за линията на отговорност на контролера - линейна или щабна? ;
за необходимостта от обособяването заедно с централното звено по контролинг и на децентрализирани подразделения.
Когато мениджърският избор е насочен към изграждане на централен контролинг, практическият опит извежда три варианта на неговото структуриране. При първия вариант, показан на фиг. 10.5 контролерът в съответното функционално звено е дисциплинарно подчинен на своя линеен ръководител (ръководителя на функционалното звено), а функционално е подчинен на своя висшестоящ контролер. Предимство на този вариант е точно определената сфера на отговорност на контролера в съответното направление, осигурява се и неговото устойчиво и независимо положение спрямо другите ръководители на функционалните подразделения. Основен недостатък на това структуриране е, че ако ръководителят на съответното функционално направление реши на филтрира информацията, подадена от контролера, отиваща нагоре, може лесно да го осъществи, тъй като контролерът му е дисциплинарно подчинен. Предимство на този вариант е точно определената сфера на отговорност на контролера в съответното направление, осигурява се и неговото устойчиво и независимо положение спрямо другите ръководители на функционалните подразделения. Основен недостатък на това структуриране е, че ако ръководителят на съответното функционално направление реши на филтрира информацията, подадена от контролера, отиваща нагоре, може лесно да го осъществи, тъй като контролерът му е дисциплинарно подчинен. При втория вариант контролерът се намира в друга зависимост – дисциплинарно е подчинен на контролера от по-високото ниво на управление, а функционално – на ръководителя на съответното функционално направление (фиг. 10.6). Предимство на този вариант е в това, че се намалява влиянието на ръководителя на направлението върху контролера в процеса на изпълнение на техните задължения. Други преимущества на това структуриране са:
