Конституционализмът-възникване, развитие и същност. Основни начала на Конституцията на Република България от 1991 г


Административнонаказателна отговорност – обща характеристика. Административно наказание



страница8/15
Дата21.08.2017
Размер2.46 Mb.
#28427
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15

37. Административнонаказателна отговорност – обща характеристика. Административно наказание .


Админ.-наказателна отговорност (АНО) . Админ.-наказателна отговорност (АНО) . С адм.наказание се реализира един от видовете правни отговорности по нашата правна система – АНО. АНО е по-лека от углавната и не влече последици за съдимост. Реализира се от самата администрация и се съобразява с настъпилите положителни промени до момента на наказанието. Основен НА в тази област е ЗАНН. В него не са посочени какви точно са админ.нарушения, защото това е материя на специални закони. В закона са определени реда за установяване на АН, за налагане на адм.наказания и изпълнението им. По въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие- приготовлението и опитът, се използва общата част на нак.право. Случаите на адм. наказателна отговорност по НК са два. И двата засягат маловажни случай на престъпления. Маловажен случай е този, при който извършеното престъпление e с оглед на личността или незначителността на вредните последици или други смекчаващи вината обстоятелства, представлява по-ниска степен на ОО-ст. Първият случай е визиран в чл. 78а на НК. -пълнолетно лице може да бъде освободено от наказателна отговорност от прокурора след завършване на предварителното разследване, като му се наложи адм. глоба от 50 до 100 лв. Условия за това е за престъплението да се предвижда наказание лишаване от свобода до 1 година или друго по-леко наказание,когато е умишлено или лишаване от свобода до 2 години, когато е извършено по непредпазливост , лицето да не представлява голяма ОО-ст, целите на наказанието да бъдат постигнати по този начин. И трите посочени условия трябва да бъдат изпълнени. Условие за освобождаване от НО е да бъдат възстановени причинените вреди. Този член не се прилага в случаи, когато извършителят е осъждан за престъпление или освобождаван вече от отговорност..Когато за извършено маловажно престъпление е предвидено само глоба и друго по-леко наказание, административно наказание не може да превишава размера на глобата. Маловажните престъпления продължават да се считат за престъпления, а не административни нарушения, но санкцията е заменена от наказателна в административно– наказателна. Вторият случай за реализиране на административно-наказателна отговорност по НК се съдържа в текста на чл.218б от НК. -маловажни случаи на престъпления. Те са дисквалифицирани като престъпления и са превърнати в административни нарушения. Поради това административно наказание за тези вече административни нарушения се осъществява от администрацията.Съгласно разпоредбите на чл.218б, когато стойността на предмета е до 2 минимални работни заплати се налага глоба в определени размери по административен път. Глобата варира от 5 до 100 лв. Тези разпоредби ще се приложат в маловажни случаи на кражба, за които е предвидено наказание лишаване от свобода до 1 година и поправителен труд или глоба до 5 хил. лв.При маловажни случаи на кражба,на длъжностно присвояване, на противозаконно присвояване на чужда вещ, и при други маловажни случаи на престъпни деяния.Освобождаването от наказателна отговорност с цел реализирането на адм. наказания по НК се извършват в рамките на наказателния процес

Административно наказание е вид административна принуда, то се изразява в неблагоприятна правна последица от морален или материален характер за осъществено противоправно поведение. Правното основание за налагането му е извършено административно нарушение.Никой не може да бъде наказан повторно за административно нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно постан

овление или решение от съда. Ако с едно деяние са извършени няколко отделни нарушения за всяко едно от тях се налага административно наказание, което се изпълнява поотделно.Целта на административното наказание е да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установените правила за поведение, а също да действа възпитателно и предупредително и към другите граждани. Освен това то трябва да реализира държавната репресия спрямо нарушителя. Тази репресия (санкция) е позволена от правото.

Основен принцип на правовата държава е, че никое нарушение не трябва да остане ненаказано.Наказанията могат да се определят само със закон или указ.Адм. наказания се налагат от компетентните държавни органи, за извършване на административни нарушения на територията на Р. България, а също и по отношение на българските граждани, извършили административни нарушения в чужбина, които засягат интересите на България. Те се налагат и по отношение на чужденците, временно или постоянно пребиваващи у нас, с изключение на лицата с имунитет. Между адм. нарушение и престъпление има много общи черти, но и много различия, обусловени от тяхната специфика. Адм. наказания се налагат само за нарушения, нарушаващи реда на държавно управление. Те притежават по-ниска ОО и съответно и санкциите са по-меки. Изразяват се предимно в отнемане на определени вещи, но не и в отнемане на имуществото на нарушителя. Налагат се и за умишлено, и за непредвидимо деяние, за разлика от престъпленията, където наказанията се налагат за умишлени и по изключение за непредпазливо деяние.Адм. наказания са винаги ефикасни. Те могат да бъдат под законно установен минимум. Не са свързани със съдимост при определяне на наказанието и се налага наказание за всяко отделно нарушение (а не съвкупността от единственото най-тежко, както при престъпленията). Адм . наказания се налагат от административните органи. Не се налагат за приготовление, подбудителство, опит и укривателство, освен по изключение. Адм. наказание се различава от ПАМ, от мерките за обществено въздействие и от гражданско обезщетение.

