Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Музикалният смисъл
Възможно е читателите да се питат защо в книга, посветена на идеята за красотата, е необходимо да се проучва неизяснения проблем за смисъла на изкуството. Но именно красотата ни води до този проблем. Изкуството ни трогва, защото е красиво и е красиво отчасти защото значи нещо. Възможно е да е смислено без да бъде красиво, но за да е красиво, трябва да е смислено. Твърдението може да се обясни с пример от музиката. Спомнете си тържественото „Адажио за струнни“ от Самюел Барбър, със сигурност едно от най-изразителните произведения в инструменталния репертоар. Как разбираме изразителната му мощ? То не е разказ за душевно състояние, което би могло да се разкаже по друг начин в друго произведение. То разгръща собствения си печален израз. Красотата на музиката е свързана с този израз: тук не съществуват две качества: красота и изразителност, а едно. Това твърдение ни отвежда непосредствено към проблема, който разисквах: каква е разликата между този, който разбира изразителността, и този, който не го разбира? Обаче примерът води също и до решение. Напомня ни, че има две употреби на термина „изразяване“: преходна, която поставя въпроса „Изразяване на какво?“ и непреходна, която забранява този въпрос. Espressivo в музикалната партитура се употребява винаги непреходно. Въпросът „Как да го изсвиря изразително, ако не ми кажеш какво означава?”, обикновено би бил отхвърлен като абсурден. Изпълнителите показват разбирането си за изразително музикално произведение не като разпознават определено душевно състояние, което музиката описва, а като свирят с разбиране. Те трябва да се впишат в атмосферата. Този процес на „приспособяване“се отразява и на публиката, която се движи в такт с музиката, сякаш вътрешно танцува в ритъм с нея. Следователно, въпреки че теорията за изкуството като интуиция на Кроче е твърде строга, тя насочва към една загадка на красотата в изкуството. Защо толкова често се изкушаваме да говорим за изразителност в непреходната му употреба? И защо изразителността е част от красотата? Подобни въпроси разгорещяват дискусията за музиката още от времето на известната рецензия на Е.Т.А. Хофман за „Пета симфония“ на Бетовен много преди Кроче да отреди на понятието изразителност централно място в естетиката. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|