Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г

Цялостна теория на пр-па на разд. на власт. създава Шарл Монтескьо през 1748г.-“За духа и

законите”.Той дели властите на законодателна, изпълнителна и съдебна. Техни субекти са парламентът, павителството и съд. органи. Разд. на вл. не означава противоборство м/у тях.За да може нормално да функционира Д власт, трите власти трябва да си сътрудничат и да се уравновесяват.” Трите власти са обвързани с отношение на взаимен контрол и възпиране...”( РКС ном.1, 1999г.). Истинският смисъл на пр-па за РВ е разграничаване на функциите м/у тях.

Търн. К прогласява пр-па за РВ, двете соц. К-ии от 1947 и 1971г. го отхвърлят, К от1991г. го възстановява.Чл. 8 на тази К гласи:” Дър. Власт се разд. на законод., изпълнителнма и съдебна”

Пр-път за РВ детерминира с-мата на държ. органи. На негова основа са създадени три подсистеми,

Относително автономни, които трябва да си взаимодействат и сътрудничат в осъш. на публ. власт.

Но К не създава необходимите юрид. Предпоставки и механизми, които да осигурят реалното приложение на пр-па.Конст. и законовите разпоредби не се вписват осн. Начала на пр-па- взаимното възпиране на държавните органи.
6. Държавна власт. Форми за осъществяване на държавната власт.

1.Обща х-ка на ДВ.

Държ. власт е сложна политико-правна категория. Тя епредмет на изучаване преди вс. от теорията на Д, и след това от КП в пределите на конст. уредба на суб. на властта, техните правомощия, формите и методите за нейното осъщ. Според съврем. филос. и правна наука държ. власт се основава на принудата, авторитета и влиянието. Принудата се изразява във възможностите по отн. на правните субекти да се прилагат наказ., адм. и икон. санкции в случаите , предвидени в закона. Авторитетът на държ. власт се провява в еубеждението и вътр. мотивирано съгласие на правните субекти добров. да й сътрудничат. Влиянието включва вс. други фактори, чрез к. властта въздейства върху правните субекти и соц. процеси.

Държ. власт е политич. по св. същност. Но държ. власт е само едно от проявленията на пол. власт. Тя е 1)всеобхватна- обединява вс. правни субекти,прониква във вс. структури на обществ. с-ма

2) суверенна- по отнош. на другите, недърж. власти тя има върховенство.

3) единна- въпреки РВ( което всъщност е разделение на функциите); така се осиг. единна политика наД

Източник на Двласт е народът- пр-п на н.сувер. ДВ трябва да изразява волята на народа.

ДВ се хар-ра с властнич. отношения, които възникват при нейното осъщ.- м/у органите на властта и субектите, в/у които се осъщ. властнич. въздействие (те също могат да бъдат органи).

II. Форми за осъществяване на ДВ

Според К (чл. 1 ал.2) държ. власт се осъществява непосредствено от народа и чрез органите, предвидени в К. Всъщност това са двете форми за осъщ. на публ. власт. Народът осъщ. непосредствено ДВ чрез формите на пряката демокрация. ПД е ср-во за осъщ. на ДВ чрез пряко, императивно волеизявление на политически дееспособните граждани. При ПД народът непосредствено решава въпроси от общодържавно или местно значение. Това са властн. решения, които имат юридически императивен х-тер и пораждат непосредствено правни последици, без да се нуждаят от последващо утвържд. От Д орган.

Редът за прякото уч-тие на гражд. – в Закона за допитване до народа (ЗДН).Съгл. този З формите за пряко участие са 4:

1.Национален референдум- решават се осн. Въпроси, които са от компет. на НС. Чрез Н реф. Не могат да се реш. Въпроси от комп. На ВНС, К съд и съд. органи, както ивъпроси за изменение и допълн на К, за държ. бюджет и дан. облагане,и др. въпроси, за които със закон е предвиден спец. ред.

2. Местен референдум- в община, район, кметство или нас. място.

За х-ра на плебисцита (лат. Plebiscitum- решение на народа) се поддържат разл. мнения. Най-приемливо, но не безспорно е: способ за пешаване на въпроси с м/унар. значимост.

3. 
   Общо събрание на населението- за местни въпроси в общини, райони, кметства, нас. места и квартали.
   
4. 
   Подписка- гражданите правят предложения до общ. съвети за решаване на въпроси от местно зн-ние. Затова подписката не е форма на пряко народовластие.
   

