. 209 от КТ. Това е архаична форма . ІV.Разграничаване на ИОО от отговорността по ЗЗД – много съществени отлики. Обща / ЗЗД / Специална / ЗДФИ / 1.Нормативна уредба Чл. 45 и сл. ЗЗД Чл.21 и сл. ЗДФИ 2.Субекти от двете страни на правоотношението а/ лица, които носят гражд.отговорност Всеки един, който причини вреда другиму Такава отговорност носят само носи отгов. без да е необходимо този друг лица, които имат качеството да има някои специални качества отчетник б/ кой може да бъде увреден Всеки / ФЛ и ЮЛ / Само ЮЛ 3.С оглед на вредите Подлежат на обезвреда вс.вреди – имущ. и Само имущ. вреди неимущ.
Всички вреди, които са пряка и непоср. Само действително последица от поведението /имущ. и неим., причинените вреди/няма също и пропуснати ползи/ имущ.вреди и пропусн. ползи/ 5. С оглед на вредоносния фактич.състав Без значение под какъв деликт Само в 4 случаи – тогава се съставя произхожда отговорността.Няма и акт за начет значение има или няма умисъл -вредата е причинена умишлено -вредата да е под формата на липса /вреда с неустановен произход/т.е. отрицат.разлика между поверено, отчетено и намерено.Липсата е правен институт на ФП, уникален. -вредата да е причинена не при или по повод изпълнение на служебни задължения -разпоредено незаконосъобразно плащане/носи се имущ.отгов.в пълен размер, но само до размера на това, което лично е получил/.Ако е техн.грешка се връща.
Чл.110 – с изтичане на 5 г. се 5 г., но не повече от 10 г.от причин. погасява вс.вземане.Тече от деня на на вредата, независимо от спиране причиняване на вредата и прекъсване на давността.Тече от деня на нейното причиняване, а ако този момент е неизвестен, от деня на откриването.
Законна лихва плюс 10 пункта Законна лихва 8. Реализация на отговорността По общ исков ред По особено исково начетно п-во. Водещ е акта за начет, който се счита за верен до доказване на противното. 53.Предпоставки за възникване на имущ.отчетническа отговорност. Основания за освобождаване от отговорност. І. Не всяка загуба , която настъпва в инспектирания обект е вреда, за да се търси имущ.отговорност. по ЗДФИ.. От една страна вредата трябва да попада в приложното поле на имущ.отгов. – да е причинена умишлено, да е липса, да е причинена не при или по повод изпълнение на служебните задължения . От друга страна е необходимо наличието на 4 предпоставки , които обуславят възникването й: вреда, противоправно поведение, причинно следствена връзка / обективни/ и вина / субективна /. Те трябва да са кумулативно дадени, за да съществува ИОО. Всеки от елементите има равна сила. Който и от тях да липсва – не е осъществен фактическия състав на ИОО. При положение, че се докажат обективните елементи, вината не се доказва , а се презумира – оборимо. При липса, ако вредата е под формата на липса , не се доказват останалите три елемента. 1. Вреда – без нея не може да има отговорност. Тя е накърняване на имущ.интереси и права на инспектирания обект, причинени от отчетниците при изпълнение на отчетнически функции.Щетата може да бъде само материална, тя трябва да е реална. Форми на щета: липси /разлика между поверените, отчетените, и намерените в наличност стоково-матер.ценности и пар. с-ва в резултат на действие или бездействие на отчетника или като последица от събитие/ ; щети от престъпление / присвояване, злоупотреба, повреждане, унищожаване и др./ ; безстопанственост / повреждане, унищожаване или разпиляване на имущество в резултата на неположени достатъчно грижи по ръководене, управление, стопанисване или запазване на повереното имущество /; нецелево използване на средства; преразход и др. Размера на вредата се определя в лева към датата на нейното възникване, а ако не може да бъде определена, то към момента на нейното установяване. Ако вредата е във валута, то размера й се плаща в същата валута. А ако се плаща в левова равностойност – то по най-високия централен курс измежду датата на възникване, датата на установяване или датата на плащане. Отговорността е в пълен размер – по-високата измежду пазарната и отчетната стойност.Отчетната стойност се намалява с фактическото изхабяване, а не счетоводното, защото то може да бъде по-голямо или по-малко.При ценности с историческа, културна ст/ст се взима пазарната цена. Допустимо е и възстановяване в натура – само при положение, че увреденото ЮЛ даде съгласие за това. В този случай не се възстановяват лихвите. Но този способ е приложим до постановяване на съд.