Космически граници

Рейчъл насмалко да се засмее - спомни си една своя любима песен на Дейвид Бауи за "паяците от Марс". Едва ли някой бе предполагал, че женственият британски поп-певец доста точно е предсказал звездния миг на астробиологията. Докато далечната мелодия на песента звънтеше в ума и, Корки ги настигна и я попита:

– Майк успя ли вече да ви се похвали с документалния си филм?

– Не, но с удоволствие ще чуя за него - отвърна тя.

Астрофизикът плесна Толанд по гърба.

– Хайде, бате. Разкажи и защо президентът смята, че най-важният миг в историята на науката трябва да се повери на телевизионна звезда с шнорхел като теб.

– Моля те, Корки! - изпъшка Толанд.

– Добре де, аз ще и обясня - каза той и се вмъкна между тях. - Както сигурно знаете, госпожице Секстън, довечера президентът дава пресконференция, за да съобщи на света за метеорита. Тъй като огромното мнозинство от населението на Земята са идиоти, президентът помоли Майк да им сдъвче информацията.

– Благодаря, Корки - засмя се Толанд. - Много мило. - Той погледна Рейчъл. - Корки иска да каже, че тъй като информацията е прекалено научна, президентът смята да я направи достъпна за обикновените американци, мнозина от които, колкото и да е странно, не са доктори по астрофизика. И за целта избра кратък документален филм.

– Знаете ли, оказва се, че нашият президент е таен почитател на "Удивителните морета" - възкликна Корки и поклати глава с престорено възмущение. - Зак Херни, владетелят на свободния свят, кара секретарката си да записва предаването на Майк, за да отдъхва след тежък ден.

Толанд сви рамене.

– Човекът има вкус, какво друго да кажа?

Рейчъл започваше да проумява майсторския план на президента. Политиката беше медийна игра и тя вече си представяше ентусиазма и научната правдоподобност, които щеше да придаде на пресконференцията лицето на Майкъл Толанд. Зак Херни бе избрал най-подходящия човек, за да нанесе победния си удар. Скептиците трудно щяха да оспорят твърденията на президента, ако идваха от най-популярния учен, както и от неколцина уважавани цивилни специалисти.

– Майк вече засне интервюта с всички цивилни и повечето водещи учени от НАСА - прибави Корки. - И залагам националния си медал, че вие сте следващата в списъка му.

Рейчъл се обърна и го погледна.

– Аз ли? Какви ги говорите? Аз не разбирам нищо от това. Моята област е разузнаването.

– Тогава защо ви праща тук президентът?

– Още не ми е казал.

На лицето на астрофизика се изписа весела усмивка.

– Вие сте разузнавателна свръзка с Белия дом и се занимавате с изясняване и удостоверяване на сведения, нали така?

– Да, но не и научни.

– И сте дъщеря на човека, който изгради предизборната си кампания върху критиките към парите, които НАСА харчи в космоса?

Рейчъл започваше да предусеща накъде бие.

– Трябва да признаете, госпожице Секстън, че интервю с вас ще придаде на този филм много по-голяма правдоподобност - включи се Мин. - Щом ви праща тук, президентът иска да участвате по някакъв начин.

Тя отново си спомни тревогата на Уилям Пикъринг, че ще я използват.

Толанд си погледна часовника.

– Може би вече трябва да се насочим натам. - Той посочи центъра на купола. - Би трябвало скоро да са готови.

– С какво? - попита Рейчъл.

– НАСА вади метеорита на повърхността. Би трябвало да излезе всеки момент.

Тя се смая.

– Нима наистина вадите осемтонна скала изпод шейсет метра плътен лед?!

Лицето на Корки засия.

– Нали не си мислите, че НАСА ще остави такова откритие под леда?

– Не, но… - Рейчъл не бе забелязала никъде тежка изкопна техника. - Как ще извадят метеорита, по дяволите?

– Лесна работа - заяви той, - Вие сте сред цял куп ракетни специалисти!

– Празни приказки - навъси се Мин и погледна Рейчъл. - Доктор Марлинсън обича да се шегува. Истината е, че всички тук си блъскаха главата как да извадят метеорита. Всъщност доктор Мангър предложи решението.

– Не познавам доктор Мангър.