К. установява и регулира осн. положения и принципи на икон. с-ма, на нейната организация, функциониране и отношения. Ик. с-ма обуслая х-ра на полит. организация на общ-ото и е основа на Д и на публичн. власт. Тя е съвкупност от общ. отн., к. възникват по повод на собствеността.

Собствеността е отношение между хора, групи от хора, публични или стоп. инситтуции, което възниква във връзка с разпореждането, владението и ползването на матер. и немат. мблага. Правн. основа на икон. с-ма са уредени на в гл. 1 “ Оновни начала” на К. Тя поставя юрид. основи за прехода от планова към пазарна икономика. Паз. Икономика на РБ според К ( чл. 19 ал. 1) се основава на свободната стоп. инициатива. Правото на св. стоп. инициатива няма абсол. х-тер. Тя не изключва пр-те на Д регулиране и на Д контрол в/у стоп. дейност.

К. регламентира 2 форми на собственост: публична и частна – чл. 17 ал. 2. Констит. законодател е възприел критерия за разграничаване на формите на собственост съобр. субектите (носители) на правото на собственост.

1.Субекти на частн. собственост са ФЛ и ЮЛ.

2. Субекти на публ. собственост са публично-правните институции.

Според чл.17, ал.2 К “собствеността на Д и общините е публична и частна”. Субекти на публична собств. Могат да бъдат само тези, които притежават държавновластнически правомощия (империум) – Д и общините. Публ. собств. се отличава със социалното си предназначение и с това, че Д сама, чрез властн. Средства я защитава. Публична собственост са обектите, които са обявени за изключит. Д собственост, обектите, в/у к. Д осъществява сувер. права, и тези, в/у к. е установен Д монопол. Изкл. държ. собственост са обектите , изброени в чл.18, ал.1 К: подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републ.пътища, води, гори и паркове с нац значение, прир. и археол. резервати. Тези обекти принадлежат само на д-вата и тя не може да ги отчуждава.

К ( чл.18, ал.4) дава възможност на Д със закон да установи монопол в/у определени обекти и дейности, когато е обществ. необходимо (жп транспорт, нац. пощенски и далекосъобщит. мрежи, използване на ядрена енергия, производство на радиоактивни продукти, оръжия, взривни и биологични силно действащи вещества).

Според К (чл.17, ал.4) режимът за управлене и стопанисване на обектите държ. и общин. собственост се определя със закон. Такъв е приет през 1996 г. – З. за държ. собственост и З. за общин. собственост. Те определят статуса на тази собств. – техните обекти и начините за стопанисване и управление.

Частна собственост- преобладаващо това право принадлежи на граждани и частни ЮЛ. В условията на пазарна икономика гражд. и частн. ЮЛ са равнопоставени с Д и общ-те в гражд. оборот.К. обявява частната собственост за неприкосновена ( чл. 17 ал. 3). Недопустимо е всяко незаконно посегателство в/у нея. Но не всяка частна собственост е неприкосновена, а само придобитата на законно основание. Правото на ч. собств. не е абсолютно, то може да бъде ограничавано в съотв. с разпоредбите на чл. 17 ал. 5.

Конституц. основи на правния режим на земята.

В декларативен стил К. провъзгласява, че земята е основно нац. богатство. За разлика от др. обекти на собсвеност, земята не може да се увеличава. Затова е поставена под особена закрила на д-вата и общ-вото. Обработваемата земя се използва само за земед. нужди, промяна на нейн. предназначене е допустимо по изключение при доказани общ. нужди, като реда и условията за това са предвидени в закон (чл.21, ал.2). . Чл. 22 К (Изм. - ДВ, бр. 18 от 2005 г., в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз и не се прилага към заварените международни договори) (1) Чужденци и чуждестранни юридически лица могат да придобиват право на собственост върху земя при условията, произтичащи от присъединяването на Република България към Европейския съюз или по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, както и чрез наследяване по закон.

Правния статус на човека и гражданине е с-ма от правни норми, к. определят негов. положение като субект на правото в д-вата и общ-вото.Правното положение е с-ма от фактич. отношния между човека и общ-вото. Конст. право установява само основите на правния статус на човека и гражданина. Осн. права са неотменими, те не могат да бъдат ограничавани. В гражд. общ-во д-вата и гражданите са равнопоставени правни субекти. Правн. статус на гражд. се състои от два правни института:

А) на бълг. гражданство;

Б) на правата, свободите и задълженията на гражд-те;

К установява само основите на прсвния статус, а не го урежда цялостно.