Законодателят е предвидил различни адм. наказания за различните адм. нарушения. Това са: обществено порицание ; глоба; временно лишаване от право да се упражнява дадена професия или дейност; отнемане в полза на държавата на вещите на нарушителя, с които си е послужил при извършване на умишленото административно нарушение (ако е предвидено в закона); отнемане в полза на държавата на вещите, принадлежащи на нарушителя, които са били предмет на нарушението ;отнемане в полза на държавата на вещи, предмет на административно нарушение, притежаването на които е забранено; отнемане в полза на държавата на придобити от нарушителя вещи в резултат на нарушението.

Общественото порицание е архаично наказание, което почти не се прилага, а би следвало да намери по-широко приложение. Глобата засяга минимално нарушение на административните нарушения. Тя е най-често използваното наказание. Глобата по ЗАНН е по-ниска по размер в сравнение със специалните закони. Глобите са посочени в граници, за да може административния орган да преценява според извършеното нарушение и наказанието.

Временното лишаване от правото да се упражнява определена професия или дейност е също често срещано наказание. Максималният срок е 2 г. Допускат се изключения – 5 г. за административни нарушения, свързани с безопасността на движението. Минималната продължителност е 1 месец. Лишаването от това право не води до загубване на придобита по-рано правоспособност (освен ако изрично е казано в закона). Обикновено това наказание придружава глобата.

С отнемането на вещи се засяга имуществото на нарушителя. То също е добавка към друга санкция (обикновена глоба).

Отнемането на вещи е реализиране на вид правна отговорност – административно наказателна отговорност и се отличава от прилагането на възстановителни принудителни мерки.При повторно административно нарушение имуществените санкции се увеличават значително за горните лица.


38 въпрос. Производство по издаване на ИАА

ИАА е изричното волеизявление или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган или на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации или се декларират или констатират вече възникнали такива, както и отказът да се издаде такъв акт. ИАА е и отказът на административен орган да извърши или да се въздържи от определено действие. Производството по издаване на ИАА не се прилага за: 1. административни актове, които по силата на специален закон се издават и изпълняват незабавно или е предвидено специално производство с оглед на естеството им; 2. индивидуалните административни актове на Министерския съвет. Когато нормативен акт не определя органа, който трябва да издаде административен акт по въпроси от компетентността на органи на общината, административният акт се издава от кмета на общината или от кмета на кметството или на района съобразно правомощията им, а актовете свързани с управление на държавна собственост, се издават от областните управители. Производството по издаване на ИАА започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или организация, а в предвидените от АПК случаи - на прокурора, омбудсмана, по-горестоящия или друг държавен орган. Датата на започване на производството е датата на постъпване на искането в компетентния административен орган, в който то е подадено. Когато, без да е необходимо да се прави искане, за един орган възникне задължение пряко по силата на закон да издаде ИАА или да направи предложение за издаване на такъв акт, датата на започване на производството е датата на възникване на задължението, освен ако в АПК е предвидено друго. Датата на започване на производството по инициатива на компетентния да издаде акта административен орган, е датата на извършване на първото процесуално действие по него. За започване на производството се уведомяват известните заинтересовани граждани и организации освен заявителя. Страни в производството: заявителят, привлечените и встъпилите заинтересовани граждани и организации

Предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на ИАА: 1. липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни; 2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; 4. дееспособност на гражданите и процесуална правоспособност на организациите; 5. наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации; 6. наличие на други специални изисквания, установени със закон.