– Глациолог от Нюхемпширския университет - поясни Толанд. - Четвъртият и последен цивилен учен, поканен от президента. И Мин е прав, именно Мангър го измисли.

– Добре - каза Рейчъл. - И какво е предложил?

– Предложила - остро я поправи Мин. - Доктор Мангър е жена.

– Спорно - измърмори Корки и се обърна към Рейчъл. - И между другото, доктор Мангър ще ви намрази.

Толанд го стрелна с ядосан поглед.

– Непременно ще ви намрази! - настоя астрофизикът. - Тя мрази конкуренцията.

Рейчъл се смути.

– Моля? Каква конкуренция?

– Не му обръщайте внимание - отвърна Толанд. - За съжаление, Националната комисия за наука, кой знае как, не е забелязала, че Корки е пълен идиот. С доктор Мангър ще се разберете чудесно. Тя е истинска професионалистка. Смята се за един от водещите глациолози в света. От няколко години живее на Антарктида, за да наблюдава движението на ледовете.

– Странно - каза Корки. - Аз пък чух, че Нюхемпширският университет събрал дарения и я пратил там, за да върне мира и спокойствието в кампуса.

– Не може да не знаете, че доктор Мангър за малко да загине там! - сякаш приел забележката лично, изсумтя Мин. - Загубила се в бурята и пет седмици живяла с тюленова мас, докато я открият.

– Не съм чувал някой да я е търсил - прошепна астрофизикът на Рейчъл.
26
Пътуването с лимузината до офиса на Секстън се струваше на Гейбриъл Аш мъчително дълго. Сенаторът седеше срещу нея и зяпаше през прозореца, очевидно доволен от дебата.

– Да пратят Тенч на следобедно предаване! - със самодоволна усмивка се обърна той към помощничката си. - В Белия дом започват да се отчайват.

Гейбриъл неангажиращо кимна. Бе мернала доволната усмивка на Марджъри Тенч и това я караше да изпитва странна нервност.

Личният мобилен телефон на Секстън иззвъня и той бръкна в джоба си, за да го извади. Подобно на повечето политици, сенаторът разполагаше с различни телефони, на които познатите му можеха да го открият в зависимост от това колко са важни. Онзи, който го търсеше сега, беше в челото на списъка. Дори Гейбриъл рядко звънеше на този номер;

– Сенатор Седжуик Секстън - напевно произнесе той, като подчерта "с"-тата.

Гейбриъл не чуваше какво му говорят, но Секстън напрегнато се заслуша и въодушевено отговори:

– Фантастично! Много се радвам, че се обаждате. В шест часа става ли? Страхотно. Имам апартамент във Вашингтон. Частен, Удобен. Имате адреса, нали? Добре. С нетърпение очаквам да се срещнем. Тогава до довечера.

Затвори. Имаше самодоволен вид.

– Нов поклонник на Секстън ли? - попита Гейбриъл.

– Умножават се - отвърна сенаторът. - Тоя тип е важна риба.

– Определено, щом ще се срещнете в апартамента ви! - Секстън обикновено бранеше свещеното уединение на дома си като лъв, пазещ единственото си останало скривалище.

Той сви рамене.

– Да. Реших да придам на срещата ни личностен елемент. Той има известно влияние. Трябва да установявам такива лични контакти, нали разбираш. Всичко е свързано с доверието.

Гейбриъл кимна и извади разписанието на сенатора за деня.

– Искате ли да го включа в календара ви?

– Няма нужда. И без това бях планирал довечера да си остана вкъщи.

Тя намери страницата за вечерта и забеляза, че Секстън вече е написал с главни букви "ЛВ" - "лично време" или "любовна вечер", не се знаеше какво точно означава. От време на време сенаторът си оставяше "ЛВ", вечер, в която се затваряше в апартамента си, изключваше телефоните си и правеше онова, което най-много обичаше - пиеше бренди със стари приятели и се преструваше, че е забравил за политиката.

Гейбриъл го погледна изненадано.

– Значи наистина ще допуснете работата да попречи на предварително определеното ви ЛВ? Впечатлена съм.

– Този човек случайно ме хваща в момент, когато имам малко свободно време. Ще поговоря с него и ще видя какво има да ми каже.