решение. 2. Противоправно поведение – действия или бездействия , които са в разрез с нормативно предписаното.То може да се определи като несъответствие на фактич. дейност на длъжностните лица с техните правно нормирани задължения. 3. Причинно следствена връзка – обективно причинно следствена връзка между конкретните действия или бездействия на дееца и настъпилия вредоносен резултат. Необходимо е да се докаже връзката между вредата и поведението на отчетника. Ако е причинена от трето лице трябва да се проследи дали отчетникът е създал условия, от които се е възползвало лицето , извършило кражбата. Тогава е налице солидарна отговорност-съпричинена е вреда. 4. Вина – необходим елемент от фактическия състав, при наличността на който възниква имущ. отговорност на отчетниците.Този елемент се предполага, но без неговото наличие не може да се реализира имущ. отговорност.Тя е психическо отношение на дееца към извършеното от него противоправно действие и резултата. Проявява се в 2 форми: умисъл – пряк и евентуален и непредпазливост. Фактическите констатации в акта за начет трябва да бъдат подкрепени с доказателства. ІІ. Основания за освобождаване от отговорност. / ЗДФИ / 1.Длъжностните лица не носят имущ. отговорност при изпълнение на незаконно или неправилно разпореждане на ръководителя , в случаите когато са възразили писмено срещу това разпореждане, освен ако изпълнението на разпореждането не представлява престъпление./ чл. 28/ 2.Имущ. отговорност се изключва, когато причинените вреди са настъпили поради: естествени фири, непреодолима сила или случайно събитие, нормален производствено-стопански риск, неизбежна отбрана в рамките на необходимите предели или констатирани по надлежния ред вредоносни действия на трети лица. / чл.29 / 3.Материално отговорните лица се освобождават от имущ. отговорност, когато установените липси могат да бъдат компенсирани с констатирани при финансовата инспекция излишъци, ако са налице следните условия: а/ излишъците и липсите да са установени при количествена проверка на стоките и материалите, които подлежат на отчитане и б/ да съществува причинно-следствена връзка между липсите и излишъците т.е. вредоносният ефект едновременно да е причинил и полза, която трябва да се приспадне от вредата /чл.30/. 54. Бюджетно право.Правна характеристика на бюджета. Бюджетен процес. Статут и правомощия на Сметната палата. І.Бюджетно право – съвкупност от правни норми, чрез които се регулират процесите на натрупване, преразпределение, използване и разходване на бюджетни средства и контрола върху тези средства. С този термин се обозначават и съвкупността от пр.норми, чрез които се осъществяват същите процеси за натрупване на парични средства в общинските бюджети. С него се обозначава и науката „Бюджетно право” като част от ФП наука, както и обективното бюджетно право като част от отрасъла ФП. 1. Източници: а/ Конституция – текстове, пряко адресирани до бюджета – правомощия на НС, на МС, на общините.;б/ ЗУДБ – източник с най-голямо значение. Той е постоянно действащ и в него е уредена трайно бюджетната материя.; в/ Закона за бюджета за определена година – представлява фин.план за съответната година.;г/ Постановление на МС , което се издава след приемане на бюджета в НС –представлява израз на начина, по който изпълнителната власт смята да изпълни бюджета.;д/ Други източници – закони и подзаконови норм.актове, в които има разпоредби касаещи бюджета – ЗСВ, Закона за Сметната палата и др. 2.Бюджетни правни норми – характеризират се със своя предмет на правно регулиране; с властнически метод ; с начина на създаване и време на действие; сферата на приложението им е в кръга на бюджетната система и упражняването на контрол от страна на Сметната палата.Видове норми: а/ норми, чрез които се регулират общ.отн. по съставяне на бюджетите – ЗУДБ, ЗОбБ, ЗБОО; б/ норми, чрез които се регулират глобалните отношения за натрупване на приходи – ежегодно Закон за държ. , общ. и бюджета на ОО; в/ норми, които регулират отношенията по разходване на бюджетните средства, вкл. и по отношение на извънбюджетните такива; С пр.норми на БП се регулират конкретни общ.отн. относно:1. прогнозирането на постъпленията и разходите за следващите години,2. изработването на проектобюджета,3.