Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Средства, цели и съзерцание
Налице е широко разпространеното мнение, което не е клише, а по-скоро опит за създаване на теория, според което интересът към красотата се разграничава от интереса за осъществяване на нещата. Оценяваме красивите неща не само заради тяхната практичност, но и заради това, което представляват сами по себе си - или по-точно, как изглеждат сами по себе си. „С доброто, истинното и полезното", пише Шилер, "човек е само сериозен, а с красивото си играе". Погълнати ли сме изцяло от нещо във вида, в който то се явява във възприятията ни, без да мислим за какво би могло да ни послужи, то тогава можем да говорим за неговата красота. Този възглед води до разграничението между изящните и утилитарните изкуства през XVIII век. Утилитарните изкуства, като архитектурата, тъкането на килими и дърводелството, имат функция и е възможно да се съди доколко успешно я изпълняват. Но една функционална сграда или килим не са красиви поради тази причина. Като казваме, че архитектурата е утилитарно изкуство, ние подчертаваме друг негов аспект, който се намира отвъд практичността. Имаме предвид, че едно архитектурно произведение се оценява не само като средство за постигане на цел, но и като самоцел, като нещо, което носи смисъл само по себе си. В борбата с разграничението между изящните и утилитарните изкуства (les beaux arts et les arts utiles) мислителите на Просвещението правят първите стъпки към нашето модерно схващане за произведение на изкуството като нещо, чиято ценност се съдържа в него самото, а не в предназначението му. „Изкуството е напълно безполезно10", пише Оскар Уайлд, без да отрича обаче, че изкуството има мощен ефект, подобно на драмата му „Саломе“, която е сред най-ярките примери. С казаното дотук трябва да признаем, че разликата между естетическите и утилитарните интереси не е по-ясна от езика, който се използва за дефинирането им. Какво точно имат предвид онези, които твърдят, че се интересуват от едно произведение на изкуството заради самото произведение, заради присъщата му ценност, като цел в себе си? Това са философски термини, които не показват ясен контраст между естетическия интерес и утилитарния подход, наложен ни от нуждите при всекидневното вземане на решения. Предишните епохи не са познавали разликата, която често правим днес, между изкуство и занаят. Думата „поезия" идва от гръцката poiesis, умението да се правят неща. Римската дума artes включва всякакъв вид практически усилия. Дори да приемем второто клише за красотата сериозно, ще останем скептични към цялостната идея за красивото като отделно царство, неопетнено от всекидневните нужди на света. Възможно е обаче и да не бъдем толкова засегнати от скептицизма на здравия разум. Дори ако все още не е ясно какво се има предвид под вътрешна ценност, не е трудно да проумеем защо един почитател на картина или музикално произведение казва, че е в състояние да гледа или да слуша винаги и не вижда друга цел извън самите произведения. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|