На Гейбриъл и се искаше да попита кой е този загадъчен човек, но Секстън явно нарочно не конкретизираше. Тя пък се бе научила да не се бърка в работите му.

Докато отбиваха от околовръстното и се насочваха към офис сградата на сенатора, Гейбриъл отново погледна разписанието и изпита странното усещане, че Секстън е очаквал това обаждане.

Под кулата имаше няколко лебедки, монтирани върху стоманени плоскости, закрепени за леда с тежки болтове. През лебедките минаваха стоманени въжета, които стигаха до върха на кулата чрез сложна система от скрипци. Оттам се спускаха вертикално надолу през тесни дупки, пробити в леда. Няколко едри здравеняци от НАСА се редуваха да въртят лебедките. С всяко ново завъртане кабелите се издигаха с няколко сантиметра, сякаш мъжете вдигаха котва.

"Явно пропускам нещо" - помисли си Рейчъл, докато се приближаваше заедно със спътниците си. Мъжете сякаш вдигаха метеорита направо през леда.

– Изравни натягането, по дяволите! - изкрещя женски глас с цялото изящество на верижен трион. Рейчъл видя дребна жена с яркожълта грейка, омацана със смазка - очевидно тя ръководеше операцията. Жената си водеше бележки и крачеше насам-натам като ядосан фелдфебел.

– Само не ми казвайте, че сте се уморили, женчовци такива!

– Ей, Нора, стига си тормозила бедните момчета! Ела да пофлиртуваш с мен! - подвикна Корки.

Жената дори не се обърна.

– Ти ли си, Марлинсън? Навсякъде ще позная тоя тъничък гласец. Обади ми се, когато влезеш в пубертета.

Корки погледна Рейчъл и се засмя:

– Нора ни стопля с чара си.

– Чух те, звездоброецо - без да вдига поглед от бележките си, изсумтя доктор Мангър. - И ако ми зяпаш задника, тая грейка ме прави с петнайсет кила по-дебела.

– Не се бой - отвърна Корки. - Не ме влудява мамутското ти дупе, а очарователната ти личност.

– Ела ме ухапи.

Той пак се засмя.

– Имам страхотна новина, Нора. Явно не си единствената жена, поканена от президента.

– А стига бе! Нали е поканил и теб.

– Нора? - намеси се Толанд. - Имаш ли минутка да те запозная с един човек?

Гласът на океанолога накара Нора незабавно да прекъсне работата си и да се обърне. Суровото и поведение мигновено омекна.

– Майк! - Тя се втурна към него със светнало лице. - Не съм те виждала от часове!

– Редактирах филма.

– Как е моята част?

– Изглеждаш прелестна и интелигентна.

– Използвал е специални ефекти - подметна Корки.

Нора не обърна внимание на забележката му и погледна Рейчъл с учтива, макар и сдържана усмивка. После отново насочи вниманието си към Толанд.

– Надявам се, че не ми изневеряваш, Майк.

Мъжественото лице на Толанд леко се изчерви.

– Нора, позволи ми да ти представя Рейчъл Секстън. Госпожица Секстън работи в разузнаването и е тук по молба на президента. Баща и е сенатор Седжуик Секстън.

На лицето на Нора се изписа смущение.

– Изобщо няма да се преструвам, че разбирам тая работа. - И без да си свали ръкавицата, вяло стисна ръката и. - Добре дошла на върха на света.

Рейчъл се усмихна.

– Благодаря. - С изненада установи, че въпреки грубия си глас Нора Мангър е приятна, дори дяволита. Беше подстригана като елф и в кестенявата и коса светлееха сиви кичури. Очите и бяха остри и проницателни - два ледени кристала. Излъчваше стоманена самоувереност, която се хареса на Рейчъл.

– Нора - каза Толанд. - Имаш ли малко време да споделиш с Рейчъл какво правиш?

Мангър повдигна вежди.

– Вие двамата вече на малки имена ли сте? Леле мале!

– Казах ти, Майк - изпъшка Корки.

Нора Мангър разведе Рейчъл около кулата. Толанд и другите ги следваха.

– Виждате ли дупките в леда под триногата? - посочи Нора. Първоначалният и тон омекна и се смени с унесена страст към работата и.