отношения по приемане и гласуване на бюджета от НС,4. отношения между държавата и общините. Тези отношения възникват и се развиват в определен период от време – календарна година. ІІ. Правна характеристика на бюджета – това е финансов план на държавата ,фин.инструмент, който отразява особеностите и етапите в нейното развитие за задоволяване на общите социално икономически потребности на обществото. Правното понятие се характеризира със следните белези: 1.Бюджета като дейност на МС и НС. 2.Бюджета като акт на органи на власт. 3.Предметно съдържание на бюджета като законодателен акт – обема на концентрираните пар.средства и тяхното разпределение т.е. материалното съдържание на бюджета.4.Правна същност на регулираните общ.икон.отн. по натрупване и разходване на част от националния доход. 5.Съдържание на бюджета. Държавният бюджет обхваща приходите и разходите на държавата. Приходите са данъчни и неданъчни и се набират от ФЛ и ЮЛ по ред, определен със закон. В бюджета се включват разходи за издръжка на държавната администрация, отбраната и сигурността , съдебната власт , образованието, здравеопазването, културата, науката, социалните грижи и други разходи, вкл. за стопанската сфера, както за изплащането на вътрешния и външния дълг на страната.Приходите и разходите се групират по единна бюджетна класификация, която се утвърждава от министъра на финансите. ІІІ. Бюджетен процес – регламентирана от нормите на бюджетното право дейност на държавни органи и учреждения по съставянето , изпълнението , приключването и отчитането на бюджета.Той е едно сложно производство , което е правно нормирана съвкупност от последователни действия на тези органи. Държавния бюджет обхваща републиканския бюджет и бюджета на съдебната власт. Републиканският бюджет се състои от централен бюджет и бюджети на държавните органи. Централният бюджет включва републикански приходи и разходи, извършвани пряко от МС или чрез делегирани от него права на министъра на финансите. Бюджетите на държавните органи и бюджетните организации се състоят от собствените бюджети на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити и бюджетните сметки на второстепенните и от по-ниска степен разпоредители с бюджетни кредити. Как се съставя държавния бюджет: 1.МФ съставя бюджетна прогноза – предварителна оценка на предвижданите параметри на държавния бюджет за следващите три години, която ежегодно се актуализира и се одобрява от МС.2.Министъра на финансите изготвя и изпраща бюджетни насоки до държавните органи за съставяне на проект на годишните им бюджети и определя срокове за представяне.3.МФ едновременно с изготвяне на проектите на годишните бюджети на държавните органи и независимо от тях съставя проект на държавния бюджет. 4.Сметната палата и Висшия съдебен съвет съставят проекти на бюджети , които представят в МФ , за да бъдат включени като част от проекта на държавния бюджет.5.Министъра на финансите изготвя окончателния проект на държавен бюджет и го внася в МС заедно с мотивиран доклад. МС може да внася промени в него, без бюджетите на ВСС и Сметната палата.Проектът се придружава от консолидирани разчети, вкл. допълнителна информация за финансовото състояние на общините и за извънбюджетните средства.6.МС внася проекта на държавен бюджет в НС не по-късно от 2 месеца преди началото на бюджетната година. Той се дава в бюджетната комисия.7.НС изслушва доклад на МС представен от министъра на финансите, и доклад от бюджетната комисия, след което обсъжда бюджета. Той се приема със закон по съставни бюджети.8.МС приема постановление за изпълнението на държавния бюджет до 1 месец след обнародването на годишния закон за държавния бюджет.То конкретизира стойностните и натурални показатели по бюджетите на държавните органи и бюджетните организации. Как се изпълнява държавния бюджет: МС организира изпълнението на републиканския бюджет чрез МФ и държавните органи – първостепенни разпоредители с бюджетни кредити. ВСС организира изпълнението на бюджета на съдебната власт. 1.Държавния бюджет се изпълнява на касова основа, като се организира и осъществява от БНБ безплатно. Министъра на финансите и управителят на БНБ издават наредба за касовото изпълнение на държавния бюджет, бюджетите на общините и фондовете и извънбюджетните сметки. При временни касови разриви МФ може да отпуска или ползва безлихвени заеми за сметка на свободни бюджетни и извънбюджетни средства за срок до 3 месеца. Министъра на финансите може да прехвърля в изпълнение на нормативен акт кредити от един бюджет в друг, когато не се нарушава балансът на държавния бюджет. 