При упражняване на своите правомощия административните органи: 1. осигуряват общодостъпна, точна, систематизирана и разбираема информация за компетентността им; 2. осигуряват достъп до формулярите и оказват съдействие за попълването им; 3. предоставят пълна информация за сроковете, приложими в производството, и за дължимите такси; 4. осигуряват възможност исканията за издаване на актове да се подават в териториалните поделения на органа, а при възможност - и/или в общините, като посочват изчерпателно къде и как става това; 5. организират дейността си така, че по възможност да обслужват заинтересованите граждани и организации на едно място в едно служебно помещение, като това изискване се отнася и за териториалните им звена ;6. осигуряват подходящо за гражданите и организациите работно време. 7. Др. предвидени в специален закон

Искането за издаване на ИАА се подава писмено или устно.Писменото искане съдържа пълното име и адреса на гражданина или организацията, от които изхожда, естеството на искането, дата и подпис. Исканията, внесени устно, се отразяват в протокол, който се подписва от заявителя и от длъжностното лице, което го е съставило. Исканията, подадени по пощата, по електронна поща, факс или по друг технически възможен начин преди изтичане на даден срок, се смятат подадени в срок. Ако искането не удовлетворява изисквания на закона, заявителят се уведомява да отстрани недостатъците в тридневен срок от съобщението за това с указание, че неотстраняването им ще предизвика прекратяване на производството. Срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на нередовностите.

Искането се отправя до административния орган, който е компетентен да реши въпроса.Когато органът, започнал производството, установи, че ИАА трябва да бъде издаден от друг административен орган, той му изпраща незабавно преписката, като уведомява този, по чиято инициатива е започнало производството, както и привлечените до момента заинтересовани граждани и организации. Искането, внесено в срок пред некомпетентен орган, се смята внесено в срок. Когато компетентният орган не може да бъде определен на основание на данните в искането или от тях е явно, че то трябва да бъде адресирано до съда, органът, в който е внесено, го връща с кратки писмени или устни указания на заявителя. Ако искането засяга няколко въпроса за разглеждане от различни органи, административният орган, в който е внесено, образува производство за разглеждане на въпросите от неговата компетентност. Същевременно той уведомява заявителя, че по другите въпроси следва да внесе отделно искане до съответния орган.

По производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна.Не може да участва в производството длъжностно лице, което е заинтересовано от изхода му или има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения в неговото безпристрастие. В тези случаи по свой почин или по искане на някой от заинтересованите то може да бъде отведено.

Административният орган осигурява на страните възможност да преглеждат документите по преписката, както и да си правят бележки, извадки или копия за тяхна сметка. При поискване от страна с увредено зрение органът я запознава със съдържанието на преписката чрез прочитане или по друг подходящ начин. Административният орган осигурява на страните възможност да изразят становище по събраните доказателства, както и по предявените искания, като определя срок не по-дълъг от 7 дни. Страните могат да правят писмени искания и възражения.Тези права могат да бъдат ограничени само в случай че решаването на въпроса не търпи отлагане, за да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси, като това се отразява в мотивите на издадения акт.

ИАА се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации.

Доказателствата се събират по реда на АПК служебно от административния орган, освен в предвидените в закон случаи. .Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства.Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган.

Общоизвестните факти-, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване.

Страните в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи. Доказателствени средства: Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в кодекса, или по реда, предвиден в специалните закони. Писмени доказателства се допускат за установяване на всички факти и обстоятелства от значение за производството.

Силата на писмените доказателства се определя съобразно нормативните актове, действали по времето и мястото, където те са съставени, освен ако това е несъвместимо с разпоредби на българското право. Когато към документа е приложимо чуждо право, то се доказва от страната, която го предоставя.

Всяка от страните може да иска чрез административния орган от друга страна в производството или от неучастващи в производството граждани и организации да представи в тридневен срок от поискването заверени от нея копия от намиращи се в тази страна собствени или чужди документи, имащи значение за случая. Писмени декларации.Административният орган не може да откаже приемане на писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон не предвижда доказване по определен начин или с определени средства. Той може да приеме и писмена декларация, с която се установяват факти и обстоятелства, за които специален закон предвижда доказване с официален документ, когато такъв не е издаден на страната в определения за това срок, освен ако нормативен акт предвижда друго за определени видове документи. Сведения от неучастващи в производството лица Административният орган може да изисква сведения от неучастващи в производството лица, когато това е нужно за изясняване на съществени факти и обстоятелства от значение за производството и те не могат да бъдат установени по друг начин. Сведенията се дават писмено. Страните в производството имат право на достъп до дадените сведения.Пояснения на страна. Административният орган може да призове страна в производството да даде пояснения, ако това е необходимо за изясняване на случая или за изпълнение на предприетите действия, както и когато специален закон предвижда това. В тези случаи се насрочва заседание за изслушване, на което се поканват да присъстват всички страни в производството. Страните в производството могат да задават въпроси на даващия пояснения чрез органа, водещ производството.Право да се откаже даването на сведения, обяснения и пояснения