Вперила поглед в дупките, Рейчъл кимна. Бяха с диаметър тридесетина сантиметра и във всяка потъваше стоманено въже.

– Те са останали от сондирането за взимане на образци и от рентгеновото заснемане на метеорита. В празните шахти спуснахме тежки халки и ги закрепихме за метеорита. После вкарахме във всяка дупка по шейсет метра оплетен кабел, закачихме куки за халките и сега просто повдигаме метеорита. На тия женчовци им трябват няколко часа, за да го изкарат на повърхността, обаче скоро ще свършим.

– Не ви разбирам - отвърна Рейчъл. - Метеоритът се намира под хиляди тонове лед. Как го повдигате?

Нора посочи върха на скелето. Тесен лъч червена светлина се спускаше вертикално към леда под триногата. Рейчъл вече го бе видяла и беше предположила, че е някакъв индикатор - показалка, отбелязваща мястото на метеорита.

– Това е галиевоарсеников полупроводников лазер - поясни Мангър.

Рейчъл внимателно се вгледа в лъча и видя, че пробива дупчица в леда.

– Много горещ лъч - продължи Нора. - Докато вдигаме метеорита, ние го нагряваме.

Когато проумя простата гениалност на плана и, Рейчъл се смая. Нора бе насочила лазерния лъч надолу и беше стопила леда до метеорита. Тъй като бе прекалено плътен, за да се стопи, камъкът поемаше топлината и постепенно топеше леда около себе си. Докато хората от НАСА издигаха горещия метеорит, нажежената скала и натискът нагоре разчистваха пътя към повърхността. Водата, която се събираше над метеорита, просто се процеждаше около него и запълваше оставащата шахта.

"Като горещ нож в замръзнала бучка масло".

Нора посочи мъжете от НАСА, които въртяха лебедките.

– Генераторите не са достатъчно мощни, затова използвам човешка сила.

– Глупости! - обади се един от работниците. - Използва човешка сила, защото и харесва да ни гледа как се потим!

– Я по-спокойно - сопна му се Нора. - От два дни мрънкате, че ви е студено, женчовци такива. Въртете сега.

Работниците се засмяха.

– За какво са онези ограничители? - попита Рейчъл и посочи няколко оранжеви конуса, на пръв поглед поставени на случайни места. Подобни конуси бяха пръснати из целия купол.

– Това е един от най-важните инструменти в глациологията - отвърна Нора. - Наричаме ги СТСГ. Съкращение от "стъпи тук и ще си строшиш глезена". - Тя вдигна един от конусите и отдолу се показа кръгла дупка, потъваща като бездънен кладенец в дълбините на ледника. - Пробихме дупки навсякъде, за да проверим структурната плътност на глетчера. Също като в археологията, дълбочината на даден обект под повърхността показва откога се намира там. Колкото е по-дълбоко, толкова по-отдавна е там. Затова, когато откриваме нещо, можем да го датираме по натрупания отгоре му лед. За да сме сигурни, че датировките ни са точни, проверяваме много участъци и се уверяваме, че става дума за солидна ледена плоча, която не е нарушена от земетресения, цепнатини, лавини и прочее.

– И как изглежда този ледник?

– Безупречен е. Идеална солидна плоча. Няма пукнатини. Този метеорит е непокътнат от падането си през хиляда седемстотин и шестнайсета.

Рейчъл ахна.

– Нима знаете точната година на падането му?

Нора се изненада от въпроса и.

– Да, по дяволите. Тъкмо затова ме повикаха тук. Аз разчитам леда. - Тя посочи недалечната купчина цилиндрични ледени тръби, които приличаха на прозрачни телефонни стълбове и бяха обозначени с яркооранжеви табелки. - Тези образци са замръзнали геологични секвенции. - Мангър я заведе при тръбите. - Ако се вгледате внимателно, ще различите отделните ледени пластове.

Рейчъл приклекна и наистина видя, че тръбата е образувана от безброй слоеве с едва забележими разлики в прозрачността и оттенъка. Едни бяха тънки като лист хартия, други достигаха половин сантиметър.

– Всяка зима върху ледения шелф падат силни снеговалежи и всяка пролет започва частично топене - продължи Нора. - Така че всеки сезон се образува нов леден пласт. Просто започваме отгоре - с последната зима - и броим назад във времето.

– Като с дървесните пръстени.

– Не е чак толкова просто, госпожице Секстън. Не забравяйте, че измерваме напластявания с дебелина стотици метри. Трябва да разчитаме климатологичните маркери, за да имаме база за сравнение - утаяване, въздушни замърсители, такива неща.

Толанд и другите се присъединиха към тях.

Океанологът се усмихна на Рейчъл.

– Тя знае много за леда, нали?

Рейчъл изпита странно удоволствие, че го вижда.

– Да, удивителна е.

– И за протокола - кимна Толанд, - датировката на доктор Мангър, хиляда седемстотин и шестнайсета година, е абсолютно точна. НАСА стигна до същата година много преди да дойдем тук. Доктор Мангър направи свои сондирания, проведе свои тестове и потвърди заключението на НАСА.

Рейчъл бе поразена.

– И по случайност - прибави Нора - хиляда седемстотин и шестнайсета е същата година, през която група изследователи твърдят, че са видели ярко огнено кълбо в небето над Северна Канада. Метеоритът станал известен като Юнгерсолов метеорит по името на ръководителя на експедицията.

- Фактът, че датирането по ледените образци и историческото свидетелство съвпадат, доказва, че става въпрос за същия метеорит - каза Корки.

– Доктор Мангър! - извика един от работниците. - Куките започват да се показват!

– Край на екскурзията, приятелчета - заяви Нора. - Мигът на истината. - Тя се покатери върху един сгъваем стол и с всички сили извика: - Слушайте всички! Изваждане на повърхността след пет минути!

Като кучета на Павлов, реагиращи на звънец за храна, учените из целия купол зарязаха работата си и забързаха към центъра. Нора Мангър сложи ръце на кръста си и обходи владенията си с поглед.

– Добре, хайде да го вдигнем тоя "Титаник".

Рейчъл усети, че тълпата развълнувано се натиска напред. Корки и Толанд до нея приличаха на деца по Коледа. От отсрещната страна на дупката се появи исполинската фигура на Лорънс Екстром.

– Куките! - извика един от мъжете. - Показват се куките!

– Още метър и осемдесет! Продължавайте!

Групата около скелето потъна в унесено мълчание, като зрители на спиритичен сеанс в очакване на дух - всички напрягаха очи да видят метеорита.

И тогава Рейчъл го видя.

От изтъняващия леден пласт започна да се показва неясният силует на метеорита. Продълговатите очертания на сянката отначало бяха размити, но бързо се изясняваха.

– Опъни въжетата! - извика един от техниците.

Мъжете натиснаха лебедките и скелето изскърца.

– Още метър и половина! Продължавайте да въртите равномерно!

Ледът над скалата се изду като бременно животно, което започва да ражда. Дупката от лазера на върха на подутината бързо се разширяваше.

– Има разкритие! - извика някой. - Деветстотин сантиметра!

Напрегнат смях разкъса тишината.

– Добре, изключете лазера!

Натиснаха ключа и лъчът изчезна.

И тогава като огнено явление на древен бог, огромната скала изскочи на повърхността със съскане на пара. В мъглата над леда изплува тъмен силует. Работниците продължиха да въртят лебедките, докато накрая целият камък не се освободи от затвора си и не увисна над кипящата вода.

Рейчъл гледаше като хипнотизирана.

Грапавата повърхност на мокрия метеорит лъщеше на флуоресцентната светлина. Беше овъглен и нагънат като огромна вкаменена сушена слива. В единия си край скалата бе гладка и заоблена, очевидно от атмосферното триене.

Вперила очи в овъглената кора, Рейчъл почти си представи носещия се към земята метеорит, обгърнат в яростно огнено кълбо. Невероятно, това се беше случило преди векове. А сега уловеният звяр висеше на кабелите си и от тялото му се стичаше вода. Ловът бе приключил.

Рейчъл едва сега съзнаваше драматичността на събитието. Увисналата пред нея скала идваше от друг свят, отдалечен на милиони километри. И в нея бяха затворени свидетелства - не, доказателства, - че човекът не е сам във вселената.

Сякаш всички едновременно бяха обзети от еуфория и тълпата избухна в спонтанни ръкопляскания. Дори директорът, изглежда, се поддаде на вълнението. Потупваше хората си по гърбовете, поздравяваше ги. Рейчъл изпита неочаквана радост за НАСА. В миналото бяха преживели доста тежки периоди. Положението най-после се променяше. Бяха го заслужили.

Зейналата дупка в леда приличаше на малък плувен басейн насред купола. Водата в дълбоката шестдесет метра шахта известно време се плискаше в ледените стени, после постепенно застина на около метър и двадесет под повърхността на ледника - разликата се дължеше на отнемането на масата на метеорита и свойството на леда да се свива при топене.

Нора Мангър побърза да огради дупката с оранжеви конуси. Въпреки че се виждаше съвсем ясно, някой любопитен можеше да се приближи и случайно да се подхлъзне вътре. Стените на шахтата бяха от плътен лед и човек не можеше да се измъкне навън сам.

Лорънс Екстром се приближи към Нора Мангър и силно и стисна ръката.

– Браво, доктор Мангър.

– Ще очаквам много похвали в писмен вид.

– И ще ги получите. - Директорът се обърна към Рейчъл. Изглеждаше по-доволен, облекчен. - Е, госпожице Секстън, убеди ли се професионалният скептик?

Тя не можа да не се усмихне.

– По-скоро се смая.

– Добре. Тогава елате с мен.

Рейчъл последва Екстром към голяма метална кутия, която приличаше на товарен контейнер. Върху камуфлажната и повърхност бяха написани буквите ПСП.

– Оттук ще се обадите на президента - поясни управителят.

"Подвижен свързочен пункт" - помисли си Рейчъл. Тези мобилни свързочни центрове масово се използваха в армията, въпреки че човек едва ли можеше да очаква да ги види в мирновременна операция на НАСА. Но пък Лорънс Екстром бе служил в Пентагона и очевидно имаше достъп до такива играчки. От строгите лица на двамата въоръжени охранители Рейчъл разбра, че връзката с външния свят се осъществява само с изричното съгласие на директора.

"Изглежда, че не само аз нямам връзка с мрежата".

Екстром каза нещо на единия охранител и се върна при нея.

– Успех - пожела и той и си тръгна.

Охранителят почука на вратата и отвътре му отвориха. Появи се техник, който даде знак на Рейчъл да влезе. Тя го последва.

В ПСП бе тъмно и тясно. На синкавата светлина на единствения компютърен монитор се различаваха лавици с телефонно оборудване, радиостанции и сателитни телекомуникационни устройства. Рейчъл веднага беше обзета от клаустрофобия. Цареше студ, като в мазе през зимата.

– Моля, седнете тук, госпожице Секстън. - Той и посочи столче на колела и я разположи пред плоскоекранен монитор. Постави пред нея микрофон и и сложи обемисти слушалки на ушите. После въведе дълги пароли на клавиатурата на друго устройство. На екрана пред Рейчъл се появи брояч.

00:60 СЕКУНДИ

Свързочникът кимна доволно.

– Една минута до връзката. - После се обърна и излезе, като затръшна вратата.

Рейчъл чу резето да се затваря отвън.

"Върхът!"

Докато чакаше в сумрака и наблюдаваше бавно отчитащия оставащото време брояч, осъзна, че за пръв път от сутринта остава сама. Беше се събудила, без изобщо да подозира какво я очаква. "Извънземен живот!" От този ден най-популярният съвременен мит на всички времена вече беше действителност.

Рейчъл едва сега започваше да проумява какъв удар ще нанесе на бащината и предизборна кампания този метеорит. Въпреки че финансирането на НАСА нямаше нищо общо с правото на аборт, благосъстоянието и здравеопазването, баща и бе повдигнал този въпрос. И сега той щеше да избухне в лицето му.

След няколко часа американците щяха да усетят тръпката от триумфа на НАСА. Щеше да има разплакани мечтатели. Зяпнали учени. Политнало във висините детско въображение. Въпросите за доларите и центовете щяха да избледнеят, засенчени от този велик момент. Президентът щеше да се възроди като феникс, да се превърне в герой, докато насред ликуването деловият сенатор изведнъж щеше да заприлича на дребнав скъперник, лишен от американската страст към приключения. Компютърът изпиука и Рейчъл се сепна.