2.Не се допуска извършването на разходи или поемането на задължения , които влошават баланса на бюджета , освен в случаите , когато по предложение на МС НС е приело съответни промени в годишния закон за държавния бюджет. 3.Сметната палата осъществява контрол за изпълнението на държавния бюджет съгласно Закона за Сметната палата. Как става приключването и отчитането на държавния бюджет: 1.Изпълнението на държавния бюджет завършва на 31. 12. Срокът за приключването е 31.01. 2.Първостепенните разпоредители с бюджетни кредити съставят периодични и годишни отчети за касовото изпълнение по пълна бюджетна класификация, включвайки и отчетите на второстепенните разпоредители. 3.Министерство на финансите съставя отчет по пълна бюджетна класификация въз основа на отчетите на централния бюджет , съдебната власт и отчетите на първостепенните разпоредители, заверени от Сметната палата.4.Годишния отчет се разглежда от МС и се внася в НС по показателите, по които е приет за съответната година в бюджетната комисия. Тя дава заключение по него.5.Сметната палата представя на НС доклад по отчета за изпълнението на държавния бюджет.6.НС приема с решение отчета за изпълнението не по-късно от края на следващата бюджетна година. ІV. Статут и правомощия на сметната палата. 1.Сметната палата е държавен орган за външен одит на бюджета и други публични средства и дейности. Тя е независима при осъществяване на своята дейност и се отчита пред НС. Дейността й е публична и прозрачна. Основната й задача е да допринася за доброто управление на бюджетните и другите публични средства, както и да предоставя на НС надеждна информация за използването на средствата съгласно принципите на законосъобразност, ефективност, ефикасност и икономичност и за достоверното отчитане на изпълнението на съответните бюджети.2.Правомощия: 2.1.Осъществява одит на: държавния бюджет, бюджета на ДОО, бюджета на НЗОК, бюджетите на общините, други бюджети, приемани от НС.2.2.Осъществява одит и на: бюджетите и извънбюджетните сметки и фондове на разпоредителите с бюджетни кредити и управлението на тяхното имущество; самостоятелните бюджети на БАН, държавните висши училища, БНТ, БНР и др.автономни бюджети.; бюджетните и извънбюджетни средства , предоставяни на лица, осъществяващи стопанска или нестопанска дейност; средства от фондове и програми на ЕС , вкл. управлението им от съответните органи и крайните ползватели на средствата; бюджетните разходи на БНБ и тяхното управление ; формирането на годишното превишение на приходите над разходите на БНБ , дължимо към държавния бюджет и др. взаимоотношения на банката с държавния бюджет; възникването и управлението на държавния дълг, държавногарантирания дълг, общинския дълг и използването на дълговите инструменти; постъпленията от приватизация и концесии по съответните сметки, тяхното разпределяне и разходване; изпълнение на международни спогодби , договори, конвенции или др. междун. актове, когато това е предвидено в съответния междун.акт или е възложено от оправомощен орган; други публични средства и дейности, когато това й е възложено със закон. Сметната палата одитира дейността по изграждане и функциониране на системите за финансово управление и контрол в бюджетните организации. Тя може да одитира държавни предприятия с решение на НС. 2.3.При поискване от НС или от МС дава становища по законопроекти за бюджети, по правителствени програми , финансирани с бюджетни и извънбюджетни средства или със средства, гарантирани от държавата, както и по законопроекти, свързани с отчетността и контрола на бюджетните и др. публични средства. Може да внася в НС и МС становища за промени в закони и подзаконови актове с цел подобряване на бюджетната дисциплина и управлението на средствата.3. Сметната палата е юридическо лице на бюджетна издръжка. Състои се от 11 души – председател и 10 членове, които се избират и освобождават от НС за срок от 9 год.като полагат клетва. Органи са директорите на териториалните поделения, ръководителите на сектори, одиторите и стажант-одиторите. 