II. Принципи.

1.Равноправие – чл.6:”Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права. Всички гражд. са равни пред закона...”

2. Хуманизъм –човекът стои в основата на гражд.общество; спец. грижи за някои социални групи (деца ,жени,старци).

3.Демократизъм-права на гражданите за участие в управлението;

4. Съчетаване на обществените с личните интереси на гражданите-предоставените от К права и свободни не могат да се упражняват във вреда на обществения интерес;

5. Единство на права и задължения;

П уредба-К (чл.25-27) и закон за БГ

1.Същност на Г-трайна правно-политическа връзка на едно лице с държавата, по силата на която това лице попада под държавновластническото върховенство на тази държава и се ползва в пълен обем от правата и свободите, осигурени от нейните закони.

Българските граждани, където и да се намират, имат всички конституционни права и задължения. Те са под закрилата на РБ и когато пребивават в чужбина. Чл.25, ал.4 –“Граждани на РБ не може да бъде изгонен от нея или предаден на друга Д или на м/унар. съд за целите на наказат преследване, освен ако това е предвудено в м/унар. договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за РБ ”.

Чужденците, които пребивават в РБ, имат всички конституционни права и задължения, с изключение на тези, за които се изиксква БГ ( напр. те нямат избирателни права, не могата да заемат държавни длъжности).Чужденците, които пребивават в страната на законно основание, не могат да бъдат изгонвани от нея или предавани на друга Д против тяхната воля, освен при условията и по реда, определени със закон .

2.Придобиване на БГ:

а) принци на произхода- децата следват гражданството на своите родители, без да е необходимо да извършват каквито и да е правни действия, за да придобият б. гражд. В света и в РБ е възприет този принцип.

б) принцип на месторождението – прилага се тогава, когато е невъзможно да се приложи п. на произхода. Принципа на произхода е заложех в ЗБГ. Предвидена е възможността да се придобие гражданство и по месторождение. Ако на терит. на Б е намерено дете с неизвестни родители или ако не придобива гражданство по произход, то става б. гражданин.

Други начини за придобиване на б. гражд.

1. 
   Чрез натурализация – гражданин на една д-ва или лице без гражд. придобива гражданство на др. д-ва. Основанията са различни – осиновяване от чужд гражданин, скл. на брак с чужд гражданин
   
2. 
   Чрез опция ( лат. Optio- избор ). Прилага се ,когато се отнема или придобива територия от др. д-ва
   
3. 
   Трансфер на гражданство – автоматичен, задълж. Промяна на гражд. при промяна на терит. по силатана м/удържавни договорености
   
4. 
   Чрез възстановяване ( реинтеграция) – когато едно лице е придобило чуждо гражд., но след това възвръща предишното си.
   

Лица с двойно гражд. (бипатрид)- не е нормално правно положение на лицата, защото те имат задължения към 2 д-ви. Двойното гражд. е резултат от несъвършенството и колизията в законодателството на д-те.

а) чрез освобождаване от БГ – по искане н лицето, ако постоянно живее в чужбина и е придобило чуждо Г , или поне е открита процедура за това. Освобождаването на родителите води и до осв. на децата, които не са нав. 14год. възраст, само ако родит. направят изрично искане за освобожд. им. За осв. На деца от 14 до 18 г. се иска и тяхното съгласие.

б) чрез отмяна на натурализацията – ако си е полсужил с неверни данни или факти, които са станали основание за придобиване на БГ (неверноста да бъде установена по съдебен ред), или е укрило факти които биха били основание за отказ;отмяната е лична; допустима само в; 10 год. срок от придобиването на БГ; предложение за отмяна на натур – от гл. прокурор. Отмяната на натурализ. е санкция за проявена недобросъвестност и наришаване на зак. изисквания при придоб. на б. гражд. от чужди граждани.

в) чрез лишаване от БГ – най-висша правна и морална санкция по отношение на гражданите. Лиш. от гр. се извършва едностранно от д-та. Тя прекратява връзката с гражданина на законово основание, по своя преценка, без да се съобразява с нег. воля. Лиш. от гражд.може да се приложи само по отнош. на лица, които се намират извън пределите на страната. Основанията за лиш. от б. гр. са законоустановени престъпни деяния с най-голяма общ. укоримост, които засягат коренни интереси на Д. Лиш. от гр. е приложимо само по отнош. на лица, придобили б. гр-во по натурализация.

