Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Предупреждение
Съществува опасност да се вземе прекалено сериозно присъщото за XVIII в. разграничение между изящни и утилитарни изкуства. На пръв поглед може да изглежда, че ползата от един обект - сграда, инструмент, автомобил - трябва да бъде напълно пренебрегната, когато се съди за красотата му. Възможно е изпитването на красота по подразбиране да означава съсредоточаване върху чистата форма, отделена от утилитарната функция. Така обаче се пренебрегва фактът, че познаването на функцията е жизненоважна предпоставка за осъзнаване на формата. Представете си, че някой постави в ръката ви необичаен предмет, например нож, кука, хирургически скалпел, украшение и т.н. Представете си, че ви моли да му кажете дали мислите, че е красив. Разумно би било да кажете, че докато не разберете за какво служи, нямате мнение по въпроса. Разберете ли, че е обувалка, е възможно да отговорите: „Да, за обувалка става, хубав е, но за нож е доста безформен и неудобен.“ Архитектът Луис Съливан11 отива по-далеч, като твърди, че красотата в архитектурата (и по подразбиране в останалите утилитарни изкуства) възниква, когато формата следва функциалността. С други думи, добиваме опит за красотата, когато видим как се генерира функцията на едно нещо и се изразява в наблюдаваните черти. Формулировката „формата следва функцията" впоследствие се превръща в своеобразен манифест, който вдъхновява цяло поколение архитекти да третират красотата като страничен продукт на функционалността, а не (това, срещу което в школата Beaux-Arts се бунтува Съливан) като определящата цел. В тази връзка се води разгорещен спор, чиито контури ще се изяснят едва когато се разгърне аргументът на тази книга. Засега да добавим предупреждение към предупреждението, като посочим обратно на Съливан, че когато става дума за красива архитектура, функцията следва формата. Красивите сгради променят употребата си. Функционалните сгради биват разрушавани. „Света София“ в Истанбул е построена за църква, била е превърната в казарма, след това в конюшна, в джамия, по-късно - в музей. Таванските помещения в Долен Манхатън са преобразени от складове през апартаменти в магазини и (в някои случаи) обратно в складове, като междувременно запазват чара си и оцеляват единствено благодарение на него. Разбира се, познанията върху архитектурната функция са важни при съждението за красота. Но архитектурната функция е свързана с естетическата цел: колоната се изгражда на определено място, за да добави усещане за достойнство, да подкрепи архитрава, да повдигне сградата високо над собствения й вход и така да й даде видно място на улицата и т.н. С други думи, когато се отнасяме сериозно към красотата, функцията престава да бъде независима променлива и се абсорбира в естетическата цел. Това е друг начин да се подчертае невъзможността да се подходи към красотата от чисто инструментална гледна точка. Винаги трябва да се подхожда към красотата заради самата нея, като цел, която окачествява и ограничава каквито и да било други цели, които е възможно да имаме. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|