55. Поява, същност и функции на данъците. Видове данъци. Правна характеристика на данъците. Паричното плащане, известно като данък е крайният резултат от възникналото и развило се данъчно правоотношение. Данъкът е обществено явление. Всяко обществено икономическо развитие се характеризира със система от данъчни плащания, които отразяват това развитие. В Средновековна България се е събирал в натура. Днес като парично плащане е подходящо средство за разпределение на дохода. Преобладаващата част от бюджета на държавата се събира чрез данъци от фирмите и гражданите като се прилагат различни способи за облагане и прехвърляне на данъците. ДПО имат характеристиката на финансови правоотношения. Те са публично правни – възникват по повод осъществяването на държавна дейност. Характеристики на данъците: 1. Единият субект е винаги държавата чрез органите на данъчната администрация /НАП/. 2. Те са желани от държавата (без данъци тя не може да съществува). 3. Те съществуват само като правни отношения – възникват, развиват се и се погасяват въз основа на правна норма. 4. Имат паричен характер т.е развиват се по повод движението на парични средства към бюджета. Определение: данъкът е законоустановено по всеобщ начин от върховен орган на власт парично, пряко, безвъзмездно (няма насрещна престация) и невъзвращаемо плащане, с което се трансформират определени права върху определена от конкретната данъчно правна норма сума пари, която данъчните субекти внасят в полза на държавата, без задължение за възстановяване на сумата. Функции на данъците: 1. Фискална – осигуряват голяма част от бюджетните приходи; 2. Икономическа –инструменти, чрез които държавата може да направлява икономиката; 3. Социална – преразпределение на благата. Видове данъци: 1. С оглед на това дали връзката между държавата и платеца е пряка или косвена: а/ преки-местни данъци, ДОД (данък по чл.38 от ЗОДФЛ), корпоративен данък. б/. косвени-ДДС и Акциз. При преките данъци ЗЛ е и платец на данъка, а при косвените платеца на данъка е различен от лицето, което внася данъка в бюджета (ДДС се понася от крайният потребител, а се внася от регистрираните по ЗДДС лица. 2. С оглед системата за определяне размера на данъка: а/ в абсолютен размер – патентен данък, ставки на акциза; б/пропорционални–данъчната ставка е постоянна величина, а основата е променлива; в/прогресивни-ДОД, данък върху наследствата-данъчната ставка се изменя с нарастване на основата. 3. В зависимост от това къде постъпват: а/републикански; б/местни-данък върху недвижимите имоти; 4. В зависимост от това кои лица ги плащат: а/данъци, дължими от ФЛ, б/ данъци, дължими от ЮЛ; в/ данъци, дължими както от ФЛ, така и от ЮЛ. Правна характеристика на данъците: 1. Данъците са публично, субективно право на държавата да получи определена парична сума. На това право съответства съответно корелативно задължение, което е конституционно определено. 2. Те са законово установени вземания на държавата. Това следва от принципа на законоустановеност – чл.60,84 от Конституцията. Това се отнася за всички елементи на данъка (основание, субекти, размер). 3. Тези вземания са невъзвращаеми – от икономическа гл.точка се говори за косвена възвращаемост чрез политиката на държавата в образователната, културната сфера. 4. Това са безвъзмездни вземания за разлика от таксите, където има насрещна престация. 5. Данъците се установяват като задължения по общ начин за всички ЗЛ. Възникват по силата на закона, а не във връзка с издадения данъчен акт, който има декларативно действие. 6. Определят се едностранно от държавата в качеството и на власт, реализирайки държавния суверенитет. Затова договорното начало е изключено. 7. Данъците като вземания на държавата са непрехвърляеми. Това не изключва възможността данъкът като парично задължение да се прати доброволно от трето лице. 8. Данъчните задължения могат да се изплащат на части при разсрочване. 9. Изпълнението на данъчните задължения е скрепено с държавна принуда. Каталог: referats referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009 referats -> Програмата Internet Explorer referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация referats -> Бройни системи основни бройни системи referats -> Морфология и расология съдържание referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво referats -> Въведение в операционите системи referats -> Тема първа Изтегляне 2.46 Mb. Сподели с приятели:
|