Право да откажат да дават сведения, обяснения и пояснения имат само: 1. роднините по права линия на заинтересован гражданин, участващ в производството, съпрузите, братята и сестрите му, както и роднините по сватовство от първа степен; 2. лицата, които със своите отговори биха причинили на себе си или на свои роднини, посочени в т. 1, непосредствена вреда, опозоряване или наказателно преследване.Адвокатите, свещенослужителите и лицата, които по закон са длъжни да пазят професионална тайна за страна в производството, могат да откажат да дадат сведения, получени в това им качество. Защитената със закон информация може да бъде предоставяна само при условията и по реда, предвидени в съответния закон. Експертиза се възлага, когато за изясняване на някои възникнали въпроси са необходими специални знания в областта на науката, изкуството, занаятите и други, каквито органът няма. Вещото лице извършва експертизата в определения срок с писмено заключение. Вещото лице не може да изменя, допълва или разширява възложената му задача без съгласието на органа, назначил експертизата. Административният орган преценява заключението на вещото лице заедно с другите доказателства, събрани в хода на производството. Когато не е съгласен със заключението на вещото лице, органът се мотивира в акта. Административният орган извършва оглед само ако случаят не може да се изясни чрез използването на други способи за събиране на доказателства. По искане на органа трети лица, при които се намира предметът на огледа, го предоставят на органа или му осигуряват достъп до него. Съгласие или мнение на друг орган

Когато специален закон изисква съгласието или мнението на друг орган и ако не е предвидено друго, административният орган, водещ производството, търси незабавно съдействието на този орган. Другият орган отговаря на запитването в срок, определен от водещия производството орган, но не по-дълъг от 14 дни. Ако другият орган не се произнесе в срок, това се приема като съгласие от негова страна. Ако в определения срок мнението не бъде съобщено, актът се издава без него.



Административният орган спира производството: 1. в случай на смърт на заинтересован гражданин - страна в производството; 2. когато е нужно да се учреди настойничество или попечителство на заинтересован гражданин - страна в производството; 3. когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта; 4. когато Конституционният съд е допуснал разглеждането по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон; 5. при наличието на образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на акта не може да стане преди неговото приключване; в тези случаи спирането се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано производство, издадено от органа, пред който то е образувано; 6. когато страните внесат заявление за сключване на споразумение.

Административният орган не спира производството в случаите по т. 1, 2 и 4, ако спирането може да създаде опасност за живота или здравето на гражданите или да застраши важни държавни или обществени интереси. При спиране на производството сроковете, предвидени за издаване на акта, спират да текат. За спирането на производството административният орган съобщава на страните.Актът за спиране на производството може да се обжалва.Възобновяване на спряно производство

Производството се възобновява служебно или по искане на една от страните, след като отпаднат основанията за спирането му. При възобновяването производството започва от онова действие, при което е било спряно.

Прекратяване на производството: Административният орган прекратява производството по искане на страната, по чиято инициатива то е започнало, освен ако в закон е предвидено друго. Административният орган прекратява производството и в случаите на неотстранени недостатаци в искането за започване на АП. За прекратяване на производството административният орган съобщава на страните.Актът за прекратяване на производството може да се обжалва.Срокове за издаване на ИАА: Административният акт се издава до 14 дни от датата на започване на производството. Административният акт по чл. 21, ал. 2 и 3 от АПК се издава до 7 дни от датата на започване на производството, освен ако издаването на акт или извършването на действие включва експертиза или за нейното извършване е необходимо личното участие на заинтересованото лице, актът се издава до 14 дни. Незабавно, но не по-късно от 7 дни, се решават преписките, които могат да бъдат разгледани на основата на доказателства, представени заедно с искането или предложението за започване на производството, или на основата на общоизвестни факти, служебно известни факти или законови презумпции. Когато е необходимо да се съберат доказателства за съществени обстоятелства или да се даде възможност на други граждани и организации да се защитят, актът се издава до един месец от започване на производството. Когато органът е колективен, въпросът за издаването на акта се решава най-късно на първото заседание след изтичането на горните сроковете. Когато трябва да се поиска съгласието или мнението на друг орган, срокът за издаването на акта се смята съответно продължен, но с не повече от 14 дни. В случаите на удължаване на срока административният орган незабавно уведомява заявителя. Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение. Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони. Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:

1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон.



Каталог: referats
referats -> Специализирани микропроцесорни системи (курс лекции) Учебна година 2008/2009
referats -> Програмата Internet Explorer
referats -> Високоскоростни компютърни мрежи. Високоскоростни км-класификация
referats -> Бройни системи основни бройни системи
referats -> Морфология и расология съдържание
referats -> 1 Строеж на атомите – модели Ръдърфор, Бор, квантово механични представи основни принципи, атомни орбитали, квантови числа
referats -> Международно наказателно право понятие за международното наказателно право
referats -> Тема 11. Връзка на асемблер с езиците от високо ниво
referats -> Въведение в операционите системи
referats -> Тема първа


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница