Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Две понятия за красота
Изглежда, че съждението за красота не е просто израз на предпочитание. То изисква внимание. И е възможно да се изрази по много различни начини. По-маловажен от окончателното решение е опитът да се покаже какво е правилно, хармонично, полезно, привлекателно или изразително в обекта - с други думи, да се определи видът на това, което претендира за нашето внимание. Възможно е думата „красота“ да не фигурира в опитите ни да формулираме и хармонизираме вкусовете си. И това предполага разграничаване между съждението за красота, считано за оправдание на вкуса, и акцента върху красотата, като отличителен начин да се призове подобно съждение. Не е противоречиво да се каже, че музиката на Барток9 в „Чудният мандарин“ е сурова, отблъскваща, даже грозна, и същевременно творбата да се възхвалява като триумф на ранната модерна музика. Естетическите й качества са от различен порядък от музиката в „Паван" на Фауре, чиято цел е единствено да е прелестно красива и тя я постига. Друг начин за обяснение е да разграничим две понятия за красота. „Красота" в едно от значенията си означава естетически успех, но в друго - само определен вид естетически успех. Съществуват произведения на изкуството, които считаме за неподражаеми благодарение на чистата си красота - произведения, които „спират дъха ни", като „Раждането на Венера" от Ботичели, „Ода за славея“ на Кийтс или арията на Сузана в градината от „Сватбата на Фигаро" на Моцарт. Такива творби понякога се описват като ‚пленителни", което означава, че те будят удивление и благоговение и ни изпълват с безгрижна и миротворна наслада. И тъй като думите, в контекста на естетическото съждение, са хлъзгави и ненадеждни, често запазваме термина „красив" за подобни творби, което значи, че отделяме специално внимание на завладяващата им привлекателност. По подобен начин при пейзажи и хора срещаме чисти и спиращи дъха примери, които ни оставят безмълвни и удовлетворени просто да се къпем в блясъка им. И възхваляваме тези неща за „чистата" им красота, като намекваме, че ако се опитаме да анализираме ефекта им върху нас, думите се губят. Възможно е да стигнем дотам да кажем за някои произведения на изкуството, че са прекалено красиви: че завладяват вместо да разтърсват или че унасят замечтано там, където се е загнездило безкрайното отчаяние. Смятам, че това важи за „In Memoriam" на Тенисън и „Реквием" на Форе, макар и двете произведения да са по свой начин върхови художествени постижения. Изложеното дотук предполага, че не трябва да обръщаме твърде голямо внимание на думите, дори и на тези, които определят предмета на тази книга. От съществено значение е един определен вид съждение, за което терминът „естетика" се използва широко днес. Предположението, че е възможно да съществува върховна естетическа ценност, за която терминът „красота" да е запазен по право, трябва да се има предвид. За момента обаче е по-важно да разберем красотата в нейния общ смисъл като предмет на естетическо съждение. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|