- по молба на лицето; за отмяна на натурализацията или за лишаване предложение от главния прокурор.Отправят се до министъра на правосъдието (МП), който след разглеждането им от Съвет по гражданстео към правосъдието министерство, прави предложение до президента за издаване ма указ или отказ.

Придобиването или изгубването на БГ става с указ на президента!

Бълг. граждани по рождение не могат да бъдат лишени от бълг. гражданство.

Идеята за осн. неотменими чов. права за пръв път е прогласена от школата на естественото право. Сега тези права са закрепени в К-те на държавите и в редица м/нар. актове.Така се защитават най-важните ценности- живот, свобода и др.

Основните права и свободи на гржд-те, според най

- разпространената класификация са три групи:

1.Лични- създават условия за своб. съществуване и развитие на личността.Те очертават ограниченията за вмешателство на Д в личн. живот и свобода на гражданите; значителна част от тях са вззаимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и др. м/унар. актове.

2. Политически- създават правна възможност на гражданите да уч-ат в пол. живот и преди вс. в осъщ. на Двласт.Част от тях са формулирани в съответствие с Пакта за гр. и пол. права.

3. Социално- икономически- създават възможност за задоволяване на матер. и духовни потребности на гражд-те.Те са съобразени с Всеобщата декларация за правата на човека и с Пакта за икономическите, социалните и културните права.

Лични права и свободи – създа. условия за свободно съществуване на личността. Те очертават границите на вмешателство на д-вата в личн. живот и св на гражданите. Значит. част от личн. констит. права са заимствани от Всеобщата декларация за правата на човека и др. межд. актове. Тези права са основа на демокрацията:

1. 
   най-значимо право – право на живот – чл. 28 . Посегат- върху живота се наказва като най- тежко престъпление. 38 НС отмени смъртното наказание и го замени с доживот. затвор без право на замяна
   
2. 
   право на лична свобода и неприкосновеност(чл.30).
   

б) Никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед, обиск или на др. посегателство в/у личната неприкосновеност.

3. 
   Личният живот на гражд. е нерикосновен. Всеки има право на защита с/у незаконна намеса в личн. и сем. ж. и с/у незаконно посегателство в/у неговата чест, достойнство и добро име.Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на др. под. д-вия без неговото знание или въпреки изричното му несъгласие. Ограничения- в предвидените от З. случаи.
   
4. 
   личната неприкосновеност се допълва от неприкосновеността на жилището. Влизането в жилище без съгласие на обитателя му става с разрешение на съд. власт или за предотвратяване предстоящо или започнало престъпление.
   
5. 
   неприкосновеността на личността се гарантира и чрез констит. забрана за вмешателство в личн. живот на гражданине – чл. 32 ал. 1 Тук се има предвид неприк. на семейния и личния живот (по недопустим от закона начин и против волята на гражданина).
   
6. 
   относно статуса на лицата, к. са застрашени да бъдат санкционирани и обвинение в извършване на престъпление. Никой не може да бъде принуждаван да се признае за виновен; нито да бъде осъден само въз основа на нег. самопризнание. К. провъзгласяве презумцията, че обвиняемият е невивен до установяване на противното с влязла в сила присъда. Никой не може да бъде осъден за действия или бездействие, к. не е било обявено от закона за престъпление, към момента на извършването му – чл. 5 ал. 3 К.
   
7. 
   К. провъзгласява свободата и тайната на кореспонденцията за неприкосновени. Изкл. се допускат само с резрешение на съд. власт (за предотвратяване на тежки престъплениня)
   
8. 
   израз на свободата на гражданина е нег. право свободно да избира св. местожителство, да се предвижва по терит. на странат, да напуска нейн. предели и да се завръща – чл. 35. Съобразено с Всеобщата декл.
   
9. 
   Правото и зад. на бълг. граждани да ползват и изучават бълг. език. (чл. 36). Това П и задължение е един от факторите за съхраняв. на бълг. идентичност. Офиц. език в РБ е бълг.(чл.3). Случаите в които се използва само бълг. език се определя със закон.
   
10. 
    на гражданите е предоставена свобода на съвестта, на мисълта, на избор на вероизповедание и на религ. или атеистични възгледи – чл. 37.
    
11. 
    К. провъзграсява свобода на убежденията – чл. 38 – това е вътр. присъща на човека необходимост, свобода на избор да формира св. възглади. Никой не може да бъде преследван поради св. убеждения. (законодателя е имал предвид полит).
    
