Красотата може да e утешителна, обезпокоителна, свещена, профанна. Може да е ободряваща, привлекателна, вдъхновяваща, ужасяваща
Изтегляне 356.32 Kb.
|
| Илюстрация 14 Уислър, „Ноктюрно в сиво и сребристо“: сянка по повърхността или по-дълбока тъмнина?
Да, отговарям аз, възможно е да я виждате по този начин. Но картината не е само импресия. Сянката разкрива степента, до която хората и техните творения са помрачили света. В нея липсва отричането на труда и експлоатацията му, а напротив, прави се опит да се види в забуления в сянка момент доколко човекът е преминал границите на природния ред. Заглавието насочва мисълта ни в тази посока, а всъщност: „ноктюрно“ е човешко творение, датира отскоро, непознато е преди индустриалната революция и представлява убежище за заможните, забавлявани в дневните си от грациозни естети, свирещи на пиано. Сребристото и сивото са цветовете на вдовството, а атмосферата на картината е меланхолично проникновение, че благодарение на човешката индустрия отблясъците на света ще бъдат оттук нататък изкуствени. За да подплатя това съждение, ще насоча вниманието към нюансите на цвета, на изпъкващите в платното очертания на направените от човека форми, към източниците на светлината, също сътворени от човека. В хода на дискусията ни, разгръщайки двете съперничещи си интерпретации на картината като чиста импресия и като социален коментар, ракурсът й вероятно ще се измества от едната към другата сякаш съдържа урок, който ни напомня, че можем донякъде да изберем как да се възприема новия индустриален свят. Можем да приведем по-прости и логически по-обосновани примери за този вид промяна в ракурса като прословутия заек-патица на Витгенщайн. Възможно е да има правилен и погрешен начин на виждане на двусмислени фигури и бих могъл да ви убедя, че виждате патица там, където би трябвало да виждате заек. (Да речем, че фигурата е отпечатана върху пакет заешка храна.) Подобни случаи не са изключени. Напротив, във всяка картина с перспектива се прави избор по отношение на размера на определената фигура и на разстоянието, от което да се възприемат различните изображения. Разсъждението в този случай е подобно на изложените твърдения за Уислър - разсъждения относно смисъла на картината и как би следвало да се гледа на нея, ако смисълът, както е в случая, следва да се всели в нея. Поетичната критика следва същия модел. Когато описвате стиховете на Блейк66 „О, роза, ти си болна: /Невидимият червей/в нощта прелита“ като пресъздаващи сексуалното желание и червеят на ревността, а аз в отговор ви представя теория за християнската им иконология и разтълкувам червея и „ложето на пурпурното удоволствие“ като съответно похотта и душата, започвате да осмисляте думите по различен начин - тази „тъмна тайна любов“ отеква с нов резонанс и изпълва със зловещ смисъл собствения ви живот. Подобна критика не казва просто какво значи стихотворението, сякаш е възможно да се захвърли стихотворението и да се запомни превъзходната ми интерпретация. Поезията не е средство за разбиране на смисъла, сякаш един превод би свършил същата работа. Бих искал да изживеете стихотворението по различен начин и критическият ми довод е насочен именно към промяна във възприятието ви. Доводите биха могли да се отнасят за архитектурата, скулптурата, романите и пиесите, а също и за природните обекти, като пейзажите и цветята. Във всеки случай приемаме, че съществува разсъждение, чиято цел е да промени възприятието. Освен това не бива всеки довод, който няма за цел да промени възприятието, да се смята за критически. Той не би бил подходящо отражение на предмета си като обект на естетическото съждение. Убедете се сами, като обмислите как да отговорите на следните въпроси: Зашеметяващ или сантиментален е Гранд Каньон? Трогателен или кичозен е филмът „Бамби“? Трагичен или жесток е романът „Мадам Бовари“? Детинска или възвишена е „Вълшебната флейта“? Това са реални въпроси, при това горещо оспорвани. Но да спорим означава да представим един опит и да го представим като подходящ или правилен. Изтегляне 356.32 Kb. Сподели с приятели:
|