Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Желание за нещо определено
Да предположим, че Рейчъл посочва към определена праскова в една купа и казва: „Искам тази праскова". Представете си, че й подавате друга праскова от същата купа и тя отговаря: „Не, това не е прасковата, която исках." Ще останете озадачени от реакцията й. Естествено, всяка зряла праскова би свършила работа, ако целта е да бъде изядена. „В това е въпросът", казва Рейчъл: „Не искам да я ям. Искам точно тази праскова. Никоя друга праскова не става.“ Какво привлича Рейчъл в тази праскова? Как се обяснява твърдението й, че иска точно тази праскова и никоя друга? Едно нещо, което би обяснило това състояние на ума, е съждението за красота: „Искам тази праскова, понеже е много красива." Да се иска нещо заради красотата му означава да се иска самото то, а не да се върши нещо с него. Нито пък, след като е получила прасковата, държала я е, въртяла я е, изучавала я е от всеки ъгъл, Рейчъл би казала: „Добре, това е, доволна съм". Ако я иска заради красотата й, желанието й не би било задоволено по никакъв начин, нито пък би било налице някакво действие, процес или нещо друго, след което желанието би се изчерпало и приключило. Възможно е тя да има желание да разгледа прасковата поради всякакви причини, дори и без никаква причина. Но да я иска заради красотата й не означава да я иска, за да я разглежда. Това е желание за съзерцание и е нещо повече от търсене на информация или наличие на апетит. Тук е налице желание без определена цел: желание, което не може да бъде изпълнено, тъй като няма нищо, което да сочи към изпълнението му. Да предположим, че сега някой предлага на Рейчъл още една праскова от купата и казва: „Вземи тази, и тя става". Дали това няма да означава пълно неразбиране на мотива й? Интересува я следното: определения плод, който тя намира за толкова красив. Никакъв заместител не би задоволил интереса й, тъй като това е интерес към определено нещо, което представлява това, което е. Ако Рейчъл иска плода с още някаква цел, да го изяде например, или да го хвърли по човека, който й досажда - тогава и някой друг обект би могъл да послужи за целта. В такъв случай нейното желание не е да получи една определена праскова, а да има който и да е член на един функционално еквивалентен клас. Примерът прилича на дадения от Витгенщайн в неговите „Лекции по естетика“. Сядам да слушам квартет на Моцарт. Приятелката ми Рейчъл влиза в стаята, изважда диска и пуска друг - да речем, квартет на Хайдн – и казва „Пробвай този, и той става". Рейчъл показва, че не разбира състоянието на духа ми. По никакъв начин интересът ми към Моцарт не би могъл да бъде задоволен от Хайдн, въпреки че, разбира се, може да бъде засенчен от него. Не е лесно да се формулира какво точно съм имал предвид. Възможно е да съм избрал Моцарт като терапия, знаейки, че винаги ми е помагал да се отпусна. Възможно е и Хайдн също да ми подейства като терапия и в този смисъл да е подходящ заместител на Моцарт. Но тогава той е заместител като терапия, а не като музика. В този смисъл бих могъл да заместя Моцарт с топла вана или с езда, еднакво ефективни терапии при напрежение. Но Хайдн не може да задоволи интереса ми към Моцарт по простата причина, че интересът ми към Моцарт е интерес към него самия, към конкретното нещо, което представлява, а не заради цел, на която би послужил. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|