12. 
    чл. 39, 40, 41 “комуникац. права и свободи” – комплекс от права, право да се изразява и разпространява мнение, чрез разл. ср-ва не подлежат на цензура печатът, електр. медии; право на инф-я. Но това не е абсолютно право, то не може да се използва за накърняване на чужди права.
    
13. 
    К. предоставя право на гражданите да искат, полмучават и разпростр. инф-я. Също не е абсолютно право.
    
14. 
    гражданите имат право на жалби, предложения и петиции до държ. органи. те го упражняват за защита на св. пол, икон соц. и др. интереси
    
15. 
    Всеки гражданин има право на защита, когато са нарушени или застрашение нег. права или законни интереси. Еволюция по отн. на предишн. К-и: с изменение на НК от 1990 г. – адвокатскта защита е допустима от момента на задържане или от момента на привличане на лицето в кач-вото му на обвиняем. Гражданинът има право на защита във вс. стадии на съд. процес
    
16. 
    К. задължава д-вата да поеме отговорността за вреди, причинени от незакон. актове и действия на нейни органи и длъжн. лица – чл. 7. Това е лично право на гражд. да търсят отговорност от д-вата за нарушените им права. Отгов. на длъжн. лица може да бъде гражд. и наказат. Отгов. на държ. органи е само гражд, тя може да бъде търсена, само ако вредите са настъпили в резултат на нейн. незак. актове (тя не носи отгов. ако тези актове са неправилни). Условията и реда се регламентирани в ЗОДВПН.
    
17. 
    от наличие на бъл. гражд-во следва правото на гражданите, к. се намират в чужбина да се ползват от закрилата на д-вата. Това произтича от правнополит. връзка между тях.
    

Осн. права и свободи на гражданите са юридически гарантирани.Самият факт, че са констит. прогласени, е гаранция за тяхн. неотменимост и ненакърнимост. Констит. декларираните права на гражданите имат смисъл, само ако са налице обективни предпоставки и гаранции за тяхното осъщ.

Необх. Са благоприятни икон. и пол. условия и юрид. Механизми, гарантиращи осъщ. на осн. права и своб. на гр-те. Матер. условия на живот са предпоставка, в съотв. с к. се предоставят, а след това се реализират правата. Х-рът на пол-с-ма на общ-ото обуславя каталога и съдържанието на пол. и личните права и свободи.

Икон. и пол. с-ма са определящ фактор за правата на гражд-те. Те са обективна предпоставка, която детерминира реалното положение на гражданина.

Гаранции за правата и свободите се съдържат в закона и в реалните общ. условия за спазване на закона. Гаранции са юрид. мех-зми, институциите и способите, които осигуряват осъществ. им. Гаранция е и създаване на ефект. действащи юрид. процедури за защита и възстановяване на нарушени права и санкциониране на нарушителите. НК определя съставите, к. представляват престъпления срещу правата на гражданите и предвижда съотв. санкции за техн. извършители.

Нарушенията на правата, които не са квалифицирани като престъпления, а са адм. нар., се наказват по реда, определен в ЗАНН.

Процесуалноправната защита на правата на гражд. се осъщ. чрез съдебни или административноправни процедури. Съдебн. са регламентирани в НПК и ГПК , а админ. защита- в ЗАП и ЗАНН.

Гарант за правата на гражд. е Д. Тя е длъжна да създаде условия за осъществяването им. Особ. важна е ролята на правозащитните органи. К.(чл.117, ал.1) ПОСТАНОВЯВА “СЪД. ВЛАСТ ЗАЩИТАВА ПРАВАТА И ЗАКОННИТЕ ИНТЕРЕСИ НА ГРАЖДАНИТЕ, ЮЛ И Д-ВАТА”. Освен от бълг. правозащитни органи, гражданинът може да потърси защита на св. права и от межд. правозащитни институции. Б-я признава юрисдикцията на Евр. комисия по правата на човека и Евр. съд по правата на човека.

В К. се съдържа разпоредба, въз основа на к. гражданите могат да потърсят съдебна отговорност от д-вата за понесени вреди в резултат на нарушени права и законни интереси – чл. 7. Макар и остарял, аконът все още действа. Показател за степента на разв. и утвр. на правовата д-ва е доколко са създадени ефективно действащи защитни юр. механизми, гарантиращи правата на гражданите. Изискването да се изпълняват констит. задължения от всеки също е гаранция за правата и св. на други граждани. Ако гаранциите са неефективни, това затвърдява чувството за несигурност срещу посегателства и за безнаказаност на извършителите.