Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Изразност и емоция
Според Кроче наситеността на художествения смисъл не е в репрезентацията, а в изразността. Изразността е двигателят на естетическата стойност. Произведенията на изкуството изразяват неща и дори абстрактното изкуство, като инструменталната музика или абстрактната живопис, могат да бъдат ефективна среда за изразяване. И така, какво е разбирането ни за изразността и защо тя представлява ценност? Едно от предположенията е, че произведенията на изкуството изразяват емоция и това е ценно за нас, защото ни запознава с човешкото състояние и събужда симпатиите ни към преживявания, които не бихме познали по друг начин. Но очевидно произведенията на изкуството не изразяват емоция по начина, по който се изразява гняв, когато например крещите на сина си, или любов, когато говорите нежно с него. Повечето произведения на изкуството не са създадени от внезапен прилив на страст, нито знаем каква страст (ако изобщо съществува) е подтикнала художника. Дори когато художниците се позовават на емоцията, която се твърди, че се излъчва от произведението им, не можем да вярваме, че описанието им отговаря на истината. Бетовен описва бавното темпо на опус 132 с думите: „Благодарствена песен до Бог за изцеление, в лидийски лад”. Да предположим, че реагирате така: „За мен това е само ведър израз на задоволство, и изцелението няма нищо общо с него.“ Означава ли това, че не сте разбрали музиката? Защо Бетовен трябва да определя с думи чувството, което предава музиката му? Може би вие в ролята на критик сте по-способни да опишете емоционалната идея на музикалното произведение, отколкото композитора му. Много творци си дават сметка за смисъла на собствените си произведения благодарение на критиката. Такава е и реакцията на Т. С. Елиът, когато посреща книгата на Хелън Гарднър, посветена на поезията му, с думите: „най-сетне разбрах какво значи“. Всъщност, всички опити да се опише емоционалната съдържателност на произведенията на изкуството сякаш са обречени на неуспех. Чувството няма самостоятелен живот: то е в нотите, боите и думите, а опитите да се извлече и хване в капана на описанието, поставени редом до произведението, изглеждат неубедителни и посредствени. В отговор на това възражение Кроче представя гениална теория. Репрезентацията, твърди той, се занимава с понятия - характеристики, които се превеждат от една форма в друга и запазват смисъла си. Следователно, полицейската скица на град Ярмут представя точното място на сцените в „Дейвид Копърфийлд“. И в двата случая в общи линии се описват ярмутските домове и се съдържат послания, които е възможни да бъдат предадат по друг начин и под друга форма. Независимо дали е с думи или образи, репрезентацията е връзка между едно произведение и един свят, и произведението се отнася към своя свят по същия начин, по който понятията се отнасят към нещата, които ги изграждат, чрез описанието им в общи линии. Изразяването не борави с понятия, а с интуиции - конкретни преживявания, предадени чрез съобщаване на тяхната уникалност. Две произведения на изкуството могат да репрезентират едно и също, но не могат да изразяват едно и също, тъй като едно произведение води до интуиция единствено като представя индивидуалния си характер, който изисква точно тези думи или точно тези образи, за да бъде разбран. Точно това се случва в изкуството – предаване на конкретните преживявания в уникална форма, която разкрива тяхната индивидуалност. Затова и художественото изразяване е толкова ценно – то ни представя неконцептуализираната уникалност на своята тема. Колкото и да е оригинална тази теория, едната й ръка отнема онова, което другата дава. Изглежда, в нея се твърди, че едно произведение на изкуството има смисъл поради изразената в него интуиция. Но интуицията може да се установи единствено чрез художествения си израз. Ако трябва да се установи интуицията, въплътена в дадено произведение на изкуството, единствената възможност е да се посочи това произведение на изкуството и да се заяви, че конкретната интуиция е заложена в него. Онова, което прилича на отношение (израз), изобщо не представлява подобно нещо и да се твърди, че едно произведение на изкуството изразява интуиция е като да се твърди, че е идентично със самото себе си. Връщаме се обратно към стария проблем с формата и съдържанието - с желанието си да настояваме за разграничаване единственото, което постигаме, е да го отхвърлим като недействителен. През последните години се правят опити да се преразгледа и възстанови разграничението между репрезентация и изразяване, а също и да се събират сведения, които разкриват причините за значимостта на изразяването и как то улавя този елемент на естетическото преживяване, който сме склонни да опишем като смисъл. Особено във философия на музиката станахме свидетели на семантични, семиотични, когнитивни и други подобни теории и опити да се покаже как се изразява емоцията в изкуството и защо това е важно. Нито една от тези теории, по мое мнение, няма особен принос в областта. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|