Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Субективност и причини
В отговор някой може да каже, че доводите не са аргументирани, т.е. консенсусът, ако се постигне, възниква по друг начин, чрез емоционално повлияване, а не чрез разсъждения. Например харесвате Брамс, а аз го ненавиждам. Каните ме да послушам любимите ви произведения и след известно време те ми въздействат. Възможно е приятелството ни да ми е повлияло и да съм положил специални усилия заради вас. Как се е случило, не знам, но започна ли да харесвам Брамс, решението ми не е рационално. То не представлява и мое рационално заключение. Това е промяна, сравнима с тази у деца, намразили от ранно детство зеленчуците, които все пак се научават да ги харесват. Преживяването, което ги е отблъсквало, вече ги привлича, но те не са били убедени от доводи. Промяната във вкуса не е промяна на решение, каквото представлява промяна на вярата или моралните устои. Това не означава, че не съществуват външни причини, които биха могли да оправдаят промяната във вкуса. Все пак съществуват външни причини, които оправдават прехода от бургери към броколи при децата. Зеленчуците са много по-здравословни, вероятно част от по-висш начин на живот, вероятно дори духовно извисяване, както твърдят веганите. Но тези причини не са вътрешни за промяната във вкуса. Те обясняват логически промяната, но не водят до нея, тъй като това не е вид промяна, която би могла да настъпи в следствие на рационален довод. Навлизаме в дълбоки води. Струва си обаче да помислим какво в действителност се случва, когато се спори по въпроси, свързани с естетическия вкус. Да речем, че слушаме Четвъртата симфония на Брамс и ме питате дали ми харесва. „Тежка, тъжна, неискрена, груба“, отговарям аз. Вие изсвирвате на пиано първата тема от първото движение. „Слушай“, казвате. Обръщате секстите на терци, а аз чувам как темата слиза по една стълбица от терци и се качва нагоре по друга. Показвате ми как хармониите са организирани от прогресии на терци и как следващите теми се разгръщат от същите мелодични и хармонични клетки, от които се ражда мелодията в началото. Не след дълго разбирам, че тук работи един вид минимализъм - всичко произтича от концентрирано ядро на музикален материал, след известно време чувам как това се случва и тогава изведнъж всичко ми зазвучава както трябва, грубостта и неискреността изчезват за миг и вместо тях чувам как разпъпва и разцъфва едно красиво растение. Или да вземем друг пример, картината „Ноктюрно“ от Уислър. Струва ви се безвкусна, вероятно (ако споделяме известното съждение на Ръскин) окаяна в съсредоточаването си върху краткотрайните ефекти и в отказа си да се впусне в дълбочината на реалностите. Казвате, че тази картина скрива от погледа мъката и нещастието на съвременния живот, гледа като на обаяние и приветствие онова, което всъщност представлява тежък труд и експлоатация. И всичко това е обобщено в заглавието: „Ноктюрно в сиво и сребристо“, сякаш е възможно да се отдели човешката енергия, постигнала този ефект, и да се възприеме като игра на бледи цветове. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|